Участие на Института по микробиология „Стефан Ангелов” в единадесетия конгрес на микробиолозите в България

Традиционно, националните конгреси по микробиология се провеждат на 4 години и представляват интердисциплинарни форуми. Сегашният, единадесети поред, включи най-новите постижения на българските учени в областите на медицинската и ветеринарнната микробиология, микологията, вирусологията, инфекциозната имунология, контрола на храните, приложната микробиология, биотехнологиите, почвената и растителна микробиология. В работата взеха участие на над 300 микробиолози от научно-изследователски звена, университети, болници, РИОКОЗ, ветеринарни центрове, звена по растителна защита, фирми с биотехнологични производства и др., както и чуждестранни гости от Франция, Русия, Германия, Италия, Великобритания, Испания, Австрия, Украйна, Румъния, Република Македония, Норвегия, Израел, ЮАР.

Програмата на конгреса бе разпределена в 9 секции.

При откриването бе проведена самостоятелна мемориална сесия за туберкулозата, посветена на видния български микробиолог д-р Стамен Григоров (1878 – 1945 г.). Неговото име най-често се свързва с откриването на Lactobacillus bulgaricus. Сравнително по-неизвестно е друго негово важно медикобиологично постижение - създаването за пръв път (1906 г.) на ваксина за профилактика и лечение на туберкулозата. Пленарната лекция при откриването на конгреса („Биография на д-р Стамен Григоров”, изнесена от чл.кор. А. Гълъбов) представи нови интересни данни за приноса на видния български микробиолог в борбата с туберкулозата. Ваксината е приложена след Първата световна война, първоначално в България, а впоследствие - в няколко санаториума в Северна Италия. Този факт бе доскоро неизвестен, тъй като след Втората световна война СЗО възприема и препоръчва за широко приложение една друга ваксина - BCG. Въпреки големия принос на BCG ваксината в профилактиката на туберкулозата, напоследък отново тревожи все по-честото й регистриране. Увеличаването на заболеваемостта и смъртността в световен мащаб и все по-честото изолиране на лекарствено-резистентни щамове налагат необходимостта от разработване на методи за бърза и надеждна диагностика и детекция и типиране на туберкулозните причинители. На конгреса бяха представени епидемиолоигчни данни за заболеваемостта сред деца и възрастни в България и използваните терапевтични подходи, както и новата стратегия на СЗО за контрол на заболяването.

В секцията по вирусология особен интерес представляваха разработките, свързани с химиотерапията на вирусните инфекции. В това отношение Институтът по микробиология „Стефан Ангелов”, БАН, се очертава като водещо изследоватерско звено не само в страната, но е и признат световен авторитет. Докладвано бе за нов подход при лечение на ентеровирусните инфекции, чиито причинители заемат важно място сред болестотворните за човека вируси. Това са инфекции с най-разнообразни клинични картини, включително болести на сърцето (миокардит, перикардит, дилатативна кардиомиопатия), диабет или заболявания на нервната система. Открито е ново високоефективно средство срещу ентеровирусни инфекции – оксоглауцин. Изяснени са механизмите, по които се развива резистентност към антивирусни вещества, ефективни срещу ентеровирусите и е предложена ефективна схема за преодоляване на тази резистентност. Предложена е високоефективна комбинация от антивирусни вещества, перспективна за лечението на грипа.

В областта на медицинската вирусология централно място зае доклада на на д-р Антон Андонов (Уинипег, Канада) относно проблема ТОРС. Освен това бяха представени данни за диагностиката и контрола на някои актуални за нашата страна вирусни инфекции като грип (вкл. птичия грип) и други остри респираторни заболявания, ротавирусните инфекции (тежко протичащи гастроентерити в детската възраст), СПИН, вирусни хепатити и др.

В секцията по медицинска микробиология бе отделено внимение на някои заболявания, причинени от новооткрити патогени или от познати микроорганизми с нарастваща напоследък роля в инфекциозната патология на човека. През 1996 г. СЗО оцени, че въпреки успехите в изкореняването на много и тежки инфекциозни болести, на тяхно място възникват нови, ежегодната смъртност от които е над 17 милиона. От познатите 1450 вида причинители на инфекциозни болести, около 180 са или новооткрити, или познати, но понастоящем възникват като значими причинители на заболявания на човека. В тази насока бяха докладите, посветени на туларемията, лаймската болект, легионелозата, някои рикетциози, хламидиални инфекции, инфекции, причинявани от Burgholderia, Brucella, Helicobacter, Aeromonas и др. Докладите върху резистентността на бактерии и гъби към антимикробни лекарства представиха данни за честотата на резистентността, нейните механизми и гените, които я детерминират. Представени бяха данни за тежки бактериални и гъбични инфекции (сепсис, уроинфекции, генерализирани микози, реактивен артрит и др.). Интерес представляват и изследвания върху ролята на нормалната бактериална флора на човека и факторите, обуславящи нейната предпазна роля от инвазия на опортюнистични и патогенни микроорганизми. В това отношение особен интерес предизвикаха изследванията в Института по микробиология върху вагиналните лактобацили. Бяха докладвани и резултати от проучвания на екстракти от растения и гъби, притежаващи антимикробно действие или стимулиращи нормалната защитна система.

Докладите в областта на ветеринарната микробиология поставиха акцент върху редица актуални и приоритетни за този период въпроси, свързани с диагностиката, лечението и превенцията на редица социално и икономически значими инфекциозни заболявания. Интерес предизвикаха докладите, свързани с две подобрени имунохистохимични техники за бърза диагностика на шарката по овцете и трансмисивните спонгиформни енцефалопатии при животни и хора. Те позволяват бързото поставяне на диагнозата (в рамките на 2 часа), с използването на замразени тъканни срезове. Представен бе доклад за приложението на ПВР за доказване на Mycobacterium bovis, причинител на туберкулозата при преживните животни и хора. Дискутирани бяха негативните последици от придобитата антибиотична резистентност и екологичните алтернативи на антибиотичната профилактика и терапия. Тревожен е фактът, че все по-широк кръг от патогенни бактерии (от родовете Alcaligenes, Moraxella, и Pseudomonas) придобиват лекарствена устойчивост, което налага търсенето и изпитването на нови терапевтични средства и подходи. Интерес предизвикаха и докладите свързани с неоплазии при есетровите риби и случаите на аеромоноза при рибата веслонос, която води до висока смъртност и препятства нейното въвеждане в български аквакултури.

Значителен брой доклади бяха посветени на различни аспекти от микробиологичния контрол на хранителните продукти, което е много показателно за усилията които се полагат от специалистите за адаптиране на контрола на българските храни към директивите на ЕС. Представени бяха резултати, целящи доказване и типиране едни от най-често срещаните хранителни инфекции, причинени от Listeria monocytogenes и Campylobacter jejuni, чрез използване както на класически микробиологични методи, така и на най-съвременните молекулярно-биологични методи, като ПВР-ДГГЕ. В това отношение особен интерес предизвика разработката на колектив от Института по микробиология на диагностичен тест, основаващ се на ПВР, за отриване на минимален брой патогенни бактерии от вида Yersinia enterocolitica в проби от свинско месо и прясно краве мляко.

В областта на инфекциозната имунология бяха представени доклади, свързани с имунопрофилактиката на тетануса, дифтерията и магарешката кашлица в България при деца на възраст до 6 години с прилагане на български ваксини. Интерес предизвикаха данните от епидемиологичния анализ на приложението на кожния туберкулинов тест за диагностика на туберкулозата при хора, данните за стабилността на българския туберкулин при по-продължително съхранение, както и определянето на минималната доза от BCG ваксината, предизвикваща чувствителност при морски свинчета. Резултати, доказващи имуностимулиращите свойства на българския препарат “Респивакс” и хемоцианини от различни морски организми бяха представени от колективи на НЦЗПБ и БАН. Изследванията на колектив от Института по микробиология, БАН, върху външно мембранните протеини при бактерии от род Yersinia очертаха възможности за тяхното приложение при диагностиката на реактивния артрит при хора и използването им за създаването на нова генерация ваксини. Бяха представине данни за протективния ефект, в условията на експериментален сепсис, на ИгГ, притежаващ висока анти-възпалителна активност.

В областта на паразитологията вниманието бе насочено към някои паразитни заболявания, които са нови за България или пък доскоро са се считали за ликвидирани като проблем за страната. Бе подчертано, че регистрираните случаи на токсоплазмоза, криптоспоридиоза, пневмоцистоза, висцерална лайшманиоза, бластоцистоза, ехинококоза и трихинелоза налагат предприемането на спешни мерки за контрол на тези заболявания.

Секция Обща и промишлена микробиология бе най-голямата в работата на 11 Конгрес. В програмата бяха включени 93 научни съобщения, които обхващат както теоретичните така и приложните постижения на българските микробиолози в тази област. Част от разработките са осъществени в сътрудничество с наши колеги от чужбина по проекти, финансирани от различни Европейски и други програми. Анализът на представените съобщения показва, че научните изследвания, провеждани в Института по микробиология, БАН се включват в приоритетите на страната и ЕС, извършват се на съвременно методично ниво и целят да бъдат полезни за обществото.

Важно място заеха теоретичните разработки, които дават нова информация за актуални и дискусионни проблеми от физиологията, генетиката и биохимията на микроорганизмите. С помощта на молекулярно-биологични методи са установени гените, кодиращи ензими от катаболизма на някои ароматни съединения. Представени бяха убедителни доказателства за съществуването на антиоксидантния ензим каталаза в митохондриите на дрожди. Детайлно е охарактеризиран клетъчния отговор на аеробни микроорганизми срещу различни видове физиологичен стрес. Доказана е ролята на стрес-белтъците за адаптацията на индустриално използвани млечно-кисели бактерии към термален шок. С методите на протеомиката, на обект патогенни бактерии е осъществена още една стъпка в посока на целенасочения дизайн на лекарствени форми, което придобива особена важност в ерата на нарастваща микробна резистентност. В тези аспекти се очертава съществената роля на учените от Института по микробиология, БАН.

От представените материали се вижда, че проучванията относно биоразнообразието в микробния свят са получили съвременни измерения с включването на нови ниши и модерни подходи. Особено внимание бе отделено на микроорганизми, изолирани от вечно студените региони на Антарктика; термални извори, исторически паметници на културата, стартерни култури за млечни продукти, замърсени почви и води и др. И тук, учените от Института по микробиология, БАН дават своя принос за повишаване нивото на научните изследвания. Осъществена е таксономична идентификация с молекулярно-биологични методи на представители от различни филогенетични групи и са установени са нови микробни видове. Създадени са нови подходи за прецизно разграничаване на щамове от един и същи вид. Изолирани са резистентни на различни стрес влияния микроорганизми.

Усилията на редица български учени са насочени към използването на микроорганизмите за целите на екологията. Както е известно, проблемите на околната среда, свързани с пречистването на отпадните води от различни индустриални производства (синтезата на полимери, преработката на руди, стоманодобива, нефтопреработвателната, химическата и фармацевтичната промишлености и др.) са едни от най-сериозните в съвременния свят. Към безспорното значение на тези индустрии за икономиката на всяка страна се добавя негативния ефект от токсичните замърсявания, който се мултиплицира в различни отрасли и нарушава социално-икономическия баланс. Това обяснява нарастващият интерес към микробната екология като всепризнат лидер в борбата за намаляване вредното въздействие на индустриализацията. Ако към това се добави и задължението на родното производство да се доближи до европейските екологични стандарти, става още по-ясно, че избраните теми са актуални и много перспективни. В конгресните материали са включени методи за биосорбция на тежки метали и разграждането на токсични замърсители на вода и почва. Дискутирани бяха и въпросите за получаване на биогаз от отпадни продукти, в които Институтът по микробиология, БАН е един от пионерите, участващи активно в разработването на тези проблеми.

Използването на микроорганизмите като неконвенционални източници за получаването на ценни продукти за живота и бита на човека датира много отдавна, но тяхното значение за все по-бурното развитие на биотехнологията нарасна в последните 1-2 десетилетия. Без да се изброяват всички предимства на тези организми, трябва да се подчертае, че приносът на биотехнологията (в това число и микробната) за развитието на Европейския пазар през 2003 г се оценява на £ 30,000 милиона, с тенденция през 2006 г да достигне £ 100,000 милиона. Традиционно силно е участието на учените от Института по микробиология, БАН в това направление. На 11 Конгрес на българските микробиолози бяха предложени ефективни методи за получаване на различни и особено важни за практиката ензими (вкл. термостабилни), органични киселини, полизахариди, ензимни инхибитори, антиоксиданти и др. Представена бе и многостранната дейност на специалистите в областта на млечно-киселите бактерии, която съответства на националните приоритети и допринася за налагане на запазена марка на българското кисело мляко - видова идентификация, характеристика и селекция на щамове, биосинтез на бактериоцини, нови стартерни култури, антибактериална активност и др. Отделено бе внимание на получаването на пробиотици и техните полезни свойства, перспективите пред производството на аминокиселини, използването на биофилми в микробната биотехнология, стареенето на дрождевите клетки, използвани в пивоварството и свойствата на микробни биосърфактанти. Интерес предизвикаха докладите, посветени на изолирането и охарактеризирането на биологично активни вещества от антарктически микроорганизми, които притежават нови, изключително полезни свойства (ензими, полизахариди, алкалоиди, антибиотици). Нов момент представлява и навлизането на нанотехнологиите в приложната микробиология, което също е част от националните ни приоритети. Бяха представени и нови постижения в областта на биотехнологията на фирми като Биовет – Пещера и ЕЛБИ Булгарикум ЕАД.

В работата на конгреса бяха включени 240 доклада и постера, представящи резултати от микробиологичните изследвания в 48 научно-изследователски звена, университети, болници, РИОКОЗ, ветеринарни центрове, звена по растителна защита, фирми с биотехнологични производства и др. От представените разработки, 25% са осъществени от учени от Института по микробиология на БАН, самостоятелно или съвместно с други звена. Това очертава института като водещ национален център за микробиологични изследвания.

Заслужава да бъде подчертана също така водещата роля на Института по микробиология в организацията на конгреса. Председател на организационния комитет беше чл.кор. проф. Д-р А. Гълъбов, д.м.н., а главен секретар – ст.н.с. д-р Х. Найденски. Те, заедно с още шестимата членове на Организационния комитет от института бяха основното динамично оперативно ядро в ежедневната работа. Подпомагани от секретариата, също изцяло от колеги от ИМ. Във връзка с конгреса бяха организирани две пресконференции, които дадоха възможност отново да се привлече вниманието на обществеността върху постиженията на българската микробиологична наука.