„тайната история на човешката цивилизация”


Черепите от Канжера и челюстта от Канам



страница98/113
Дата05.12.2022
Размер2.12 Mb.
#115780
ТипКнига
1   ...   94   95   96   97   98   99   100   101   ...   113
Тайната история на човешката цивилизация - Майкъл Кремо

Черепите от Канжера и челюстта от Канам


През 1932 г. Луис Лики обявил откриването на нови материали при Канам и Канжера, близо до езерото Виктория в Западна Кения. Според него челюстта от Канам и черепите от Канжера били убеди­телни доказателства за съществуването яаНото sapiens през ран­ния и средния плестоцен.
Когато през 1932 г. Лики посетил Канжера заедно с Доналд Ма-кинъс, те открили няколко каменни брадви, човешка бедрена кост и фрагменти от пет човешки черепа, които получили обозначения Канжера 1-5. Богатите на фосили пластове при Канжера са еквива­лентни на пласт IV от дефилето Олдувай, който е на възраст между 400 000 и 700 000 години. Морфологията на фрагментите от Канже­ра обаче е съвсем модерна.
При Канам Лики намерил първо зъби от Mastodon и един-един-ствен зъб от Deinotherium (вид изчезнал, подобен на слон бозай­ник), както и няколко груби каменни оръдия. На 29 март 1932 г. един от работниците на Лики - Жума Гитау - му донесъл втори зъб от Deinotherium. Лики му казал да продължава да копае на също­то място. Гитау работел само на няколко метра от Лики, когато от-цепил блок травертин (твърд, но шуплив седимент, състоящ се от калциев карбонат) и го разтрошил с кирката си. Той видял от едно от парчетата да се подава зъб и го показал на Макинъс, който го идентифицирал като човешки. Макинъс извикал Лики.
Когато започнали да освобождават находката на Гитау от травер-тина, те видели предната част на човешка долна челюст, на която все още имало два премолара (предкътници). Лики решил, че челюстта, която произхождала от ранноплейстоценската формация Канам, приличала твърде много на такава от Homo sapiens и обя­вил откритието си в писмо до „Нейчър". Пластовете при Канам са най-малко на 2 млн. години.
За Лики откритите при Канам и Канжера фосили били доказа­телство, че — паралелно с Явайския и Пекинския човеци, а може би и по-рано - е съществувал и хоминид, много подобен на съв­ременния човешки вид. Ако това наистина било така, хоминиди-те от о. Ява и Пекин (сега обединени като Homo erectus) не можели да са преки предшественици на човека; това се отнасяло и до човека от Пилтдаун с неговата маймуноподобна челюст.
През март 1933 г. секцията по човешка биология към Кралския антропологически институт се събрала, за да разгледа направените от Лики открития при Канам и Канжера. В заседанието участвали 28 учени, като то се председателствало от сър Артър Смит Удуърд. Сведенията били организирани в четири отделни категории: геоло­гични, палеонтологични, анатомични и археологически. Комисията по геологичните проблеми заключила, че човешките фосили от Ка­нам и Канжера са с възрастта на пластовете, в които били открити. Палеонтологичната комисия заявила, че пластовете при Канам се отнасят към ранния, а тези при Канжера - най-късно към средния плейстоцен. Археолозите отбелязали присъствието на каменни оръ­дия и на двете места — в същите пластове, където били открити и човешките фосили. Анатомите заявили, че черепите от Канжера не демонстрирали „никакви черти, които да не отговарят на определя­нето им като Homo sapiens". Същото се отнасяло и за бедрената кост от Канжера. Що се отнася до челюстта от Канам, специалисти­те заявили, че тя е необичайна в няколко отношения. И все пак те „не съумели да посочат нито един детайл, който да не е съвместим с отнасянето й към Homo sapiens".
Малко след конференцията от 1933 г., която подкрепила заклю­ченията на Лики, геологът Пърси Бозуъл започнал да се съмнява във възрастта на фосилите от Канам и Канжера. Лики, който вече бил имал възможността да проследи атаките на Бозуъл срещу ске­лета на Рек, решил да го заведе в Африка. Той смятал, че това ще разсее съмненията му. Събитията обаче не протекли точно според очакванията.
След като се завърнал в Англия, Бозуъл предал в „Нейчър" статия, в която отричал находките от Канам и Канжера: „За нещастие, оказа се невъзможно да открием точното място и на двете откри­тия." Бозуел преценил, че и в двата случая геологичните условия са объркани. Той заявил, че „откриващите се там глинести пластове често са нарушавани вследствие свличания". Това го накарало да заключи следното: „Несигурните обстоятелства около откриването на материалите... ме карат да оставя човешките фосили от Канам и Канжера в „положение на изчакване"."
В отговор на обвиненията на Бозуъл Лики заявил, че той лично успял да му покаже точните места, където били открити фосилите. Ето какво пише той: „При Канжера 1 му показах точното място, където се намираше остатъчната купчина депозити, в която in situ беше открит череп Канжера 3... Фактът, че показах на проф. Бозу­ъл точното място, се потвърждава и от това, че тогава [1935 г.] наме­рих парче кост, което пасна на откритите през 1932 г."
Що се отнася до местонахождението на челюстта от Канам, Лики казва следното: „Първоначално бяхме направили профил на наплас-тяванията - с помощта на нивелир тип Цайс-Ватс - на противопо­ложната страна на западната клисура при Канам. Поради това, мо­жехме да определим мястото в рамките на няколко фута, което и направихме."
Бозуъл предположил, че дори и челюстта да е намерена в ран­ноплейстоценската формация при Канам, тя е проникнала по няка­къв начин по-късно - чрез свличане на пластовете или през някаква пукнатина. На това Лики отговорил така: „Не мога да приема тази интерпретация, тъй като няма никакви доказателства, които да я подкрепят. Степента на запазеност на фосила е във всяко отношение идентична с тази на откритите паралелно фосили от ранния плейс­тоцен." Лики допълва, че Бозуъл му казал, че би бил склонен да приеме автентичността на челюстта от Канам, ако тя не притежава­ла човекоподобна брадичка.
Въпреки всичко, становището на Бозуъл надделяло. През 1968 г. обаче южноафриканският учен Филип В. Тобайъс заявил следно­то: „На пръв поглед има всички основания случаят Канжера да бъде разгледан наново." И това наистина станало. В биографията на Лики, Соня Коул пише следното: „През 1969 г. Луис присъства на спонсо­рирана от UNESCO конференция в Париж, посветена на проблемите на произхода на Homo sapiens... Делегатите, които бяха около 300,
единодушно подкрепиха тезата, че черепите от Канжера са от сред ния плейстоцен."
Ето какво казва Тобайъс по въпроса за челюстта от Канам: „Всъщ­ност, нищо от казаното от Бозуъл не опровергало и дори не постави­ло под съмнение тезата на Лики, че мандибулата (долната челюст] се отнася именно към този пласт."
Различни учени са описвали челюстта от Канам, която има на­пълно съвременна брадичка, по най-различни начини. През 1932 г. комисия от английски анатоми обявила, че няма никаква причина тя да не бъде определена като Homo sapiens. Водещият британски антрополог сър Артът Кейт я разглеждал по същия начин. През 40-те години на XX в. обаче Кейт променил мнението си и решил, че челюстта е от някакъв вид австралопитек. През 1962 г. Филип Тобайс заявил, че тя прилича най-много на челюстта от Рабат в Ма­роко (от края на средния плейстоцен) и на късноплейстоценските челюсти, като тези от Пещерата с огнищата в Южна Африка и Дире-Дава в Етиопия. Според Тобайъс те демонстрирали определено неан-дерталски черти.
През 1960 г. Луис Лики се отказал от първоначалното си мне­ние, че челюстта е sopzeTZS-овидна и заявил, че е от женски Zinjanthropus, Лики бил открил зинжантропа през 1959 г. в дефи­лето Олдувай. За кратко време, той го'представял като първото съ­щество, което е изработвало сечива - т. е. първото човешко същест­во. Малко по-късно обаче при Олдувай били открити и останки от Homo habilis. Лики бързо свалил зинжантропа от положението му на първи творец на оръдия и го причислил към робустните австра-лопитеци (Australopithecus boisei).
В началото на 70-те години на XX в. синът на Лики - Ричард, който работел при езерото Туркана в Кения, открил фосилни челюс­ти от Homo habilis, които приличали на тази от Канам. Тъй като съпътстващата фауна била същата, Лики-старши променил мнени­ето си още веднъж и заявил, че челюстта от Канам трябва да се определи като Homo habilis.
Фактът, че в течение на годините учените са приписвали челюстта от Канам на почти всички известни хоминиди (Australopithecus, Australopithecus boisei, Homo habilis, неандерталците, ранен Homo sapiens и физически съвременен Homo sapiens), доказва с какви труд­ности е свързано класифицирането на фосилни хоминидни останки.
М нението на Тобайъс - че челюстта от Канам принадлежи на ра­нен тип Homo sapiens c неандерталоидни черти — получило голяма популярност. И все пак, както може да се забележи на фиг. 12.3, която показва очертанията на мандибулата (долната челюст) от Ка­нам в сравнение с тези на други хоминиди, контурът на брадичката й (з) е подобен на този от образеца от Граничната пещера (е) - опре­делен като Homo sapiens sapiens — и тази на съвременен предста­вител на местното население на Южна Африка (ж). И трите имат двете основни отличителни черти на съвременната човешка брадич­ка — вдлъбнатина в горната част и издатина в основата.


Сподели с приятели:
1   ...   94   95   96   97   98   99   100   101   ...   113




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница