Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом

ДЖЕЙМС ЗАКРИСЪН

Учителски уроци за януари, февруари, март – 2007 г.
УРОК 1 30 декември ­ 5 яну­ари

Утре тряб­ва да пре­по­да­вам:

ИЗДИГАНЕ И ПАДАНЕ
НА СОЛОМОНОВИЯ ДОМ

Ключов текст: Лука 17:47, 48

Учете гру­па­та да:

Знае : Нашата връз­ка с Бога тряб­ва да се раз­ви­ва.

Чувства: Самодоволството пре­диз­вик­ва мо­ра­лен и ду­хо­вен упа­дък.

Върши: Да из­пол­з­ва бла­гос­ло­ве­ни­ята на Бога ка­то въз­мож­нос­ти да Го прос­ла­ви и да слу­жи на дру­ги­те.
План:

1. Скромното на­ча­ло на Соломон /3 Царе 3:4-15/

А. Предложението на Бога: “Искай как­во да ти дам” /3 Царе 3:5/ е за­мис­ле­но да раз­к­рие ха­рак­те­ра и не­съм­не­но да про­ве­ри вер­нос­т­та на Соломон. Какво ка­ра Соломон да из­бе­ре “мъд­ро сър­це” пред всич­ко дру­го, за ко­ето би мо­гъл да по­мис­ли? Защо е тол­ко­ва труд­но да по­мо­лим Бога да ни да­де как­во­то е най-доб­ро за нас, вмес­то оно­ва, ко­ето ис­ка­ме?

Б. Отговорът на Бога на Соломоновата мол­ба по­каз­ва, че Той из­пит­ва удо­вол­с­т­вие да нап­ра­ви “нес­рав­не­но по­ве­че, от­кол­ко­то ис­ка­ме или мис­лим” /Ефесяни 3:20/. По ка­къв на­чин Бог ви е дал по­ве­че, от­кол­ко­то сте Го мо­ли­ли?

2. Славата на Соломон в не­го­во­то ве­ли­чие и Божието на­ка­за­ние над Соломон /3 Царе 10:23-11:11,14,23,26/.

А. Как ид­ва ком­п­ро­ми­сът меж­ду Бога и нас? Как мо­же да го пре­дот­в­ра­тим?

Б. Накрая Соломон по­лу­чи сло­во от Бога, че ня­ма да от­къс­не цар­с­т­во­то му “в не­го­ви дни” /3 Царе 11:2/ . Как то­ва е апел за по­ка­яние? Обяснете.
Резюме: Лесно е да кри­ти­ку­ва­ме греш­ки­те на Соломон и за про­пус­на­ти­те му въз­мож­нос­ти. Но как­во пра­вим ние с та­лан­ти­те, ко­ито Бог ни е по­ве­рил?

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са: “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”
“Живейте та­ка, че да не пре­кар­ва­те ос­та­на­ла­та по­ло­ви­на от жи­во­та си в съ­жа­ле­ния за пър­ва­та по­ло­ви­на.”

Звучи иро­нич­но, но ед­на без­раз­съд­на, мла­деж­ка пър­ва по­ло­ви­на от жи­во­та про­ва­ли Соломон.

Нека нап­ра­вим сан­д­вич от жи­во­та на Соломон:

Долна фи­лия: ед­на де­бе­ла /по-го­ля­ма­та част от жи­во­та му/, топ­ла фи­лия от пъл­но­зър­нест хляб от не­бес­ния жи­вот.

Плънка: Съставките, ко­ито той раз­бър­ка, на­пъл­ни­ха ус­та­та му и пре­диз­ви­ка­ха най-ло­ши­те ко­ли­ки в ис­то­ри­ята.

Горна фи­лия: тън­ка из­го­ря­ла ко­рич­ка от съ­жа­ле­ния.

Би ли тряб­ва­ло да бла­го­да­рим на Соломон и да го уте­шим?

Ключовата ду­ма на Соломон, су­ета , е за­пи­са­на и пов­то­ре­на пет пъ­ти в Еклисиат 1:2. Соломон бе­ше на­ис­ти­на су­етен, но зна­че­ни­ето, ко­ето той ис­ка да вло­жи в ду­ма­та, не тряб­ва да се смес­ва с гор­дост. Вместо то­ва, Соломоновата су­ета да не е без­по­лез­на, как­то един труд. Помнете та­зи раз­ли­ка през ця­ло­то три­ме­се­чие.

Представете си да ви по­да­дат пра­зен чек, как­то бе да­ден на Соломон. Поканете чле­но­ве­те на гру­па­та да про­че­тат два тек­с­та: 3 Царе 3:5 /от­п­ра­вен към Соломон/и Матей 7:7 /от­п­ра­вен към слу­ша­те­ли­те на Исусовата пла­нин­с­ка про­по­вед/. Вторият текст е от­п­ра­вен към мно­жес­т­во /Виж Матей 5:1/. Това тряб­ва да включ­ва и нас! “Бог, на Когото слу­жим, не от­да­ва зна­че­ние на об­щес­т­ве­ни­те раз­ли­чия. Той, Който да­де на Соломон дух на мъд­рост, же­лае да по­да­ри съ­що­то бла­гос­ло­ве­ние на де­ца­та Си днес.” ­ Елън Г. Уайт, Царе и про­ро­ци, стр. 31.

Точно как? Е доб­ре, има ня­кол­ко ус­ло­вия /ко­ито Соломон про­пус­на/. Най-мал­ко че­ти­ри по­ка­ни да ис­ка­ме /про­сим/ зас­лу­жа­ват раз­ми­съл. Разпределете след­ни­те де­вет па­са­жа на от­дел­ни лис­т­че­та, за да се про­че­тат:

Матей 21:22 Иска вяр­ва­не

1 Йоан 5:14 Иска съг­ла­сие с Неговата во­ля

Йоан 4:14 Искане в Неговото име

Йоан 15:7 Искане, пре­бъд­вай­ки в Него
Други тек­с­то­ве обяс­ня­ват за­що не по­лу­ча­ва­ме:

Яков 4:3 Злоупотреба с дар­би­те

1 Петрово 3:7 Спорове в до­ма

Марко 11:24-26 Непрощателен дух

Псалм 66:18,19 Подхранване на гре­хо­ве

Исая 1:13-17 Неискрено пок­ло­не­ние

Соломон, кой­то по-ра­но бе­ше пи­сал: “За пред­по­чи­та­не е доб­ро име, не­же­ли го­ля­мо бо­гатс­т­во” /Притчи 22:1/, за­гу­би соб­с­т­ве­но­то си име. Той не заб­ра­ви и вед­на­га след ка­то въз­х­ва­ля­ва ед­но доб­ро име, за­явя­ва, че де­нят на смър­т­та е по-до­бър от де­ня на раж­да­не­то /Еклисиаст 7:1/.

От Елън Г. Уайт зна­ем, че не­го­во­то па­де­ние:

Малко се знае за из­по­вед­та на Соломон, ос­вен то­ва че бе­ше ис­к­ре­на и пуб­лич­на. Греховете на Соломон бя­ха “от все­общ ха­рак­тер и бя­ха из­вес­т­ни на це­лия на­род.” ­ Елън Г. Уайт, Свидетелства към цър­к­ва­та, том 1, стр.639.

Но поп­ра­вя­не­то на стъп­ки­те му тряб­ва да е би­ло, как­то не­го­во­то па­де­ние, най-мал­ко­то пос­те­пен­но ­ за­що­то по то­ва вре­ме той се опи­та да убие Еровоам, след ка­то раз­б­ра, че той е из­б­ра­ни­ят от Бога за­мес­т­ник. /3 Царе 11:11,40/.

“Нека ни­кой не се за­лъг­ва, че гре­хо­ве, под­х­ран­ва­ни за оп­ре­де­ле­но вре­ме, мо­гат лес­но да се ос­та­вят след то­ва. Това не е вяр­но. Вие мо­же да съ­жа­ля­ва­те за зло­то, ко­ето сте из­вър­ши­ли и да на­со­чи­те стъп­ки­те си по пра­ви пъ­те­ки, но офор­мя­не­то на ума ви и бли­зос­т­та ви със зло­то ще пра­вят труд­но за вас да раз­ли­ча­ва­те пра­вил­но от пог­реш­но.” ­ Елън Г. Уайт, Христовите прит­чи, стр. 281.

За Соломон ние мо­же са­мо да се рад­ва­ме, ка­то пе­ем хим­на на Фани Кросби, че “Най-ло­ши­ят прес­тъп­ник, /кой­то вяр­ва ис­тин­с­ки / в то­зи мо­мент по­лу­ча­ва про­ще­ние”, Адвентна пес­нар­ка, № 341.
СТЪПКА 3 ­ Практикувайте !

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка ще ви по­мог­не да на­со­чи­те чле­но­ве­те на гру­па­та да от­к­ри­ят от­го­во­ра на след­ния въп­рос: “Как мо­га да при­ло­жа ин­фор­ма­ци­ята, ко­ято то­ку що на­учих?”
Въпроси за раз­ми­съл:

џ Как мо­га да нап­ра­вя ня­как­во пос­те­пен­но при­го­дя­ва­не към фра­за­та “под грях”? Някъде сва­лял ли съм по-нис­ко лет­ва­та? Ако е та­ка, къ­де е се­га бла­го­дат­та ­ меж­ду пър­во­на­чал­на­та и нас­то­яща­та лет­ва? Или, имам ли нуж­да от бла­го­дат, по­не­же съм про­ме­нил лет­ва­та спо­ред мо­ите въз­мож­нос­ти?

џ Познавам ли ня­кой, кой­то е “под грях” ­ от та­зи стра­на на не­бе­то ­ кой­то коп­нее за “но­во име” се­га, ка­то нап­ри­мер “Приятел”?
Въпроси за при­ло­же­ние:

Ние не зна­ем ни­що за из­по­вед­та на Соломон, но вмес­то то­ва, от раз­ка­яни­ето на Давид, кой­то ка­за прос­то : “Съгреших!”, из­пол­з­ва­ме ли ня­ко­га след­ни­те ра­ци­она­ли­за­ции?

Тази пос­лед­на фра­за дейс­т­ви­тел­но не каз­ва ни­що. Тя би мог­ла до­ри да бъ­де вклю­че­на в ед­но поч­те­но сви­де­тел­с­т­во, по вре­ме на Господна ве­че­ря, от един гла­вен ста­рейши­на, кой­то на­ис­ти­на ня­ма ни­що за из­по­вяд­ва­не. Така един бивш съп­руг, без да приз­нае ло­шо­то си по­ве­де­ние, би мо­гъл да ка­же на род­ни­ни­те си: “Аз не зная ка­къв е проб­ле­мът й? Казах є, че съ­жа­ля­вам за всич­ко, та­ка че кол­ко пъ­ти тряб­ва да є го каз­вам?” Така раз­би­ра­ме мъд­рос­т­та, че ед­на “ис­тин­с­ка из­по­вед ви­на­ги има спе­ци­фи­чен ха­рак­тер и приз­на­ва оп­ре­де­лен грях.” Елън Г. Уайт, Свидетелства към цър­к­ва­та, том 5, стр. 639.

Вестта, ко­ято съ­бу­ди Соломон, дой­де “чрез про­рок” ­ Елън Г. Уайт, Царе и про­ро­ци, стр. 77.

Прочетете пред гру­па­та си след­ния па­саж: “ /Соломон / дъл­го бе из­мъч­ван от страх от пъл­но уни­що­же­ние, по­ра­ди нес­по­соб­нос­т­та си да се от­вър­не от лу­дос­т­та, но се­га виж­да­ше в от­п­ра­ве­на­та му вест лъч на на­деж­да. Бог не го бе­ше от­х­вър­лил окон­ча­тел­но, но бе­ше го­тов да го ос­во­бо­ди от ед­но роб­с­т­во, по-жес­то­ко от гро­ба, и от ко­ето той не би имал ни­ко­га си­ла да се ос­во­бо­ди сам.” Пак там, стр.77,78.

Лъч на на­деж­да! Соломон се бе пре­дал, ве­ро­ят­но чув­с­т­вайки, че кра­ка­та му бя­ха ско­ва­ни във втвър­ден ци­мент. Но не и сър­це­то му, най-мал­ко­то не всич­ко в не­го.

Ние не сме про­ро­ци. Но как мо­же да ни из­пол­з­ва Бог да да­дем на ня­ко­го лъч на на­деж­да? Някой, ко­го­то поз­на­ва­ме, коп­нее ли да чуе, че не е от­х­вър­лен окон­ча­тел­но?
СТЪПКА 4 ­ Приложете!

Само за учи­те­ли: В та­зи чет­вър­та и пос­лед­на стъп­ка ще на­сър­чи­те чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят чрез жи­во­та си на уро­ка. Помогнете им да от­го­во­рят на въп­ро­са: “С Божията по­мощ, как­во мо­га да нап­ра­вя от оно­ва, ко­ето на­учих от то­зи урок?”
Представете си над­г­роб­ния ка­мък на Соломон:

Соломон

Ще ти дам но­во име

Между раж­да­не­то и смър­т­та са­ми­ят жи­вот е прос­то ед­но ти­ре. За мно­зи­на от нас, без един биб­лейс­ки док­лад, са­мо Бог знае жи­во­та, кой­то пред­с­тав­ля­ва то­ва ти­ре.

Брачните съ­вет­ни­ци чес­то пи­тат пар­т­ньо­ри­те за це­ли­те им в жи­во­та или ги пи­тат: “При пен­си­они­ра­не­то си как­во бих­те ис­ка­ли да сте из­вър­ши­ли? За как­во ще ис­ка­те да си спом­ня­те?” Съкратете от­го­во­ра си по-до­лу, до един ред, за ва­шия над­г­ро­бен па­мет­ник.

Вашето име

19.. - 20..

“……………”
Поканете член от гру­па­та да прик­лю­чи с мо­лит­ва.

УРОК 2 6 ­ 12 яну­ари

Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: “НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО”

Ключов текст: Еклисиаст 1:9

Учете гру­па­та да:

Знае : Истинското до­вол­с­т­во ид­ва от поз­на­ва­не и слу­же­не на Бога.

Чувства: Дори ако се сблъс­кат с тайни, ко­ито ис­кат обяс­не­ния, хрис­ти­яни­те се ос­но­ва­ват на ед­на веч­на ре­ал­ност, по-го­ля­ма от тях са­ми­те.

Върши: Да има цел в жи­во­та в Христос Исус.
План:

1. Празнотата на жи­во­та без Бога /Еклисиаст 1:12-18/.

А. Соломон се връ­ща на­зад в жи­во­та си и виж­да, че не­го­во­то тър­се­не на зем­ни при­до­бив­ки и пос­ти­же­ния е праз­но и без­с­мис­ле­но да­леч от Бога. Какви стре­ме­жи има дъл­бо­ко в ду­ша­та ни, чи­ето пос­ти­га­не да не е без­п­лод­но и да не удов­лет­во­ря­ва?

Б. Често на­ше­то вни­ма­ние би­ва прив­ле­че­но от стра­да­ни­ето, при­чи­не­но от при­род­ни или пре­диз­ви­ка­ни от хо­ра­та бед­с­т­вия. Но ние сме съ­що за­оби­ко­ле­ни от прос­ти ежед­нев­ни чу­де­са. Избройте най-мал­ко де­сет от тях.

2. Тълкуване на се­зо­ни­те в на­шия жи­вот /Еклисиаст 1:3-11/.

А. Природата в пад­на­ло­то си със­то­яние от­ра­зя­ва са­мо не­съ­вър­ше­но Божия ха­рак­тер. Какви уро­ци за жи­во­та мо­жем да на­учим от Библията, ос­вен оне­зи, ко­ито ни учи при­ро­да­та?

Б. Прочетете Еклисиаст 1:11. Каква из­г­леж­да глав­на­та гри­жа на Соломон?

В. Какво за­ве­ща­ние /за­ве­ти/ се на­дя­ва­те да ос­та­ви­те след се­бе си?

В Еклисиаст 1:3 Соломон въ­веж­да сво­ята “клю­чо­ва фра­за”, ко­ято из­пол­з­ва бли­зо 30 пъ­ти, пре­ди нак­рая да се ос­во­бо­ди от нея в пос­лед­на­та гла­ва.

През то­ва три­ме­се­чие ще прос­ле­дим раз­съж­де­ни­ята на Соломон. Вижте ярос­т­на­та му деп­ре­сия за нес­по­соб­нос­т­та му да кон­т­ро­ли­ра жи­во­та­ /с­мър­т­та, си­ла, при­те­жа­ва­на един­с­т­ве­но от въз­ви­ше­ния Цар.

Соломон про­явя­ва­ше спе­ци­ален ин­те­рес към ес­тес­т­ве­на­та ис­то­рия, от ко­ято по­лу­ча­ва­ше яс­на пред­с­та­ва за Създателя. /Виж Елън Г. Уайт, Пророци и ца­ре, стр.33/.

Човек да от­х­вър­ли или про­че­те по­вър­х­нос­т­но оно­ва, ко­ето е пи­сал той за ба­де­мо­во­то дър­во, за ска­ка­ле­ца, се­ме­то, об­ла­ци­те, дъж­да, зми­ите, му­хи­те и ка­мъ­ни­те, би про­пус­нал да раз­бе­ре ка­къв е бил изоб­що Соломон. /Прегледайте Еклисиаст 1:3-9 с ва­ша­та гру­па/.

Този па­саж е за при­род­ни­те яв­ле­ния ­ слън­це, вя­тър, ре­ки и мо­ре; но той за­поч­ва и за­вър­ш­ва с ду­ма­та “труд”. Защо? Същността на то­ва, че всич­ко, ко­ето се вър­ши, е без­с­мис­ле­но ­ из­ти­ча­не­то на енер­гия, оти­ва­ща ня­къ­де, за да се пов­то­ри всич­ко от­на­ча­ло ­ и е по-лес­но за схва­ща­не, от­кол­ко­то още не­що не­уло­ви­мо. Прочетете от­но­во стих 4 ­ Поколенията си оти­ват, “а зе­мя­та веч­но стои”. Казва ли на­ис­ти­на Соломон, че до­ка­то при­ро­да­та има в се­бе си спо­соб­нос­т­та да жи­вее от­но­во, той ­ ца­рят , ни­що по-мал­ко ­ тряб­ва да ум­ре?

В стих 9 Соломон за­поч­ва да се са­мо­съ­жа­ля­ва.

“Хората се­ят се­ме­то, от ко­ето над гро­бо­ве­те им след смър­т­та, дру­ги ще по­жъ­нат бла­гос­ло­ве­на жет­ва ... Те са до­вол­ни да зна­ят, че са пов­ли­яли за доб­ро­то. В бъ­де­щия жи­вот ще се ви­ди ре­зул­та­тът от всич­ко то­ва.” ­ Елън Г. Уайт, Възпитание, стр.305,306.

Ясно е, че деп­ре­си­ята на Соломон от­ра­зя­ва пе­ри­ода на не­го­во­то отс­тъп­ле­ние. Повече те­оло­зи би­ха се съг­ла­си­ли с АБК /ад­вен­тен биб­лейс­ки ко­мен­тар/, че ду­ми­те на Соломон са пре­дуп­реж­де­ние за не­го­во­то ве­ро­отс­тъп­ни­чес­т­во, а не при­мер за след­ва­не от един хрис­ти­янин. Такива тек­с­то­ве “не тряб­ва да се раз­г­леж­дат от­дел­но от кон­тек­с­та им” ­ том 3, стр.1060. Поканете гру­па­та ви да ра­зис­к­ва.
3. Какво доб­ро е мъд­рос­т­та “под слън­це­то”?

Стих 12 слу­жи ка­то пре­ход към дру­го зна­че­ние на “под слън­це­то”

Тази гла­ва от оп­лак­ва­не­то на Соломон не тряб­ва да бъ­де най-доб­рия му на­чин да сви­де­тел­с­т­ва! Звучи ли ка­то чо­век, на ко­го­то то­ку що е би­ло прос­те­но? Баща му съ­що ка­за: “Грехът ми стои пред ме­не” /51 гла­ва/.