Съюз на съдиите в българия



Дата04.01.2018
Размер75.76 Kb.
#40989
СЪЮЗ НА СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

София 1040, бул. Витоша № 2, Партер

e:mail: office@judgesbg.org judges_secretary@abv.bg

internet site: www.judgesbg.org

тел. +359 2 980 5889, 0879 686841

ДО


ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
С решение на ВСС от 27.10.2011 г. по протокол № 34 бяха приети Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. Същевременно в момента протича процедура по планиране на бюджета на съдебната власт за 2013 година, в хода на която се откроиха въпросите, свързани с управлението на бюджета на съдебната власт, финансирането и управлението на съдилищата.

Както се отбелязва в Становище № 2 (2001) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно финансирането и управлението на съдилищата с оглед ефективността на съдебната власт и чл. 6 на ЕКПЧ, финансирането на съдилищата е пряко свързано с въпроса за независимостта на съдиите с оглед на това, че определя условията, при които съдът изпълнява своите функции. От друга страна, всеки съдия има право на справедливо и достойно възнаграждение за положения от него труд, което се явява важна гаранция за индивидуалната независимост на съдията.

В т. 54 от Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите до държавите-членки относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности, се отбелязва, че държавите – членки следва да въведат специално насочени към съдиите правни предписания, които да представляват гаранция срещу намаляване на възнаграждението им. Системи, при които основното възнаграждение на съдиите се обвързва с резултатите от работата им, следва да се избягват, тъй като те могат да създадат трудности по отношение на независимостта на съдиите (т. 55 от същата Препоръка)

Според видния конституционалист Александър Хамилтън “наред с постоянното назначение (несменяемостта), нищо не може да допринесе повече за независимостта на съдиите от една утвърдена разпоредба за тяхната издръжка. Не можем да се надяваме да видим реализирано пълното отделяне на съдебната от законодателната власт при система, която прави финансовите средства на първата зависими от случайните подаяния на втората.”

Доброто управление на бюджета на съдебната власт е съществена гаранция на съдебната независимост. В процеса на управление на бюджета на съдебната система и на отделните съдилища се наблюдават повтарящи се недостатъци, които трябва да бъдат откроени с оглед бъдещото им отстраняване:

1. Съгласно чл. 218, ал. 2 Закона за съдебната власт (ЗСВ) основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, а според ал. 3 на същата норма възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

Това означава, че по силата на закона ВСС има задължение да осигури съответствие на възнаграждението на съдиите с критерия, посочен в чл. 218, ал. 2 ЗСВ. Изискванията на правовата държава налагат на ВСС като безусловен императив съблюдаването на този минимален стандарт, защото съдиите не бива да бъдат третирани различно от държавните служители при определяне на тяхното възнаграждение.

Повече от една година ВСС отказва да изпълни задължението, което му е възложено от посочения текст на чл. 218 ЗСВ. Недопустимо е органът, който управлява съдебната власт, да проявява правен нихилизъм, като съзнателно и грубо не изпълнява повелите на закона. По този начин се засягат пряко интересите на всички съдии, прокурори и следователи. Освен това се създава необичаен прецедент, тъй като ВСС, който е призван за защитава независимостта на съдебната власт, сам уврежда финансовата независимост на съдилищата. В правовата държава няма разумно и легитимно обяснение, което да мотивира ВСС да не изпълни закона.

По този въпрос Върховният административен съд взе отношение с Определение № 3967 от 20.03.2012 г. по адм. д. № 1750/2012 г., 5-членен състав, където се приема, че [п]ри определяне на минималния и максималния размер на основното месечно възнаграждение на магистратите ВСС действа в условията на обвързана компетентност разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 ЗСВ пряко диктува действията на ВСС и административният орган не разполага с възможност за преценка дали да вземе решение за определяне размера на съответните възнаграждения, кога да вземе това решение и по какъв начин.

Тук следва да се подчертае и причината за гласуването на т.нар. „мораториум” – липсата на пари в бюджета. Това не е основателна причина, да не говорим, че се нарушава принципът за разделение на властите, доколкото съдебната власт е поставена в зависимост от изпълнителната. Следва да се открои и последицата – липсата на решение de facto означава намаление на заплатите. Съгласно законодателните традиции у нас – от Закона за устройството на съдилищата1 (1899 г.) – до сега действащия Закон за съдебната власт (2007 г.), а също и според цитираната т. 54 от Препоръка CM/Rec(2010)12 намаляването на заплатите е било и е възможно само и единствено като дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Тъй като ефектът е един и същ – намалява се възнаграждението на съдията, то и последиците са едни и същи – създава се положение на несправедлива недооцененост и зависимост.

Поради това настояваме ВСС да изпълни своите задължения по чл. 218 ЗСВ, като периодично актуализира възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.

2. Неизпълнението от ВСС на задължението по чл. 218 ЗСВ поставя принципния въпрос за доброто и прозрачно управление на бюджета на съдебната власт. Според чл. 365-367 ЗСВ, ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт, организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.

ВСС следва да дава по-голяма публичност при решаването на важните за съдебната система бюджетни въпроси. При планирането и изпълнението на бюджета трябва да се информира по най-прозрачен начин професионалната общност. Обявените в интернет страницата на съвета решения по бюджетните въпроси нямат особена информативна стойност, тъй като в голямата си част утвърждават промени по бюджетни сметки и препращат към приложения, които също не служат за постигане на яснота и прозрачност за доброто управление на бюджета на съдебната власт.

Друг съществен проблем, който рефлектира върху бюджета на съдебната власт, е въпросът с незаетите щатове, както и с ежегодното разпределението на бюджетния остатък. Смятаме за недобра практика несвоевременното заемане на свободните щатни длъжности за съдии, прокурори и следователи с цел натрупване на бюджетен остатък от неусвоените средства от утвърдената бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт за заплати. Несвоевременното заемане на свободните длъжности води до неравномерно натоварване на съдиите и прокурорите в съответните съдилища и прокуратури, а същевременно може да е белег и на неправилно планиране от страна на ВСС на необходимите щатни съдийски и прокурорски длъжности в отделните звена на съдебната власт.

Този проблем илюстрира връзката между различните аспекти на доброто управление на съдебната система. Неправилното планиране на съдебните и прокурорски щатове, липсата на обективен критерий за определяне на натовареността на магистратите и на отделните звена в съдебната система пряко рефлектира върху правилното решаване на бюджетните въпроси на съдебната власт.

Ето защо настояваме за по-голяма публичност от страна на ВСС при планиране и отчитане изпълнението на бюджета на съдебната власт; публично обсъждане на приоритетите на съдебната система и адекватното им бюджетно отразяване; правилно и обективно обосновано планиране на необходимите съдийски и прокурорски щатове и своевременното им заемане.


3. Критично следва да се обсъдят и приетите от ВСС Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения.

Както отбелязва американския конституционалист Хамилтън “властта над препитанието на човека е власт над неговата воля”. Затова и правилата за възнаграждение на магистратите винаги следва да бъдат такива, че да не поставят под съмнение или заплаха тяхната независимост или пък да подценяват значимата им позиция и отговорност в обществото.

Съдиите и прокурорите имат право на справедливо и достойно възнаграждение за положения от тях труд. Възнаграждението на магистратите трябва да е стабилно установено и да се актуализира редовно по реда на чл. 218 ЗСВ.

Неприемливо е заплащането на съдиите и прокурорите да е поставено в зависимост от волята и субективната преценка на административния ръководител, както предвижда чл. 6 от Правилата. В приетите от ВСС правила е заложена опасност от произвол, тъй като липсват обективни критерии, по които административният ръководител ще преценява конкретния принос на всеки магистрат за резултатите, отчетени в съответния орган на съдебната власт. Недопустимо е съдиите и прокурорите да получават допълнително материално стимулиране за постигнати високи резултати по конкретни задачи. В това отношение следва да се има предвид, че критериите посочени в чл. 9, ал. 2 от Правилата, са общи и неотносими към работата на съдиите и прокурорите. Така например изцяло неясно е какво се има предвид под действия на съдии и прокурори при рискови и извънредни условия, както урежда чл. 9, ал. 2, т. 4 от Правилата.

Основното ни възражение против уредбата на допълнителните трудови възнаграждения, е, че така формулирани, правилата създават сериозни заплахи пред индивидуалната независимост на съдиите. Дейността на съдиите следва да е подчинена само на закона. По никакъв начин, под заплаха от финансови санкции или стимули, не следва да се поставя в зависимост резултата от работата на съдията. В този смисъл е изричното предписание на т. 55 от Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите до държавите-членки относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности.

Съвсем друга тема, е че дейността на съдиите следва да бъде периодично оценявана за целите на атестирането, но извън дисциплинарните санкции съдията не следва да бъде заплашен от финансови санкции, заради резултатите от своята работа.

Възможно е да се обсъжда и регламентация в закона или нормативен акт, приет от ВСС, присъждане на всички съдии, без дисциплинарно наказаните, на Коледни или Великденски премии, под формата на подобряване на социалния статус на съдиите. По подобен начин е уредено в ЗСВ правото на съдиите и прокурорите по чл. 221 ЗСВ да получат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера. Част от този особен статут на съдиите са специалните правила в ЗСВ, свързани с общественото и здравното осигуряване, отпуските, особените правила във връзка с пенсионирането.

Надяваме се, че предложените от нас идеи и критични бележки ще бъдат приети конструктивно и ще се превърнат в основа за полезни дебати с оглед бъдещото подобряване и усъвършенстване на организацията на съдебната власт.


От името на Управителния съвет

на Съюза на съдиите в България



Мирослава Тодорова- председател

1 Според ЗУС (1899) дисциплинарното наказание е било „лишение от право на повишение на заплатата”, а не намаляването й. Намаляване се е допускало само в хипотезата на наложено дисциплинарно наказание „мъмрене”, като виновният е бил лишаван от заплата между 3 и 10 дни (еднократно).




Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница