Същност, смисъл и съдържание на сигурността

25 се нарича в математиката „Закон за степенно разпределение”.
Мрежите тип „Малък свят” и разпространяващи се по този закон се наричат безмащабни или мащабно инвариантни мрежи (scale-free
networks).
 А онова, което е важно да се осмисли и запомни, е, че много реално разпространени мрежи в природата и обществото имат едни и същи, най- малкото сходни, черти — те са безмащабни (мащабно инвариантни) и с висока степен на клъстеризация (корелация между съседите) и малко средно разстояние между възлите
51,52
. Така че в общия случай зад всяка сложна, колкото и специфична са е самата тя, система се крие всъщност мрежа с топология, изградена не по случаен признак, а подчиняваща се на Закона за степенно разпределение
53
Превеждайки математическите конструкти и формули на езика на социалните (политическите) изследвания, учените стигат до следното заключение: Законът за степенно разпределение е несъмнен знак, че хаосът отстъпва в полза на реда, че пътят от безпорядъка към подредбата се поддържа от мощните сили на самоорганизацията и е павиран от Закона за степенно разпределение. Това ни показва, че закони от типа на степенното разпределение са патентни знаци на самоорганизацията в комплексните системи
54
Как се получава така, че социалните мрежи не се разпространяват във всички посоки по случаен признак, а в тях възникват определени хъбове, сгъстъци на способности, умения и преимущества?
Да предположим, че някои възли на мрежовата структура първоначално получават по-добър достъп от други възли (на информация или някакъв друг ресурс) поради по-добро разположение, по-добра стартова позиция или случайно стечение на обстоятелствата. Това съответно дава на тези възли повече възможности за по-добър избор, дава им повече шансове за успех, което ги прави по-атрактивни. Спиралата се завърта — тези възли привличат още повече информация и ресурси, с това шансовете им за успех нарастват, с тях се увеличава атрактивността им, те привличат още повече информация и ресурси, получават нови и нови шансове, това умножава атрактивността им и т.н.
Ако един преподавател си е спечелил слава, че кандидат-студентите, които той подготвя влизат гарантирано в университета, това привлича към него нови и нови кандидат-студенти, което му дава по-добър и по-широк избор, шансовете му повече от тези кандидат-студенти да влязат нарастват, с тях расте славата му и с нея това, че го търсят още повече. Друг пример е, че най- цитираните научни статии стимулират още повече изследователи да ги четат и да цитират. Или още, вече казано на шега (но само донякъде), ако добър наш футболист иска да заиграе в националния отбор и в чужбина (и не е син или зет на председателя на Българския футболен съюз), той трябва да се обърне към един от двамата доминиращи български футболни мениджъри — Лъчезар
Танев или Емил Данчев. В мрежата от футболни мениджъри те, двамата, по някакъв начин са получили в началото стратегическо предимство и това ги е направило по-атрактивни като „пласьори” на таланти за националния отбор и зад граница. В резултат на това предлагането на футболисти за тях и изборът, който те могат да правят е с пъти по-голям, отколкото при другите мениджъри, а това прави шансовете им за успешни продажби много по-големи, което от своя страна устремява нови и нови желаещи за футболен гурбет да се стичат

26 към тях и да търсят съдействието им, обричайки се на унизителни условия само и само „да излязат навън”. Ето че и мрежата на българските футболни мениджъри се разпространява по същия закон — с два хъба (наречени напр.
„Т” и „Д”), като сгъстъци от способности, ловкост, нюх и хъс за успешни трансфери.
Всичко в изучаваните от нас мрежи се дължи на много силното предпочитание, което се проявява по отношение на т.нар. хъбове. Това силно предпочитание или предпочтителен избор в изследванията на мрежовите структури се нарича „preferential attachment”, т.е. преференциално, предпочитано присъединяване. Preferential attachment означава, че когато се появяват нови възли, те предпочитат да се свържат с тези хъбове”, т.е. с възлите, с които останалите елементи най-често се свързват, които са най- предпочитаните. И това става за сметка на останалите възли, които се явяват непредпочитани или слабо предпочитани.
Би могло да се каже и така — новите възли се свързват с вече съществуващите с вероятност, която е пропорционална на броя на връзките, които старите възли вече имат, т.е. те с по-голяма вероятност ще се свържат с оформилите се концентратори, отколкото с някои сравнително „по-самотни” възли; това статистически пресъздава т.нар. степенно разпределение в модела
„Малък свят”, определящо мрежата като scale-free
55
. Социологът Робърт
Мертън (Robert Merton) нарича това „Ефект на Матея”, следвайки Свето
Евангелие от Матея: „Защото всекиму, който има ще се даде и приумножи”
(Мат. 25:29)
56
. Нерядко този модел се нарича и „Богатите стават по-богати” (The
Rich Get Richer).
Двата механизма — ръстът и предпочитаното свързване — ни помагат да си обясним съществуването на хъбовете. Когато се появяват нови възли, те развиват тенденция да се свързват към най-свързаните възли и затова тези предпочитани възли получават много повече свързвания, отколкото техните по- малко свързани съседи
57
И така, вече мога да споделя някои разсъждения за уязвимостта на мрежовите структури:
 В мрежите, изградени на случаен принцип, всички върхове са равноправни и с приблизително еднакъв брой свръзки, затова произволното премахване на някой възел може да прекъсне мрежата или да намали рязко нейната свързаност, така че тези мрежи са уязвими срещу случайни въздействия.
 Докато мрежите, изградени по степенния закон за разпределение, се реализират чрез малък брой „хъбове” и затова премахването на случаен възел рядко предизвиква сътресения в мрежата и промяна на нейната структура, защото най-вероятно случайният удар ще засегне някой по- незначителен възел. Така че тези мрежи (а това са мрежите, от които ние се интересуваме и които ние изучаваме и изследваме!) са устойчиви при случайни въздействия, но за сметка на това са уязвими при целенасочени атаки срещу хъбовете, което не може да се каже за мрежите, изградени на случаен принцип
58
Възниква въпросът, колко хъбове трябва да бъдат извадени от мрежата, за да бъде тя разбита. Последни изследвания говорят, че най-вероятно трябва да бъдат елиминирани от 5 до 15 процента от всички хъбове
59
Сега идва може би най-важното — в начина, по който се разпространяват повечето мрежови структури, се крият една добра и една лоша новина. Те

27 следват от това, че тези структури са много устойчиви на атаки по случаен принцип или на случайни повреди и прекъсвания в системата, но са много уязвими (чувствителни) на организирана (преднамерена) атака в най-значимите сгъстъци (сплъстъци).
Ще започна с лошата новина. А тя е, че в разглежданите от нас структури вирусът, туморът, възмутителят не може да бъде победен веднъж и завинаги. Никога не можем да унищожим всички вируси в интернет, всички ракови клетки в организма, всички терористи по света. Това е невъзможно за

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: