Студент надхитри системата Как е възможно това и доколко е модерно

Казусът, който решихме да разгледаме, е свързан с оценяването на един студент по Социология в СУ. Интересът ни към него е както личен – от позицията си на студенти в същата специалност, така и чисто изследователски – в описаната по-долу ситуация откриваме някакъв парадокс, който събуди нашето социологическо любопитство да разберем на какво се дължи това, как можем да си го обясним.

По-точно бихме казали, че оценяването засяга една от задължителните дисциплини в учебния план. Става въпрос за студента последна година (по онова време) на обучение Атанас Гроздев, който през зимния семестър на учебната 2008/2009 г. е бил в Берлин по програма Еразъм. В края на този семестър той е трябвало да се яви на изпит по задължителния двусеместриален предмет “Теории за модернизацията” към специалност Социология в СУ. Но пребиваването му в чужбина с образователна цел не му е позволило да изпълни изискванията за допускане до изпит по въпросния предмет. След своето завръщане Атанас Гроздев се обръща към титуляра на курса – гл. ас. д-р Венелин Стойчев с искане да признае два предмета, които студентът е взел в чужбина вместо да се явява на изпит по „Теории за модернизацията”. Това са „Социология на конфликта” от университета в Хумболд и „Социална промяна в Източна Азия” от университета във Вашингтон. Гл. ас. Стойчев отказва да ги признае с довода, че са нерелевантни на разглежданата тематика по „Теории за модернизацията”. Тогава Атанас Гроздев се явява на теста за допускане до изпит по предмета на гл. ас. Стойчев през юлската сесия. На този тест студентът изкарва двойка и така няма възможност да завърши образованието си след като има невзет изпит. Гроздев моли преподавателя да се яви отново на теста през същата сесия, но получава отказ и трябва да се яви през септември. Това не съвпада с плановете на студента да завърши бакалавърска степен в края на учебната 2008/2009 г., за да може да кандидатства за магистратура още през есента.

Тогава Атанас Гроздев решава да напише молба до заместник-декана по международна дейност и научноизследователска работа и докторска степен във Философски факултет на СУ – доц. Димитър Денков. С тази молба той се надява да му бъдат признати вече споменатите дисциплини от други университети, като посочва доводите си за това. Като водеща причина за своята молба Гроздев определя субективното отношение към него от страна на преподавателя – по негова преценка тестът е включвал различен от преподадения материал, колегите му са попълвали различен от неговия тест и за тези неща той не е бил изрично предупреден. Друг аргумент, който Атанас Гроздев е изложил в молбата си е отказът на гл. ас. Стойчев да му позволи да се яви отново на теста през същата сесия, което според него е негово право според Правилника на СУ, но и преподавателят е заявил при започване воденето на курса, че студентите имат право да се явяват на тест и изпит по време на всяка възможна сесия. Вземайки под внимание всичко това, доц. Денков подписва индивидуален протокол, удостоверяващ признаването на курсовете с оценка Мн. добър (4,5) , които курсове според него имат нещо общо с теории и практики на модернизацията. Никой от членовете на катедра Социология не е уведомен за признаването на предметите.

Когато в началото на учебната 2009/2010 г. гл. ас. Стойчев случайно разбира, че Атанас Гроздев се е дипломирал без да е взел изпита си по “Теории за модернизацията”, той проучва ситуацията и тогава разбира, че заместник-декана на Философски факултет е признал оценките от други предмети вместо водения от него. Като реакция на това гл. ас. Стойчев се обръща към Деканското ръководство, за да разбере как това е станало възможно без неговото съгласие. Доц. Денков му отговаря, че е разбрал грешката си след като не се е допитал до по-компетентни от него и така е надвишил правата си. Поради това заместник-деканът е предложил на Деканския съвет да не зачита протокола за валиден. Така издаването на дипломата на Атанас Гроздев е замразено, докато не си вземе изпита по “Теории за модернизацията”.

Студентът решава да се обърне към ректора – проф. Иван Илчев, за да вземе отношение по случая. Молбата му е протоколът да се признае за валиден. От своя страна катедра Социология излиза с предложение комисия да изпита Гроздев по предмета, за да не бъде обвиняван титулярът в някаква форма на субективно отношение към студента (което Гроздев е изтъкнал като една от причините да се обърне първоначално към заместник-декана).

Окончателното решение на ректора е протоколът да се признае и студентът да не трябва да се явява на изпит по “Теории за модернизацията”, като аргументът е, че в противен случай университетът може да бъде съден и да трябва да плаща финансово обезщетение. За това решение гл. ас. Стойчев разбира след изрично запитване от негова страна към декана на Философски факултет доц. Александър Димчев.

От така описаната ситуация се откроява следният социален проблем – един студент в България през 2009 г. успява да се дипломира, въпреки че не е бил допуснат до изпит по задължителна дисциплина от учебния план. На пръв поглед това изглежда невъзможно, университетът има ясни процедури и правила за протичането им. Дипломирането е допустимо само след успешното полагане на всички изпити. Но на практика е станало нещо различно – Атанас Гроздев е получил правото да се дипломира, без да се е явил на изпит по “Теории за модернизацията”. Следователно можем ли да наречем това фалшификация? Що за институция е Софийският университет след като е позволил подобно нещо да се случи? Има ли реално излизане извън официалните правила? Това проблем ли е или закономерност?

Всички тези въпроси ни насочват към социологическия въпрос на нашия проект, а именно – Можем ли да говорим днес за модерен университет в България след като е налице този социален проблем. Ще се интересуваме от това как този проблем е станал възможен и какво ни показва това. Считаме, че съществува противоречие, което задвижва казуса – от една страна стоят формалните правила, а от друга страна – практиката, която успешно „заобикаля” тези правила. Оттук се очертава и парадоксът – студент легално завършва висшето си образование, въпреки че са били пренебрегнати правилата на СУ както от страна на студента, така и от страна на ръководството. Можем ли тогава да разглеждаме така създалата се конфликтна ситуация като типичен за модерността феномен?

Методология

Бихме могли да разгледаме проблема през модерните феномени пазар и медии. В медиите виждаме изразител на обществено приемливото. Те легитимират дадено поведение, както през културните и развлекателните си програми, така и през информационните емисии. Показват, че практики на ръба или извън закона, се възприемат за нещо нормално и така създават нагласа за автономност у индивидите, т.е. че могат да отстояват интересите си с всякакви средства. По този начин се разширява полето им от възможни действия отвъд легалното. Смятаме, че тази нагласа е един от вероятните фактори, които движат противоречието – практики, заобикалящи закона, водят до легален резултат. Друга причина, която прави проблема възможен, е пазарът, в частност конкуренцията и преследването на личните интереси. С появата на търговските отношения възниква и нов тип съзнание - автономизирано, което се характеризира с идеята, че човек сам е отговорен за постигане на целите си. Конкуренцията изисква непрекъснато надскачане на собствените граници, като по този начин допуска дори заобикалянето на нормативно зададените правила.. Смятаме, че конкуренцията и свързаното с нея преследване на лични интереси е водещият фактор в разглеждания от нас проблем и поради тази причина приемаме пазара за по-подходяща методологическа рамка на нашия казус, опирайки се на теорията на Констан за ролята на търговията в модерното общество.

Позовавайки се на идеите на някои автори, можем да разгледаме проблема и да открием какви са предпоставките, за да бъде възможен този казус в модерността. Както вече споменахме, единият от авторите, които сметнахме за релевантни за изследването, е Бенжамен Констан. В своето произведение „За свободата на древните, сравнена със свободата в моредните времена” той прави съпоставка между двата типа свобода и посочва търговията като разграничителна линия между тях. Тя замества войната като средство за придобиване на блага и тази промяна налага преструктурирането на личността – индивидът не само може, но и е задължен да се ползва от личната си свобода и да преследва частните си интереси.

За анализа си ще използваме и идеята на Мишел Фуко за модерност, изложена в произведението му „Що е Просвещение?”. Той определя модерността не като епоха, а като нагласа, която се характеризира с критическа онтология на нас самите. Критиката на онова, което сме, което казваме, мислим и правим, е „едновременно исторически анализ на поставяните ни граници и опит за тяхното възможно прекрачване.” По тази аналогия можем да разглеждаме СУ като задаващ граници, а студента Атанас Гроздев като притежаващ такава критическа нагласа.

Хипотези:

1. 
   Ако формалните закони на дадена институция могат да бъдат пренебрегвани както на ниско, така и на високо ниво, то тяхното влияние е отслабено.
   

2. 
   Ако студентите са или биха участвали в протести, подписки и др, то те са склонни да защитават личните си интереси в случаи на несправедливост към тях.
   

3. 
   Ако студентите участват активно в допълнителни образователни дейности, то те се стремят да повишат конкурентноспособността си.
   

4. 
   Ако студент не е склонен да се противопостави на авторитет от неговата институция, то той вероятно няма нагласа, че може да го подложи на критика.
   

5. 
   Ако студент смята, че университетът му дава възможност да взема позиция по даден въпрос, то той вероятно би го правил.
   

За да разберем дали могат да се определят като модерни практики, заобикалящи правилата на университета и въпреки това водещи до легален резултат, ще проверим дали е налице модерно съзнание както сред студентите, така и сред ръководството и преподавателите. Ще търсим наличие на критическа нагласа, преследване на лични интереси, автономизирано съзнание. Ще използваме различни методи за изследване практиките и нагласите на студентите от една страна и ръководството и преподавателите от друга. Смятаме, че най-удачният метод да получим тази информация за ръководството и преподавателите е анализ на архивни данни, свързани с казуса Гроздев, който отразява нашия проблем. Не мислим, че интервю или анкета биха били подходящи за целта. Допускаме, че те няма да споделят практики и наглсаси, свързани със заобикаляне на правилата, защото това би било в разрез със заеманата от тях позиция в институцията. Що се отнася до студентите, мислим, че най-подходящият метод за получаване на информация, е дълбочинно интервю. Спряхме се на него, защото по този начин можем да доловим реалните им нагласи към практики, свързани със заобикалянето на закона и отстояване на лична позиция.

1. 
   Представяне
   

2. 
   Практики и нагласи
   

• 
  Субективно оценяване от страна на преподавател
  
• 
  Административни грешки
  
• 
  Форми на дискриминация
  

- Бъдещи планове (продължаване на образованието, професионална реализация)