“Земя като една човешка длан” беше казал за нашата родина поетът Георги Джагаров. В момента България може да е едва 111000 км, но в миналото се е разпростирала на три морета. Била е една от най-развитите държави. Нашата страна съществува от 681 година и има богата история. Герои като Левски, Ботев, Волов, Бенковски и още много други народът ни помни и няма да забрави никога.
Аз мисля, че това са имена, които трябва да се помнят вечно, защото тези герои са били готови да сторят всичко, да отдадат живота си за благото на народа, за своята родина и заслужават вечно ни признание. Всички ние, като потомци на толкова велики личности, сме длъжни да им отдадем заслуженото и да се гордеем с такава богата история.
А така ли е? Горди ли сме, че сме българи?
Как искаме Европа да ни признае като страна, като самите ние нямаме и капка уважение към историята ни. Защо вместо да почитаме и да се прекланяме пред паметниците на Левски и другите наши герои, ние ги обрисуваме с графити, например?!Това ли е уважението, което заслужава човек, отдал живота си за България, за тази България, в която ние днес живеем свободно и щастливо?
След като имаме богато историческо минало, то какво бъдеще ни предстои? Това бъдеще трябва да се гради, нали?
В исторически план сме преживели толкова много. Били сме пет века под турско владичество и благодарение на оказания твърд и продължителен отпор от страна на българите, турските войски не са завладели Европа. България се е оказала “кървавият праг” пред европейския континент. През тези мъчителни пет века българският народ е бил унижаван, изтезаван, насилван и убиван, за да могат сега някои хора да ни кажат, че това не било страдание, а турско присъствие. България е извоювала отдавна своето място в Европа. Тя го е изстрадала през вековното робство. И това е нашето “право”.
Според мен, май няма да имаме богато бъдеще. Може да има хора, които са горди да се нарекат българи, но излизайки в чужбина да кажеш, че си българин е по-скоро обида. И тук трябва да търсим тъй нареченото “криво” в нашето самочувствие и поведение на българи.
Защото у нас има хора, които от невъзможност или от мързел не работят, а си изкарват парите чрез дребни кражби или по кофите с боклук. Може би ще е грубо да кажа, че аз ги ненавиждам, но това е факт. Те злоупотребяват с името на България и обиждат мен и всички патриоти, наричайки се българи. Хората от ромски произход пък създават в Европа най-лошото впечатление за България. Не е честно заради техните постъпки ние да нямаме възможността да се развиваме, тъй като повечето европейци си мислят, че всички сме като тях. Мисля, че нашите роми не само не уважават историята ни, но и не я и познават.
Надявам се, въпреки многото грешки, които имаме да поправяме, да ни се зачетат и досегашните успехи. И дано да не се осланяме само на минали възходи, а да изграждаме и едно светло щастливо бъдеще на всички минали и бъдни поколения, които с гордост да носят името българин с правото на европеец!
Стилияна Атанасова Атанасова – 16 год. УЛК”Сладкодумци” при ОДК – Шумен
Сподели с приятели: |