The great controversy

на Библията на български език от 1940 година;

ЦП - означение на Цариградски превод

THE GREAT CONTROVERSY

E. G. WHITE

Pacific Press Publishing Association

Mountain View, Califonia 94042

Text copyright, 1950, 1970, by

The Ellen G. White Publications

All Rights Reserved

Преводач: Кремен Кръстев

Художник: Георги Петров

Графика: Фидел Ангелов

Защо трябва да прочетете

тази книга?

За милиони хора животът изглежда безсмислен и абсурден. Науката, техни-ката, а даже и философията и богословието са описвали човека просто като създание, появило се в резултат на случайност. Но въпреки това, съзнателно или не, човешките същества приемат трудно едно безцелно съществуване. Опитване на опиати, протести и бунт, насилие - това са в много случаи ирационалните прояви на хора, борещи се със своята ужасяваща самотност и нищожност сред този свят. Като сираци викат те в своята самота и отчаяние: “Кой съм аз? Кои са били моите родители? Защо са се отказали от мене?”

Обръщаме се за отговор към науката, насочваме нашите големи радиотелескопи към пулсиращите звезди, за да запитаме: “Има ли някой там, който да ме познава? Интересува ли се някой от мен?” Но науката не дава отговор. Тя е предназначена само да задава въпроси. Какво е устройството на атома? Как може да се дели той? Как работи умът ни? Как е създадена вселената?

Науката не може да ни отговори защо съществува атомът, защо съществува човекът, защо има вселена изобщо. Нито пък може да отговори на онези уникални въпроси, които засягат човешкото мислене.

Ако съществува смисъл и справедливост във вселената, защо лошите хора просперират, а добрите страдат?

Има ли живот след смъртта? Нашата личност продължава ли да живее?

Днешните християнски църкви наистина ли говорят за Бога? Що е истина?

Какво е бъдещето на света? Ще приключи ли той с писъка на детето, борещо се за последна глътка въздух в замърсената атмосфера на едно недалечно бъдеще, или с взривяващата болка от атомен пъкъл, предизвикан от черната гъба на ядрената експлозия? Или пък човекът (който никога досега, поне в своята писана история, не е показвал каквато и да било способност да контролира най-упорития си враг - собственото си “аз”) ще постигне някаква по-висша степен на развитие, от която ще успее да победи злото, войната, бедността и ... даже смъртта?

Тази книга дава отговорите и те са окуражителни. Животът наистина ИМА смисъл! Ние не сме сами във вселената. Има Някой, Който се грижи за нас. Някой, Който е наистина заинтересуван от човешката история, Който сам стана човек, за да можем да се свържем с Него и Той с нас. Някой, Чиято силна ръка е би-ла над тази стара планета и ще я заведе в мир, и то скоро.

Но още отначалото имаше един, който бе решил да заграби управлението на нашия свят и да осуети Божия план за щастието на човека. С образен език (хиляди

са го нарекли боговдъхновен език) авторката на тази книга отдръпва завесата на тъмното Непознато и безстрашно разкрива машинациите на една мощна, но невидима личност, чиято ръка е протегната, за да грабне суверенитета на нашия свят. Докато са на сцената на човечеството, езическите владетели и религиозните институции са представяни като виновници за този заговор.

От бунта срещу управлението на Бога в самото сърце на вселената до безмилостната война срещу жителите на този свят чрез княза на мрака; от един тайнствен съвет в Небето, в който са участвали и интелигентни същества от други светове, до пеещите ангели край витлеемската ясла; от първата злобна и хитра атака на един отчаян враг, през низ от столетия на борби, съмнения и мрак до неговото поражение от Княза на светлината, отекнало по цялата вселена, автор-ката проследява историята така живо и така проницателно, че книгата е станала най-дискутираният и нашумял бестселър на днешното време - досега са пуснати в продажба издания на няколко десетки езици.

Наистина книгата би могла да са печата и разпространява само в епоха на религиозна свобода, защото тя “реже”, и то много остро по някои от най-твърдо установените идеи или институции на нашия ден, особено църковни. Защо бе нужна Реформацията и защо тя спря; тъжната история на паднали църкви, на преследване на довчерашни съюзници, на една оформяща се коалиция между църква и държава, която ще играе безславна роля точно пред приключването на великата борба между доброто и злото - всичко това е описано в книгата. А в големия конфликт участват всички хора.

Авторката описва неща, които още не са съществували по времето когато е живяла. Говори искрено, без да се бои от нищо, освен от Бога. Изходът от тази борба е тъй велик и залогът - толкова голям, че някой ТРЯБВАШЕ да изрече тези думи на предупреждение и осветление.

Никой читател, разлистил страниците на книгата ВЕЛИКАТА БОРБА, не може да я остави, без да се замисли върху това, дали не е повече от обикновен случаят довел го до тази книга и накарал го да надникне в нея.
От чуждестранните издатели

Предговор

Тази книга не се публикува, за да ни каже, че в света съществуват грях, скръб и нещастия. Не се публикува, за да ни каже, че има непримирима борба между тъмнината и светлината, падението и правдата, злото и доброто, смъртта и живота - ние добре знаем това. Знаем също така, че участваме в конфликта.

Но у всеки един от нас понякога се появява желание да научи повече за великата борба. Как е започнала? Или, може би, винаги е съществувала? Какво представлява тази ужасна битка и как всеки от нас е свързан с нея? Каква е личната отговорност? Наш ли е изборът да сме на този свят. Какво значи това - добро или зло?

За какви велики принципи става въпрос? Колко време ще продължи борбата? Как ще завърши? Дали, както някои учени ни казват, Земята ще потъне в дълбините на вечен мраз и мрак, или й предстои по-добро бъдеще, озарено от светлината на живота, стоплено от вечната Божия любов?

Въпросът става още по-актуален. Как може борбата в собственото ми сърце, конфликтът между себелюбието и любовта, да бъдат разрешени чрез победата на доброто и при това разрешени завинаги? Какво може да ни научи Бог по този въпрос, важен за вечността на всяка душа?

Непрекъснато се сблъскваме с подобни въпроси. Те не могат да бъдат стаени в глъбините на сърцата ни. За тях е необходим определен отговор. Сигурно е, че Бог, Който е създал у нас копнеж за доброто и стремеж към истината, няма да ни остави без тях, “защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби-пророците”.

Целта на тази книга е да помогне на обезпокоената душа да намери правилен отговор на всички тези въпроси. Писана е от авторка, опитала и открила, че Бог е добър и научила от близостта си с Него и от изучаването на Неговото слово, че “тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет”.

Всеобхватната борба, от която зависи животът във вселената, ни е представена като панорама на последните двадесет века.

Книгата започва с тъжните заключителни сцени от историята на Ерусалим, града на Божиите избрани, отхвърлили Човека от Голгота, дошъл да ги спаси... Следвайки великия път на народите оттогава насам, книгата разкрива преследва-нето на Божиите чада през първите векове; последвалото голямо отстъпление от Бога в Неговата църква; всемирното пробуждане на Реформацията, дала израз на някои от великите принципи на борбата; ужасния урок от отхвърлянето на принципите на истината във Франция; възстановяването и издигането на Свещеното писание и неговото благоприятно, спасително влияние; религиозното пробуждане в последното време; разпечатването на искрящия извор на Божието слово с неговите чудни откровения от светлина и познание.

Предстоящият конфликт и разгледаните жизненоважни въпроси, по които никой не може да остане неутрален, са изложени просто, ясно и убедително.

Най-накрая книгата разказва за славната победа на доброто над злото, на правдата над нечестието, на светлината над тъмнината, на радостта над скръбта, на надеждата над отчаянието, на славата над смъртта, на вечната дълготърпелива любов над отмъстителната ненавист.

От издателите

Въведение

Преди да навлезе злото, Адам се е радвал на пряка близост със своя Творец. Но след като поради греха си човекът се е отделил от Бога, на човечеството била отнета тази изключителна привилегия. Със спасителния план обаче е проправен път, по който земните жители все още могат да имат връзка с Небето. Бог е общувал с хората чрез Светия Дух и Божествена светлина е била разпръсквана по света посредством откровенията на Неговите избрани служители. “...светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух” (2Петрово 1:21).

През първите 25 века от човешката история не е имало писмено откровение*. Тези, които са били научени от Бога, са предавали познанието си на други и то минавало от баща на син през всички следващи поколения. Подготовката за писаното Слово започнала във времето на Мойсей, когато боговдъхновени откровения били събрани в една боговдъхновена книга. Делото продължило през дългия период от 1600 години - от Мойсей, историкът на сътворението и закона, до Йоан, записал най-величествените истини на евангелието.

Библията посочва, че Бог е неин създател. И все пак тя е била писана от човешка ръка. Чрез различните стилове на книгите, които съдържа, са представени характерните особености на няколкото автори. Всички разкрити истини са боговдъхновени (2Тимотей 3:16), но въпреки това са изразени с човешки думи. Безкрайният Бог е озарявал чрез Светия Дух умовете и сърцата на Своите служители. Той им е давал сънища и видения, символи и образи и самите хора, на които истината е била открита по такъв начин, са облекли мислите си в човешки език.

Сам Бог е изговорил Десетте заповеди и ги е написал със собствената Си ръка. Те произлизат от Бога, а не от човек. Библията обаче с дадените в нея истини от Бога, изразени на човешки език, е съчетание между Божественото и човешкото. Такова съчетание е имало и в естеството на Христос, Който е Божи Син и Човешки Син. Ето защо за Библията може да се каже същото, което е казано за Христос: “И Словото стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан 1:14).

Писани в различни епохи от хора, които рязко се отличавали по обществено положение и професия, по интелектуална и духовна надареност, книгите на Библията сериозно се различават по стил, както и по разнообразието и естеството на представените теми. Всеки автор е използвал характерни за него изразни средства; често една и съща истина е представена от един автор по-ясно, отколкото от друг. Тъй като няколко автори разглеждат дадена тема от различни гледни точки, на повърхностния, небрежен или предубеден читател може да се стори, че

има несъответствие или противоречие там, където разсъдливият и богобоязлив, задълбочен изследовател открива цялостна хармония.

Представената от различните писатели истина е разгледана в различни аспекти. Един автор се вълнува от една страна на темата; той обхваща моментите, които са в хармония с неговия жизнен опит или в хармония със способността му за възприемане и оценка; втори се залавя с друга тема - и така всеки, повлиян от Светия Дух, представя онова, което му е направило най-силно впечатление. Но всички заедно са в пълно съгласие. Разкритите по този начин истини образуват съвършено цяло, задоволяващо нуждите на хората при всички обстоятелства и даващо отговор на всички житейски проблеми.

Бог с радост е предавал истините Си на света чрез човешки посредници, които сам е подготвял и ги е дарявал със способности. Направлявал е умовете в подбора на приказките и описанията. Съкровището е било поверено на земни съсъди, но все пак е дошло от Небето. Свидетелството е предавано на несъвършен човешки език, но то е Божие свидетелство. Смиреният вярващ, Божие чадо, вижда в него славата на Божествената сила, пълна с благодат и истина.

Чрез Словото Си Бог е предал на човека познанието, необходимо за спасение. Свещените писания трябва да бъдат приемани като авторитетно, непогрешимо откровение на Неговата воля. Те са образец за характер, източник на учения и мерило за живот. “Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2Тимотей 3:16,17).

Но фактът, че Бог чрез Словото Си е разкрил Своята воля на хората не изключва присъствието и ръководството на Светия Дух и занапред. Напротив, Духът е бил обещан от Спасителя, за да изясни Словото на Неговите служители и да покаже как да се прилагат ученията му. И тъй като Божият Дух е Този, Който е вдъхновил Библията, не е възможно ученията на Духа да противоречат на ученията на Словото.

Духът не е бил даден, нито може да бъде даден някога с цел да измести Библията. В Писанието е казано ясно, че Божието слово е мерилото за проверка на всяко учение и всяко преживяване. Апостол Йоан пише: “... Не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света” (1Йоаново 4:1). Исая заявява: “Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:20).

Голям позор за делото на Светия Дух са били грешките на група хора, твърдящи, че са просветени от Него и нямат нужда от по-нататъшното ръководство на Божието слово. Те оценяват управляващите ги впечатления като глас Божи в душата си. Но духът, който ги контролира, съвсем не е от Бога. Пренебрегват ли се Писанията, следването на впечатления води само до объркване, измама и гибел, до подпомагане на лукавия. Тъй като службата на Светия Дух е жизнено важна за Христовата църква, една от примките на Сатана е да се опозори делото на Духа чрез грешките на хора на крайностите и фанатици и Божият народ да бъде накаран да пренебрегне този източник на сила, даден от самия Бог.

В съответствие със Словото Божие Неговият Дух е трябвало да продължи делото Си през целия период на разпространение на евангелието. През вековете, когато са били давани Писанията на Стария и Новия завет Светият Дух не е преставал да осветлява умовете на отделни личности, независимо от откровенията, които е трябвало да оформят Свещения канон. Библията разказва как хора чрез Светия Дух са получавали предупреждения, укори, съвети и наставления по въпроси, които в никакъв случай не са свързани с даването на Писанията. Споменати са пророци от различни епохи, чиито слова не са били записвани. По същия начин след завършването на библейския канон Светият Дух е трябвало да продължи делото Си на просвещение, предупреждение и утешение за Божиите чада.

Исус е обещал на Своите ученици: “А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал.” “А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина... и ще ви извести за идните неща...” (Йоан 14:26, 16:13). Писанието учи ясно, че тези обещания не са били ограничени само до апостолската църква, а се отнасят за Христовата църква през всички векове. Спасителят уверява Своите последователи: “...Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20). Павел заявява, че дарбите са дадени в църквата “за делото на служенето, за назиданието на Христовото тяло с цел да се усъвършенстват светиите, докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефес. 4:12, 13).

Апостолът се моли за вярващите в Ефес: “Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава... и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите...” (Ефес.1:17-19). Благословението, което Павел молил за ефеската църква, е Светият Дух със службата Си да просветли разума и да го отвори за дълбоките неща от Божието свято слово.

След чудната изява на Светия Дух в деня на Петдесетница Петър увещава хората да се покаят и да се кръстят в името на Христос за опрощение на греховете си. Той заявява: “...и ще приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си” (Деян. 2:38, 39).

Свързано непосредствено със събитията от великия Ден Господен е обещанието на Бога, изречено от пророк Йоил, за особена изява на Божия Дух (Йоил 2:28). Това пророчество е получило частично изпълнение при изливането на Светия Дух в деня на Петдесетница, но ще се осъществи напълно в изявите на Божествената благодат, която ще съпровожда заключителното дело на евангелието.

Великата борба между доброто и злото ще става все по-непримирима до края на вековете. През всички столетия гневът на Сатана е бил насочен срещу Христовата църква, но Бог е давал на своя народ благодатта и Духа Си, за да го подкрепя в борбата срещу силата на лукавия. Когато апостолите на Христос трябвало да занесат Неговото евангелие на света и да го запишат за всички бъдещи поколения, те били особено обдарени с просветлението на Духа. Но когато църквата наближи окончателното си изкупление, Сатана ще действа с по-голяма сила. Той слиза “много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12). Ще действа с “всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса” (2Сол. 2:9). От шест хиляди години този висш разум, стоял някога над всички Божии ангели, е зает изцяло с дела на измама и унищожение. Всички тънкости на сатанинското умение и придобити способности, цялата жестокост, насъбрана през вековните битки, ще бъдат използвани срещу Божия народ в последната битка. И в това опасно време Христовите последователи трябва да разнесат по света предупреждението за Второто пришествие. Освен това при идването на Христос един народ трябва да бъде приготвен да застане пред Него “чист и непорочен” (2Петрово 3:14). Тогава специалният дар на Божията благодат и сила за църквата няма да бъде по-малък отколкото в дните на апостолите.

Чрез просветлението на Светия Дух ни бяха открити сцени от многовековния конфликт между доброто и злото. Понякога ми бе позволено да видя събития от различни векове, свързани с великата борба между Христос, Княза на живота, Източника на нашето спасение, и Сатана, княза на злото, причинителя на греха, първия нарушител на Божия свят закон. Омразата на Сатана към Христос се проявява като омраза към Христовите последователи. Същата ненавист към принципите на Божия закон, същите действия на измама, чрез които заблудата се оприличава на истина и чрез които човешките закони изместват Божия закон и хората са водени към почитане на творението, а не на Твореца, могат да бъдат проследени в цялата човешка история. Усилията на Сатана да оклевети Божия характер, да накара човека да си състави невярна представа за Създателя и поради това да се отнася към Него със страх и омраза, а не с любов; опитите му да отстрани Божия закон, водейки хората до убеждението, че са освободени от неговите изисквания; гоненията срещу онези, които дръзват да се противопоставят на измамите му, са били осъществявани през всички векове. Те могат да бъдат проследени в живота на патриарсите, пророците и апостолите, на мъчениците и реформаторите.

В последната голяма битка Сатана ще използва същите методи и същия дух и ще иска да постигне същите цели, както в изминалите векове. Това, което вече се е случвало, ще се случи отново с тази разлика, че светът никога по-рано няма да е виждал по-ожесточена борба от предстоящата. Сатанинските измами ще бъдат по-фини, атаките му - по-решителни. Ако е възможно, той би отклонил и избраните (Марко 13:22).

След като Божият Дух ми разкри велики истини на Своето Слово и сцени от миналото и бъдещето, бе ми наредено да запозная и другите с тях, да проследя историята на великата борба в миналото и да я представя така, че да освети стремително връхлитащите бъдещи събития. Предвид тази цел, аз се постарах да подбера и така да групирам събития от историята на църквата, че да проследя постепенното разкриване на великите основни истини, които са били давани на света в различни периоди, предизвиквали са гнева на Сатана и омразата на светската държава, но са били поддържани от свидетелството на тези, които “не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт”.

Книгата ни подсказва каква ще бъде предстоящата борба. Преценявайки я в светлината на Божието слово и чрез просветлението от Светия Дух, ние виждаме разкрити уловките на лукавия и опасностите, които трябва, когато Той дойде, да бъдат избегнати от хората “без порок” пред Него.

Великите събития, отбелязали напредъка на реформата в миналите векове, са въпроси на историята, добре познати и всеобщо признати от протестантския свят. Това са факти, които никой не може да отрече. Представила съм тази история кратко, в съответствие с обема на книгата, който по необходимост трябва да се спазва, като фактите са представени сбито дотолкова, че да се разбират правилно. В някои случаи историкът е подредил събитията с цел да представи разглежданата тема не многословно, но ясно и изчерпателно, или е обобщил подробностите по подходящ начин. В тези случаи думите му са цитирани. Но другаде източникът не е посочен, тъй като с цитатите не се цели да се представи авторът им като авторитет, а защото неговото изказване предлага готово, убедително изложение по дадения въпрос. Когато са описвани животът и възгледите на осъществителите на реформата в наши дни (края на 19 в. - б. пр.), техните публикувани творби са използвани по същия начин.

Целта на книгата е не толкова да представи нови истини за отминалите борби, а да изнесе факти и принципи, имащи значение за предстоящите събития. Разглеждани като част от борбата между силите на светлината и силите на тъмнината, всички тези събития от миналото придобиват ново значение; чрез тях се осветлява бъдещето, осветлява се пътят на тези, които подобно на реформаторите от миналите векове ще бъдат призовани да свидетелстват за “Божието слово и свидетелството Исус Христово” дори с риск да загубят всичките си земни притежания.

Целта на книгата е да представи още сцените от великата борба между истината и заблудата; да разкрие примките на Сатана и средствата, с които можем да му се противопоставим; да даде задоволителен отговор на големия въпрос за злото, като хвърля светлина върху произхода и окончателното премахване на греха по такъв начин, че да се изяви справедливостта и милостта на Бога в делата Му към Неговите творения; да покаже святото и непроменимо естество на Неговия закон. Искрената молитва на авторката е с влиянието си книгата да избави от властта на тъмнината хора, които да станат участници “в наследството на светиите в светлината” за слава на Този, Който ни обича и е дал Себе Си за нас.
Е.Вайт
1
Предсказание за участта на

света

От билото на Елеонския хълм Исус гледаше към Ерусалим. Красива и мирна бе откриващата се пред Него картина. Бе Пасха и чадата на Яков се бяха събрали отвсякъде, за да отпразнуват своя велик национален празник. Сред градини и лозя, сред зелени склонове, осеяни с шатрите на поклонниците, се издигаха терасовидните хълмове, величествените палати и масивните укрепления на израилската столица. Дъщерята на Сион сякаш казваше в гордостта си: “Седя като царица... и печал никак няма да видя” (Откр. 18:7). И тогава тя бе тъй хубава и тъй сигурна в благоволението на небето, както и векове по-рано, когато царският певец пееше: “Красив по възвишеността си, радост на цялата земя е хълмът Сион... градът на великия цар” (Пс. 48:2). Величествените здания на храма представляваха великолепна гледка. Лъчите на залязващото слънце осветяваха снежната белота на мраморните стени и те блестяха от златната порта и кубето на покрива. Като “съвършенство на красотата” стоеше той - гордостта на еврейската нация. Кое чадо на Израил би могло да види тази сцена, без да потръпне от радост и възхищение! Но съвсем други мисли занимаваха ума на Исус. “И като се приближи и видя града, плака за него...” (Лука 19:41). В общата радост на триумфалното влизане, когато се размахваха палмови вейки, когато ехото на радостното “осанна” се подемаше от хълмовете и хиляди гласове Го обявяваха за цар, внезапна и тайнствена скръб завладя световния Изкупител. Той, Божият Син, Обещаният на Израил, Чиято сила бе побеждавала смъртта и бе извикала от гроба Неговите пленници, плачеше не от обикновена мъка, а от дълбока, неизказана душевна агония.