Вълната на Безопасността), премина през Втората вълна (Вълната на Сигурността) и вече навлезе в Третата вълна (Вълната на Риска) 61 Преминаването през тези етапи и свързаните с тях забележителни процеси могат с пълно право да се характеризират като последователни смени на парадигмата, т.е. те имат измеренията (най-малкото в известна степен) на частични научни революции в духа на изследванията на Томас Кун (Thomas Kuhn, 1922 —1996) 62 Нека да поясня, че Томас Кун се противопоставя на схващането за линейното, последователно натрупване на научното знание 63 и разглежда развитието на науката не като плавен, а като скокообразен процес, който може да бъде схематично описан така: „Стара парадигма” (господство на нормалната, традиционната наука) → „Криза на старата парадигма” (сблъсък на подходите, нормите и категориите на старата и новата парадигми) → „Смяна на парадигмата” (научна революция по Томас Кун) → „Нова парадигма” (господство на екстраординарната, революционната наука). Научната революция по Кун се изразява именно в смяна на парадигмата 64 . Казано накратко, за определен период науката се развива в рамките на старата парадигма. На един етап обаче старите методи на изследването и използваните до този момент понятия вече не могат да описват удовлетворително протичащите процеси. Според Томас Кун това означава, че са възникнали аномалии, които не могат да бъдат обяснени в рамките на съществуващата парадигма и „нормалната наука излиза от пътя през цялото време” 65 . Когато това стане, т.е. „когато специалистът не може повече да избягва аномалиите, разрушаващи научната практика” 66 , се слага началото на „нетрадиционните изследвания, които в края на краищата довеждат целия отрасъл на науката към нова система от предписания (commitments), към нова база за практиката на научните изследвания” 67 . При този скокообразен, качествен преход (революция) от една научна парадигма („нормалната”,
