Това, което трябва да разберем на великден

ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕМ НА ВЕЛИКДЕН

Има много велики личности, които са умрели за героично за благородна кауза. Техните имена се помнят и почитат като светъл пример. Има много невинни жертви на злото, които будят в нас съчувствие и омраза към несправедливостта и насилието. Но няма никой, който със смъртта си да буди повече почит, да дава по-голям пример и да печели повече съчувствие колкото Христос! Той остава недостижим и изключителен през всички векове и сред всички народи на човечеството. Причината за това е в изключителната личност и дело на Христос – Спасителя на човечеството. Тъкмо това е същността на Великденските празници и е обект на тази тема.

На Великден всички гледат филми за Христос, отиват на църква и слушат за Христос, по всякакъв начин се напомнят събитията около смъртта и възкресението на Христос. И ако някой се замисли по-сериозно върху тези неща, неминуемо се сблъсква с въпросите за смисъла и значението им. Един от най-важните и трудни въпроси, който е съществен за всеки от нас е: Защо Христос умря на кръста? Кому е нужно това? Какво ме касае лично смъртта на Христос? Нека припомним два момента от великденските събития, които илюстрират това и са описани в Евангелията: А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го . Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха. И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото. Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат. Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници. Матей 26:50-53, 27:39-44. За нас, както за участниците в онези събития съществува явен парадокс и противоречие: Ако Христос е Божия Син, притежаващ свръхестествени способности и неограничена власт, тогава защо не се спаси от кръста, защо позволи враговете Му да Го измъчват, малтретират и убият? Защо не ги победи и наказа?

Съществуват множество хипотези и мнения на учени, религии и всякакви авторитети като отговор на тези въпроси. Но всеки, който вярва, че има Бог и Библията е Неговото слово за човечеството, трябва да потърси истината по тези въпроси в нея. Библията ни предава Евангелието и тя най-добре и най-достоверно го тълкува. Затова ще разгледаме отговора, който ни дава Библията. Апостол Павел показва как можем да разберем истината по този въпрос: Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила. 1Кор.1:18, Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост. 22-24 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.” Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов. 2: 10, 12-14, 16. Основния извод тук е, че не можем да разберем правилно духовните неща без Божия помощ, без Светия Дух. Защото ако нямаме Светия Дух, ние се ръководим от духа на света – от човешката гордост, самонадеяност, предразсъдъци и себичност, които ни пречат да разберем и приемем истината. Духовните неща можем да разберем само ако подхождаме към тях със смирение и желание да разберем истината и да й се покорим, даже ако трябва да се откажем от любимите си концепции и практики. Евреите не желаеха да се откажат от своите традиции, с които се гордееха – и отхвърлиха Христос като съблазън и разрушител на вярата. Езичеството, по това време водено от гръцката култура и наука не желаеше да приеме своето невежество и заблуди по духовните въпроси – и отхвърли кръста като глупост. Същото важи и за нас днес – съвременните хора с претенциите за наука, култура и духовност; правоверни вярващи и искрени атеисти, светски настроени и духовно просветени. И така, нека потърсим истината смирено и от все сърце, за да я намерим.

Когато изследваме Библията за смъртта на Христос, веднага ще забележим, че Той знаеше много добре какво и кога ще Му се случи. Месеци преди празника Пасха, на който Христос щеше да умре Той започва да подготвя учениците Си за предстоящите събития (виж Евангелие от Матей 16: 21-23, 26: 1-2, 21, 31-35). Преди арестуването Му Христос се моли в Гетсиманската градина “да Ме отмине тази чаша” и “Отче, да бъде Твоята воля” (виж Матей 26: 38-39, 42). Когато арестуват Христос, Той казва, че “всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания” (Мат. 26: 56). В предишната великденска тема “Пророчествата за Христос и човечеството” са представени част от пророчествата за смъртта на Христос. Виждаме, че Христос не се опитва да избегне участта Си, нито оказва съпротива на своите врагове. Той действа така, сякаш е необходимо и предопределено това да стане.

Но защо е нужно да постъпва така? Каква е тази нужда? Отговор ще намерим в думите на Христос: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Йоан 3:16. В този невероятен по своята дълбочина и простота стих се съдържа цялото Евангелие!

Той ни разкрива

Божията любов към нас:

- Бог е наш Създател, Който желае да бъдем винаги с Него и да ни дари вечен живот. Всеки от нас има в очите Му неизмерима стойност - както всяко дете за един родител, умножено по безкрайността на една вечна връзка със Създателя ни.

- Бог желае да спаси всеки един от нас – “да не погине нито един”, да не загуби вечния живот. Именно това е целта на Христос: Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. Йоан 6:40, Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 3:17.

- Можем да разберем повече за Божията любов, когато видим колко недостоен е светът за нея. Нашия свят, пълен с войни , насилие, омраза, егоизъм, алчност и гордост! Списъка с греховете на човечеството не може да се изброи! И въпреки всичко Бог ни обича! Обича ни както родителят своето непослушно или болно дете! Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Римляни 5: 7-8. Нека чуем думите на Христос, когато войниците Го разпъват на кръста: А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. Лука 23: 34. Не гняв и омраза избликват от сърцето на Спасителя, а съчувствие над човешкото окаянство и желание да ни избави, колкото и лоши да сме!

- Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Филипяни 2: 5-8. Христос - Божия Син свали короната на небесен владетел, прие човешко естество и битие и отдаде живота си за нашето спасение! Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Йоан 15:13 – Бог е нашият най - добър Приятел, въпреки, че ние може да Го мразим или презираме! Гледайки кръста на Христос, апостол Павел ни завещава своето горещо желание: затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос], Ефесяни 3:14, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, 19 и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. 18-19. Да! Колкото повече опознаваме Христос, толкова повече откриваме безкрайността на любовта Му – любов, която има толкова “ширина и дължина”, че обхваща всеки човек и никога не свършва; толкова “висока”, че винаги ще я следваме като съвършен идеал; и толкова “дълбока”, че да ни избави и от най – голямото падение и окаянство! Поклон, поклон пред Божията любов!

Но най – дълбокия израз на Божията любов към нас е отдаването на живота на Неговия Единороден Син за спасението ни. Не мога да понеса дори мисълта да пожертвам собствения си син, още по – малко ако бих гледал страданията му и жестоките мъчители и убийци! Любовта и връзката между Бог Отец и Бог Син съответстват на тяхната божественост и са недостижими за всяка ограничена човешка представа. В плана за нашето спасение Отец и Сина действуват в пълна хармония помежду Си: Христос “не върши нищо от Себе Си”, “послушен до смърт, даже смърт на кръст”; Отец не се намесва, за да избави или да улесни Сина Си, когато Той вика на кръста “Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил”! Раздялата на Отец от Сина при смъртта Му е най – високата възможна цена, която Бог е платил за нашето спасение! И тук идва въпроса – защо е нужна тази огромна жертва от страна на Бога, за да ни спаси? Няма ли друг начин? За да разберем това ще разгледаме още една черта на Бога – Неговата справедливост.

Когато представи Себе Си пред Мойсей, Бог каза: И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения , прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния , въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение. Изход 34: 5-7. Бог желае да знаем, че “никак не обезвинява виновния и въздава беззаконието”, т.е. че не може да омаловажи злото и да не го осъди, накаже и премахне. Христос в прочутата Си Проповед на Елеонския хълм обяви какви трябва да са хората, на които Бог ще даде вечен живот: “нищите по дух” – т.е. смирените и скромните, “кротките”, “които гладуват и жадуват за правдата”, “милостивите”, “чистите по сърце”, “миротворците” и завършва с думите: “и тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец (Бог)” (Матей 5: 1-9, 48). Бог желае човеците, които е създал “по Свой образ и подобие” да приличат на Него и сърцето Му е дълбоко наранено от тяхното нежелание и бунт против това. Гордостта, егоизма, всяка проява на зло са несъвместими със святостта на Бог и предизвикват неговото огорчение и възмездие (виж Битие 6: 5-7). За да научи човека кое е злото Той е дал Божия закон - най – съвършения морален кодекс на човечеството – десетте заповеди, записани в книгата Изход: Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: Изход 20:1, Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед. 3-17. Христос ги обобщава в две основни: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея , е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

Последно като критерий за злото ще посочим още един: И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците. Матей 7: 12, Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему. Яков 4: 17. Въздържането и отказването да се извърши правото и доброто е също грях.

Как да се спася? Как жертвата на Христос може да заличи и моите грехове?

Защото спасението чрез изкупителната жертва е дар от Бога, но този дар се получава при определени условия:

Бог не дава спасението, платено с кръвта на Сина Му на хора, които не го желаят.

Този дар е доброволен от Бога и се получава доброволно от човека. Бог няма да натрапи спасението Си, нито да насили нежелаещите да го приемат. Който не иска да се спаси, ще загине поради греха си.

Много хора мислят, че могат да се спасят само ако направят нещо за Бога, ако придобият някакви заслуги. Например: да построят храм; да извършат някакво добро; да се борят със своя грях и дори да се самоизтезават; да се посветят на служба за Бога; да се пожертват за благородна кауза – за хората или за Бога; и т.н. Нека да разсъдим трезво: могат ли добрите ни дела да премахнат греховете ни? Ако съм убил човек, мога ли да поправя злото с благодеяния на близките му или на други хора? Ако бия съпругата си мога ли да поправя това с букети цветя или скъпи подаръци? Кой справедлив съд би оправдал такъв виновен? Ние не можем да се спасим не поради липса на добри дела, а поради греховете си и грешното си естество, които изискват възмездие! Нашата човешка гордост и егоизъм ни карат да мислим, че Бог желае да направим “сделката” – спасение срещу добри дела. Все пак Бог прави толкова много за нас – значи и ние трябва да направим нещо в замяна. И колкото повече направим, толкова е по – доволен Бог и по – склонен да ни приеме в царството Си. Нека да си представим как ще се чувствате ако давате на някого с безкористна любов един подарък, а той ви предлага пари или услуги? Бог пита: Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си? Матей 16: 26, От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство, Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него. (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги), Та да живее вечно И да не види изтление. Псалми 49: 6-9, И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът? Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!” Галатяни 3: 1-4, 10. Ние нямаме и не можем да имаме никакви заслуги пред Бога!

Тогава как можем да се спасим? Само по начина, определен от Бог:

Единственото, което ни дава достъп до спасението е вярата в Христос!!!

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Йоан 3:16 – който повярва; Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

Римляни 3: 20-22, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - 24-25, И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона. 28; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа. Галатяни 3: 24; Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им. Исайя 53: 10-11.

Закона е като огледало, което ни показва какви сме, посочва ни греха и ни уверява, че не можем да се спасим сами, но трябва да отидем при Христос. Да повярваш в Христос означава да Го признаеш и да Го приемеш за свой Спасител и Господ, да прегърнеш Неговото учение и Неговата воля като водещи живота ти. Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него. Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.” Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди. Йоан 14: 23-24, 15; Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. Римляни 6: 10-13; Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Галатяни 2: 20.
Как можем да поискаме Божието прощение и спасение:

Псалом 51 и 32 са един образец за истинско покаяние за греха, без което няма да получим прощение. Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш. Псалом 51: 16-17, Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си;

И Ти прости вината на греха ми. 32: 5. Когато дойдем при кръста на Христос искрено скърбящи за греха си – за това, че нашия грях Му е причинил това; и със смирение изповядаме колко сме недостойни и безпомощни, тогава Бог може да ни помогне. Христос казва: “който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя” (Йоан 5: 37). В същото време ние трябва твърдо да разчитаме на Неговата любов към нас, която няма да ни изостави и ще ни изкупи, колкото и голям да е грехът ни.

Двамата разбойници, разпънати край Христос са един пример за цялото човечество: И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

И ние справедливо сме осъдени , защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. Лука 23: 39-43. Първият не се покая за греха си и отказа да приеме жертвата на Христос. Той докрай се опитваше да се спаси без да остави греха си на Христос и умря без надежда. Другият разбойник обаче се обърна към Исус със вяра и преклонение. Смирено и със съкрушено сърце призна, че е грешен и заслужава смърт. Изповяда, че Бог е праведен и незаслужено страда заради греховете ни. И накрая с вяра помоли за Божията милост и спасение. Отговорът на Христос беше ясен, недвусмислен и безусловен: “истина ти казвам днес, ще бъдеш с мене в Рая”! Това е пътят на спасението!

В заключение: Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? Деяния 4: 12. Всички човешки религии учат на спасение чрез собствените ни сили и дела. В тях няма Спасител, всеки се спасява сам; или пък въобще не се премахва проблема със злото. Но Библията посочва друг път – от Бога: Човека е безнадеждно и безпомощно потънал в греха. Сам Създателя идва при грешното човечество чрез Христос и става едно с нас, показва ни какъв е и чрез жертвата Си ни осигурява единствено възможното спасение. Бог копнее да ни спаси и отправя Своя зов към нас: О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мене, Послушайте, и душата ви ще живее; И Аз ще направя с вас вечен завет Според верните милости, обещани на Давида. Исайя 55: 1-3, Търсете Господа, докле може да се намери.

Призовавайте Го докато е близо; Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си,

Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.

За вечно знамение, което няма да се изличи. 13. Тук символично се представя спасението: душите ни се нуждаят от Божието прощение и очистване от греха както от храна и питие. Бог уверява, че ще ни спаси съвършено от греха и ще станем от “драка” – “елха” и от “трън” – “мирта”. Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг. В Себе си Се заклех, (Праведна дума излезе из устата Ми, и няма да се повърне), Че пред Мене ще се преклони всяко коляно, Всеки език ще се закълне в Мене. Само в Господа, ще рече някой за Мене, Има правда и сила; При Него ще дойдат човеците, А всички, които се разгневиха на Него, ще се засрамят. Чрез Господа ще се оправдае И с Него ще се хвали цялото Израилево потомство. Исайя 45: 22-25 – само всемогъщия и свят Бог може да ни помогне и да реши проблема с греха! и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал. 1Коринтяни 5:15, И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки : Правда}† пред Бога. 20-21. Бог умолява от Христова страна: . Христос от кръста не обвинява, не заплашва, не принуждава – Той зове: “Елате при Мен, за да ви спася!”