Становище на „асоциация на българските агроаптеки”

Председател на Комисията

по земеделието и храните

42-во Народно Събрание

На Република България


СТАНОВИЩЕ НА „АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АГРОАПТЕКИ”
Седалище – Гр. Пловдив, ул. „ Антон Папазов” № 30 А

Председател на Управителния съвет – Адвокат Валерий Илиев

Тел. 088 855 39 40

Относно: Законопроект за защита на растенията

Уважаема Г-жо Председател,

В този смисъл, проектът би трябвало да се нарече „Закон за защита на мултинационалните компании в земеделието”.

Ако закона остане в този си вид, това ще ликвидира над 80 % от българските фирми.

За всички е видно желанието на мултинационалите да контролират изцяло пазарните отношения в бранша. Ние сме част от Европейската общост и свободните пазарни отношения са един от стъбовете на съюза „Свободно движение на хора, стоки и услуги”.

Изобщо, показателен е фактът, че нито една от останалите обществени организации и асоциации, предтавляващи над 99 % от агробизнеса, не сме поискали каквото и да е ограничаване правото на търгуване и производство на мултинационалите.

Ние сме за равни права и равни отговорности на всички фирми на пазара!!!

Не може да има „по-важни” и „по-висши” правни субекти, каквито явно някои чиновници от Агенцията по безопасност на храните се опитват да направят.

Не е нормално за абсолютно дребни нарушения като пропуски в „Дневника” или други да могат да се санционират с отнемане на „Удостоверения за търговия” и това да подлежи на предварително изпълнение!!!

Това създаде порочната практика, да се дават разрешения на онзи, който даде най-голям „рушвет”. Погазени бяха добрите търговски практики. Някои от местните предствители стигнаха до там, че обявяваха „тайно” „ наддаване” за това кой ще плати най-много. Това разбира се, не беше известно на западните фирми.

Този черен пазар доведе до пълна липса на конкуренция между фирмите с дейност преопаковане. Стигна се до там, че от 31 действащи фирми, в момента са останали само 4.

Тази груба корупционна практика стана възможна с активното участие на тогавашната Национална служба за растителна защита. Инспекторите бяха изпращани по обектите за търговия и складовете да следят основно за личните „корпоративни” интереси на шепа местни представители на мултинационали.

Получаваше се така, че държавата ставаше арбитър на отношения между изключително частни правни субекти. Нещо, което е в прерогативите само и единствено на съда!!! Държавните органи не могат да извършват проверки и да се произнасят с административни актове за нещо, за което държавата не е разписала правилата.
Във времето, това изискване беше атакувано в съда и отменяно от 5-членен състав на Върховния административен съд. При всяка нова промяна на закон или наредба, това се прокарваше отново.

Сигнализирани бяха Европейската комисия, както и Европейския и Български омбудсмани. Те излязоха с категоричн становище, че държавата не може да бъде „арбитър” при частните отношения между правните субекти.

1. 
   Фирмата – пропаковчик сключва „договор услуга” - .... да извърши преопаковане на следните продукти .... в следните опаковки ... – 1 л., 100 мл, 50 мл, 20 мл ....... 1 грам, 10 грама ... и т.н., след което продуктите се реализират от Възложителя.
   
2. 
   Фирмата – преопаковчик притежава освен „Разрешение за преопаковане” и „Разрешение за търговия”. Така тя закупува продуктите, преопакова и ги реализира чрез своите търговски складове или агромагазини.
   

Това е нормална пазарна практика не само за продуктите за растителна защита, но и за всички останали стоки и е уредена в „Закона за задължениета и договорите”.