Как да отвърнем, когато се чувстваме онеправдани

1 - Една пренебрегвана истина

Случвало ли ви се е някога да ви онеправдават? Ако отговорът ви е „не", искам да премерите пул са си! Най-вероятно изобщо не внимавате за какво ви говоря! Понеже истината е, че да живеем в нашия паднал, разсипан, грешен свят, означава всеки ден да се сблъскваме с многобройни възможности да бъдем онеправдавани, както и да не получим честното и справедливо отношение, което очакваме.

Съществуват много ситуации, при които към човек може да се отнесат несправедливо. Тук съм изброил няколко от възможностите, а съм сигурен, че вие също можете да прибавите и други към този списък.

Ако сте дете, на каквато и да било възраст, може да имате родител, който непрекъснато несправедливо ви критикува.

Ако пък сте родител, може детето ви да е непокорно или прахосник, или може да се отнася към вас вместо с любов, с обиди и непокорство.

Може би вие сте ученик, който все не успява да удовлетвори някой свой взискателен учител.

Възможно е да сте много добър в работата си, но шефката ви да не ви харесва и да иска да ви принуди да напуснете, за да даде мястото на някоя от приятелките си.

Карате си колата и се придържате към ограничението за скоростта, но шофьорът зад вас бърза, надува клаксона си, прави ви неприличен жест, а докато ви изпреварва, ви наругава.

Притежавате свой собствен бизнес и се отнасяте добре с клиентите си, но конкурентна фирма подбива цените ви и твърди, че стоките ви са боклук.

Омъжена сте от петнадесет години и през това време съпругът ви е завършил колеж, а вие сте му родили три деца. Той току-що ви е казал, че вече не ви обича и иска да се ожени за своя колежка.

искаме някой някъде да оправи нещата.

Често ние си мислим, че този някой

сме самите ние. Това е погрешно.

Това са само няколко от възможните сценарии. Но със сигурност съществуват още хиляди. Никой не е застрахован. Богатите и силните се сблъскват с това също както бедните и слабите. Понякога онеправдаването е толкова незначително, че предизвиква смях. Но друг път постъпката е тъй ужасяваща, че има силата да съсипе репутацията на човека, а дори и да застраши живота му.

Но позволете ми сега да ви споделя една истина от Божието сърце, която прекалено много хора или не познават, или избират да пренебрегват: Ако позволим Бог да се занимае с хората, които ни онеправдават, ще израснем и ще пожънем огромни благословения. И точно това е целта на тази книга. Ако сте се изморили да се чувствате безсилни, понеже не знаете как да отвърнете на лошото отношение, което получавате от хората, предстои ви едно чудесно откровение. Бог вижда вашето страдание, Той разбира, че страдате и има план как от тези страдания да произведе в живота ви нещо невероятно добро. Обаче вие трябва да знаете по какъв начин Той иска да направите това. И тогава трябва да се захванете с Неговата програма и да се покорявате.

Какви са резултатите? Зрялост, сила, възможност за стратегическо участие в разширяването на Божието царство. Може и да не ми вярвате сега, но когато привърша със споделянето на тази невероятна истина от Божието Слово, ще разберете защо когато на пътя ви се изпречи онеправдаването, това е моментът, в който трябва да извикате от радост и да затанцувате. Време е да се радвате и да празнувате в душата си! Защото ви предстои да вземете участие в един от ключовите опити от страна на Бога тук на земята да демонстрира Своята вярност към децата Си и да спечели велики победи над нечестивите и разрушителни планове на врага.

Но признавам, че нормалният начин, по който много хора отвръщат, когато са онеправдани, е да се ядосат и да търсят да си го върнат. Живеем в свят, в който Божиите намерения са били изопачени, понякога дори до неузнаваемост. Един от Неговите велики, основополагащи духовни закони е чувството за справедливост. В самата основа на ума и чувствата ни е вградено силното усещане за добро и лошо, правилно и погрешно.

И затова, когато на нас ни навредят, искаме някой някъде да оправи нещата. Често ние си мислим, че този някой сме самите ние. Това е погрешно.

Преди няколко години синът ни Адисън преживя една несправедливост в училище. Това, което се случи, и начинът, по който той реагира, разкриват основните, животопроменящи принципи, които искам да разясня в тази книга. Може би няма нищо по-лошо от това да видиш, че детето ти е онеправдано. Като баща на четири момчета, първото нещо, което искам да направя в плътта си, когато един от тях е онеправдан, е незабавно да скоча и да отида да си уредя сметките. Това е реакция от типа „дай да уредим нещата, а ще говорим по-късно" и е една от многото видове грешни реакции.

И затова, когато на нас ни навредят, искаме някой някъде да оправи нещата. Често си мислим, че този някой сме самите ние. Това е погрешно.

Точно така се чувствах, докато ден след ден най-големият ни син Адисън се връщаше вкъщи от училище и ни разказваше за лошите неща, които се случваха там. Жена ми Лиза и аз сядахме всяка вечер и слушахме, докато деветгодишният Адисън споделяше случаите, когато учителят му се е заяждал с него. Това просто не беше справедливо, понеже Адисън винаги е бил добър ученик и посещаваше добро християнско училище. Какво точно се бе случило, че синът ни да се превърне в такъв мърморко и недоволник?

Двамата с Лиза говорихме няколко пъти за това насаме. Наистина не можехме да го проумеем. Адисън си беше типично момче за възрастта си, но обикновено не се забъркваше в неприятности. Поради някаква причина учителят му често смяташе, че ако в класа има неприятности, то подстрекателят е бил Адисън. Можеше всички в класа да се държат лигаво, но когато дойдеше моментът да накаже някого, той си избираше Адисън. Двамата с Лиза не можахме да измислим друго обяснение, освен че може би ставаше дума за междуличностен сблъсък. Може би Адисън и неговият учител просто не се спогаждаха. Това се случва понякога.

Молихме се за това и се надявахме, че ситуацията ще се оправи. Но това не стана. Бог искаше да отговори на молитвите ни и в края на краищата го направи. Но беше нужно известно време, понеже Адисън трябваше от собствен опит да разбере как Господ иска децата Му да реагират на лошото отношение.

Капката, която преля малката чашчица на Адисън, обаче дойде един ден, когато двама от съучениците му, седящи зад него, си правели шеги в час. Учителят бил с гръб към класа, но когато се обърнал, за да въдвори тишина, те двамата бързо утихнали. Без да се поколебае учителят започнал да крещи на Адисън. Като всеки друг и Адисън мрази несправедливостта. Тъй като бил несправедливо обвинен, че проваля часа, сърцето му се наранило.

Онази вечер Адисън се прибра вкъщи и разказа на мен и на Лиза какво се е случило. Седяхме на масата за вечеря, а той хълцаше и от очите му се стичаха огромни крокодилски сълзи. Това наистина си беше голям проблем за момче от трети клас. И тъй като бе една добра майка, Лиза го взе в прегръдките си, гушна го и не спираше да повтаря: „О, момчето ми, горкото ми момче!" Аз също се чувствах доста зле, а в главата ми се блъскаха въпросите: Какво бих могъл да направя? Какво трябва да кажа на сина си?

Докато Лиза продължаваше да го утешава, нещо вътре в духа ми сякаш не си беше на мястото - Святият Дух ми даваше знак. Тогава си спомних за един урок, който бях научил преди много години. В главата ми присветна лампичката и на мига разбрах какво точно трябва да кажа на сина си.

„Виж, Адисън, може ли да те питам нещо?", казах аз. Той все още хленчеше сгушен до майка си. „Когато учителят направи това, ти как реагира?"

Адисън се изправи и видях в очите му да припламва огънче. „Казах му, че не съм бил аз, а другите две момчета!", каза той свирепо.

„А ти винаги ли правиш това, когато той те коригира?", попитах аз.

„Да-а, особено ако не е прав, а повечето пъти той не е прав!"

„Синко, това, което правиш, не е правилно", отговорих аз. Взех си Библията и му прочетох няколко ключови стихове. Припомних му как е реагирал Исус, когато са се отнасяли с Него несправедливо. Разказах му също една история за това как веднъж ме бяха онеправдали като пастор.

„Адисън, ти имаш избор - казах аз накрая. - Можеш да продължиш да се защитаваш и да се съпротивляваш на властта и авторитета или можеш да избереш да постъпиш по Божия начин, което според мен означава да отидеш при учителя си и да го помолиш да ти прости, затова че непрекъснато оспорваш властта и решенията му. Избирай."

„Но, татко, ами ако учителят е виновният?"

„Виж, Адисън, досегашният ти начин на действие имал ли е някакъв резултат?"

„Не."

„Тогава трябва да избереш. Можеш да последваш примера на Исус, както казва Библията, или да се опиташ да се справиш сам."

„Тогава нека се молим." И се молихме.

На следващия ден Адисън уговори среща с учителя си по време на обедната почивка. Той погледнал учителя и казал: „Господине, Бог работи вътре в мен. Досега непрекъснато оспорвах авторитета ви. Това не е правилно. Можете ли да ми простите? Няма да го правя повече."

Както сами можете да си представите, това направо сразило учителя. А в края на следващата седмица познайте кой получил от този учител наградата „ученик на седмицата"? Адисън.

А като връх на всичко, накрая на учебния сезон учителят присъди наградата „отличен ученик на годината"... да ви казвам ли на кого?

На Адисън.

Въпросът ми е: „Ако начинът, по който Бог ни заповядва да се справяме с лошото отношение, даде резултат при един третокласник, не смятате ли, че той може също толкова успешно да се приложи и за вас, и за мен?"

Това, което възнамерявам да направя в тази книга, е с помощта на Святия Дух да ви въоръжа, така че да реагирате на несправедливостите по начин, който ще ви донесе невероятно благословение.

Както сигурно знаете, служението ми включва проповядване в различни църкви и на конференции почти всяка седмица както в Съединените щати, така и по целия свят. Докато разговарям с хората и разпознавам какво им лежи на сърцето, все по-често чувам, че огромен брой християни преживяват изпитания поради различни трудности в живота си. През последната една година, докато проповядвам, много често задавам следния въпрос: „За колко от вас последните дванадесет месеца бяха най-трудната година, която някога сте преживявали?" Между 75 и 90% от присъстващите вдигаха ръце! Това просто не се е случвало никога досега в практиката ми. Вярвам, че Бог е замислил нещо наистина феноменално.

Д-р Йонги Чо го е казал по следния начин:

Налага ми се да умирам хиляди пъти, докато Бог не започне да върши нещо ново в живота ми. Един ден попитах Господа: „Защо трябва да умирам по хиляда пъти?"

Господ ми отговори: Понеже трябва в теб да бъде изграден характерът и отговорността за справяне с онова, което възнамерявам да поставя в живота ти.

Често трудните неща и страданията, които преживяваме, включват и лошо отношение от страна на околните. Ето защо вярвам, че Бог ми е дал да споделя това послание с вас в тази книга.

Веднъж, след като бях приключил с проповедта си за това как да реагираме спрямо несправедливото отношение, един мъж от присъстващите, учител в библейско училище, бил толкова повлиян от съдържанието й, че си отишъл у дома и изслушал касетата с поучението ми още единадесет пъти. Каза ми, че е използвал материала от посланието, за да състави академичен курс, който нарекъл „Християнство 101". Направил това понеже вярвал, че всеки християнин трябва да знае как да реагира на несправедливото отношение и че много малко хора получават поучение в тази област.

Но ето какво Бог обещава да стори за вас, ако реагирате правилно на лошото отношение:

• Той ще ви защити и ще се застъпи за вас;

• изобилно ще ви благослови;

• характерът ви ще израсне и ще оформите духовните си мускули.

Нека да разберем как е възможно всичко това да се случи във вашия живот - за ваше добро, за да се разширява Божието царство и най-важното - всичко да излезе за Божия слава.