През 1863 г. Ж. Буше дьо Перт открил челюст от физически модерен човек в шахтата Мулен Киньон, близо до Абевил, Франция. Той я извадил от пласт, състоящ се от черен пясък и чакъл, където се намирали и каменни оръдия от Ашелски тип. Черният пласт се намирал на 16,5 фута (5 тп) под повърхността на шахтата. Ашелски-те находища около Абевил са с възрастта на междуледниковия период Холщайн, т. е. на около 330 000 години.
Когато научили за откриването на челюстта от Абевил, група видни британски геолози посетили мястото. В началото те се изказали благоприятно, но по-късно тръгнали слухове, че някои от оръдията в колекцията на Буше дьо Перт са фалшификати, подхвърлени му от работниците. Тогава британските учени започнали да се съмняват в автентичността на челюстта. Те отнесли в Англия един зъб, който бил открит заедно с челюстта, разрязали го и останали изненадани от добрата му запазеност. Това само засилило подозренията им, макар редица физически антрополози да са отбелязвали, че фосилните зъби често са прекрасно съхранени, въпреки голямата си древност.
Освен това челюстта от Мулен Киньон имала оцветяване, „за което се установи, че е повърхностно" и „беше лесно да'бъде остъргано от част от костта". Според някои това било ясен белег за фалшификация. Британският антрополог сър Артър Кейт обаче по-късно заявил, че тази характеристика на челюстта „не опровергава нейната атентичност".
През май 1863 г. британските геолози се срещнали с френските си колеги в Париж, като целта била да се определи статутът на челюстта от Мулен Киньон. Комисията излязла с общо становище, което подкрепяло нейната автентичност, въпреки резервите на двама от британските членове. Независимо от това английските представители продължили да оспорват находката и в крайна сметка спечелили на своя страна повечето учени.
„Френските антрополози - казва Кейт — продължиха да вярват в автентичността на челюстта до 80-те години на XIX в., когато престанаха да я включват в списъка с открития, свързани с древните хора. Понастоящем се е наложило почти единодушното мнение, което разглежда челюстта от Мулен Киньон като непотребна отживелица. Можем да видим, че изпращането и в забвение е свързано с налагането на тезата, че плейстоценската фаза от развитието на съвременния човек е представена от неандерталците. Сега вече знаем, че тази теза не е защитима."
С други думи учените, които вярвали, че неандерталците са били непосредствените предшественици на Homo sapiens, не можели да приемат челюстта от Мулен Киньон, тъй като това би означавало, че физически модерният тип хора е съществувал далеч преди неандерталците. Днес вече никой не поддържа идеята, че неандерталците са преките предшественици на съвременните хора. Този факт обаче не е разчистил пътя към приемането на челюстта от Абевил, която - ако е истинска - би трябвало да е на повече от 300 000 години.
Трудно е да си създадем мнение относно автентичността на челюстта от Мулен Киньон, основавайки се само на информацията, с която разполагаме. Дори и да приемем, че челюстта и многобройните каменни оръдия, открити заедно с нея, са били фалшификати, какво ни казва това за естеството на палеоантропологичните факти? Освен това ще видим, че ако челюстта от Мулен Киньон и откритите с нея сечива са подправени, те не са изолиран случай. Човекът от Пилтдаун {Глава 9) е разглеждан като автентичен в продължение на 40 години, преди да бъде разкрит като ловка измама.