I. Уникално място в Канона
Християните от мкхЖзлманските и ко-
мунистическите страни са свикнали до
такава степен с репресиите, враждеб-
ността и преките преследвания, че за
тях те са еЖедневие. За тези вярващи
Първото послание на Петър има огром-
но значение, когато трябва да преодоля-
ват страданията, които Господ Исус
позволява да им се случват, за да произ-
ведат в тях известни полоЖителни ка-
чества като например постоянство.
Християните на Запад и особено анг-
лийски говорещите вярващи притеЖа-
ват едно огромно библейско наследство
и не са свикнали на противопоставяне на
вярата от страна на обществото. Съв-
сем доскоро дърЖавата само се усмихва-
ше на твърдението, че семейството е
основната единица в обществото, и до-
ри насърчаваше посещението на „църква
по ваш избор". Но това вече не е така.
Правителствата и особено местните
управи, започват все повече и повече да
използват съдии, образователни инсти-
туции и особено масмедиите, за да пред-
ставят погрешно, да се подиграват и до-
ри да клеветят християните, които
вярват в Библията. Радиото, телевизи-
ята, киното, вестниците, списанията и
официалните съобщения все по-често
популяризират неморалното поведение,
приемането на алкохол, лъЖата, измама-
та и дори богохулството. Християнст-
вото все повече и повече се превръща в
„противоположна култура" и колкото
no-скоро вярващите научат уроците на
апостол Петър от неговото Първо пос-
лание, толкова по-подготвени ще бъдат
те за последните години на двадесетия
и първите години на двадесет и първия
век - ако Господ не дойде дотогава.
II. Авторство
Външни доказателства
Външните доказателства за авторст-
вото на Петър са ранни и почти универ-
сални. Евсевий смята Първото послание
на Петър за една от книгите, всеобщо
приети от всички вярващи (хомолого-
менни книги). Поликарп и Климент от
Александрия също приемат това Посла-
ние, фактът, че Писмото липсва в Мар-
кионския канон, не трябва да ни изненад-
ва, тъй като Маркион приема само Пис-
мата на Павел. Мураторианският канон
също не съдърЖа Писмото на Петър, но
това моЖе да се дълЖи на фрагментар-
ната природа на този документ.
Твърде е възмоЖно текстът на 2
Петр. 3:1 да е първото свидетелство за
Първото послание на Петър. Дори и оне-
зи, които не вярват, че Петър е авто-
рът и на Второто послание (виЖте Въ-
ведението към 2 Послание на Петър),
смятат, че то е написано достатъчно
рано, за да бъде валидно свидетелство за
1 Послание на Петър, при условие че тек-
стът от 2 Петр. 3:1 наистина говори за
по-ранното Писмо.
173
1 Петър
Вътрешни доказателства
Едно от вътрешните доказателства,
причина за сериозни съмнения в авторс-
твото на Петър, е изклк>чително добри-
ят гръцки език, на който е написано Пис-
мото. Въпросът е: „МоЖе ли един рибар
от Галилея да пише толкова добре?"
Много хора отговарят на този въпрос
отрицателно: „Не, не моЖе." Но ние зна-
ем и имаме богати примери в нашата
собствена култура за хора с усет към
езика и говоренето пред публика, които
показват изключително добро владеене
на литературния език, без непременно да
са завършили някакво специално образо-
вание в учебно заведение или семинария.
Освен че е бил вдъхновен от Светия Дух.
и вероятно подпомогнат от Силван при
съставянето на Писмото, Петър вече е
бил проповядвал в продължение на три-
десет години. Когато в Деяния 4:13 се
казва, че Петър и Йоан са били „негра-
мотни човеци", това просто означава,
че те не са имали специално образование
като равини.
Забележките във връзка с Живота и
слуЖението на Петър присъстват изо-
билно в Първото послание, както показ-
ва и следният списък:
В1:8 авторът намеква, че е видял Исус
по начин, по който неговите читатели
не са го видели. Там е казано следното:
„Когото лЬбите, без да сте Го видели";
„без... сега да Го вшкдате." Има и други
пасаЖи, които показват, че авторът е
бил заедно с Господа.
В първите десет стиха на 2 глава се го-
вори за настоящия Христос като за
„крайъгълен камък", което ни напомня за
събитието в Кесария филипи (Мат.
16:13-20). Когато Петър изповяда Исус
като Христос, Сина на Живия Бог, Гос-
под Исус му каза, че Той ще съгради Сво-
ята църква на тази основа, т. е. на исти-
ната, че Христос е Синът на Живия Бог.
Той е Крайъгълният камък и Основата
на църквата.
Споменаването на Живите камъни във
2:5 ни напомня за случката в Йоан 1:42,
където името на Симон е сменено на Ки-
фа (на арамейски) или Петър (на гръцки),
като и двете означават „камък". Чрез
вяра в Христос Петър е станал Жив ка-
мък. Затова никак не е учудващо, че във
2 глава той ни казва толкова много неща
за Живите камъни. Във 2:7 авторът ци-
тира Псалм 118:22: „Камъкът, който
отхвърлиха зидарите, Той стана глава на
ъгъла." Това е същият пасаЖ, който Пе-
тър цитира, когато е изправен да отго-
варя пред началниците, старейшините и
кншкниците в Ерусалим (Деяния 4:11).
Когато четем как апостолът съвет-
ва своите читатели да се подчиняват на
властите (2:13-17), не моЖем да не си
спомним момента, когато самият Пе-
тър не се подчини и отряза ухото на слу-
гата на първосвещеника (Йоан 18:10). Та-
ка че, освен че е боговдъхновен, неговият
съвет е вдъхновен и от Жизнения опит
на самия Петър!
ПасаЖът във 2:21-24 като че ли гово-
ри за пряко почерпено знание за съда и
смъртта на Господ Исус. Петър никога
няма да забрави смирената издръЖли-
вост и тихо понесените мъки на Спаси-
теля. Във 2:24 се намеква за начина, по
който умира Спасителят - чрез разпъва-
не на кръст. Това описание звучи като
ехо на думите на Петър в Деянията на
апостолите 5:30 и 10:39.
Когато Петър казва за читателите
си, че са се върнали при Пастира и Епис-
копа на душите им (2:25), той най-веро-
ятно мисли и за своето възстановяване
(Йоан 21:15-19) след отричането му от
Господа.
Напомнянето, че „л1обовта покрива
мноЖество грехове" (4:8), моЖе да се
свърЖе с въпросите, които Петър зада-
ва на Господа в Мат.18:21,22: „Господи,
до колко пъти, като ми съгреши брат
ми, да му прощавам? До седем пъти ли?"
А Исус му отговаря: „Не ти казвам: До
седем пъти - до седемдесет пъти по се-
дем"; т. е. безкрайно число пъти.
В 4:16 четем, че ако някой страда ка-
то християнин, не трябва да се срамува,
174
1 Петър
a ga слави Бога с това име. Сравнете то-
зи стих с текста от Деяния 5:40-42, къ-
дето Петър и другите апостоли напус-
кат синедриона, след като биват бити,
„възрадвани, задето се удостоиха да пре-
търпят опозоряване за Исусовото име".
Авторът на Посланието пише за себе
си като за „свидетел на Христовите
страдания" (5:1). Изразът „участник на
славата, която има да се яви", моЖе би
намеква за събитието на Планината на
преображението. Петър присъства и
при двете събития.
НеЖният, гршковен съвет за пазенето
на „БоЖието стадо, което е меЖду вас"
(5:2), ни напомня за думите на Спасите-
ля от Йоан 21:15-17, когато Господ Исус
казва на Петър: „Паси агънцата Ми...
Паси овцете Ми... Паси овцете Ми..."
Думите от 5:5 („Облечете смирение-
то") много напомнят за случката от
Йоан 13 глава, където Исус препасва
престилката на слуга и измива краката
на учениците Си. Всъщност целият то-
зи пасаЖ върху гордостта и смирението
(5:5, 6) придобива още по-голямо значе-
ние, когато си спомним самоувереното
твърдение на Петър, че той никога ня-
ма да се отрече от Господа (Марко
14:29-31) и последвалото го трикратно
отричане от Спасителя (Марко 14:67-
72).
И един последен пример с Петрово
преЖиВяване моЖе да се намери в 5:8:
„Противникът ви, дяволът, като рика-
ещ лъв обикаля, търсейки кого да погъл-
не." Дали, пишейки тези думи, Петър не
си мисли за времето, когато Исус му ка-
за: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви
изиска всички, за да ви пресее като Жи-
то" (Лука 22:31)?
Ш. Датиране
Поучението на Петър, че като цяло
властта е полезна за онези Доито Жела-
ят да вършат добро (1 Петр. 2:13-17), се
смята за прекалено примиренческо
твърдение, за да е написано след начало-
то на Жестоките преследвания на хрис-
тияните от Нерон (64 г. сл. Хр.). Във
всеки случай Писмото не моЖе да е напи-
сано много по-късно от тази година - 64
или 65 г. сл. Хр.
IV. Предмет и основни теми на
Посланието
Както вече беше отбелязано, Послание-
то на Петър разглеЖда най-вече въпро-
са за страданията в християнския Жи-
вот. До този момент, изглеЖда, негови-
те читатели са били подлоЖени на опо-
зоряване и осмиване в Христовото име
(4:14,15). За много от тях са предстое-
ли затворът, конфискуването на иму-
ществото и насилствената смърт. Но
страданията не са единствената тема
на това велико Послание. То 8кл1оч6а и
благословенията, които вярващият нас-
ледява чрез приемането на евангелието,
правилните взаимоотношения на вярва-
щите със света, дърЖавата, семейство-
то и църквата и наставленията за ста-
рейшините и върху дисциплината.
От Вавилон (действителния град на
река Ефрат с Живеещата в него еврейс-
ка общност или духовния Вавилон на ре-
ка Тибър, т. е. Рим) апостолът изпраща
своето Иисмо до източните провинции
на областта, на чиято територия се на-
мира днешна Турция.
Схема на изложението
I. Привилегиите и отговорностите на
вярващия (1:1-2:10)
А. Поздравът на Петър (1:1,2)
Б. ПолоЖението на вярващия (1:3-12)
В. Поведението на вярващия в светли-
ната на неговото полоЖение (1:13-
2:3)
Г. Привилегиите на вярващия в неговия
нов дом и в свещенството (2:4-10)
175
1 Петър 1
II. Отношението на Вярващия (2:11-4:6)
A. Към света - като пришълец в него
(2:11,12)
Б. Към властите - като граЖданин на
страната, която те управляват
(2:13-17)
B. Към господарите - като техен слуга
(2:18-25)
Г. Към съпруга - като негова Ясена (3:1-
6)
Д. Към съпругата - като неин мъЖ (3:7)
Коментар
I. Привилегиите и отгоорностите на
вярващия (1:1-2:10)
А. Поздравът на Петър (1:1,2)
1:1 Възлкобеният рибар представя себе
си като Петър, апостол на Исус Хрис-
тос. Той е изпратен от Господ Исус ка-
то един от първите дванадесет апосто-
ли, призован да бъде носител на едно
славно и преобразяващо послание. Отго-
варяйки на този тих, небесен призив, Пе-
тър се е превърнал от ловец на риба в ло-
вец на човеци.
Всички вярващи са призовани да пред-
ставляват интересите на Христос тук,
на земята. Всички ние трябва да бъдем
мисионери независимо дали Живеем в ро-
дината си или в чуЖбина. Това е главна-
та цел на нашия Живот като последова-
тели на Исус. Всичко останало*е подчи-
нено на нея.
Писмото е адресирано „до избраните
пришълци, пръснати по Понт, Гала-
тия, Кападокия, Азия и Витиния". Кои
са тези „пришълци"?
Определението „пръснати" ни кара да
предполагаме, че това са вярващи евреи,
тъй като Яков използва същата дума и
за вярващите евреи от дванадесетте из-
раелски племена (Як. 1:1). Освен това съ-
щата дума 6 Йоан 7:35 описва евреи, ко-
ито са пръснати сред езичниците.
Е. Към общението в събранието-като
негов член (3:8)
Ж. Към преследващите го - като прес-
ледван (3:9-4:6)
III. СлуЖението и страданието на
вярващия (4:7-5:14)
A. Настоятелни заповеди за последни-
те дни (4:7-11)
Б. Увещания и обяснения във връзка със
страданието (4:12-19)
B. Увещания и поздравления (5:1-14)
ВъзмоЖно е също така обаче Петър да
пише на вярващи езичници, пръснати по
време на преследванията из околните на-
роди. Правейки това, той взима много
от определенията, използвани дотогава
само за БоЖия народ на земята и ги при-
лага към новото БоЖие общество - цър-
квата. Нарича ги„избрани" (1:2); „избран
род, царско свещенство, свят народ, лк>-
де, които Бог придоби" (2:9). Има още
три показателни пасаЖа, които подкре-
пят тезата, че Петър пише на вярващи
езичници. Първият е мястото, в което
той пише за суетния начин на Живот,
предаден на тях от бащите им (1:14,18).
Вторият е пасаЖът, в който той ги на-
рича хора, които някога не са били народ
(2:10). И третият е стихът, в който
казва, че те са Живели в миналото като
езичници (4:3). И така, съществуват се-
риозни доказателства за това, че пръс-
натите пришълци, на които пише Пе-
тър, са вярващите от християнската
църква, сред които има най-вече хора, ко-
ито са били езичници преди обръщение-
то си. Ако някой възрази, че Петър е бил
апостол главно на kxjeume, ние бихме от-
говорили, че това едва ли означава забра-
на върху каквото и да е слуЖение от не-
гова страна сред езичниците. Освен то-
ва никой не моЖе да каЖе, че Павел, кой-
то е бил апостол на езичниците, не е пре-
карал известно време, слуЖейки на к>де-
ите.
1:2 Получателите на Писмото са хо-
ра, които подлеЖат на четириетапно
развитие на тяхното спасение, което
176
1 Петър 1
Вклк)чВа Всичките три Личности на Три-
единстВото.
Първо, me са избрани по предузнание-
то на Бог Отец. Това означава, че в ми-
налата вечност Бог ги е избрал да Му
принадлеЖат. Доктрината за божест-
вения избор не винаги е била особено по-
пулярна, но тя има най-малкото едно оп-
ределено достойнство - признава Бога
за Бог. Опитите да я направят по-прия-
тна за човека водят само до отнемане
на част от суверенитета на Бога. Вся-
ка трудност, която срещаме, когато
търсим Връзката меЖду избирането от
Бога и отговорността на човека, се крие
в човешкия ум, а не в Бога. Библията съ-
дърЖа и двете доктрини, затова ние
трябва да вярваме и в двете. Истината
вклк)чва и двете крайности, а не стои
някъде по средата.
Тук се казва, че БоЖият избор става по
Негово предузнание. Според някои това
означава, -не Бог избира тези, за които
предварително разбира, че ще повярват
в Спасителя. Според други Бог знае мно-
го добре, че всеки\ грешник, оставен сам
на себе си, никога няма да повярва в Спа-
сителя, и затова отделя някои, които
ще бъдат трофеите на Неговата ми-
лост. Макар и да не отричаме, че БоЖи-
ята милост съдърЖа в себе си една нераз-
гадана тайна, ние сме уверени, че в нея
няма нищо несправедливо.
Вторият етап на спасението е „осве-
щението на Духа". Този аспект на осве-
щението се извършва преди обръщение-
то.1 ТоВа е слуЖение на СВетия Дух, чрез
което Той отделя хора, които да принад-
леЖат на Бога (6Ж. също 2 Сол. 2:13). То
логически следва избирането от Бог
Отец. Във вечността Бог е предузнал и
избрал тези хора. Във Времето Светият
Дух действа, за да осъществи това изби-
ране на практика в Живота на отделни-
те индивиди.
Третият етап от спасението на ду-
шата засяга отговорът на грешника на
делото на Светия Дух. Той се нарича пос-
лушание на Исус Христос. Това означа-
ва да се подчиниш на евангелието, като
се покаеш от греховете си и приемещ
Христос като Спасител. Идеята за
евангелието като за нещо, което изиск-
ва подчинение, се среща често в НЗ (вЖ.
Рим. 2:8; 2 Сол. 1:8).
И най-накрая идва порьсването с
кръвта на Исус Христос. Това не тряб-
ва да се приема абсолкмпно буквално и да
се смята, че при спасението човек наис-
тина бива поръсен с кръвта на Исус. По-
ръсването с кръвта на Исус трябва да се
приема 8 преносен смисъл. Едно от неща-
та, които то означава, е, че в момента,
в който един човек бъде спасен, той по-
лучава всички облаги, които произлизат
от проливането на кръвта на Христос
на Голгота. Кръвта на Спасителя е би-
ла пролята веднъЖ завинаги преди пове-
че от 1900 години и никога няма да бъде
проливана отново. Но ние получаваме
прощение, изкупление и хиляди други бла-
гословения, които произтичат от този
факт, веднага щом повярваме в Него.
След като проследява четирите ета-
па в духовното раЖдане на своите чита-
тели, Петър сега им поЖелава благодат
и мир да им се умшикат. Те вече са из-
питали БоЖията благодат чрез спасени-
ето, както и произтичащия от него мир
с Бога. Но те ще имат нуЖда от благо-
дат или сила всеки ден, за да водят хрис-
тиянски Живот, и мир, за да могат да
Живеят в това неспокойно време. Зато-
ва апостолът им ги Желае в пълно изоби-
лие. ДЖеймс Дени казва, че „благодатта
е първата и последната дума на еванге-
лието, а мирът - съвършеното духовно
здраве, свършеното дело на благодат-
та".
Б. Положението на вярващия (1:3-12)
1:3 В пасаЖа от 3 до 12 cm. Петър очер-
тава уникалните слави на нашето спасе-
ние. Той започва с призив да отдадем хва-
ла на Автора на спасението - „Бог и
Отец на нашия Господ Исус Христос".
Това наименование представя Бога в ед-
но двойно отношение с Господ Исус. На-
177
1 Петър 1
именоВанието „Бог... на нашия Господ
Исус Христос" подчертава човешката
природа на Спасителя; а наименование-
то „Отец" изтъква божествената при-
рода на БоЖия Син. Дадено е и пълното
име на Сина:
Господ - Този, Който единствен има
право да господства в сърцата и
Живота на хората.
Исус - Този, Който спасява Своите
хора от греховете им.
Христос - БоЖият Помазаник, Кой-
то е издигнат на най-високото
място в небето.
Ние сме родени отново „за Жива на-
деЖда чрез възкресението на Исуса
Христа от мъртвите" чрез БоЖията
голяма милост. Причината за това на-
ше новороЖдение е Неговата велика ми-
лост. Нашето новороЖдение е нейното
естество. Живата надеЖда е настояща-
та ни награда. Възкресението на Исус
Христос е справедливото основание за
нашето спасение, а така също и основа-
та за нашата Жива надеЖда.
Като грешници ние не сме имали ни-
каква друга надеЖда освен гроба. Пред
нас не е стояло нищо друго освен сигур-
ността на осъЖдението и огненото не-
годувание. Като участници в първото
създание ние сме подлеЖали на наказани-
ето на смъртта. Но 6 изкупителното
дело на Христос Бог намира справедли-
во основание, което му дава право да спа-
сява такива уЖасни грешници, каквито
сме ние, и въпреки това да остане спра-
ведлив. Христос е платил наказанието
за нашите грехоВе и е задоволил напълно
БоЖиите изисквания. Изискванията на
справедливостта са удовлетворени из-
цяло и сега милостта тече към тези, ко-
ито се подчинят на евангелието. Чрез
възкресението на Христос Бог е показал
пълното си удовлетворение от поЖерт-
вувателното дело на Своя Син. Възкре-
сението е Бащиното „Амин" на вика на
нашия Господ: „Свърши се!" Освен това
възкресението е БоЖият залог, че всич-
ки, които умрат в Христос, ще бъдат
възкресени от мъртвите. Това е наша-
та „Жива надеЖда" - очакването, че ще
бъдем заведени в небето, за да бъдем за-
едно с Христос и да бъдем като Него за-
винаги, ф. Б. Мейър нарича Живата на-
деЖда „връзката меЖду нашето насто-
яще и нашето бъдеще".
1:4 4 и 5 cm. описват този бъдещ ас-
пект на спасението. При новороЖдение-
то ние получаваме надеЖдата за „нас-
ледство... на небесата". Наследството
вклкшва всички благословения, на които
вярващият ще се наслаЖдава в небето
през Вечността, и Всичко, което ще бъ-
де негово чрез Христос (Пс. 16:5). Нас-
ледството е „нетленно, неоскверняемо
и което не повяхва". (1) „Нетленно" оз-
начава, че то никога не моЖе да ръЖдя-
са, да се скъса, да се счупи или да изгние.
То е, така да се каЖе, гарантирано сре-
щу смърт. (2) „Неоскверняемо" означа-
ва, че наследството е съвършено само по
себе си, че нищо не затъмнява неговата
чистота. То е „гарантирано срещу гре-
ха". (3) „Което не повяхва" означава, че
то никога няма да се промени както по
стойност, така и по слава или красота.
То е „гарантирано срещу времето".
При земните наследства няма никак-
ва сигурност. Понякога стойността на
един недвиЖим имот например моЖе ряз-
ко да се пониЖи под влияние на пазарна-
та конк>нктура. Завещанието моЖе да
се оспори от хора, които изобщо не са
споменати В него. На човек могат да му
отнемат наследството само защото
могат да се появят нередности в съдеб-
ните процедури. Но нашето небесно нас-
ледство не подлеЖи на никакви промени
под влияние на времето и нищо не моЖе
да попречи на правото на вярващия на не-
го. То се дърЖи на сигурно съхранение в
небето за всяко БоЖие дете.
1:5 И не само че наследството се пази
за християните, но и самите християни
са вардени или пазени за него. В този Жи-
вот наследникът моЖе да умре преди да
получи наследството. Но същата тази
благодат, която пази небесното наслед-
178
1 Петър 1
стВо за нас, ни пази и нас като наследни-
ци, за да му се наслаЖдаваме. БоЖият из-
бор за Неговите хора никога не моЖе да
бъде осуетен. Теза, които са били избра-
ни от вечността, биват спасени във вре-
мето сега и са пазени за вечността, ко-
ято идва. Вярващият в Христос е осигу-
рен завинаги.
Но освен боЖествена страна Вечната
осигуреност има и човешка страна. То-
ва, че ние сме пазени чрез Бшкията си-
ла, е боЖествената страна на нашето
спасение; това, че ние се пазим чрез вя-
ра, е човешката му страна. Това не озна-
чава, че един човек е спасен само докато
показва вяра. Там, където има истинска
Сподели с приятели: |