Снс по Географски науки при вак
Природоресурсният потенциал като цяло не е напълно усвоен за нуждите на алтернативния туризъм
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОБОБЩЕНА ОЦЕНКА НА АНТРОПОГЕННИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ В ИСПИП КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА РАЗВИТИЕ НА АТ
| Природоресурсният потенциал като цяло не е напълно усвоен за нуждите на алтернативния туризъм. Достъпността до много от интересните природни обекти все още е затруднена. Разработените през последните години екотуристически маршрути допринасят за по-добрата им достъпност. Благоустрояването на пещерата „Приказна” ще привлече значително по-голям брой посетители. Необходимо е и по-доброто усвояване на климато- и балнеолечебните центрове чрез изграждането на подходяща МТБ и инфраструктура, които на този етап почти липсват или са остарели. Почти неусвоени остават и огромните възможности за развитието на орнитологичния туризъм. В ПП „Сините камъни” се полагат усилия за развитието на спортния туризъм. Но възможностите за практикуване на разнообразни спортни активности сред природата обективно съществуват и на други места.
Може би защото природата често се възприема като даденост за усвояването на ПТР не се полагат достатъчно усилия. Видовете туризъм базиращи се на използването именно на ПТР като лечебен, природопознавателен в т.ч. birdwaching, различни видове спортен туризъм за сега остават на заден план, въпреки че възможностите пред тях са обективно съществуващи. Изключение в това отношение прави екотуризма, на който се отделя по-голямо внимание. За по-доброто усвояване и използване на наличните ПТР и превръщането им в туристически продукти е необходимо: - задълбочено проучване на ПТР в региона - по-добро оценяване на възможностите и значението на ПТР - усвояването им за нуждите на туризма чрез подобряване на достъпността и др. ОБОБЩЕНА ОЦЕНКА НА АНТРОПОГЕННИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ В ИСПИП КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА РАЗВИТИЕ НА АТ „В понятието антропогенни туристически ресурси се включват онези обекти и явления с неприроден (изкуствен) характер, които представляват непосредствена цел за познавателни и други туристически пътувания” (В. Маринов, М. Бъчваров, 1985 г., 1990г.). Антропогенните туристически ресурси (АТР) са основа за развитието на различни видове АТ. Тясно свързани с тях са културният и културно-познавателният туризъм, деловият, религиозният и познавателният туризъм, както и някои видове спортен туризъм. Поради това особено важни въпроси са дали изследвания регион е обезпечен с такива ресурси, дали са добре усвоени и как се използват, предоставят ли възможности за по-добро усвояване и респективно за по-добро развитие на посочените видове туризъм. Направената оценка на АТР в ІІІ глава на дисертационния труд показва, че регионът разполага с разнообразни такива разположени по цялата територия. От различните видове АТР най-добре представени са историко-археологическите (ИАР), архитектурните и етнографските ресурси, музеите. Най-слабо застъпени са деловите, спортните и развлекателните ресурси. Различните видове АТР се различават по степен на усвоеност, както и по териториалното си разпределение. Най-добре усвоени и широко използвани за нуждите на туризма са архитектурните и етнографските ресурси, както и музеите. Въпреки това техният потенциал все още не е напълно усвоен. Много архитектурни паметници на културата не се посещават от туристи, възможно е да се привлекат значително повече посетители и в музеите. От наличните АТР най-слабо усвоени за нуждите на туризма са ИАР и религиозните ресурси, които крият в себе си доста голям и все още почти неизползван потенциал. За пълноценното развитие на АТ е необходимо по-добре да се проучат и използват наличните АТР. В редица общини са стартирали проекти, които спомагат за това (Търговище, Котел, Сливен и др.). На редица места се провеждат археологически разкопки и проучвания (Велики Преслав, крепостта Вида, античният Мисионис край Търговище, с. Арковна общ. Дългопол, крепостта Туида край Сливен и др.). Те обаче са незначителна част от историческото наследство в региона, което тепърва се очаква да бъде проучено. В община Котел се полагат целенасочени усилия за по-добро развитие на музейното дело, които дават добри резултати. Именно там са едни от най-посещаваните музеи (къща-музей „Руси Чорбаджи”, Галатанското училище и др.). В тях броят на посетителите през последните години се увеличава. Голямо внимание се обръща на етнографските ресурси от различно естество. В селата развиващи селски туризъм се демонстрират местните занаяти и бит. Организирани са голям брой етнографски експозиции. Край град Айтос функционира етнографският комплекс на открито „Генгер”. Музеите с етнографска тематика се оказват най-привлекателни за чуждестранните посетители. Не всички АТР са високо оценени и използвани. На този етап почти нищо не се прави за усвояването на религиозните ресурси и съответно за развитието на религиозен туризъм. Изключение прави проектът за туристическо усвояване на църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Котел. За изграждането на спортни обекти се полагат грижи почти единствено в община Сливен. В останалата част от региона на тях не е отделено необходимото внимание. Необходимо е да се създадат развлекателни ресурси, както и нови съвременни конферентни зали, които за сега почти липсват. Културните прояви в т.ч. фолклорните фестивали тепърва се превръщат в туристическа атракция. АТР са неравномерно разпределени по територията на ИСПИП. Това важи особено силно за музеите, галериите, конферентните зали, архитектурните паметници на културата, съвременните спортни съоръжения, които са съсредоточени в западната му част. Сравнително равномерно разпределени по цялата територия са ИАР, етнографските и религиозните ресурси. Тази неравномерност обуславя по-добър потенциал за развитие на туризма в западната част на региона. Именно там се намират и най-известните туристически центрове (Жеравна, Котел, Медвен, Велики Преслав, Сливен и др). Те са известни центрове на културно-познавателния туризъм, като възможностите им обаче не се изчерпват само с него. Останалата част от територията може да разчита предимно на природния си потенциал, както и да развива останалите видове АТ. От казаното до тук може да се обобщи, че потенциалът за бъдещо усвояване и използване на АТР в ИСПИП е значителен и превишава усвоените до сега възможности. За по-доброто им усвояване е необходимо: -по-добро оценяване на възможностите и значението на АТР -проучване на все още не достатъчно добре проучените АТР -усвояването им за нуждите на АТ чрез подобряване на достъпността, реклама и др. -създаване на нови АТР в т.ч. развлекателни, делови и т.н. -да се разработят и изпълнят още редица проекти в тази насока - да се търсят повече възможности за различни източници на финансиране в т.ч. и по редица международни програми - по-добре изразена инициатива от местната общност АТР се оценяват все по-високо и на много места вече са работи за тяхното по-добро усвояване. Във връзка с това може да се очаква в недалечно бъдеще по-добро развитие в региона на видовете АТ базиращи се именно на АТР. Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|