Страданието – как да го разбираме правилно

Любопитен психологически факт е постоянната ни изненада от появата на страданието. Всеки път се оказваме неподготвени за него. От една страна нищо не е по-очевидно от факта, че всеки страда. От друга страна нищо не ни се струва по-нелепо от нашето собствено страдание. Същата идея се съдържа в мисълта на американския писател Уилям Сароян: „Знам, че всички умират. Но в моя случай си мисля, че ще има изключение.” Да, всеки се изненадва от страданието и смъртта. И тъжната истина е, че няма изключения. Нито за добрите хора. Нито за християните. Рано или късно всички страдаме. (Сароян също почина – през 1981 година.)

Едва ли е необходимо да доказваме и да дефинираме страданието (толкова е познато на всички нас!), но можем най-простичко да кажем, че то е усещане, което ни наранява или раздразнява. Въпросът за страданието не е проблем единствено на нашия интелект. Тъй като то не е нещо имагинерно и въображаемо, а напълно реално, този проблем засяга цялото ни естество. Каквито и обяснения, определения, примери, приложения и аргументи да представяме, те са винаги ограничени в способността си да задоволят душата. Винаги остава някакво неудовлетворение на емоционално и духовно ниво.

Дори когато не можем да посочим тежки, драстични причини за някакво дълбоко нещастие в живота си, пак изпитваме тежест и дискомфорт поради непостигнатите цели и несбъднатите мечти. Дори когато външно „не ни личи”, душата ни добре знае за какво става дума. Големият немски поет Гьоте, чийто живот е бил смятан от всички за истински успех, споделя: „Наричат ме любимец на съдбата и считат, че нямам никаква причина за оплакване от посоката на своя живот. Всъщност никога не съм имал друго, освен труд и мъка. Мога най-искрено да кажа, че за изминалите седемдесет и пет години не съм имал дори четири седмици истинско спокойствие.”

Страданието е интелектуален, емоционален, физически и духовен проблем. Интелектуалният проблем се състои в необходимостта да се намери рационално обяснение на съвместното съществуване (по едно и също време) на Бога и на злото. Емоционалният проблем засяга човешкото дълбоко незадоволство от факта, че Бог е допуснал злото. Физическият проблем, разбира се, касае реалните измерения на злото, изразени в преживяванията от нашето ежедневие – заболявания, катастрофи, конфликти, природни бедствия, престъпност и т.н. А духовният проблем се отнася до уязвимостта ни от греха (библейски термин, обозначаващ непослушание и бунт срещу Бога) – обстоятелството, че той ни уврежда и отделя от Източника на живота. Както виждаме, злото атакува личността всестранно, „по всички флангове”.

Под влияние на различни философски и метафизични теории понякога се чуват твърдения, че доброто и злото били относителни категории, и затова не можели да бъдат ясно разграничени. Че болката не съществувала. Че била въображаема, плод на дейността на нашия ум. Илюзия, характерна за психологически неправилно ориентирани личности. Но искрено се съмнявам, че повечето хора биха погледнали сериозно на подобна гледна точка. Бих желал да попитам радикалните релативисти (приемащи всичко за относително) дали се възхищават в еднаква степен от биографиите на Нерон и Алберт Швайцер, на Хитлер и Майка Тереза, на Сталин и Толстой. Достатъчно е да вземете една игла и да се боднете по показалеца, за да се убедите за по-малко от секунда, че болката действа, че не е само функция на вашето съзнание.

Скръбта е тежко емоционално преживяване поради загуба, която преценяваме като особено значителна за себе си. Загубите могат да варират по разновидност, естество, големина и т.н. Това може да е смъртта на близък човек, разрушена любовна, приятелска или семейна връзка, провалена кариера, материален или морален банкрут, изгубено уважение или самоуважение, неочаквани и нежелани промени и др.

Лесно можем да установим, че страданието е превзело всички нива на нашия живот. Първо, то има личен аспект. Всеки човек в някаква степен е усетил „вкуса” на страданието – чрез болести, раздели, разрушени приятелства, отхвърляне, разочарование, отчаяние, страх, съмнения, угризения, вина. Болката нахълтва в живота ни чрез неизброимите си форми и нито едно човешко същество няма имунитет срещу нея. Второ, не е трудно да отчетем и обществените измерения на страданието. Ежедневно научаваме за транспортни катастрофи, за трудови и политически конфликти, за военни операции от всякакъв род и по всякакъв повод. На трето място, можем да видим страданието и на глобална плоскост. Всеобщият проблем за болестите, стареенето и смъртта, природните бедствия като земетресения, суши и наводнения, страшните епидемии и неблагоприятните екологични промени засягат всички хора, без изключение.