Св. Св. Кирил и Методий“ Педагогически колеж – гр. Плевен
Изтегляне 45 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ф. н. 1820012396 Плевен, 2019 Съдържание Мозъчна карта………………………………………………………….3
- Благодаря на… ..…………………………………………………...12 Мозъчна карта Функции на езиковото общуване
- Комуникативна
- Познавателна (Когнитивна)
|
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ Педагогически колеж – гр. Плевен П О Р Т Ф О Л И О Учебна дисциплина: Култура на речевото общуване Изготвил: Валентина И. Христова Проверил: Специалност: ПНУП проф. дн М. Мандева Ф. н. 1820012396 Плевен, 2019 Съдържание Мозъчна карта………………………………………………………….3 Мозъчна карта (вариант 2)……………………………………………4 Функции на езиковото общуване…………………………………….5 Есе „Блага дума – железни врати отваря”………………………….9 Благодаря на… ..…………………………………………………...12 Мозъчна карта Функции на езиковото общуване Eзиковите функции са изведени и назовани от американския филолог от руски произход Роман Якобсон (1896 - 1982). За да бъде обяснено в какво се състои тяхната същност, трябва да знаем как Роман Якобсон си е представял комуникацията и кои са нейните задължителни компоненти. За целта той е направил схема на комуникацията, известна в науката като “комуникативния модел на Роман Якобсон”. Комуникативна Езикът като система може да се използва в комуникацията, за да споделим опита и познанията помежду си. Британският философ Бъртран (1872 – 1970) казва в съчинението си “Човешкото познание”, че езикът е средство за превръщане на нашия личен опит във външен и обществен опит. В това се изразява и комуникативната функция на езика. Познавателна (Когнитивна) Човек формулира мислите си чрез средствата на езика. Езикът служи за опора на мисълта. Мислообразуващата функция се определя като познавателна или когнитивна (от лат. cognitio ‘познание’) от гледна точка на това, че мисленето за нещата представлява съхранено познание за тях. Тази функция се заражда постепенно и се утвърждава през целия индивидуален житейски път на човека. Малкото дете неволно се включва в т. нар. своеобразно “интерпсихологическо поведение”. Именно в тази фаза на поведенческите изяви се осъществява първото раждане на общуването. Обособяват се четири компонента на интерпсихологическото общуване, а именно: вниманието се съсредоточава към лицето, което се обръща към детето; със започване на контакта се появява състоянието “възбудено чувство”; проявяват се и наченки на инициатива при общуването – вслушване и опити за ответна реакция; точно диференциране на ситуацията на общуване на две части - “да слуша” и “отговаря”. По-късно през третата година общуването се появява за втори път под формата на интрапсихологическа функция: детето става субект на общуването, знае как да комуникира с обкръжаващите го може да общува с тях и “на ум”. Ражда се съзнанието на детето. От този момент, освен обект, индивидът става и субект на общуването. След тригодишната си възраст детето постепенно създава образ за себе си, самоопределя се в своите мисли и постъпки. Изтегляне 45 Kb. Сподели с приятели:
|