„тайната история на човешката цивилизация”
Черепите от Канжера и челюстта от Канам
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Черепите от Канжера и челюстта от КанамПрез 1932 г. Луис Лики обявил откриването на нови материали при Канам и Канжера, близо до езерото Виктория в Западна Кения. Според него челюстта от Канам и черепите от Канжера били убедителни доказателства за съществуването яаНото sapiens през ранния и средния плестоцен. Когато през 1932 г. Лики посетил Канжера заедно с Доналд Ма-кинъс, те открили няколко каменни брадви, човешка бедрена кост и фрагменти от пет човешки черепа, които получили обозначения Канжера 1-5. Богатите на фосили пластове при Канжера са еквивалентни на пласт IV от дефилето Олдувай, който е на възраст между 400 000 и 700 000 години. Морфологията на фрагментите от Канжера обаче е съвсем модерна. При Канам Лики намерил първо зъби от Mastodon и един-един-ствен зъб от Deinotherium (вид изчезнал, подобен на слон бозайник), както и няколко груби каменни оръдия. На 29 март 1932 г. един от работниците на Лики - Жума Гитау - му донесъл втори зъб от Deinotherium. Лики му казал да продължава да копае на същото място. Гитау работел само на няколко метра от Лики, когато от-цепил блок травертин (твърд, но шуплив седимент, състоящ се от калциев карбонат) и го разтрошил с кирката си. Той видял от едно от парчетата да се подава зъб и го показал на Макинъс, който го идентифицирал като човешки. Макинъс извикал Лики. Когато започнали да освобождават находката на Гитау от травер-тина, те видели предната част на човешка долна челюст, на която все още имало два премолара (предкътници). Лики решил, че челюстта, която произхождала от ранноплейстоценската формация Канам, приличала твърде много на такава от Homo sapiens и обявил откритието си в писмо до „Нейчър". Пластовете при Канам са най-малко на 2 млн. години. За Лики откритите при Канам и Канжера фосили били доказателство, че — паралелно с Явайския и Пекинския човеци, а може би и по-рано - е съществувал и хоминид, много подобен на съвременния човешки вид. Ако това наистина било така, хоминиди-те от о. Ява и Пекин (сега обединени като Homo erectus) не можели да са преки предшественици на човека; това се отнасяло и до човека от Пилтдаун с неговата маймуноподобна челюст. През март 1933 г. секцията по човешка биология към Кралския антропологически институт се събрала, за да разгледа направените от Лики открития при Канам и Канжера. В заседанието участвали 28 учени, като то се председателствало от сър Артър Смит Удуърд. Сведенията били организирани в четири отделни категории: геологични, палеонтологични, анатомични и археологически. Комисията по геологичните проблеми заключила, че човешките фосили от Канам и Канжера са с възрастта на пластовете, в които били открити. Палеонтологичната комисия заявила, че пластовете при Канам се отнасят към ранния, а тези при Канжера - най-късно към средния плейстоцен. Археолозите отбелязали присъствието на каменни оръдия и на двете места — в същите пластове, където били открити и човешките фосили. Анатомите заявили, че черепите от Канжера не демонстрирали „никакви черти, които да не отговарят на определянето им като Homo sapiens". Същото се отнасяло и за бедрената кост от Канжера. Що се отнася до челюстта от Канам, специалистите заявили, че тя е необичайна в няколко отношения. И все пак те „не съумели да посочат нито един детайл, който да не е съвместим с отнасянето й към Homo sapiens". Малко след конференцията от 1933 г., която подкрепила заключенията на Лики, геологът Пърси Бозуъл започнал да се съмнява във възрастта на фосилите от Канам и Канжера. Лики, който вече бил имал възможността да проследи атаките на Бозуъл срещу скелета на Рек, решил да го заведе в Африка. Той смятал, че това ще разсее съмненията му. Събитията обаче не протекли точно според очакванията. След като се завърнал в Англия, Бозуъл предал в „Нейчър" статия, в която отричал находките от Канам и Канжера: „За нещастие, оказа се невъзможно да открием точното място и на двете открития." Бозуел преценил, че и в двата случая геологичните условия са объркани. Той заявил, че „откриващите се там глинести пластове често са нарушавани вследствие свличания". Това го накарало да заключи следното: „Несигурните обстоятелства около откриването на материалите... ме карат да оставя човешките фосили от Канам и Канжера в „положение на изчакване"." В отговор на обвиненията на Бозуъл Лики заявил, че той лично успял да му покаже точните места, където били открити фосилите. Ето какво пише той: „При Канжера 1 му показах точното място, където се намираше остатъчната купчина депозити, в която in situ беше открит череп Канжера 3... Фактът, че показах на проф. Бозуъл точното място, се потвърждава и от това, че тогава [1935 г.] намерих парче кост, което пасна на откритите през 1932 г." Що се отнася до местонахождението на челюстта от Канам, Лики казва следното: „Първоначално бяхме направили профил на наплас-тяванията - с помощта на нивелир тип Цайс-Ватс - на противоположната страна на западната клисура при Канам. Поради това, можехме да определим мястото в рамките на няколко фута, което и направихме." Бозуъл предположил, че дори и челюстта да е намерена в ранноплейстоценската формация при Канам, тя е проникнала по някакъв начин по-късно - чрез свличане на пластовете или през някаква пукнатина. На това Лики отговорил така: „Не мога да приема тази интерпретация, тъй като няма никакви доказателства, които да я подкрепят. Степента на запазеност на фосила е във всяко отношение идентична с тази на откритите паралелно фосили от ранния плейстоцен." Лики допълва, че Бозуъл му казал, че би бил склонен да приеме автентичността на челюстта от Канам, ако тя не притежавала човекоподобна брадичка. Въпреки всичко, становището на Бозуъл надделяло. През 1968 г. обаче южноафриканският учен Филип В. Тобайъс заявил следното: „На пръв поглед има всички основания случаят Канжера да бъде разгледан наново." И това наистина станало. В биографията на Лики, Соня Коул пише следното: „През 1969 г. Луис присъства на спонсорирана от UNESCO конференция в Париж, посветена на проблемите на произхода на Homo sapiens... Делегатите, които бяха около 300, единодушно подкрепиха тезата, че черепите от Канжера са от сред ния плейстоцен." Ето какво казва Тобайъс по въпроса за челюстта от Канам: „Всъщност, нищо от казаното от Бозуъл не опровергало и дори не поставило под съмнение тезата на Лики, че мандибулата (долната челюст] се отнася именно към този пласт." Различни учени са описвали челюстта от Канам, която има напълно съвременна брадичка, по най-различни начини. През 1932 г. комисия от английски анатоми обявила, че няма никаква причина тя да не бъде определена като Homo sapiens. Водещият британски антрополог сър Артът Кейт я разглеждал по същия начин. През 40-те години на XX в. обаче Кейт променил мнението си и решил, че челюстта е от някакъв вид австралопитек. През 1962 г. Филип Тобайс заявил, че тя прилича най-много на челюстта от Рабат в Мароко (от края на средния плейстоцен) и на късноплейстоценските челюсти, като тези от Пещерата с огнищата в Южна Африка и Дире-Дава в Етиопия. Според Тобайъс те демонстрирали определено неан-дерталски черти. През 1960 г. Луис Лики се отказал от първоначалното си мнение, че челюстта е sopzeTZS-овидна и заявил, че е от женски Zinjanthropus, Лики бил открил зинжантропа през 1959 г. в дефилето Олдувай. За кратко време, той го'представял като първото същество, което е изработвало сечива - т. е. първото човешко същество. Малко по-късно обаче при Олдувай били открити и останки от Homo habilis. Лики бързо свалил зинжантропа от положението му на първи творец на оръдия и го причислил към робустните австра-лопитеци (Australopithecus boisei). В началото на 70-те години на XX в. синът на Лики - Ричард, който работел при езерото Туркана в Кения, открил фосилни челюсти от Homo habilis, които приличали на тази от Канам. Тъй като съпътстващата фауна била същата, Лики-старши променил мнението си още веднъж и заявил, че челюстта от Канам трябва да се определи като Homo habilis. Фактът, че в течение на годините учените са приписвали челюстта от Канам на почти всички известни хоминиди (Australopithecus, Australopithecus boisei, Homo habilis, неандерталците, ранен Homo sapiens и физически съвременен Homo sapiens), доказва с какви трудности е свързано класифицирането на фосилни хоминидни останки. М нението на Тобайъс - че челюстта от Канам принадлежи на ранен тип Homo sapiens c неандерталоидни черти — получило голяма популярност. И все пак, както може да се забележи на фиг. 12.3, която показва очертанията на мандибулата (долната челюст) от Канам в сравнение с тези на други хоминиди, контурът на брадичката й (з) е подобен на този от образеца от Граничната пещера (е) - определен като Homo sapiens sapiens — и тази на съвременен представител на местното население на Южна Африка (ж). И трите имат двете основни отличителни черти на съвременната човешка брадичка — вдлъбнатина в горната част и издатина в основата. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|