Изследвания на мрежовите структури

21
И не би могло да бъде другояче. Не би могло, но би трябвало да бъде! В нормалните държави политиците се стремят да базират своите виждания и действия върху достиженията на науката и най-малкото се стараят да не управляват в разрез с науката. В нормалните държави, когато в политическата сфера възникне значим проблем, за чието разрешаване не достигат знания и модели, на помощ се привиква науката, проблемът от политически се предефинира в научен, търси се неговото формулиране, анализиране и разбиране с научни подходи и методи и резултатите от научните усилия, вече концептуализирани и систематизирани, се връщат обратно в политическото поле. В България обаче политиката за сигурност и науката за сигурността съществуват в два паралелни и практически непресичащи се свята, което кара учените да хабят огромни усилия, за да обяснят с научни средства случващото се в политическата реалност, т.е. да обяснят необяснимото. Това изяжда научните ресурси (физически и психически), демотивира научните работници и ги кара да превключват, с цената на много морални терзания, към елементарно оцеляване, превръщайки се в услужливи словесни, наукообразни „опаковачи” на практическа политика, лишена от съществена интелектуална основа.
Споменавам това точно в този раздел, защото ако някъде има огромна и все по-нарастваща дистанция в научните изследвания между нормалните държави и нашата страна, то това е именно в изучаването на мрежовите структури и анализирането на мрежовите ефекти в сигурността.
В сериозната световна наука изследването на мрежовите структури се базира на два подхода от различен тип — математически и социални
(политически При математическите подходи на мрежите се гледа като на системи от елементи, чиято структура е изтъкана преди всичко от хоризонтални връзки и канали за комуникация, докато вертикално те са слабо структурирани
— с най-много 2 или 3 нива. Изучаването на мрежите, на спецификите на тяхната структура и на възпроизвеждането им във времето и пространството, се прави със средствата на висшата математика и физиката и това позволява не само постигането на висока степен на абстракция, издигаща се над конкретните градивни елементи и присъщите на отделната мрежа функции, но и получаването на общи, инвариантни формули и изводи. При социалните
подходи на мрежите се гледа като на общности от хора, свързани с обща култура, общи цели и общо отношение към света или към даден конкретен проблем, а паралелно с това се разглежда самата мрежа — като кауза, като идеология, като идентичност. Именно идентичността е спецификата, която математическите модели не успяват ефективно да „уловят”. Но за да се осмисли една мрежа и да се схванат нейните свойства, задължително трябва да се разбира скрепящата я идентичност и влиянието й върху социалната динамика на мрежата
36
, защото идентичността, общността на възгледите, идеологията, на базата на която са „слепени” участниците в мрежата, влияят върху нейната структура.
Разработките на Джон Аркуила (John Arquilla) и Дейвид Ронфелд (David
Ronfeldt)
37,38,39 са станали класически, тъй като са едни от първите изследвания за мрежите и мрежовите войни. Те насочиха вниманието на експертите в отбраната и сигурността към тези структури и поставиха начало на критични анализи по проблемите на военните трансформации и необходимостта от революция във военното мислене и военното дело.

22
Аркуила и Ронфелд най-напред и най-задълбочено изучават мрежовата архитектура и топология
XXXIV
. Според техните анализи, в зависимост от начина на свързване мрежите биват главно три типа
40
:
● „Всеки е свързан с предхождащия го” — верижно свързана или линейно свързана мрежа;
● „Всички са свързани с един” — концентраторна (хъбова
XXXV
), звездовидна мрежа или колелообразна (от колело с главина и спици) мрежа;
● „Всеки е свързан с всеки” — пълноканална или пълноматрична мрежа
(
напълно свързана мрежа или мрежа с пълно свързване);
Тези изследователи говорят също за специфично явление в мрежовите структури — тяхното роене (swarming), което е привидно аморфен, но преднамерено структуриран, съгласуван, координиран, стратегически метод за атакуване от всички посоки в една или няколко цели, посредством устойчиво генериране на силови и/или огневи импулси, както от близки, така и от отдалечени позиции
41
Един от най-развитите социални подходи за изучаване на мрежите е т.нар. анализ на социалните мрежи (Social Network Analysis, SNA). Смята се, че в основата му е разработката на социолога от Харвардския университет Стенли
Милграм (Stanley Milgram) от 1967 г.
42
, в която той лансира тезата, че всеки човек в света може да достигне до всеки друг човек посредством верига от 5 или 6 познати. Така се ражда знаменитият термин „Шест степени на разделение” (Six Degrees of Separation).
Важна крачка напред в социалните подходи е формалният анализ на мрежовата логика „Малък свят” (Small World), в смисъл на нашето „Светът е малък”
43
, предложен от Дънкан Уотс (Dunсan Watts) и развиващ теорията на
Стенли Милграм.
Социолозите отдавна твърдят, че възлите (хората) в социалните мрежи са групирани в малки клъстери
XXXVI
, в рамките на които всеки възел е тясно свързан с другите възли, но е свързан само с малък брой възли, които са извън клъстера. Нека да поясня понятието „клъстеризация” (или „транзитивност”).
Това е свойство, което може да се обясни по следния начин: ако върхът А е съединен чрез ребро с върха В, а върхът В е съединен чрез ребро с върха С, то е висока вероятността върхът А също да бъде съединен чрез ребро с върха С.
Това е известното правило за социалните мрежи — „Приятелят на моя приятел е и мой приятел!”. С други думи, хората в мрежата могат да се разделят на групи, така че ще има много връзки (ребра) вътре в групата и малко връзки
(ребра) извън групата
44
Подобен начин на свързване (плътно в своя „кръг” и слабо извън него), както и моделът „Малък свят” изглеждат по-лесно разбираеми за социалните групи, но се оказва, че те са типични и за други системи, различни от социалните. Именно чрез анализите с използване на математически методи от
XXXIV
Топология — дял от математиката, който изучава начините, по които различни обекти (пространства, обеми, тела, елементи), се деформират, без да променят основните си свойства и елементи, т.е. изследват се тези деформации, които протичат без разриви и слепване на части от обектите. Германският учен от чешки произход Йохан
Листинг (Johann Listing, 1808—1882) пръв въвежда термина „топология”, но за баща на науката топология се смята
Анри Поанкаре. В теорията на мрежите топологията се занимава със структурата на мрежата и начините на свързване на нейните елементи — възли (върхове) и връзки (ребра), — при това както с физическите, така с логическите взаимовръзки между възлите на мрежата. Графичната схема с възлите и връзките (кой елемент с колко други е свързан) онагледява топологията на мрежата.
XXXV
Хъб (англ. hub) — концентратор, възел на мрежата, който има специални функции като събирател и разпределител на сигнали от и към останалите възли; главина, център.
XXXVI
Клъстер (англ. cluster) — обединение на няколко еднородни елемента, което може да се разглежда като самостоятелна единица с определени свойства. Най-често те се събират заедно, за да увеличат способностите си чрез взаимодействие помежду си.

23
Дънкан Уотс и Стивън Строгац (Steven H. Strogatz) бе доказано, че много мрежи в природата (напр. мозъкът на червея C. elegans, мрежата на филмовите артисти в Холивуд, мрежата на електрическите линии в Западна Америка) следват принципа „Шест степени на разделение” и показват висока степен на клъстеринг
45
. За по-детайлното осмисляне на този феномен са нужни знания от теорията на математическите графи
XXXVII
. Тогава вече е възможно да си представим мрежата от тип „Малък свят” като граф и тогава да изучаваме математически нейните свойства.
Използвайки топологията „Малък свят” в борбата с различни деструктивни структури
(напр. терористични), може да се търси дезорганизиране на мрежата, чрез елиминиране на важни връзки в нея, за да се намали нейната свързаност, обхват и въздействие върху членовете й.
Премахването на индивиди в ключови възли на мрежата според Стив Реслър
(Steve Ressler
) би могло да бъде даже много по-важно от прякото атакуване на традиционните лидери в групата
46
Това, за което говорят социолозите, може да се докаже и математически
— огромна част от мрежовите структури от типа “ Малък свят” имат сходен

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: