Глава 9 - Какво ще стане по-нататък?

Глава 9 - Какво ще стане по-нататък?

Спасението е подарък. То не може да се купи с нищо и не може да се заслужи с никакво наше постижение или действие. Господ Исус вече е направил всичко.

След като сте предали живота си на Бога и сте Го помолили за прошка, чрез вярата си вие сте станали истинско Божие дете.¹³⁰

Естествено е сега да се запитате: "А какво ще стане по-нататък?" Щом приемаме Христос, трябва да познаваме факта, че Той е не само наш Спасител, но и Господар на живота ни и трябва да постъпваме по съответния начин. Ясно е, че щом човек е приел Господ Исус Христос като Спасител, неговият досегашен живот е вече минало. Този човек сега вече живее за Бога.

В глава трета посочихме три главни имена, с които в Стария Завет се нарича Бог. Едно от тези имена е Адонай. То означава Господ в смисъл, че Той е мой "Господ и Учител".

Когато апостол Петър говори за Господ Исус, той употребява същото понятие, което се означава от името Адонай. Той предупреждава вярващите, че Христос е изцяло техен "Господ и Учител". "Но почитайте в сърцата си Христос като Господ"¹³¹ (давайте Му повече място и пълна власт). Когато наричате Исус "Господ и Учител", става дума по принцип за две неща: а) изискването на Христос за безусловно послушание, б) вашето право на ръководство и подкрепа. Някой веднъж беше казал много уместно: Влизането в Божието царство не струва нищо, но годишната вноска на хората, които безвъзмездно са получили опрощение и в които живее Христос, струва всичко.

Противно на широко разпространеното мнение, истинската свобода означава не право да върша каквото си искам, а сила да правя това, което трябва.

Много жалко би било, ако по вашия път към небето не се насладите на грижата, която Бог е положил за вас. Едно е сигурно - че личността, която живее във вашето сърце, е дорасла за всяко изпитание, на което можете да бъдете подложени.

Преди много години познавах едно седемгодишно момченце, болно от рак на кръвта. Всеки три месеца то трябваше да ходи на лекар, който да му поставя инжекция в гръбначния мозък. При едно от посещенията си лекарят го запитал защо не плаче като другите момчета и момичета, когато иглата прониква в канала на гръбначния мозък. "Не те ли боли?" - запитал лекарят. "Боли ме - отговорил Дарил, - но нима не знаете, че преди да ме докосне иглата, тя трябва да мине през ръката на Исус." Това е истинска жива вяра!

След като с вяра сте приели Господ Исус, скоро ще забележите, че можете да водите променен живот със съвсем други мащаби - живот, който се харесва на Бога. "И тъй, както сте приели Исус Христос, Господа, така се и обхождайте в Него".¹³² Ясно е, че когато християнинът с вяра започва своя път с Бога, той трябва да го продължи по същия начин!

От момента, когато ви е дал живот в Христос, Бог иска да знаете, че вярата е връзката между това, от което се нуждаете, и неограниченото изобилие на Този, който сега живее в сърцето ви.

Господ Исус се е завърнал на небето, но Той не се е разделил с вас. Той е Бог и Той живее във вас. Той може да се справи с всяко изискване във вашия живот, с всяко натоварване и всяко изкушение. Той ще даде сили и на вас. Трябва да Му се доверите с радост.

Вярващият всекидневно осъзнава пълната си зависимост от Христо. Така, както моето спасение зависи от Него (понеже Христос е умрял на кръста, за да понесе наказанието за моите грехове), също и моят победоносен живот е напълно зависим от Неговия обитаващ в мен живот и от Неговата власт. Както с вяра съм приел Христос, така и единствено с вяра мога да живея с Него.

Всички чудесни неща, които Бог е приготвил за вярващите, могат да се намерят у Него. Христос е нашата чистота в един свят на аморалност и грях. Той е нашата победа в един свят на изкушение и духовна борба. И понеже Господ Исус Христос живее в нас, чрез нашия живот Неговата любов може да достигне до необичани и самотни хора. Единственият живот, който Бог одобрява, е животът на Христос. Удивителен е фактът, че "Христос живее в мен".¹³³

Може би сега ще запитате: "Как това, което Бог ми е предоставил на разположение в Христос, да добие образ в мен и да стане действено?" Това е добър въпрос, тъй като той отчита голямата разлика между чисто интелектуалната вяра и практическата вяра. От този въпрос проличава и искреният стремеж към действена вяра. Простият отговор е, че животът на Христос в нас ни е подарен в отговор на нашата благодарност. Най-добрата възможност да изразите своята спасителна вяра в Христос е благодарността към Него за опрощаването на вашите грехове. Благодарете на Господ Исус Христос за вашето спасение! Благодарете на Господ Исус, че живее във вашето сърце! Когато дойде изкушението, а това непременно ще стане, благодарете Му, че Той е победителят и че за вас Той е точно това, от което се нуждаете - че Той винаги е тук, когато имате нужда от Него. Павел казва: "без вяра не е възможно да се угоди на Бога".¹³⁴ Но ако с вяра Му благодарите, ще водите такъв живот, който радва Бога. "Благодаря Ти, Господи Исусе, че си моята праведност, моята чистота, моята сила, моята съдба, моята победа. Твоята любов изпълва сърцето ми с обич към грешниците. Благодаря Ти, Господи Исусе!"

И най-сетне, като се поставите на разположение на Господ Исус, тъй като сега Той живее във вас, ще изпитате неизразима радост, когато видите, че чрез вас Бог привлича към Себе Си и други хора. Когато дарите на Бога живота, който още ви остава, спомнете си думите на апостол Павел: "За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепя".¹³⁵

"А Бог на мира, който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него, чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин".¹³⁶

Глава 10 - Послеслов

Вие прочетохте тази кратка, третираща някои основни въпроси книга. Да се надяваме, че тя ще ви бъде от полза, защото всеки някога ще се сблъска с тези неща. Обоснованите отговори на Бенет са такива, че Исус Христос не може да бъде заобиколен. Това впечатление напълно отговаря на личния опит на автора, за който той съобщава в осма глава. Няколко думи за него. Аз се запознах с Ричард Бенет като млад студент по богословие в Канада. Още тогава ми направи силно впечатление неговата способност и стремеж разбираемо и убедително да интерпретира Библията. Затова веднъж след една негова лекция го посетих, за да се посъветвам по един важен за мен въпрос. А че доверието на Бенет може лесно да се спечели и да се намери достъп до него, вероятно сте забелязали при четенето на книгата.

Много години по-късно - не бяхме се виждали дълго време - един късен неделен следобед аз слушах радио. Изведнъж по предавателя "Транс световно радио" чух познатия глас на Ричард Бенет. Накратко казано, поканих го да изнесе една проповед в Брейк. Въпреки че от последната ни среща бяха изминали повече от 20 години, забелязах, че неговата способност и желание да обяснява библейските истини не бяха отслабнали. Напротив, те, както и убеждението, че нашето търсене на Бога е постигнало целта си в лицето на Исус Христос, се проявяваха още по-силно.

Типичен за този човек и за неговата всеотдайна готовност да служи на хората е следният странен анекдот, който, не помня по какъв повод, той ми разказа по време на една приятна съвместно прекарана вечер. Веднъж, пътувайки някъде из Англия, младоженците Ричард и Дороти Бенет (това е било преди 35 години) спрели пред един светофар. Внезапно пред отворения прозорец се появил някакъв колоездач, който нагло втренчил поглед в жената и преди светофарът да светне зелено, я обсипал с най-нецензурни ругатни. Възмутеният съпруг оставил младата си жена в най-близкото кафене и потеглил след нахалния колоездач. Успял да догони грубиянина, но той го познал и завил в една странична улица. Ричард обаче отново го настигнал и успял да го хване през отворения прозорец на колата си и да спре и двете превозни средства. Докато големият проповедник държал здраво нахалника, минувачите повикали полиция. Когато обаче служителят поискал да арестува младия човек, Бенет заявил, че няма да подаде оплакване и помолил за наказание заловеният да изпие с него чаша кафе. Изненаданият офицер се съгласил. Младежът с облекчение седнал в кафенето и се приготвил да слуша морална проповед. Вместо това получил помощ в търсенето на Бога, ако се изразим със заглавието на тази книга. Ричард Бенет му обяснил, че Бог го обича и че е жертва Своя Син Исус за него. Оказало се, че младият човек е американец от християнско семейство и е избягал от родния си дом. Това, че безпричинно оскърбявал непознати жени на улицата, се дължало на неговото вътрешно безпокойство и агресивност, които определяли целия му живот. Далеч от дома си и именно от човек, от когото би трябвало да се страхува, той чул за Исус. Още там, на място, той Му предал живота си. По-късно винаги ми ставаше смешно, когато си представях как коректният английски пастор преследва бягащия хлапак.

Разговорът в кафенето обаче ме навежда към размисъл, щом си спомня, че цели 40 години Ричард Бенет тъй умно и от сърце проповядва в цял свят посланието на Исус.

Дойл Клаасен