Уейндайър
ПЪРВИЯТ МИ КОНТАКТ С ЦЕЛОСТТА
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ПЪРВИЯТ МИ КОНТАКТ С ЦЕЛОСТТА
Майката на майка ми заема много специално място в сърцето ми. Когато майка ми беше сполетяна от толкова много трудности, след като баща ми ни изостави, родителите й взеха най-големия ми брат да живее при тях. От ролята на баба ми като майка аз получих първия намек за понятието за единството и целостта. Баба ми беше отгледала всичките си деца и беше изключително покровителствена към тях, включително към майка ми. Беше прекарала повечето от времето си да ги люлее, да им пее, гушка и да се грижи за тях. Тя беше на 94 години, когато започна да губи някои от физическите си способности. Към края на 94-ата си година се нуждаеше от постоянна помощ и грижи. Гледах как майка ми се грижи за нея през последните дни от живота й. Виждах я как й носи чисти дрехи и полага всички грижи, за да няма дори петънце по долното й бельо. Един ден видях майка ми да придържа баба ми, да и бели банан, да й слага парченце в устата и да масажира врата й, за да й помогне да го преглътне. Тогава й помогна да си смени бельото. Люлееше майка си и й говореше така, сякаш беше бебе. Докато гледах, си зададох въпроса, който се въртеше в главата ми: „Кой е майката и кой е детето? Не беше ли вече безпомощната ми баба тази, която някога е сменяла пелените на детето - сега моя майка, и която го е хранила в устата, за да бъде сигурна, че е добре нахранено?" Тези две човешки същества не изпълняваха ли една и съща роля едно за друго? Целостта на всичко това ме порази по изумителен начин, докато наблюдавах тази сцена. Разбрах, че всичко е един голям кръг - точно както вселената е един голям кръг, и макар че сме склонни да идентифицираме себе си със своята отделност, когато имаме възможността да получим друга перспектива, виждаме, че всичко е едно и че във вселената съществува голямо същество, наречено Човешко Същество, и всеки един от нас е роден в него. Втората ми среща с целостта дойде, когато започнах да чета литературата върху колективното съзнание. Бях прочел „Стотната маймуна" на Кен Кийз и се опитвах да я поставя в свой личен смислен контекст. Много накратко, стотната маймуна е теория за това, как всеки един от нас в рамките на биологичния вид влияе върху другия. Била изследвана група маймуни на брега на Япония и една маймуна от групата започнала да мие сладките си картофи по определен начин в солената вода. Много скоро всички маймуни започнали да я имитират, правейки същото нещо. Когато даден брой маймуни се държали по този начин, същото поведение се появило в друга група маймуни, отдалечена на 100 мили, макар че двете групи нямали физически контакт помежду си. Стотната маймуна символизира онова, което учените наричат „критичната маса" в рамките на вида. Теорията е, че след като е достигната критичната маса, същото поведение започва да се проявява у всички останали членове на същия биологичен вид. Изглежда, за всички видове е вярно, че когато дадена критична маса от членовете започнат да мислят и действат по определен начин, същото започва да прави и останалата част от членовете на същия вид. Кен Кийз използва в книгата си примера за ядрената война и смята, че ако достатъчно от нас като членове на човешкия вид вярват и действат така, сякаш неизбежно в крайна сметка ще има война, тогава ще стигнем до критичната маса и, разбира се, ще създадем наша собствена реалност като биологичен вид. От друга страна, ако достатъчно от нас вярват и действат така, сякаш такова събитие е невъзможно, тогава ще създадем тази реалност и за целия биологичен вид. Невидимата връзка между всички членове на вида е по-доказуема днес, отколкото преди няколко години, физиците го описват като „фазов преход". Учените са установили, че когато атомите в молекулата се подредят по определен начин и се достигне критичната маса, останалата част от атомите спонтанно се подреждат по същия начин. „Реалността на квантите" на Ник Хърбърт, „Тао на физиката" на Фритьоф Капра, „Танцуващите майстори на У Ли" на Гари Зукав, “Различните животи на клетката" на Луис Томас и “Нова наука за живота" на Рупърт Шелдрейк са няколко от книгите в растящата литература, описваща връзката между принципите на физиката и колективното съзнание. Просто си представете зашеметяващите последствия от тази нова научна идея - научната основа на целостта на всичко, и идеята, че ако достатъчно от нас, които споделяме тази жизнена форма, наречена човешко същество, започнем да мислим и действаме по хармоничен и любещ начин, можем да повлияем върху цялото същество, наречено Човешко Същество. Цялата история на Човешкото Същество е изпълнена с войни и безредици. Колко много майки са оплаквали синовете си, отишли да се бият в една или друга война през вековете? Безкрайна серия от терор и разделение бележи съществото, наречено Човек, и вие участвате в това! Подкрепяте ли разделенията, станали част от историята на това същество, или можете да бъдете глас, влияещ върху гласа до вас, и т.н., докато не достигнем критичната маса, когато цялото същество ще се подреди с хармонията, съдържаща се в тази „еднапесен"? Единствено Човешкото Същество е било и продължава да бъде извън хармонията на останалата тоталност, наречена Бог или цялост, или както си изберем да я наричаме. Когато индивидите в това тотално същество се подредят по определен начин, сходно на атомите в дадена молекула, могат да повлияят върху всички същества, намиращи се в цялото Човешко Същество. Чувал съм учени от фактически всички области на познанието да говорят за невидимите сили, които свързват всички членове на вида. Те са установили как, когато течното вещество кристализира в една част на планетата, същият кристализационен процес се осъществява почти едновременно на друго място без информационен или физически контакт. Чувал съм изследователи да говорят за микроби в Европа, които внезапно започват да се държат по различен начин, и микробите в другите части на глобуса демонстрират това ново поведение почти едновременно без размяна на информация. Цялата история на Човешкото Същество, изглежда, следва тези неписани правила на колективното съзнание. Аз не се опитвам тук да давам научно потвърждение на тази гледна точка, а искам да покажа, че идеята за целостта се радва на правдоподобност сред научните кръгове като средство за обясняване на онова, което преди е било научно необяснимо. Наистина, ако достатъчно от нас започнат да мислят по неагресивен, хармоничен начин и стигнем критичната маса, може да се сложи край на войната. Ако всяко същество реагира хармонично, а не с враждебност към съседа си, много скоро няма да има войници, които да изпълняват заповедите на генералите. Хармонията ще започне да отеква в онези, които създават оръжията на разрушението. Когато оръжейниците престанат да създават оръжие, правителствените чиновници ще престанат да сключват сделки за оръжие и ефектът на въртеливото движение ще започне да се чувства във всички области на човешкото начинание. Хората, които транспортират оръжията, ще сметнат това поведение за несъвместимо със собствената си вътрешна хармония и просто ще откажат да участват. Рекламните дейци ще започнат да чувстват натиска да се подредят на страната на хармонията, а не на метежите. Преходът ще работи в Човешкото Същество така, както работи в молекулата. Колкото повече хора се подреждат на страната на хармонията, толкова по-непреодолим става натискът и целостта в човечеството ще бъде победителят. И как започва всичко това? Казано метафорично, с онази маймуна, откъсваща сладкия картоф и имаща смелостта да се държи различно, след това следващата и следващата, докато не се достигне критичната маса. Един човек със съвест в крайна сметка става мнозинство чрез процеса на колективното съзнание. Един ден бягах и си мислех за идеята за себе си като „Аз, което съм ние", когато забелязах друг бегач на около 30 метра пред мен, и си зададох въпроса, който щеше да стане събитието, променило живота ми: „Как мога да бъда свързан с това същество, което никога не съм виждал преди и не познавам, но което, изглежда, прави същото нещо, което и аз?" След това си спомних темата за перспективата. Мислех си за краката си, движещи се единият пред другия, и за всички жизнени форми, които са живи в мен и по мен и никога няма да се видят една друга и въпреки това са неразделно свързани и са от съществено значение за изграждането на това същество, което наричам Уейн. Реших да се проектирам достатъчно далеч и за първи път разбрах, че 30 метра физическо разстояние са абсолютно нищо в безкрайната „еднапесен", измервана от нас с разстояния, които светлината пропътува за години. Другият бегач не беше по-далеч от мен от микроба в окото ми до другия микроб в панкреаса. За първи път през живота си видях себе си свързан със същество, което преди това изглеждаше отделено от мен. Стана ми кристално ясно, че независимо от това, къде се намира всеки от нас на глобуса, при положение че съществува светът, който е около нас, е невъзможно да се избират страни. Видях, че всички ние буквално сме част от съществото, което изграждаме със собствен начин на поведение и личност, и че всеки от нас в това същество може да има значение за начина на съществуване и поведение на тоталността. Едно мъничко гласче в тази „еднапесен" може да окаже влияние върху цялото същество по посока на разрушението или хармонията. Тази идея просто ме осени онзи ден и когато се върнах вкъщи и започнах да говоря с жена си за това изумително просветление, отворих едно писмо от жена от Иран - писмо, от което всичко окончателно изкристализира пред мен. Говореща английски иранчанка прочела няколко от моите книги и решила да ги преведе на фарси, за да могат хората в Иран да ги четат. Превела книгите, разпродала пет хиляди екземпляра и решила да ги препечата втори път. На този етап правителството решило да излезе с опровержение на книгата - моите подривни идеи според тях били несъвместими с философията на революцията, осъществяваща се в Иран. Племенницата на преводачката получила адреса ми от американския издател и ми написала писмо, за да ми съобщи, че книгите ми са имали забележително влияние върху нея. Писмото й достигна до мен онзи ден, когато имах изумителното прозрение, че съм свързан не само с бегача на 30 метра пред мен, но и с цялото човечество. Писмото от Мириам Абдолахи от Иран ми помогна да видя, че всички ние сме свързани като хора независимо от границите и разделенията, които сме начертали, за да се накараме да вярваме в обратното. Мириам подробно ми пишеше колко важни са били моите думи за нея и казваше, че в Иран все повече се осъзнава нуждата хората да престанат да се мразят един друг и да се обединят с останалата част от света. Тя започна да ми пише редовно и успя да изпрати подаръци на децата ни: гоблени, които сега красят дома ни, книги за любовта и мира. Тя ни показа, че хората, уловени в порочния кръг на войната, имат и друг аспект. Един петъчен следобед имах телефонен разговор с Техеран - с Мириам, която пищеше от радост от аудио и видеокасетите, които й бях изпратил заедно с други подаръци от тази страна на „едната песен". Оттогава станахме приятели, периодично си говорим по телефона и тя ми казва, че думите, които съм написал, и записите, които съм направил преди няколко години, имат сега ефект върху хората, говорещи фарси. Целостта на всичко отново ме порази. Тогава дойде едно прекрасно писмо, показващо отново нашата универсалност като човешки същества. Чуйте Мириам, която пише от другата страна на нашия кръг, и вижте колко невъзможно е да се избират страни в кръга: Уейн, Беше преди две седмици, на 20 ноември. Бях малко уморена след цяла седмица работа и исках да си почина. Майка ми: - Приготви се, гостите идват. - О, уморена съм, кажи им, че не съм си вкъщи. - Не, този път е различно. Приготви се колкото може по-рано. Не знаех какво става. Звънецът звънна. Отворих вратата - беше племенницата ми. Не можех да повярвам - в ръката си държеше моя пакет. О, колко дълго го бях чакала! - Лельо Мириам, това е за теб. Брат ми получил колета и не ми казал нищо. Целувах кутията десетки пъти. След малко дойдоха сестрите ми, приятелите, роднините. „Какво става тази вечер?" - попитах. Те искаха да участват в това празненство, поканени от майка ми. На партито имаше около 30 човека. Казах на сестра си: „О, Лайла, какво ти казах във вторник?" Вторник вечер двете отидохме да купим малко месо и мляко. Човек едва ли би могъл да купи това в 7 часа вечерта, но трябваше да успеем. Докато вървяхме, си мислех: „О, ако успеем да намерим месо, това означава, че ще получа колета, но ако не, о-о-о, не." Това наричаме намерение. Страх ме беше да си го мисля, но какво пише Уейн Дайър в книгите си за рисковете? - Имате късмет. Месото свърши, това е последното. Осем килограма и 400 грама - имате голям късмет - каза мъжът. Ние искахме осем килограма. - О, Лайла, ще си получа колета, сигурна съм. Когато казах на хората, че д-р Уейн Дайър ми е изпратил видео, всеки рече: „Миналия път имаше късмет да си получиш колета, но този път няма да го получиш, защото те ще го отворят и няма да ти го дадат." Ох, Айкис трябва да дойде тук, за да направи списък на тревогите: дали ще арестуват сина ми на улицата и ще го изпратят на фронта, дали днес не е нашият ред да бъдем убити от иракските бомби, дали няма да си получа колета?! - Лайла, най-накрая го получих - казах на сестра си и целунах кутията. - Отвори го - казаха хората. - Не, след като изядем тортата - казах... Мириам описва емоциите си, след като разгледала цялото съдържание на колета. Завършва писмото си така: „Слушайте всички, нека чуем гласа му. Става ли? Да предположим, че той е тук..." Слушахме те на записа: „Или излезте там и поемете отговорност за живота си, бъдете отговорен човек и карайте нещата да се случат, или бъдете едно от децата в сиропиталището... Открих, че сега всичко е възможно за мен... само защото вярвам, че мога да го направя. Работата ми наистина отразява идеята, че човек става своите очаквания. Каквото и да очаквате да станете... " Каква страхотна вечер беше! Никога няма да я забравя. Беше два часът след полунощ. „Хайде, момчета, отивайте си вкъщи. Трябва да ставам в пет и половина сутринта." „Не - казаха те. - От години не сме виждали такова щастливо лице, такъв истински, искрен смях, такива искрящи очи." Зет ми: „Обзалагам се, че няма да спиш цяла нощ, а ще четеш отново и отново писмото и ще слушаш касетките." Благодаря ти, че създаде такива моменти в живота ми - моменти, които ще помня. Пращам ти няколко снимки. Моля те, изпрати колкото можеш повече снимки. Колкото повече, толкова по-добре. Дали това е болестта на „повече"? Декарт: „Мисля, значи съществувам." Мириам: „Имам писмо от д-р Дайър, значи съществувам!" Много съм ти благодарна, че ми изпрати книгата и ти желая весели празници. С любов: Мириам Можем да започнем да проумяваме потенциадното великолепие на виждането на целостта във всичко, без да заплашваме своята индивидуалност. Можем да си позволим да се чувстваме истински свързани, знаейки, че нашите мисли, чувства и поведение влияят върху всички - дори и върху онези, които никога не сме виждали. Всеки един от нас е цяло, съставено от безкраен брой частици живот, съставени от безкраен брой частици живот, и така до безкрайност. И обратното е вярно, когато се изместим от гледната точка на микроскопа към тази на телескопа и видим себе си като част от жизнена форма в по-голямо и все по-голямо същество, което е цялост. Великата притча за това са „Пътешествията на Гъливер", в които това, дали си лилипут или гигант, е въпрос на перспектива. Нека погледнем по друг начин на въпроса за целостта и да видим как той се отнася до вашето отделно тяло. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|