? Потр-б-лски формати и условно форматиране

Excel притежава богати възможности за форматиране. Потреб формати се задават с format/Cells/number/Category Custom. При създаването на потреб числови формати се използват специални символи: 0-запазва място за цифра и ако цифрата е 0 тя се показва в клетката, # - запазва място за цифра, но ако тя е 0 тя не се показва, ? – запазва място за цифра и поставя интервали на мястото на незначещите нули, / - опр броя на разрядите в числителя и знаменателя на дробно число, * -следващия знак след нея се използва до запълване на клетката, @ - запазва място за текст, “ “ – показва текста, к се намира вътре в кавичките, [Red]- задава цвят на числото и се поставя в нач на съот раздел на формата. Всеки създаден от потреб формат има до 3 числови раздела (секции) и 4-я е раздел за текст. Така общо разделите са 4 и раздели ;. Първия раздел се отнася за положителни числа, втория за отрицателни, третия за нулевите а четвъртия за текст. Възможно е да има само е да има само секции – за пол., отрицателни и нулеви ст-сти. Потреб формати can използват и числови условия, к също се поставят в [].

Символи използвани за формати на дата: d,m,y.

Условно форматиране позволява да се зададат числови формати на ст-сти отговарящи на предварително зададено условие. Командата е Format/Сonditional Formating. MS E позволява и използване на готови формати за вън вид с команда Formаt/AutoFormat. Format/Style.... се използ за опр-но задаване на стил. Стилът е комбинация от форматни хар-ки съхранени под някакво име, к стил can се използва многократно. Style по предназначение е Normal.

Excel позволява да се осъществи Dто на инф-я по опр критерии или условия. Това дава възможност от една таблица да се генерират няколко производни таблици съдържащи част от инф-я на осн таблица, групирана по различни признаци. Филтрирането на Д се използват в комбинация с тяхното сортиране, т като сортираните Д по-лесно и бързо се обработват.

Поле- идентифицира се клетка от таблицата. В този смисъл БД в EXCEL can съдържа 256 полета.

Запис – съвкупност от логич свързани полета, к описват някакъв обект – мат., работник, служител. Един запис в EXCEL е ред от таблицата.

Файл – съвкупност от лог свързани записи съхранени под някакво име в-е технически носител на инф-я и в EXCEL той се осъществява с работната книга.

-броят на записите can бъдат колкото са редовете в Excel 65536. Имената на полетата тр да са кратки и да не се повтарят.

-да няма празни клетки, редове, колони в таблицата

-използва се понятието списък, к се идентифицира с БД. Най-лесния н-н за създаване и попълване на такъв списък с команда Data/Form. Въвежда се име на таблица, антетката и 1 запис. Маркира се само и клетка от антетката и се изпълнява Data/Form...

БД позволява сортиране и филтриране на Д. Сортирането е процедура при к записите се преподреждат в завис от избрания признак за сортиране. За числата от най-малкото отрицателно до най-голямото положително. За текста –цифри, спец символи, лат букви, кирилица. За да сортираме маркиране целта таблицата с антетката и изпълняваме Data/Sort... Позволява сортиране по три признака едновременно. 1-я признак се избира в групата Sort by

Header Row – не вкл в сортиране на записите, к не отговарят на посочения ч-з Tools/Options/Custom Lists

При филтрирането имаме временно скриване на записите к не отговарят на посочения критерии. Excel позволява извършване на 2 вида филтриране на БД: автоматично и сложно (комплексни заявки). При 2-я вид филтрираните Д се копират на друго посочено от нас място в таблицата. Всъщност при него ние генерираме втора таблица. За 1-то желателно е да се маркира таблицата и се изпълнява Data/Filter/AutoFilter. И тук can се комбинират критерии като първо се филтрира по старите критерии. При по сложен критерий се избира Custom. Премахването на филтрирането става пак с Data/Filter/AutoFilter.

За да се извърши такова сортиране тр да се извършат три обл-и

-изходна – списък с Д,

-обл на критериите – задаване на критериите,

-резултатна обл – копират се записите на избраните критерии.

Задължит изисквания при подготовката е имената на полетата в 3 обл-и да бъдат абсолютно точно. По тази причина се препоръчват да се копират. Препоръчва се обл-та на критериите да е наш? Таблица, а рез обл под таблицата. Изпълнява се командата Data/Filter/AdvancedFilter. Когато критериите са разположени на един ред т.е. в няколко съседни колони те действат като лог ф-ции And т.е. тр всички условия да са верни за да е верен резултата, а когато критериите са разположени на няколко реда те действат като лог ф-ия Or.

Ф-ии на БД

Can се използват кавички при текстови критерии “?риз”, отрицателни “~кафе”. Въвеждат се с Insert/Function.. групата Database. Те изчисляват сума, гр ст-ст и т.н., но като се съобразяват с различни критерии. DSUM(database-списък от Д;field-поле от БД к е име на критерии по к се филтрират БД;criteria-обл на критерия).

Excel позволява изчисляване на частични или пълни суми на Дте от таблицата като вмъква и озаглавява обобщаващите редове и структурира списък от Д. Освен обобщаващи суми can се изг ст-сти с Average или да се преброят записите и ф-ция Count.

Първите сборове винаги се изискват направо от детайлните Д, а не от редовете на частичните суми. При редактиране на отделните записи се установява автомат преизчисляване на частични и пълни сборове. Преди да се вмъкнат междинните сборове желателно е Дте от таблицата да се сортират така, че ст-стите , за к ще се изчисляват междинни сборове да се групират заедно. Това става с команда Data/Subtotals...

At each change in - осн признак за сортиране

Use function – използване на ф-я

Add subtotal to – маркираме колоните, за к искаме да получим междинни суми.

-Replace current subtotals-заменя предходните междинни суми с ново изчислените

-Page break between groaps –автом се вмъква знак за край на страница след всяка група от междинни групи

-Summary below data –редовете с междинните и крайните сборове се вмъкват под детайлните редове (ако не е вкл са над детаилните редове).

За премахване на междините суми Data/Subtotals/RemoveAll.

РТ едновременно съчетават с себе си сортирането, филтрирането и междинните сборове. Те позволяват да се насочи вниманието към един отделен елемент от БД или пък да се обобщи цялата инф-я в резюмиран вид. Нарича се осова таблица, защото can се завъртат заглавията на отделните редове и колони около осн обл от Д, така че да ги разглеждаме от различна гл точка. При промяна на Дте от списъка обобщената таблица също се актуализира. О на Дте в обобщената таблица се опр от пакета и елементите, к ще ?пасват в нея. Полето представлява категорията на Дте напр склад, шифър, ст-ст и т.н., а елементът е подкатегория в дад поле Склад1, Склад2 и т.н. В списъците на Excel имената на полетата са наименованията на отделните колони. В обобщената таблица се използват 2 типа полета:

-полета, представляващи етикети или наименование на редове, колони и страници в обобщената таблица,

-полета за Д – съдържат Дте, к тр да се обобщават и в повечето случаи това са числови Д.

Няма ограничение за броя на полетата от изходния списък, к can се използват в обобщена таблица. Елементите от изходният списък става етикети на редовете и колоните в обобщената таблица. Тези етикети са подкатегории на поле от обобщена таблица. Числените, а понякога и текстовите Д се обобщават в обл за Д в обобщената таблица. Ако полетата за Д съдържат числови ст-ст Excel използва в обобщената таблица ф-ии SUM, а ако съдържат текста тогава се използва ф-я Count. Междинни и общите суми се вкл автоматично в обобщената таб. Полето за страница филтрира представянето на Дте в обобщената таб като развива обобщената таблица на отделни страници, така че да can се въвеждат само записите отговарящи на избрания елемент в поле страница. Data/Pivot and Pivot Chart
14? Структуриране на таблици

Дте в общата таблица can се обобщят и ч-з структуриране. То е особено полезно при създаването на обобщени справки от различни потр-б-ли, к да показват или скриван различните редове на таблицата т.е. само тези детайли к са им необходими. При създаването на стр-рата се задават обл-и от редове и колони като структурирани групи. Всяка група се състои от детайлни Д в редове и колони и обобщени Д в съседен ред или колона. Стр-та can съдържа до 8 нива вертикални групи и 8 нива хоризонтални групи. Can се създава по една стр-ра за дад раб таблица. Эт 3 н-на за създаване на стр-ра:

-ч-з автомат стр-риране – когато Дте от раб таблица са 0 в детайлизирани и обобщени редове или колони и обобщени формули се прилагат към детайлизираните Д непосредствено над или в ляво от тях.

-ч-з ръчно стр-не – когато обобщените Д не са непосредствено под или в дясно от детайлизираните Д, или не съдържат обобщени формули, к да се отнасят към детайлизираните Д.

-ч-з междинни и крайни сборове.

Автом стр-ране се осн на формули и посока на обръщенията. За да групира редове и колони в стр-рни нива Excel търси обръщения към обл-и от клетки съдържащи формулата над или в ляво от клетките. Ако обръщенията са нагоре и надолу Excel групира редовете. Ако обръщенията са наляво или на дясно се групират в колони. За да се извърши автом стр-ране се маркира таблицата и Data/Group and OutLine/AutoOutline. Ако Дте не са О за автом стр-ране тя can се стр-ра ръчно като се изберат редовете или колоните с детайлизираните Д и се изпълни командата Data/Group and Outline/Group... Премахването на стр-рата се извършва с команда Data/Group and Outline/ClearOutline. Може и частично да се премахне стр-рата – просто се маркират редовете за к ще правим това и пак Clear Outline. Вместо да се премахва стр-рата can се скрият само структуриращите символи – Tools/Options/View/ да се изкл Outline Symbol.

Excel позволява обединяване на Д от различни книги от различни листа на една и съща раб книга или от различни обл-и на един и същ лист. В дад раб табл can се дефинира само една обединяваща таблица. За да се извърши друго обединяване тр да се избере друго местоназначение за обединяваща таблица и да се зададе друг набор от параметри (изходни обл-и). Эт 2 н-на за обединяване: 1)по разположение, 2) по категори. 1) е възможно, когато еднакви категории Д заемат еднакво относит разположение във всяка изходна обл т.е. изходните таблици са еднакви или са създадени по един и същи шаблон. По разположение етикетите на категориите напр заглавията на редовете в мес отчети се игнорират и се обединяват Дте с едно и също разположение във всяка от обл-ите. Тук can се използват и тримерни адреси за създаване на динамична връзка при обединяването като се вкл изходни обл-и, к са еднакво разположени в едноименни клетки в различните листи на раб книга.

При 1) тр да се съблюдават следните условия:

-етикетите на кетегориите не се копират в обединената таблица дори ако са избрани в изходни обл-и. Ако искате да имате заглавията на редовете и колоните в обединената таблица тр да се маркират етикетите над и отново на предназначената обл.

-всички изходни обл-и и обл-та на местоназначението тр да да 0 еднакво с абсолютно еднакво местоположение във всяка раб таблица. За да се осигури съвместимост на модела за обединяване на Д тр да се маркират няколко съседни листа от раб книга и да се въвеждат едновременно заглавията на редовете и колоните, формулите и форматните х-ки.

2) изисkва изходните обл-и да съдържат подобни Д макар и разположени в различни клетки, но тр да създават наименованията на категориите макар и в различен ред, и се допускат различен брой редове или колони от Д във всяка категория. За опр категориите Excel използва етикетите от изходните обл-и и по време на обединяването ги копира като заглавия на редове и колони в обединената таблица. При обединяването на Дте по категории също can се създава динамична връзка м/у изходните Д и обединената таблица, но само когато те са разположени в различни листа на раб книга.

Последователност на действие:

- маркираме началото на обл-та за резултата и Data/Consolidate… в поле Reference се избира първата таблица и с Add се добавя. Пак Reference втората обл. В полето Function се избира ф-ята. Активира се полето Use Label in Top Row за Rows категории и Left Column за Column категориите. Greate Links source data-връзка към изходните таблици.

Често се случва да е известен резултата, к тр да се получи по дад формула, но да не се знаят входните Д при к формулата получава този резултат. При решаването на такива задачи се изпол GoalSeek. При D на цел Еxcel променя ст-тите в клетката докато формулата, к зависи от тази клетка даде резултат. Dто на цел спестява извършването на трудоемки ан-зи ч/з проби и грешки.

Tools/GoalSeek – отваря се ДП – полетата са : SetCell (адреса на клетката – целева е формулата), ToValue ст-та към к се стреми резултата от формулата, ByChangingCell – клетка от к зависи резултата,

Когато Dто на целта завърши Excel казва резултата на 2 места в раб обл и GoalSeekStatus. В него е показано намереното реш-е за клетката с формулата и двете ст-ти. TargetValue – целева ст-т. CurentValue – текуща ст-т. За да се запази реш-ето в раб обл се избира OK, а с Cancel се възстановява първонач ст-т на формулата.

След като е въведена формулата в раб таблица can се извърши ан-з на вариантите с помощта на таблица с Д, за да се установи как влияе изменението на ст-т (аргумент на формулата) в/у нейните резултати. Таблицата за Д е автоматично запълнена зона от клетки, к съдържа резултата от заместването на различните ст-ти в дад формула. Таблиците с Д позволяват бързо изчисляване на мн-во варианти на една формула.

Excel създава 2 типа таблици с Д: 1. таблица с Д с един вход, при к се въвеждат различни ст-ти на една променлива и се наблюдава техния ефект в/у една или повече формули, 2. таблица за Д с два входа, при к се въвеждат различни ст-ти на две променливи и се наблюдава ефекта им в една формула.

Създаване на таблица за Д с 1 вход:

- въвеждат се изходните Д за L %, периода и р-ра на заема и се изчислява месечната вноска на базата на изходните Д

- въвеждат се примерните Lи % за к търсим месечните вноски

Формулата за изчисляване на месечна вноска се въвежда в клетката намираща се на един ред над и една колона в дясно от предполагаемите Lи %

- избира се правоъгълната обл, включително формулата и L %

- изпълнява се Data/Table

В полето Column InputCell (входната клетка) се въвежда клетка L % с първоначалния L % и се натиска OK. След това се построява таблицата с Д така че въведените в колона L % се заместват в клетка Bg (входната клетка) и получените месечни вноски се попълват под клетката с формулата (месечни вноски).

Към таблицата с Д с 1 вход can се добавят нови входни ст-ти (L %) или нови формули.

За да се проследи как се отразяват на първата формула промяната на 2 променливи се изпол таблицата за Д с 2 входа. Входните променливи са две, но формулата е само 1. В този случай формулата за изчисляване на месечна вноска се разполага в горната лява клетка над обл-та с Д. Под формулата се въвежда единия набор с входни ст-ти с L %, а в дясно на формулата се въвежда втория набор от входни ст-ти с периодите. Избира се цялата обл и се изпълнява Data/Table. В полето RowInputCell се задава входна клетка ред, т.е периоди, а в ColumnInputCell се въвежда входна клетка колона. След това се попълва таблицата с погасителни месечни вноски и срокове за погасяване. Така получените ст-ти за работа с Д представят масив, те не can се редактират поотделно.

Excel позволява оптимизация на Д в случай, че тр да се задават повече от едно ограничение. Така can се определи как да се изпол оскъдни рес-си така че желаните цели (печалби) да се максимизират, а нежеланите цели (разходи) да се минимизират.

Solver се изпол когато се търси оптимална ст-т за опред клетка ч/з разлика на ст-тите на няколко други клетки или когато тр да се приложат специфични ограничения на една или повече ст-ти, участващи в изчислението.

За да се използва Solver за избрания модел тр да се дефинира задачата, к ще се решава ч/з идентифициране на целевата кл, променящи се кл-и и ограниченията, к ще се използват при ан-за. След като се дефинира задачата и се стартира пр-са на решаване Solver намира ст-тите, к удовлетворяват ограниченията и дават желаната ст-т за целевата кл. Целевата кл е тази кл, к тр да се min, max или да се установи на опред ст-т. Ограничението е ст-т на кл, к тр да остава в опред граници или да удовлетворява целеви ст-ти. Ограниченията can се задават както за целевата кл така и за променящите се кл-и. Променящите се кл-и са кл-и, к влияят на ст-та на целевата кл.

С помощта на Solver can се ан-зират оптимизационни задачи.

- линейни -изобразяват се като права линия, операциите са +,-,sum,trend,forecast; - нелинейни; - целочислени

Една задача става нелинейна, когато 1 или няколко елемента зависят непропорционално един от друг. Нелинейната задача се изобразява като крива линия. Това се получава когато една двойка непроменящи се клетки се разделят или умножат една с друга или се използва степенуване или стандартните фу-ии Grouth, SQRT, аритметични фу-ии.

Преди да включим Solver тр да формулираме проблема и доп-лните усл-я, необходими за оптимизацията на Dто.

Програмният модул Solver е надстройка на Excel - ако той не е инсталиран в самото начало няма да фигурира в менюто Tools. За да го добавим изпълняваме Tools/Add-Ins/Solver. Стартира се с Tools/Solver. Параметрите са:

- Set Target Cell - целева кл, к ще се min,max или установява на опред ст-т. Целевата кл тр да съдържа формула, к зависи пряко или косвено от променящи се кл-и зададени в полето.

- By Changing Cells – адрес на променяща се кл.

Ако е необходимо се определят и доп-лни усл-я. В Solver Parameters натискаме бутон Add. В полето Cell Reference се въвежда адреса на кл-та или обл-та, за к ще важат доп-лните усл-я. В полето Constrains се въвежда крайната (целевата) ст-т и ограниченията. Ограниченията can имат горна и долна граница, вкл за целевата кл и за променящите се кл-и. С бутона Solver се търси реш-е.

Solver установява реш-ето с помощта на следващи едно след друго нови изчисления (итерации) като всеки път се use нови ст-ти за променливите кл-и. За да се преизчисли целевата кл се съблюдават и ст-тите на ограниченията. Пр-сът на намиране на реш-е спира когато се намери реш-е с променлива точност или когато не е възможно по-нататъшно подобрение на реш-ето или се достигне max брой итерации.

Ако Solver намери реш-е, то се дава в прозореца Solver Results. Полето Keep Solver Solution съхранява резултата, полето Restore Original Values възстановява парвоначалните ст-ти.

Ако една променлива клетка съдържа формула тя се замества със ст-т, когато е намерено реш-е. Ако не е зададена целева кл, Solver пресмята ст-тите на променливите клетки въз основа на доп-лните усл-я. Има възможност Solver сам да търси променливи кл-и на база на зададената целева кл. Това става с бутон Guess. Тр задължително обаче да се посочи целевата кл. Броят на променливите кл can е до 200. Ако променливите кл съдържат формули Solver ще ги замени със ст-ти, когато намери реш-е. Реш-ето can се съхрани като именуван сенариум - Save Senarium. Настройките в Solver Options използвани в текущия момент остават в сила и can се use по подразбиране и в други задачи. Те can се премахнат с Reset All бутона в подпрозореца Solver Parameters.

За всеки раб лист can се създаде Solver-Model като се въведат желаните Д в Solver Parameters и Solver Options. Така въведените Д се съхраняват автоматично в Solver ч/з Save Model. За да заместим актуалните Д в Solver с един от съхранените модели натискаме бутон Load Model и въвеждаме адреса на клетката. По този н-н в един раб лист can се съхранят произволен брой модели. Ако желаем да изтрием актуалните Д в Solver избираме бутон Reset All от Solver Parameters.

Създаването на сложни таблици с формули,к изпол клетки съдържащи и други формули, а също и ф-ии вложени в други ф-ии е съпроводено и с допускането на грешки. Откриването на източника на грешни ст-ти, както и на всички клетки, к имат пряка и непряка връзка към дад формула се нар предшественици, а също и на всички формули, к пряко или непряко зависят от измененията в дад клетка (наследници) се извършва с команда Tools/Auditing. Тя трасира потока от Д като чертае стрелки,свързващи активната клетка с отнасящите се към нея клетки. Посоката на стрелките съвпада с тази на потока от Д. Предварително тр да се маркира клетката с формулата.

Trace Precedents - проследяване на предшествениците. При изпълнението на командата се изчертават стрелки от клетките, к директно участват в избраната формула. При следващо изпълнение на командата се показват стрелки, сочещи към всички онези клетки, к се изпол в клетките,посочени при първото изпълнение на командата. Продължавайки така can се проследят всички клетки, к директно и индиректно са свързани с формулата. С Tools/Auditing/RemoveAllArrows се премахват всички стрелки.

Trace Dependents - проследяване на зависимите клетки. Маркира се клетката с формулата и се посочват всички формули, използващи маркираната клетка. Ако се изпълни още веднъж командата се извеждат стрелки към всички формули, к изпол вече посочените клетки.

Trace Error - проследяване на грешки. Като се получи съобщение за грешка, избира се клетката където се е явило съобщението и се изпълнява командата. В резултат на това се появяват стрелки до всички клетки, к биха могли да имат отн-е към грешката. Ако има няколко клетки с грешки стрелките се разклоняват така че can се проследят и поотделно за всяка клетка.

Show Auditing Toolbar - инструментална лента с бутони за проследяване на зависите и грешките.

Circle Invalid Data - огражда недопустими Д. Ако ст-тите не отговарят съответната клетка се огражда с кръгче

Clear Validation Circle - изчистване на кръгчетата генерирани от предния бутон.

Валидизацията на Д е една от формите за контрол при въвеждане на Д. При този контрол се следи не само типът на входните Д,но също и да се задава опред диапазон от ст-ти. За да осъществим такъв контрол тр да се маркират клетките за к ще се контролира и се изпълнява команда Data/Validation.

Settings- настройка на критерия, Allow- ограничение, Data- диапазон, Minimum- определя ст-т, Maximum- определя горна граница, InputMessage- съобщение,к се въвежда при избиране на клетката като коментар. Тр да е включено полето ShowInputMessage - Title е заглавието на прозореца к се показва.

ErrorAlert- предупреждение за грешка при въвеждане (Stile-тип съобщение, Title-заглавие на прозореца, съобщението).

Макросът е серия от последователни команди групирани заедно в 1 команда, к canсе съхрани под някакво име и да и се присвои клавишна комбинация или бутон посредством к се изпълнява автоматично. Макро идва от гръцки. Комп език макрос е единична команда к изпълнява голям бр други команди. М-те се използват за извършване на рутинни и често повтарящи се задачи като създаване на нова таблица, форматирана по опр н-н или за многократно въвеждане на сложна и дълга формула; за отпечатване на таблицата и т.н. Изобщо всички повтарящи се и отнемащи доста време за изпълнение на различни команди се забързват ч-з макрос. М се записват като серия от команди или ф-ии в модул на VB и can бъде изпълнен винаги, когато се наложи. Эт 2 н-на за създаване на М-си: 1) ч-з записване на последователността от действия докато се работи с табл на Еxcel, 2) ч-з написване кода на м в редактора на VB(Visual Basic Editor). Първия н-н е мн по лесен и се препоръчва за н-наещи, докато 2-я е мн по мощен и гъвкав но изисква знание по VBA и умение при използване на неговия програмен редактор. Преди да се напише М тр да се планират стъпките и командите к М ще изпълнява. Ако се допусне грешка при записа на М и се направи съответна корекция и двете ще бъдат записани в М. Всеки записан М се съхранява в нов модул добавен към раб книга. Редактора на VB се изпол не само за създаване на М но и за тяхното редактиране, преименуване, копиране от 1 модул в друг или за копиране на М-си м-у различни раб книги.

Създаване на М ч-з записване - 3 етапа: вкл на механизма за запис на М, Изпълнение на операциите к следват да се запишат в М, изкл на механизма за запис на М. М can се обръща към др М като го извиква за изпълнение той също can спира своето изпълнение и да извежда подсещащо съобщение към потр-б-ля. Технологията на записване на макроса е следната: 1 отваря се нова работна книга. Изпълнява се команда Tools/Macro/Record NewMacro. Отваря се прозорец като в полето MacroName се въвежда име на М. Задълж е първия символ да е буква, интервали не се допускат а думите се отделят с долно тире. В полето ShortCutKey се задава буквата к заедно с CTRL ще стартира бързо М. Ако се изпол главна буква комбинацията ще Ctrl+Shift+буквата. В полето StoreMacroIn се избира полето където ще се запише М: Personal Macro Workbook.

По подразбиране М изпол абсолютни адреси на клетките така че независимо коя е активната клетка по време на стартирането на М записаните в него команди ще действат по отн-е на едни и същи клетки в раб. книга. При условие че М тр да действа за произволна клетка от раб книга използвайки активната клетка като горен ляв ъгъл на обл-та в к той ще действа тр да се щракне в/у бутона RelativeReference от лeнтата Record Macro преди изпълнението на действията, к ще се запишат. С бутона StopMacro или команда Tools/Macro/Stop Recording се прекратява записа на М.

Изпълнение на М:

8. 
   с команда Tools/Macro/Macros….и избиране на М в полето MacroName и после Run
   

8. 
   ч/з щракване в/у бутон от лентата с инструменти,к е асоцииран с М
   

8. 
   ч/з присвоената клавишна комбинация
   

8. 
   посредством VBEditor
   

Редактиране на М - ако един М не работи правилно има 2 подхода за редактиране: - за потр-б-ли незнаещи VBA най-добре отново да запишат М в режим RecordMacros , - за напредналите е подходящо да коригират в VBEditor само допуснатите грешки. Редактирането се извършва с команда Tools/Macro/Macros/Edit. Като резултат се отваря прозореца на редактора VBA.

ProjectExplorer показва дървовидната стр-ра на проекта. Всеки елемент на дървото се нар възел. Възлите на най-високо ниво представляват отворените в момента проекти на Excel VBA. Изгледът на всеки проект can бъде разгъван и свиван. При двойно щракване в/у модула неговият код се появява в десния панел. В прозореца на кода в десния панел can се редактира кода или да се напише нов М. VBEditor отваря отделен прозорец за кода на всеки от елементите представени в ProjectExplorer. Когато се записва М в режим запис изпълняваните действия се транслират във VBA код е се съхраняват в обект Modules. Заглавната лента показва името на проекта, к съвпада обикновено с името на раб книга, а разширението xls се добавя само ако раб книга е съхранена.

Ако създадения М е в отделна раб книга по подразбиране тя е скрита, въпреки че се отваря автоматично със стартирането на Excel. За да се види кода на М тр да се изпълни командата Window/Unhide и се активира прозореца с Window/Personal. Самото съдърж-е на М се показва по стандартния н-н и с Edit бутона се показва кода. Същият ефект има и команда Tools/Macro/VBEditor(Alt+F11). Връщането в таблицата става с File/CloseAndReturnToEXCELxcel.

Съхраняване на М: когато М се създават в отделна книга те се съхраняват с команда File/Save/Personalxls. Ако са създадени в текущата книга те се съхраняват автоматично при записването на самата раб книга.

Отпечатване на М - File/Print от редактора на VBA. Отваря се прозорец PrintVBProject

Изтриване на М - Tools/Macro/Macros… избира се името на М и с бутон Delete се изтрива.