Служба за демократични институции и човешки права република българия президентски и местни избори



страница11/11
Дата15.01.2018
Размер0.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ЗА ОССЕ/СДИЧР


Службата за демократични институции и човешки права (ОССЕ/СДИЧП) е основният орган на ОССЕ, съдействащ на участващите държави „да осигуряват пълно зачитане на човешките права и основните свободи, да съблюдават върховенството на закона, да утвърждават демократичните принципи и (...) да изграждат, укрепват и защитават демократични институции, както и да насърчават търпимостта в цялото общество“ (Документ от Хелзинкската среща на високо равнище, 1992 г.). Това е известно като човешкото измерение на ОССЕ.

ОССЕ/СДИЧП, чиято централа е във Варшава (Полша), бе създадена като Служба за свободни избори на Парижката среща на високо равнище през 1990 г. и започна работа през май 1991 г. Една година по-късно Службата бе преименувана в съответствие с разширения й мандат, включващ човешките права и демократизацията. Днес съставът й наброява над 130 души.

ОССЕ/СДИЧП е водеща агенция в Европа в областта на наблюдението на избори. Всяка година тя координира и организира разполагането на хиляди наблюдатели, за да оценява дали изборите в региона на ОССЕ се провеждат в съответствие с Ангажиментите на ОССЕ, други международни стандарти за демократични избори и националното законодателство. Уникалната методика на Службата й позволява да обхване задълбочено избирателния процес в неговата цялост. Чрез проекти за подпомагане ОССЕ/СДИЧП съдейства на участващите държави да подобряват своята избирателна рамка.

Дейностите по демократизация, които осъществява Службата, включват: върховенство на закона, законотворческа подкрепа, демократично публично управление, миграция и свобода на движение и равенство между половете. Ежегодно ОССЕ/СДИЧП осъществява редица специализирани програми за помощ, насочени към развитие на демократичните институции.

ОССЕ/СДИЧП също така подпомага участващите държави във връзка с изпълнението на задълженията им да утвърждават и защитават човешките права и основните свободи в съответствие с ангажиментите по човешкото измерение на ОССЕ. Това се постига чрез работа с различни партньори за задълбочаване на взаимодействието, изграждане на капацитет и предоставяне на експертен опит в тематични области, включително въпроси на човешките права в борбата срещу тероризма, подобряване защитата на човешките права на хората, жертви на трафик, образование и обучение по човешки права, наблюдение и докладване на човешките права, както и човешки права и сигурност на жените.

В областта на търпимостта и борбата с дискриминацията ОССЕ/СДИЧП оказва на участващите държави съдействие за засилване на противодействието срещу престъпления, породени от ненавист и прояви на расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и други форми на нетърпимост. Дейностите на ОССЕ/СДИЧП в областта на търпимостта и борбата с дискриминацията са съсредоточени в следните области: законодателство; обучение на правоприлагащи органи; наблюдение, докладване и проследяване на последващите действия срещу престъпления и прояви, мотивирани от ненавист; както и образователно-възпитателни дейности за насърчаване на толерантността, уважението и взаимното разбирателство.

ОССЕ/СДИЧП предоставя на участващите държави съвети относно политиките им спрямо роми и синти. Службата съдейства за изграждането на капацитет и работата в мрежи сред ромските и синтските общности и насърчава участието на техни представители в органите, вземащи политически решения.

Всички дейности на СДИЧП се осъществяват в тясна координация и сътрудничество с държавите-участнички в ОССЕ, институциите и мисиите на ОССЕ, както и с други международни организации.

Повече информация може да се получи от уебсайта на СДИЧП (www.osce.org/odihr).


1 Английската версия на този доклад е единственият официален документ. Наличен е неофициален превод на български език.

2 Всички посочени доклади на ОССЕ/СДИЧП за България могат да бъдат намерени на:

http://www.osce.org/odihr/elections/bulgaria.



3 Виж Съвместното становище на ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия относно българския Изборен кодекс на: http://www.osce.org/odihr/80841.

4 Виж също Документа от Московската среща на Конференцията по човешкото измерение на КССЕ, 1991 г., параграфи 40-40.13.

5 По данни на Главна прокуратура, три лица са се признали за виновни в купуване на гласове преди първия кръг от тези избори и са осъдени на пробация и обществено полезен труд. Петдесет и три сигнала за купуване на гласове бяха на етап предварително производство към 2 ноември.

6 Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, полицейските органи нямат право да използват „специални разузнавателни методи“ за разследване на купуването на гласове.

7 Член 93, ал. 2 от Конституцията и член 4, ал. 2 от Изборния кодекс. В своето Решение № 3 от 8 февруари 2001 г. Конституционният съд тълкува изискването за петгодишно местожителство в смисъл, че кандидатът трябва да е живял в страната минимум 183 дни годишно през 5-те години предшестващи изборите. Някои участници в надпреварата публично поставиха въпроса дали един от кандидатите отговаря на това изискване.

8 Директива на Европейския Съвет 94/80/ЕО от 19 декември 1994 г. гарантира на гражданите на ЕС правото да гласуват и бъдат избирани на местни избори извън собствената си държава, при еднакви условия с гражданите на държавата, в която се провеждат изборите, с изключение на това, че държавата може да предвиди кметските длъжности да се заемат само от нейни граждани.

9 В решението си по дело Хърст с/у Обединеното Кралство (Hirst v United Kingdom) (искова молба № 74025/01) Европейският съд по правата на човека постановява, че бланкетната (всеобща) забрана за гласуване от осъдени затворници е непропорционална и несъвместима с правото за участие в избори.

10 „Високодоговарящите се страни се задължават да провеждат свободни избори на разумни интервали чрез тайно гласуване и при условия, осигуряващи свободно изразяване на мнението на хората при избиране на законодателното тяло.“ Тази разпоредба противоречи и на член 17, параграф 1 от Европейската конвенция за гражданството и произтичащата юриспруденция на Европейския съд по правата на човека по въпросите на двойното гражданство. В решението си по дело Танасе с/у Молдова (Tanase v Moldova) (искова молба № 7/08, 27 април 2010), Европейския съд по правата на човека поддържа, че изключването на лица с двойно гражданство от възможността да избират и бъдат избирани е непропорционална мярка и затова противоречи на член 3 от Първия протокол към Европейската конвенция за правата на човека.

11 В английския текст СИК са посочени като „Участъкови избирателни комисии“ (Precinct Election Commissions).

12 Същите включват Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, кметовете и общинските администрации.

13 По-рано се назначаваше отделна ЦИК за всеки вид избори, макар че на практика членовете често се повтаряха.

14 От сегашните 21 членове на ЦИК, 13 са жени и 19 имат юридическо образование.

15 Партии и коалиции, които нямат парламентарна група, но са представени в Европейския парламент, имат право да предлагат по един член на ЦИК.

16 В общините Дряново и Пловдив.

17 Съвместно становище на Венецианската комисия и ОССЕ/СДИЧП относно Изборния кодекс на България, параграф 28.

18 Броят на членовете на ОИК зависи от броя на избирателните секции в съответната община.

19 В Кодекса за добра практика по изборни въпроси на Венецианската комисия е посочено, че „заседанията на централната изборна комисия следва да бъдат открити за всички“, CDL-AD (2002) 23 rev., p. 28.

20 ОИК във Варна, Добрич и Шумен отказаха да предоставят на ДСН на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП достъп до жалбите.

21 В общините Пазарджик, Драгоман, Божурище, Русе и Видин.

22 Решение на ЦИК 1403 от 28 октомври, в което се посочва, че дължината и дебелината на линиите, образуващи знака „х”, не трябва да се вземат предвид при определяне действителността на бюлетината.

23 Някои ОИК бяха поканили на обученията всички членове на СИК, докато други бяха поканили само председателите, заместник-председателите и секретарите.

24 ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП бе информирана, че такива допълнителни обучения са провеждани в общините Пловдив, Русе, Разград, Силистра и Велико Търново.

25 Решение на ЦИК 1394 във връзка със съответното предложение на ЦИК до министъра на финансите.

26 В здравните заведения и социалните институции минималният брой избиратели е намален на 20.

27 Заявките трябва да бъдат получени не по-късно от 30 дни преди изборния ден. За разглежданите избори, заявките за гласуване с мобилна урна трябваше да бъдат получени до 22 септември. Заявки за гласуване с мобилна урна се подават с писмена молба с приложено копие от удостоверението за инвалидност, издадено от ТЕЛК.

28 За президентските избори през 2006 г. бяха създадени 144 изборни секции в 49 страни.

29 ОИК в Силистра проведе пресконференция и информира гласоподавателите за гласуването с мобилна урна, в резултат на което бяха получени достатъчно заявки за такова гласуване.

30 Коалиции се съставят само от партии регистрирани в ЦИК за съответните избори, инициативните комитети трябва да се състоят от минимум 21 гласоподаватели.

31 Инициативен комитет за Атанас Маринов Йорданов.

32 Съставени от три до седем правоимащи избиратели с местоживеене в общината. Броят на необходимите подписи за подкрепа варират според броя на населението.

33 По данни публикувани от българската Сметна палата.

34 В това число 1 927 кандидати за кметове, 42 107 за общински съветници и 7 894 за кметове на населени места с по-малко от 350 жители.

35 Виж раздел ХІІІ „Сигнали и жалби“.

36 Според данните от преброяването, 17 процента от населението е на възраст под 18 години.

37 Родените в чужбина деца се регистрират по постоянния адрес на родителите си в България.

38 В такъв случай, гражданин намиращ се в България на изборния ден може да бъде включен само в избирателния списък за президентските избори.

39 Министерството на вътрешните работи информира ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, че не може да предостави тези данни на ГРАО, тъй като не разполага с информация за гражданите пътуващи до други държави-членки на ЕС, а информацията за гражданите пътуващи до други страни е непълна.

40 ГРАО съобщава, че са направени 157 878 проверки по тези начини.

41 Четиридесет дни преди изборния ден.

42 Според информация от ГРАО на 14 октомври.

43 От решения на ОИК в Сливен и Тунджа, потвърдени от ЦИК на 19 октомври с решения 1247, 1248, 1253 и 1254.

44 Съгласно Изборния кодекс, официалният кампаниен период за втория тур на президентските избори започва, слез като ЦИК определи участниците в балотажа. Такива правила не са предвидени за местните балотажи.

45 Такива твърдения бяха получени от областите Добрич, Габрово, Русе, София и Стара Загора.

46 Правната рамка се състои от Конституцията, Закона за радиото и телевизията, Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация. Тази уредба се допълва от Етичния кодекс на българските медии. Отразяването на предизборни кампании е уредено в Изборния кодекс.

47 Член 148 от Наказателния кодекс.

48 Съобщението за медиите е достъпно на адрес http://www.osce.org/fom/77125.

49 Достъпно на http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32008F0913:BG:HTML.

50 Наказателният кодекс предвижда от една до четири години лишаване от свобода за лице, осъдено за подстрекаване към омраза, дискриминация или насилие въз основа на расова или етническа принадлежност, националност, вероизповедание, сексуална ориентация, семейно и социално положение или увреждания.

51 През декември 2010 г. германската издателска група Вестдойче алгемайне цайтунг (ВАЦ) продаде своите български подразделения на българска медийна група, оттегляйки се след 13 години присъствие на българския пазар.

52 Въпреки това, медийни експерти изказаха мнение, че външните инвеститори, поради стриктното следване на бизнес интереси, не са отговорили на очакванията за насърчаване на качествената журналистика.

53 Съобщението за медиите е достъпно на адрес http://www.osce.org/fom/83935.

54 Изборният кодекс не предвижда безплатно ефирно време за първия кръг от президентските избори и за местните избори. Изборният кодекс изрично предвижда безплатно ефирно време само за заключителните речи и дебати на кандидатите за президент при евентуален втори тур.

55 Член 139 ал. 1 определя тези формати като клипове, хроники, диспути и други форми, договорени между генералните директори на БНТ/БНР и представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети.

56 Виж Препоръка СМ/Rec(2007)15 на Съвета на Европа/Комитет на министрите до държавите членки относно мерките засягащи отразяването на предизборни кампании в средствата за масова комуникация, достъпна на

https://wcd.coe.int/ViewDoc.isp?id=1207243&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntrane t=EDB021&BackColorLogged=F5D383



57 На 30 септември ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП започна количествено и качествено наблюдение на програмите в праймтайма на телевизионните станции БНТ, БТВ и Нова, както и на съдържанието на вестниците Труд, 24 часа, Телеграф, Стандарт и Сега.

58 Обаче платените предизборни репортажи между двата тура бяха много малко. Общо за трите наблюдавани телевизионни станции, те възлизаха на 19:41 минути за г-н Калфин и 8:38 минути за г-н Плевнелиев.

59 Макар че Изборният кодекс не предписва формати за отразяване на избори от комерсиалните телевизии, по мнение на някои събеседници разпоредбата, съгласно която електронните медии могат да предоставят време при едни и същи условия и цени (член 148 ал.1), предполага, че всички предизборни репортажи следва да са платени.

60 Половината от платеното ефирно време по bTV е закупено от кандидатската двойка Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, като значителна част от отразяването е посветена на Стефан Данаилов (27 процента). Кандидатите Меглена Кунева и Атанас Семов са закупили по 19 процента от платеното ефирно време, а Росен Плевнелиев – само 8 процента. По Нова, Ивайло Калфин/Стефан Данаилов са закупили 25 процента от цялото платено ефирно време, а 21 процента са закупени от Росен Плевнелиев. Меглена Кунева е закупила 18 процента от платените ефирни репортажи на тази телевизия.

61 Повечето отразявания на политици в новините (81 процента) бяха репортажи от институционални събития, а само 19% бяха репортажите по изборна тематика.

62 ЦИК разгледа няколко жалби за нарушения на забраната за предизборна агитация през определени периоди, като бяха издадени няколко акта за административно нарушение по член 113 ал. 5 от Изборния кодекс.

63 Конституция на Република България, член 11, ал. 4. В своето решение № 4 от 1992 г. относно регистрацията на ДПС, Конституционният съд определи, че забраната се отнася само за случаи, когато членството изрично е ограничено само за лица, принадлежащи към една расова, етническа или верска група, независимо дали тя представлява мнозинство или малцинство.

64 Широко разпространено е мнението, че реалният брой на ромите е значително по-голям, според някои оценки той е между 700 000 и 800 000.

65 Съгласно изборните резултати публикувани на уебсайта на ЦИК.

66 Обща бележка 25 приета от Комитета на ООН по правата на човека през 1996 г. гласи, че „информация и материали за гласуването следва да са налични на езици на малцинствата“. В параграф 32.5 от Копенхагенския документ на ОССЕ приет през 1990 г. е посочено, че „лицата, принадлежащи към национални малцинства, имат правото […] да разпространяват, получават и обменят информация на техния майчин език“. В параграф 35 от Копенхагенския документ на ОССЕ приет през 1990 г. е посочено, че „Участващите държави ще зачитат правото на лицата принадлежащи към етнически малцинства на ефективно участие в обществените дела (...)“.

67 Това противоречи на принципите заложени в Копенхагенския документ, Рамковата конвенция за закрила на националните малцинства и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и на Решение на Съвета на министрите на ОССЕ № 8/09. Тези документи насърчават дух на толерантност и междукултурен диалог, утвърждаване на разбирателството и търпимостта и борба с предразсъдъците, които пораждат расова дискриминация.

68 Представители на Европейския парламент, чуждестранни парламенти, ОССЕ, чуждестранни партии и движения, както и лица определени от партии коалиции участващи в изборите, лица поканени от Министерството на външните работи и упълномощени членове на български неправителствени организации.

69 Виж „Съществуващи ангажименти за демократични избори в страните-участнички в ОССЕ“, коментар към параграф 6.2: „Други изисквания [за регистриране на кандидати] следва да бъдат прегледани внимателно, за да се установи дали са действително необходими, ненужно обременителни или потенциално дискриминационни“.

70 Тези кандидати бяха заличени с Решения на ЦИК 1247 и 1248 (община Сливен), 1253 и 1254 (община Тунджа). За тези кандидати бе определено, че имат настоящ адрес в чужбина съгласно базата данни поддържана от Министерството на вътрешните работи. Макар че всички кандидати обжалваха решението за тяхното заличаване, не им бе разрешено да представят доказателства, че отговарят на изискването за местоживеене.

71 Виж Копенхагенския документ на ОССЕ от 1990 г., параграф 5.10 и Кодекса на Венецианската комисия за добри практики по изборни въпроси, раздел ІІ, т.3.3а и параграф 92.

72 Говорители на ЦИК и други събеседници споделиха с ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, че през 20-годишната история на многопартийни избори в България нито една избирателна комисия не е приемала решение с обикновено мнозинство.

73 Решение на Конституционния съд № 4 от 4 май 2011 г.

74 На 23 октомври, 113 сигнала бяха подадени по телефона в офисите на ЦИК, а 382 бяха подадени писмено. На 30 октомври имаше 9 телефонни сигнала и 124 писмени. Тук не се включват телефонните обаждания, приети от членовете на ЦИК на личните им мобилни телефони, тези неофициални „сигнали“ не се завеждаха в регистър. Информацията бе предоставена на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП от член на ЦИК, но по принцип не бе налична за обществеността или медиите.

75 За разлика от Закона за Омбудсмана на Република България, член 21: „Омбудсманът поддържа публичен регистър на получените устни и писмени жалби и сигнали и тяхното движение“.

76 Например Прозрачност без граници съобщи, че е изпратила в ЦИК 10 сигнала по факс на 23 октомври, ГИСДИ съобщи за изпращането на десет сигнала с електронна поща.

77 ЦИК разглежда сигналите получени от НПО неофициално и не приема официални решения по тях. В изборния кодекс няма изискване за разглеждане на такива сигнали.

78 В параграф 8 от Копенхагенския документ на ОССЕ от 1990 година е посочено, че „участващите държави считат, че присъствието на наблюдатели, чуждестранни и национални, може да подобри изборния процес в държавите, където се провеждат изборите […]“. На срещата на високо равнище на ОССЕ в Будапеща през 1994 година, страните участнички в ОССЕ също така се договориха, че „СДИЧП ще играе по-голяма роля в наблюдението на избори, преди, по време и след изборите“. Документ от Будапещенската среща на високо равнище, раздел VІІІ, параграф 12, достъпен на www.osce.org/mc/39554. Виж също параграф 27 от Истанбулската декларация на ОССЕ, Харта за европейска сигурност, с която държавите-участнички се ангажират да укрепват способностите на НПО да дават пълноценен принос за развитието на гражданското общество, човешките права и основните свободи.

79 Както бе посочено в съобщението за медиите разпространено от ОИК.

80 Решение на ЦИК 1359, публикувано на 27 октомври в 02:53 часа. Съгласно Изборния кодекс, ЦИК е длъжна да обяви резултатите до 48 часа след затваряне на изборните секции.

81 На президентските избори през 2006 г., процентите бяха 2,7 и 2,1 за първия и съответно за втория тур. Съгласно новите правила за отбелязване в бюлетините трябва да е нанесен знак „х“ изписан със син химикал, за да бъдат валидни.

82 Решения на ЦИК 1457 и 1458.

83 Решение на ЦИК 1460.

84 Виж член 150 от Конституцията на Република България: „Конституционният съд действува по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.“

85 Искови молби № 77568/01, № 178/02 и 505/02, решени на 11 юни 2009.

86 Около 143 избиратели се оплакаха, че им е било отказано правото да гласуват на местните избори. Административният съд в Монтана отхвърли жалбата с аргумент, че Изборният кодекс не признава на избирателите право да оспорват резултатите от избори. Виж административно дело № 599/2011.

87 Кодекс на Венецианската комисия за добра практика по изборни въпроси, раздел II, 3.3 f и параграф 92.

88 Дело № 11/2011 на Конституционния съд на Република България.

89 На 14 декември Конституционния съд единодушно отхвърли искането.

90 Дългите срокове при изборните обжалвания бяха упоменати в Съвместното становище на ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия, параграф 60.

91 Кърджалийският административен съд.

92 Шуменският административен съд, решение 108 от 11 ноември 2011 г.; Пловдивският административен съд, решение 2928/2011 и Великотърновският административен съд, определение от 7 ноември 2011 г. по дело 1076/2011.

Каталог: dobrev k.mbox
dobrev k.mbox -> Кафене новини в памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов
dobrev k.mbox -> Българската комунистическа партия
dobrev k.mbox -> На Дарин Вълев Мирчев София 1784, ж к."Младост-1", Полигона
dobrev k.mbox -> В обединението могат да участват всички социалисти до 35 г. То е отворено и към всички членове на съществуващите и сега младежки организации в бсп, които могат да станат част и от обединението
dobrev k.mbox -> Климент охридски” исторически факултет
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Въпроси към Кирил Добрев
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Сценарий Мл. Отговорник 1 Благоевград
dobrev k.mbox -> Регионална телевизия “канал рила”


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница