Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Библиография за курса и изпита
- Тема 1
|
Р Е Л И Г И О З Н А Н И Е Конспект за изпит: Религиознанието като комплексна наука за религиозния феномен. Основни етапи при оформянето на религиознанието като наука. Основни направления в религиознанието. Същност на религията. Основни моменти и принципи, характеризиращи религията. Формиране и еволюция на религиозните представи и религиозните институции. Будизъм – възникване и същност. Основни понятия в будизма. Канонична литература на будизма. Догматика на Палийския канон. Будистката нравственост. Основни направления и разпространение на будизма. Църковно устройство и култ в будизма. Юдеизъм – история, същност и основни източници на учение. Религиозен култ и празници в юдаизма Християнство – възникване и основни източници на християнското учение. Християнство – Основи на догматическото богословие. Християнската нравственост. Християнство – Основни етапи в Църковната история. Характеристика на православието. Православието в България. Особености на католическото вероучение. Култ и социално учение. Протестантизмът. Специфични идеи и основни направления. Ислям – възникване и основни източници на мюсюлманското вероучение. Основи на ислямската вяра (иман). Предмет на вяра. Мюсюлманската нравственост (ибада). Петте стълба на исляма. Основни направления и разпространение на исляма. Главни мюсюлмански празници. Съвременна география, положение и дейност на съвременните световни религии. Библиография за курса и изпита: Григориев, Владимир. Религиите по света. С., Хемус, 1995. Дюлгеров, Д. В., Учебник по мисионерство. С., 1992 Йорданов, Николай. Религия, духовност, хуманизъм, София, 1997. Коев, Тотю и Георги Бакалов. Въведение в християнството. С., Булвест, 1992. Кръстев, Кръстю. Същност и функциониране на религиозността. // Религия, личност, общество. С., 1990. Малицки, Петър И., История на християнската Църква, т. І-ІІІ, София, 1994. Мен, Александър. Извори на религията. В. Търново, 1994. Панчовски, Иван. Личността на Иисус Христос. С., 1990. Поснов, М., История на християнската Църква. С. 1993. Религиите (Будизъм, Християнство, Ислям), кратък речник. София, 1994. Селф, Д. Религиите по света. С., 1999. Тема 1: Религиознанието като комплексна наука за религиозния феномен. Основни етапи при оформянето на религиознанието като наука Религиознанието има за свой предмет съществуващите религиозни системи, които се изучават в теоретически и в практически аспект. Религиознанието като относително самостоятелно дял на знанието се развива от XIX век, макар че религиоведските знания – философски, исторически, психологически, и други – са натрупани през вековете. В своите научни търсения то има допирни точки с редица науки: онтология и теория на познанието, социална философия и философия на историята, културата, история на философията, етика, естетика, социология, психология, лингвистика, политически науки, универсална история, етнология, археология и други науки. Предмет на религиознанието са моделите на възникване, развитие и функциониране на религията, нейните многообразни феномени, така както те са представени в историята на обществото, взаимодействието и взаимното влияние на религията и другите области на културата. Религиознанието изучава религията на ниво общество, група и личност. Основните му изследвания са насочени към философското съдържание на религията, което се дължи най-малко на две обстоятелства: 1) философското съдържание на религията заема централно място в развитието на най-универсалните концепции и теории на обекта на изследване. Тези концепции и теории са помощни за конкретни науки като литература, фолклор, лингвистика, право, етнография, история на изкуството и други, когато те се обръщат към анализ на религията от своя гледна точка. 2) при изследването на религията вниманието неизбежно се насочва към философско-светогледните въпроси за човека, на света, за обществото. При разглеждането на тези въпроси религиознанието се основава на наследството на философската мисъл, историята на естествените и социалните науки. Напредъка на науки като антропология, медицина, психология, педагогика, физика, химия, компютърни науки, биология, космология, екология и др., са основа за разрешаването на съответните философски въпроси. 1 Религиознанието (от лат. religio – религия) е съвкупност от научни дисциплини, изучаващи религията. Като относително самостоятелен дял на знанието то се оформя през XIX в., макар съответните знания – философски, богословски, исторически – да са натрупвани в течение на векове. Предмет на религиознанието днес са закономерностите на възникване, развитие и функциониране на религията, нейните многообразни феномени, които са се проявили в историята на обществото, взаимовръзката и взаимното влияние между религията и другите области на културата. Религиознанието изучава религията на ниво общество, група и личност. В днешно време то включва редица раздели – философия, социология, психология, феноменология, история на религиите и др. Философия на религията е съвкупност от философски понятия, принципи, концепции, даващи философско обяснение на обекта. Тези концепции са многообразни, интерпретацията на религията в тях се осъществява през призмата на някакъв субординиращ принцип – натурализъм, философия на живота, философска антропология, прагматизъм, феноменология, херменевтика, позитивизъм, лингвистична философия, психоанализа и т.н. Социология на религията изучава обществените основи на религията, обществените закономерности на нейното възникване, развитие и функциониране, нейните елементи и структура, място, функции и ролята в обществената система, влиянието й върху другите елементи на тази система и спецификата на обратното въздействие на дадената обществена система върху религията. Психология на религията изследва психичните и психологични закономерности на възникването, развитието и функционирането на религиозните явления в обществената, групова и индивидуална психология (потребности, чувства, настроения, традиции и т.н.), съдържанието, структурата, насочеността на тези явления, тяхното място и роля в религиозния комплекс и влиянието на нерелигиозните сфери на жизнена дейност на обществото, групата, личността. Феноменология на религията съотнася представите, идеите, целите, мотивите, които практически си взаимодействат и се намират в комуникация с индивида от гледна точка на реализиращите се значения и смисли и в съответствие с това дава систематично описание на явленията на религията, класифицира ги на основата на съпоставянето и сравнението. История на религията обрисува движещия се във времето свят на религиозните явления в цялото негово многообразие, възпроизвежда миналото на различните религията в конкретността на техните форми, натрупва и съхранява информация за многочислените съществували и съществуващи религии. Изследванията се водят в руслото на всеобщата история на религията, историята на дадена религия и конфесия (вероизповедание), националната история на религиите и конфесиите. Различават се теоретично и историческо, теоретично и емпирично, конфесионално и надконфесионално, сравнително религиознание. Главното в надконфесионалното (а нерядко и в конфесионалното) религиознание е неговото философско съдържание, доколкото именно философията разкрива дълбоките, същностни свойства на религията, разработва най-универсалните понятия и теории за обекта. Все пак това съдържание не запълва целия обем на религиоведското знание: в религиознанието има и други нива понятия, теории, интерпретации, както и множество емпирични данни, фактически материал. 2 Религиознанието се занимава с предмет, при който се преплитат интересите на теологията, философията и много други науки. Всички науки, изучаващи религията, могат да бъдат разделени на две групи: – науки, изследващи само религията; – науки, изследващи религията в нейните връзки и отношения с другите социални и културни явления. В първата група влизат религиознанието, история на религиите, теология; във втората – всички науки, изучаващи човешката реалност, т. е. филологическите, философските, историческите и социални дисциплини. Доколкото религията е сфера, в която е трудно прилагането на някакви обективни емпирични критерии, нейната вътрешна перспектива излиза далеко в дълбочината на тайнствения феномен на човешката реалност, където пред търсещия поглед се открива сакралното. Така тя предизвиква в изследователите напълно нееднозначно отношение, което се колебае между двете крайности. Немският социолог И. Керер обозначава тези крайни полюси като „агресивно религиозна” и „агресивно антирелигиозна” позиция. В първия случай изследователят „от чувство на благоговение пред свещения източник на религията не си позволява да разглежда всички без изключения религиозни феномени като светски”. Във втората „той използва изследванията си за борба против религията и това оказва, понякога и несъзнателно, влияние върху научната му работа”. Между тези крайности съществува голямо разнообразие от подходи, които могат да бъдат групирани в следните два типа: I тип. Изследователят изпитва субективна религиозна връзка с обекта на изследване. II тип. Изследователят е настроен неутрално в отношението си към обекта на изучаване. Към първия тип се отнася теологията и свързания с нея комплекс от дисциплини, към втория – религиознанието и всички други хуманитарни дисциплини, изучаващи културологичните и социални аспекти на функциониране на религията в обществото. Фундаменталното различие между теология и религиознание се състои в това, че само теологията „се основава на действителното съществуване на предмета. Теологията изучава саморазкриването на Бога в света; религиознанието и всички нетеологични науки за религията – действията на хората, свързани с техните представи за Бога и Неговото Откровение. Възниква въпросът – как въобще е възможно съблюдаване на принципите на неутралност и обективност в изследването на такъв феномен като религията? Религията сама по себе си в значителна степен се отнася към сферата на човешката субективност. В основата на всяка религиозна практика е индивидуалният вътрешен опит и емоционален живот на личността. По този начин е невъзможно да се абстрахираме от субективно-личностното начало в религията. Освен това, в изучаването на религията често се сблъскваме не само с опита на индивида, но и с колективната и групова религиозна практика. Често изследователят работи с текстове, описващи вярвания и митологични представи, и така му се налага да има предвид субективните вътрешни чувства, привели тези вярвания към живот. Разминаването между обективно и субективно е особено голямо при изследване на истинския смисъл и значение на религиозните ритуали и церемонии. За да се разбере вътрешната страна на религиозната практика, е необходимо тя да бъде наблюдавана не отстрани, а с очите на участника, т. е. в известен смисъл да се премине в субективна позиция (това предполага антропологично изучаване на религията). Субективността на феномена религия като предмет на изследване определя спецификата на такива области на знанието като философия на религията и теология (богословие). Изследванията на религията могат да бъдат приблизително класифицирани като дескриптивни и исторически, от една страна, и нормативни – от друга. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|