Туристическа ресурси на Турция

„Света София” е най-посещаваното място в Истанбул.Тя е един от най-забележителните паметници на византийската и европейската архитектура.Църквата е построена по заповед на

Юстиниян Велики между 532-537г.Дължината на храма е 140 м.,ширината 72м.,а общата площ 7570 кв.м.В центъра на постройката се извисява огромният купол с диаметър над

30 м.и височина 60 м.Колонадата,поддържаща купола,оформя

обширна зала,в която се събират вярващите.Тя е богато украсена с мозаични фигури на Христос,Св.Богородица и

свеците на златен фон.Великолепието и вътрешното устройство на храма са неописуеми.Украсен е с инкрустации от елмаз,злато и сребро върху разноцветни мрамори,с балдахини,тронове и пейестали,изработени от скъпоценно

дърво и слонова кост.В храма има 107 колони,доставени от всички краища на империята.Олтарът е бил изцяло от злато

но е ограбен по време на кръстоносните походи.Наред с изображенията на християнските светци и византийските императори върху големи зелени дискове са изписани с арабски букви мисли от Корана,а на порфирни плочи –имената на Аллаха,неговият пророк Мохамед и на четиримата първи халифи – Ебу Бекир,Омар,Осман и Али.

По своя замисъл „Св.София”трябвало да бъде идеалният свят,създаден от Бога за човека,място,където е възможно единението с твореца.

„ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО НЯКОЙ ВЛИЗА

В ТОЗИ ХРАМ,ЗА ДА СЕ МОЛИ,ВЕДНАГА

РАЗБИРА,ЧЕ ТОВА ДЕЛО Е ЗАВЪРШЕНО

НЕ С ЧОВЕШКОТО МОГЪЩЕСТВО ИЛИ

ИЗКУСТВО ,А С БОЖИЯТА ВОЛЯ”

П.Кесарски
ГРОБНИЦАТА В НЕМРУТ ДАГЪ

В планината Немрут Дагъ далеч от долините,където текат притоците на р.Ефрат,се намира една от най-загадъчните

гробница в света.Гледката спира дъха:от своя заснежен и самотен Олимп гледат каменни статуи на богове и вълшевлици.Този комплекс е по-стар от 2000 г. и представлява мавзолей от 600 000 тона камъни с височина

25 м.

Комагена,който е царувал над този район в Югоизточен Анадол от 98-31г.пр.Хр.Божествени статуи бдят над царската гробница,преди всичко богинята на късмета Тихея-с диадема на челото от плодове.И други богове са там:Зевс,Аполон и Арес.На най-голямата площадка от изток зорко се взират каменните фигури на лъв и орел.Западната тераса изпъква със своя загадъчен барелеф-22 звезди около крачещ лъв.3 от тях са

с 16 лъча,останалите с по 8.Гръцки букви позволяват да се разпознаят планетите Юпитер,Марс и Венера.Това всъщност е много точна звездна карта.На нея е изобразена и датата 7 юли,62 или 61 г.пр.Хр.,когато вероятно е започнало строителството.Славата на тукашните астрономи е била призната в целия античен свят. Години по късно други царе –

магьосници тръгнали след една звезда,която ги отвежда до Витлеем.

Днес гробницата на Немрут Дагъ е под закрилата на

UNESCO.
ХРАМЪТ АРТЕМИДА

чудо на света-храмът на Артемида в Ефес.Храмът е един изключителе и неповторим земен дом на боговете.През времето на тиранията Ефес се разраства и става все по красив-

възникнали широки булеварди и внушителни сгради.Има площад с постлан мрамор,театър за 25 000 зрители,стадион

с бронзови украшения.Върхът на строителното изкуство и художествената украса обаче е бил храмът на Артемида.

„Ловджиката със златното вретено”,”Богинята с доблестен характер”,”Девойката,достоина за уважение”-това е Артемида,

Дъщеря на властелина Зевс и на богинята Лето.Художниците и склупторите я изобразява ли от мрамот и бронз,с четка и бои,с майсторство.

Как е изглеждал храмът в най-древни времена,не се знае.

Знае се само,че около 8 в.пр.Хр.близо до мястото,където сега са останали развалините му, е имало малко светилище с дървена статуя на богинията.В началото на 7 в.пр.Хр. светилището е било престроено и разширено.Третия строеж датира от средата на 6 в.пр.Хр.Култът към Артемида траял стотици години.Затова жителите на Ефес решили да построят нов храм.Те повикали двамата прочути стоители от Крит Херсифон и Метаген.

110 м.дълго и 55 м. Широко било жилището на богинята,

обградено от всички страни с два реда колони.На върха на сгрдата,на височена 25 м. от земята се издигамо огромна скулптурна композиция,за която се предполага,че е Артемида

с лък и елен,заобиколена от нимфи.На четирите ъгъла на покрива имало четири мраморни бика,а във ветрешноста на храма е бил поставен олтар със статуята на богинята,направен от кедрово дърво.Когато към края на 5 в.пр.Хр. Пеоний Ефески и Деметрий завършили цялата сграда.храмът наистина бил върхът на изкуството.
ГРОБНИЦАТА НА МАВЗОЛ

Тя е петото чудо на света,първият построен мавзолей на земята и следващият изторически феномен.Тя е съществувала в земите на днешен Бодрум.

Мавзолеят,е построен по такъв начин,че се смята за едно от чудесата на света.На най-високото място е светилището на Арес с огромна статуя,направена от Леохар.От дясната страна е светилището на Афродита и Хермес,точно при извора на Салмакис.

Историята на мавзолея е всъщност паметник на една голяма любов.Когато цар Мавзол издъхнал,съпругата му Артенизия

построила в негова памет гробницата,планирана още от самия Мавзол.Основата на циялата посртойка била огромна правоъгълна поставка от мрамор с обиколка 411 стъпки.Върху нея се издигал огромен надгробен храм,заобиколен от 36 йнийски колони които поддържали покрив във вид на 24-градусова пресечена пирамида,тя завършвала с площадка,на която се издигала 3 метрова скулпторна група-Мавзол и Артемизия в колесница от 4 впрегнати коня.

Различни скулптори и художници участва ли в украсата на отделни части от мавзолея.За сюжет на релефите послужили

подвизите на Тезей,битката между кентаврите и лапидире,тази между гърците и амазонките.осъществили и разработили плана на гроблицата са Питеос и Сатрос.

Артемизия не доживяла да види украсата на храма.Творбата с която почела паметта на своя съпруг,надживяла 50 поколения до 8 век мавзолеят още си стоял на местото,но през следващият век е пострадал от земетресения.През 15 век бил разрушен от родоските рицари,които го ползвали за строителин материал на крепостта „Св.Петър”.През 19 век археологът Ч.Нютън открива останките на гробницата.Днес са запазени незначителни руини от нея.

ДРЕВНИЯТ ГРАД ПЕРГАМОН

И НЕГОВИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕНЛОСТИ

АКРОПОЛЪТ-е една от наи-видните забележитенлости

на Пергамон.Състои се от три части:

-най-ниската за простолюдието

-средната за спортни състезания

-най-високата за вишата класа

АСКЛЕПИОН-добре съхранено лечебно заведение с амфитеатър.Асклепий-бог на лечението и медицината.

Върхът на древното лечение е огромна сграда,която прилича на тунел с малки отвори на тавана.Там стояли психотерапефти,които шепнели на болните.Пациентите мисле ли,че това е гласът на Асклепий и така попътя на внушението получавали надежди за оздравяване.Всеки болен налирал мляко и мед на излизане от тунела,а в билките вероятно имало опияти.На входа ромули поток, водата на който хората смятат че е приготвена от Асклипий.

БИБЛИОТЕКАТА-втора по литературно богатсво след Александрийската.Тя се е състояла от четери огромни стаи и още по голяма читалния и съдържала над 200 000 тома и свитаци.В наши дни от нея нее останало нищо, тъй като пожар изпепели всичко.

ДРЕВНА ТРОЯ

Преминавайки в Азия по един от двата моста над Босфора-сами по себе си внушителни творби ,за да стигнем до там кадето Дарданелите се изливат в Егейско море,прадревна Троя.

На 30км.от Чанаккале върху не гойям хълм с днешното име Хисарлък са открити останките от древна Троя

Многократните разкопки на Троя след Шлиман установяват 9 кълтурни пласта.Най-долният пласт на крепостта датира от 3000-2300г.пр.Хр.и съдържа останки от глинени постройки.Троя 2-2600-2300пр.Хр.била вече развит град,именно в нейния пласт се появило съкровището, което никак не било притежание на победеният от ахейците Приам.

Троя 3-5 съществувала 2300-1900 г.пр.Хр.-тогава започнал упадака на града като пристанище.Троя 7 1300-1200 г.пр.Хр.е всъщност онази,за която пее Омир и която била разгромена от ахеиците.След туй я владеят фригийците,елини,перси.По-нататък пада под властта на Рим.

Останките от Троя са толкова древни пък и многократно разкопавани,а намереното из тях се намира не винаги знайно каде,че няма какво да се види там,освен глинени или каменни

основи,както и почти нищо от зидовете на крепостта,от портите и.Друго будещо интерес в Троя е троянският кон,носещ на гарба си барака,която всякак би попречила дори на най-наивните троянци да го вземар за друго.

КЪЩАТА НА ДЕВА МАРИЯ

Не малко сгради в Ефес носят отпечатъка на християнството от времето,когато то е въздигнато в държавна религия.Така започната през 2 в.сл.Хр.сграда,замислена като търговска борса,е превърната в двукорабна базилика-църквата на Богородица.

Най-посещаваното от вярващи християни място в Ефес е къщата на Дева Мария,която се намира на 7 км.от града.Смята се,че Богородица живяла и починала в Йерусалим,но Третият Вселенски събор постановява,че Христос на кръста поверява майка си на св.Йоан,които я е довел в Ефес и я покровителствал до смъртта й.Мястото на дома й било неизвестно,доката ясновидката А.К.Емерих-никога не посещавала Ефес през 1891г. не получила откровение.Тя описала в подробности развалините на един параклис на хълма Алядаг,строен по византиско време и го посочила като дома на Дева Мария.Ордена н а лазеристите го възстановява,а местният архепископ обявява за светиня.Папа Павел 4 възприема тази версия през 1967г. Съвсем малката църква привлича от тогава не само християни,но и мюсюлманите,които тачат Исус като един от пророците на Аллах и особено майка му.Не на последно място заради това,че в техния пантеон отсъстват жени,освен Фатма,първата съпруга на Мохамед.

ХРАМЪТ НА АПОЛОН

За великолепието на Милет говори ДИДИМА,местност,отда-

лечена на 16 км. от крепосноте му стени,където Милетци изграждат невероятен храм на Аполон.Към него водел свещеният път,всъщност мраморна колонада.Построен върху местно светилище в него е продължена и местната традиция:

храмът се е славел с ораколите си.До тях прибягват видни владетели,а жреците записват предсказанията им.Посетите ли те му обдаряват щедро храма,които се превръща в съблазън за пирати и чужди нападатели .

Ограбван много пъти,разсипван,опожаряван,милетци неуморно подновяват храма си.Той и до сега е твърде запазен,

удивлявайки с мащабите си:120 на 60 м.при височина 24 м.

Имал 122 йонийски колони.Уви,изкусната бронзова статуя

на Аполон е отмъкната от персите.

РЕЛИГИЯ

Ислямът е изповядван от 98% от населението на съвремена турция.То принадлежи главно към сунизма от ханифитското направление.Около 10 мил.души между които кюрди,някои араби и турци,изповядват шиизма.Освем това в страната има близо 300 хил. християни около 40 хил. души изповядват юдизма.

ИСЛЯМЪТ

Възниква в Хиджаз през 7 век и негов създател е Мохамед.

Същноста на ислямската вяра се съдържа във верруюото за еднобожието „Няма друг Бог освем Аллах и Мохамед е неговия пророк”.Както всяка религия,ислямът се основава върху специфичен морален кодекс,сбор от ясно определени задължения,наречени петте стълба:

-изповядване на вярата

-ежедневни молитви

-спазване на постите

-благотворителност

-посещение на светиите места поне веднъж в живота си

В исляма съществуват четири школи:

-Маликитска-признава по необходимост освен Корана и Сунна-обичаиното право от Медина.

-Ханифитска-тя е най-толерантна,най-либерална.

-Шафитска-разпространена е в Хиджас,Палестина,Индонезия

-Ханбалитска-тя е най-строгата,най-нетолерантната,възприета главно в Саудитска Арабия.

Ислямската религия за първи път се появява и започва да се разпространява в Андола.Особено важен за ислямизацията е периодат от 11 до 14 век.

Податливи на ислияма еретиците и дроговерците,които десителетилетия наред изнемогват под религиозния гнет на византийкото православие.

Сред анадолакото се разпространява и ислямът на тюркските племена-баба-ислямат.На онзи ранен етап водеща фигура в живота им е не ортодоксалният учен богослов а тюрският „свят човек”.

Ислямът, който тюрските завоевате ли носят,не е еднороден.

Той съчетава най-малко 4 взаимо преплитащи се пласта.

Ислямът и неговите идеологочески прояви през периодите на османската държава еволюират,претътпчван значителни промени.Ислямат в качествотоси на идеология и едновременно на начин на живот противостои на интензивната икономическа и политическа експанзия на европеиските държави през 19 век.

КОРАНА

КУТУРА
Поради огромното влияние на исляма върху всички сфери на живота,вкл.и върху културата,нейното развитие в Турция е

редно да бъде разгледано в два несиметрични по време периода:османски и репобликански.

Основните дялове на културата,нямат синхронно развитие в

хода на своето формиране.През епохата на Османската империя,били отделяни обилни средства за културата й.

Литературата,науката,архитектурата са естествено формирани под диктата на исляма и вмного отношения подражават на постиженията на ислямската култура от вековете на нейния Ренесанс.

Така наречения „ЗЛАТЕН ВЕК”:16 и началото на 17 век.

Това е векът когато процъфтяват занаятите и изкуствата,когато творят Мимар Синан и мн.др.архитекти,

строители и декоратори от неговата школа.Тогава се изгажда и оформия неповторимият облик на множество имперски градски центрове.,усъвършенстват се до изтънченост декорации,цели художествени модели от Близкия и Далечния изток.Този разцвен постепено замира.17 век не носи нищо ново като очакван повторен подем в османската материална и

духовна култура.

След началото на 18 век тази област нахлуват нови влияния,периодат е изпъстрен със съперничества между различни тенденции,между традиции и новаторство.Стилове те барок и рококо почват да се преплитат с турската традиция и да изместват стила на класическите турски школи.Османс-ките солтани се увличат по европеиското изкуство и канят чужди декоратори и архитекти.Живописта все повече губи оренталските си черти и се вляе от европеиското изкуство.

През 1729 година е отпечатана първата турска книга.

През 1567 год.арменец,образован във Венеция,открива типография в Инстанбул.Книго печатенето за дълго остава практика на не мюсюлманите в империята.

През 19 век ислямат като идеология и мюсюлманското духовенство съхраняват все още своето огромно влияние в османската империя.Това се отразява върху темповете на развитие и върху направления в културата на османците.Почи

Непрестанен,макар и труден,е процесът на преодоляване на религиозните догми и съптотивата на консервативните среди,

За да бъде проправен път на модернизацията в сферата на културата и изкуството.

Едва след младотурската революция настъпва ново оживление в образованието и културата.Това е и времето,когато в литературата се утвърждава ново националистическо литературно течение,което развива идеите на пантюркизма.

През втората половина на 19 век и началото на 20 век науката е в застой.Постигнати са положителни резултати самов областа на лингвистиката,историята и етнографията.

Най-значими реформаторски стъпки в областа на културата са промените в религиозните институции.Съществена роля при определяне на приоритетите за културно развитие на Турция имат идеите и собствената личност на Мустафа Кемал

Ататюрк.Синтензиран вид неговата философия придобива в

Народнорепобликанската партия от 1931 год.,кадето са изложени шестте принципа на кемализма:лаицизъм,републи-

канство,етатизъм,национализъм,народничество и революцио-нност.

Закъсняло е развитието на турската литература.В султанова Турция книжовноста се състо и почти изключително от летописи,географии,политически трактати и поезията.

Като особено събитие трябва да отбележим,че в 1831 г.

Излиза първия официален турски вестник-„Календар на събитята”.До 70-те години на века излизат над 50 вестници и списаня-доказателство,че броят на четящата публика рязко нараства.

-светлината на 19-20 век

Естествено турската литература отразява новото време в еволюцията на общественото съзнание.Идеолозите на Танзимата,реформаторите изграждат основите на нов обществел идеал.Писателската интелигенция Намък

Кемал,Ибрахим Шинаси,Мехмед Емин,Тевфик Фикред

формулират доста ясни антиабсолютистки послания към общественоста.

Днешната турска литература се обръща към една нова тема-

Съдбата на турските гастарбайтери в Германия.

През 80-те и 90-те години твори младо поколение летератори,които придават космополитен облик на модернизма в турската романтистика.

Очарователно е и силното женско присъствие в днешната турска литература-Адалет Агаоглу,Айля Кутлу,Севинч Чокум.

Те и още други турски авторки носят своето хуманно послание.Можеби трябва да обобщим,че турската литература отдавна е прехвърлила своите собствени видими и не видими

граници.

Визуалните изкуства в Турция се развиват стремглаво в резултат от тяхното институционализиране след кемалската революция.

Най-типични театрални форми в Османската империя,попу-

лярни до края на миналя век,са кукленият театър,площадните разказвачи на приказки,легенди и епос,клоуните и акробатите.

В края на 19 век в инстанбулските театри продължава традицията на импровизациите, макар вечеда се усещат и евро

пейски влияния.През 1839 г. се установявак контакти със зададния театър,които са насърчавани от султанският дворец и високо поставени държавни служители.

Законодателно държавните театри се утвърждават на 10 юни

1940 г. и са прикрепени към Министерството на националното образование.След време преминават под управлението на Министерството на културата.

Тя е повлияна от културите на различни народи,което я прави много разнообразна и интересна.В Турция богатото музикално наследатво се развива в два основни клона:класическа и народна музика.

-народна-тя е известна като османска дворцова,използваща специфични интонации.Тази музика е предимно тъжна,мелодиите са бавни,богато орнаментирани.Ограничена е като сюжет-темите и са предимно религиозно-мистични или

химни посветени на султаните.

-класическа-може да бъде класифицирана в четири тематични групи:нерелигиозна,военна,храмова и ислямска мистична музика.

Мелодическите особенасти и музикалните инструменти,характерни за турската музика,са типпични за подщи всички народи от Средния изток.За изпълняване на турска музика през вековете са използвани различни инструменти.Най-популярни и считани за класически са

тамбура,кеменче,канун,ней,кудюм,деф,ребап,лавта,зирна,

давул и др.

Първото училище за подготовка на музикални педагози и музиканти е открито през 1924 г.в Анкара.

Народната музика е изключително популярна в Турция.

Тя се рзклонява на къръкхавалар и узунхавалар.По форма,а също и по съдержание и структура на текста им се делят на четири основни вида:мани,тюркю,агът,шаркъ.

Архитектура

Архитектурните паметници на османците са култови-медресета,джамии,тюрбета,текета,светски-ктепости,ханове,

кервансари,безистени,мостове,хамами,чешми.В самостояте-лен клон е обособена дворцовата и жилищната архитетура.

Турската архитетура достига своят връх по време на османският си период.Макар да носи следи от селджукската

византийската и арабската архитетура,тя постига собствен стил.

Златният век на османската култура намира ярък израз във великолепието на архитектурата и невероятните мащаби на строителството.Най-забележитенлят архитекте от класическият период Мимар Синан бележи нова ера,създавайки 334 панетници в различни градове.

През1720-1890 г.османското изкуство се отклинява от принципите на класическият период през 18 век попада под влияние на европейкия барок,само до някъде са въплатени елементи на османското изкуство.

За турската архитектура 1890-1930 г.са сочени като неокласически период.Турските архитекти се обръщат към религиозните и класическите паметници от миналото за вдъхновение при създаването на нова националма култура.

След 1950 г.строителството се ориентира спрямо функционалността.То е съобразено с градоустройството и съвременните строителни материали.

През 70-те г. на 20 век се провеждат възтановителни работи на стари сгради,с оглед превръщането им в хотели и ресторанти за обществено ползване и развитие на туризма.

За сега наблюдаваме частично връщане към класическите турски стилове,интерпретирани със съвременни техники.

ЕЗИК

ските езици имат сложна ,разчленена класификация.

Според особеностите в развитието на езика могат да се обособят три периода,чиято характеристика определя първите два като еволюционно,а третия като революционен:староанадолски турски,османотурски и съвременен турски.

Още в периода на Римския Селджукски султанат иранското влияние пронизва много сфери на обществения живот,особено областта на културата,изкуството,литературата и образованието.В Коня се стичат от всякъде образовани личности.Сред тях има гърци,арменци,араби,но най-много са персите,водени непрестанно като придружители и свита на различни султани,везири и др.селджукски благородници.Образованите писари,художниците-калиграфи-все длъжности с изкл.висок престиж в султаната,са по правило заемани от перси.

Литературния език в Коня е персийският.

Вторият ‘висок’език в Селджукския султанат е арабският-език на религията,на исляма.Той е използван от духовен-

ството,на него се провежда богослужението,обучението в богословските школи протича на арабски.

Третия език е говоримия език на многобройните тюркски племена,които без прекъсване се придвижват от Средна Азия и заселват Анадола.Той няма писмена форма,по-скоро е една смесица от диалектите на различни тюркски племена.

Сам по себе си турският език н е е еднороден.Той се дели на диалекти:истанбулски,анкарски,конийски,карамански,източноанадолски и балкански.Разликите са значителни и дори през 19 век пътешествениците и дипломатите отбелязват различията между караманския диалект и истанбулския или измирския диалект на турския.Към този период вече истанбулския диалект започва да печели привилегировано

Положение сред разговорните наречия.Той е ползван от висшите сановници в столицата,от интелигенцията и висшите офицери.

Истинският и окончателен прелом в езиковата реформа е дело на Мустафа Кемал Ататюрк.Лингвистите,които изпълняват поръката на Ататюрк за реформа в езика,подхождат по най-прост начин:в основата на новата латинизирана турска писменост вграждат фонетичния принцип-думите да се пишат така,както се произнасят.На всеки звук съответства буква,което прави несравнимо по-достъпна писмеността в сравнение със сложната арабска графика.Това съответства и на турския език като аглутинативен тип,в който словообразуването се извършва чрез присъединяване на съответните афикси.Съвременната турска азбука се състои от 29 букви и 2 ортографски знака.

Законът за реформата е приет през 1928 г.от Великото национално събрание на Турция,а практическия преход към новата писменост започва през 1929г.От 1930г. новата азбука става задължителна за всички турци.Оттук насетне следва продължителен период на упорита замяна на османския език с турския във всички сфери на държавната деиност и обществения живот.

ФОЛКЛОР

Народното песенно и наративно творчество на турците в продължение на столетия се съхранява и разпространява посредством народните певци,наричани ашък.Предавали са се от човек на човек митовете,приказките и пословиците,за да се достигне до огромно богатство на епична и любовна лирика, която е доразвивана и в писмен вид.Плод на народното творчество са любимите народни герои на турците. Най-известният от тях е Насредин ходжа.Той е въплъщение на народната мъдрост,изобретателност и чувство за хумор.

-килимарството-

Разпространено най-вече в югоизточните райони на Турция,заселени с кюрди.На юг са майсторите на красивите копринени тъкани.Едни от най-ранните произведения на килимарството в днешна Турция са открити в Анадола.

-обработка на метали-

Турските майстори са ненадминати в обработката на злато,сребро,мед и калай.От те\зи метали се изработват художествено съдове,а също и оръжия.Върху тях много често има украса,която може да бъде релефна или графична,инкростирана или гравирана върху плоскостите на предмет с острие.

-керамично изкуство-

В централна Анадола са и средищата на великолепно изписания фаянс.Исторически център на керамичното изкуство и фаянса е Изник.Около града има залежи от светла глина ,от която се работели висококачествени изделия.Изнишкият порцелан днес се отличава с изключителни качества-прозрачност,здравина,великолепно съчетание на тонове:кобалтовосинъо,виолетово,яркозелено,червено.

ХРАМЪТ НА АТИНА

Тя е типична арменска култова сграда.Иззидана от червен пясъчник ,външната и украса от релефи е с изключителна стоиност.Тези изображения имат за сюжет сцени от Стария завет , увенчани с невероятни орнаменти от каменна резба.

КРЕПОСТТА КЪЗКАЛЕСИ

ТЕАТЪРЪТ В АСПЕНДОС

Той е строен по време на управлението на Марк Аврелий-2в.сл.Хр.,по проект на архитекта Зенон.Предназначен да побира 20 000 зрители,той е непокътнат ,вкл. Изящната галерия върху горния му ръб,състояща се от свързани триизмерно аркади.

Други забележителности които можем да видим е Турция са:’’Зеленият мавзолей’’-символ на Бурса;’’Улу джами’’-строена в края на 14век;’’Джамията Селимие’’-османски паметник в Едирне;’’Карие джами ‘’в Истанбул ,Църквата Св. Стефан-намира се на брега на Златния рог,тук се намира и Генуезката кула,’’Храмът на Зевс’’-намира се в Диоцезарея,’’Момина крепост’’-на брега на Корикос и още много други забележителности.

ОБИЧАИ

Традициите и обичаите на турците са свързани с тяхната религия.Ислямът е формирал у хората определени навици,начин на поведение,някаква ежедневна битова ритуалност,които са извънредно устойчиви и мъчно търпят промени.Такива са:

КУРБАН БАЙРАМ

Той е 10 седмици по- късно и е празник на жертвопринушението.Трае 4 дни.Част от овчето месо се раздава на бедните и просяците.С друга част се гощават съседи и приятели.

СЮНЕТ
Това е обрязването на момчетата и забраната за употреба на свинско месо.Причината за древната традиция за забрана на свинско се крие в номадския корен на турците,а преди тях на арабите и други семитски народи.Свинята е непривично животно за вечно скитащите чергари,тя не е в състояние да се придвижва с киометри така, както овцете.Обрязването е свързано с езичеството и езическите ритуали за посвещаване на момчетата като пълноправни мъже.Турците извършват обрязването между 7 и 12 годишната възраст на момчетата.Обикновено ритуалът се извършва през август или8 началото на септември.Тържествата изискват специална подготовка.В Турция има специализирани магазини , където се купуват облеклата за юношите и всичко необходимо за празника.Дори в наши дни родителите предпочитат да отведат детето за Сюнета не с автомобил, а качено на кон и следвано от много близки и роднини.Този празник се съпровожда с много музика,игри и угощения.

Ислямът разрешава многоженството , като законните жени могат да бъдат 4 .Въпреки това случаите на това не надхвърлят 10 % от всички бракове в страната.Брачния ритуал в Турция е много сложен , красив и различен от познатите ни християнски ритуали.Например къносването на косите , дланите и стъпалата на булката е възприето от иранските народи .Сватбеното угощение в дома на младоженците е преминало у турците от техните народи-огузките племена.Ритуалът на публичното бръснене на младоженеца е заимстван от анадолските гърци.Факелното шествие е местен анадолски обичай на арменци и гърци.Сватбата протича тихо, спокойно, свързана с безчислени традиционни обряди и продължава няколко дни .Различните етапи се съпътстват от продължителни бавни и тежки , а също по- бързи и игриви танци , но без пиене на алкохол и буйно веселие.