Урок по история и родолюбие на живо 69-ти Национален и международен туристически поход

„По пътя на Ботевата чета“ от Козлодуйски бряг до вр. Околчица

На 27 май на Козлодуйски бряг по традиция се събраха походници от цялата страна и огласиха това паметно за всеки българин място с младежката си жизненост и готовност да изминат последните 120 км на безсмъртието или от живота на Ботевите четници и на самия Ботев. След построяване на биваците и свободна разходка по Козлодуйския бряг, под строй походните групи се отправиха към акустиралия до брега караб „Радейци“, от който слязоха „четниците“ предвождани от „Ботев“. Целунаха родната земя край оная тиха бяла Дунава, от която преди 139 години започва всичко, а днес и нашия поход. Видяхме и сцената на първата среща на четниците с поробителите. Сълзи блестяха в очите не само на походници, но и на гости.

На техническата конференция ръководството на похода бе представено на ръководителите и им бяха дадени ценни насоки за успешното провеждане на похода.

Вечерта приключи с тържествена заря-проверка.

В продължение на 5 дни 35 походни групи със 756 участника от В. Търново, Стара Загора, Крумовград, Айтос, Враца (общо 136 участника), Гоце Делчев, Белослав, Ракитово, Мадан, Карнобат, АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Бобовдол, Търговище, Бургас, Варна, Беласица и сборна група от София, бяха като едно огромно туристическо семейство. Походът е от ІІІ категорея по трудност.

Професионална гимназия по електроника „А.С. Попов” – Велико Търново и тази година бе единственият организатор за областта, който организира учениците от великотърновските училища: от ПГЕ „А.С. Попов”, ПМГ „В. Друмев”, ЕГ „Ас. Златаров”, СГ по икономика, двама ученика от гр. Дряново, 1 от гр. Елена, 1 от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и 1 от ТУ Габрово, за да участват в похода, посветен на подвига на Ботев и неговите четници, както и на 139 години от Априлската епопея. Тримата ръководители на походната група: пл. водач, ст. учител Снежанка Димитрова, ст. учител Величка Стоянова и ст. учител инж. Сава Петров са от гимназията и за пореден път доказаха, че осъзнават голямата отговорност, която поемат участвайки в такъв продължителен поход с бивачни съоръжения и 39 ученика, но родолюбието е над всичко. За да подпомогне ръководството на групата през първите 4 дни, по личното настояване на Директора на гимназията, Нели Николова, в похода се включи и здт и мс Димитър Богданов, по настоящем пенсионер, който има 18 участия в този поход.

За похода най-младият участник бе 7-годишният Петър Петров от София, а най-възрастният - 81 годишната Мария Андреева от Беласица. Тази родолюбива българка, бивша учителка по биология и ФВС, с мизерните си 150 лв. пенсия и с бастун в ръка вървеше с младежите, пееше с тях и бе тяхно насърчение. Нещо повече, тя през цялото време си носеше раничката на гръб, а вечер пееше или рецитираше Ботеви стихове на сцената. От нашата група Димитър Златев от ІХа клас в ПГЕ „А С. Попов” бе най-малкият учястник, а инж. Сава Петров от същото училище – най-възрастния, който със собствен транспорт превозваше бивачните съоръжения, личния багаж, дежурните походници по построяване на бивака и с тях построяваше перфектните ни биваци. Завършилият през 2012 година възпитаник на ПГЕ „А.С. Попов”, Мартин Костадинов – понастоящем студент, и десетокластника Владислав Спасов бяха незаменимите помощници на ръководителите на групата. Благодарение на тях походната ни колона бе най-стегната.

72-годишният маратонец Коста Янков от Бургас от 28 май вървя с нашата група и оказа навременна помощ на контузените ни млади походници.

Рано сутринта на 28 май, пред паметника на Козлодуйския бряг официално бе открит похода и изслушахме първата екскурзоводска беседа. След поздрав на походниците от ръководителя на похода Георги Петков, колоната потегли на първият си преход. По традиция в центъра на Козлодуй бе първата почивка и надиграване на народни хора. Най-добре се представиха Крумовград. След тях останаха Айтос и Велико Търново. Всяка група получи от Община Козлодуй чанта с награди.

Походната колона по програма спря на Матеев геран. За първи път беседата бе оживена от артистичното изпълнение от „Ботев“ на записките от онова време – Ботев слиза от белия кон и си измива очите. Рецитираха се стихове на поета.

В Бутан отново по традиция ни посрещнаха с духовата музика, в национални носии, с хляб и сол. След поредната беседа в ханчето потеглихме за Софрониево. От години населението на селото посреща походниците извън него и заедно с тях стига до центъра, където кмета ни посреща с приветствено слово. Издигнаха се националните флагове. След обяда се проведоха спортно-туристическите игри – бяха много оспорвани. Всички състезатели се бяха подготвили много добре. Класиранията по възрастови групи се отпечатват на страниците на вестника.

Вечерта в центъра на селото гастролиращи и местни изпълнители, както и походници изнесоха поздравителен концерт. Тържеството приключи със заря.

От тук нататък дните преминаваха, не, те просто летяха, по един сценарий.

Сутрин, за да си съберем бивака, всички ставахме между 5 и 5:30 часа. В 6:00 часа получавахме закуска. След натоварване на багажа в придружаващите коли и задължителният поздрав от г-н Георги Петков, в 7:00 потегляхме.

Сред скандирания, възрожденски песни и поздрави от „Ботев“ не усетищахме кога пристигаме в следващия бивак.

Вечерите бяха запълнени с концерти на гастролиращи ансамбли и групи от региона и гр. Враца, поздравления от Кметовете на селата, през които преминавахме и неизменната заря.

Ръководството на целия поход бе направило перфектна организация, както при движението на колоната по маршрута, екскурзоводските беседи и поместване в планираното време, така и за храненето.

Храната за всички ученици и техните ръководители бе осигурена от Областна управа Враца и бе безплатна за походниците. Идеята като цяло е добра – още на Козлодуйски бряг на ръководителите раздадоха папки с меню, бланки да ежедневни заявки за точни бройки за храна, художествена програма през дните на похода и телефони за връзка. Но храната бе под всякаква критика. Ръководителите на походни групи поставихме въпроса пред ръководството на похода още на конференцията на 28 май вечерта. За жалост кетеринговата фирма не бе същата от предходните години. Отговора бе, че всичко зависи от Областна управа и лично Областната управителка ще дойте. Наистина промяната настъпи след срещата ни с нея, за което благодарим.

Охраната на лагерите във всички населени места бе на ниво – чужди лица в лагера не се допускаха, което осигури една сигурност, спокойна обстановка и нормално протичане на заплануваните мероприятия през свободното време на походниците. Лагерите бяха осветени в тъмната част на денонощието. За походниците бяха осигурени химически тоалетни. За лична хигиена се използваха чешмите в районите на бивакуване и една водоноска. А Кмета на с. Баница ни бе подготвил селската баня за цялата група.

По време на похода великотърновската група за всеки паметник по пътя береше полски и горски цветя, и правеше красиви букети, които оставаха да напомнят за преминалия поклоннически поход. Нашите представители с възрожденски и маршови песни, развяващи 2 национални и великотърновското знамена, с гордост извървяха 120 километровия Ботев път към безсмъртието. Нещо повече – със своя песен, която бяха написали предходната година, допълнително повдигаха духа на походната колона. Скандиранията: „Велико Търново!”, „За България - свобода или смърт!”, „Българийо, за тебе, за тебе те умряха!”, „Пътят е дълъг, но славен“, „Героите не умират“, „Българино, събуди се!” и др. раздираха въздуха и допълнително повдигаха духа на походниците.

Нашите приятели от Стара Загора отново бяха тук и взаимно се насърчавахме по време на походите. Така не се усещаше кога извървявахме плануваните за деня километри. Такова приятелство остава за цял живот. Те бяха най-подготвените във всяко отношение за похода. Шепа млади хода, ръководени от Иван Тодоров са направили перфектната организация и водеха 50 походника. Те са поредното доказателство, че българските младежи при подходящите ръководители могат да направят чудеса.

Всеки следобед имаше осигурени от организаторите различни занимателни състезания, в които нашите походници задължитилно участваха. Наградите бяха разни лакомства и туристически принадлежности.

Най-дългият преход бе от Софрониево до Борован. За онези, които нямат възможност да извървят цялото разстояние, ръководството на похода бе осигурило транспорт от Алтемир. За първи път в Алтемир ни чакаше изненада. Фолклорна група от селото и деца от дестката градина поздравиха походниците – беше трогателно. След обяда и кратка почивка потеглихме за Добролево и Борован, а част от походниците се придвижиха с транспорта до Борован.

Въпреки, че редиците бяха оредели, скандиранията и песните продължиха, като повдигаха бойния дух. Неусетно стигнахме до Добролево. Жителите му са невероятни. Още не влезли в селото и ни посрещат с кофички от мляко, а вътре аромати – домашни ягодки, черешки и вишнап. Това бе като дар от небето в жегата!

В центъра отново ни чакаха жени в национални носии с подноси и кошнички с пресни ягоди и череши, погачи с мед и стекове с минерална вода. Председателят на читалище „Пробуда-Добролево“, Николай Ганчев, приветства походниците и ни запозна с историята на селото и връзката му с Ботевата чета. Деца от селото ни поздравиха с музикално-художествена програма. Отпочинали и след като си направихме снимки за спомен, напуснахме селото и потеглихме отново с възрожденски песни към Борован.

В Борован вървяха състезанията по стрелба. Първи станаха Козлодуй и Кнежа, втори Велико Търново, а трети Стара Загора. На следващия ден бяха отчетени резултатите и всички получиха като награда по кашон с лакумства.

Вечерта в центъра на Борован имаше отново концерт, в който се включиха и походници – старозагорци бяха невероятни. Отново заря за завършек на празника.

Пътя до Баница премина в същия дух – възрожденски песни, скандирания, поздравления между групите. На паметника на Сава Катрафилов край Баница ни чакаха с програма деца от селото. От великотърновската група Калина и Стела разказаха за живота и делото на поп Сава Катрафилов с рецитала „Минута мълчание“ и поднесоха поредните букети с цветя.

В читалището в Баница се проведе среща на ръководителите на групите и ръководството на похода с кмета на гр. Враца и кмата на с. Баница. Споделихме впечатления и изказахме препоръки за следващия 70-ти юбилеен поход. Предложихме да се осигурят повече гнезда за зареждане на мобилните телефони и фотоапаратите. Ръководителите предложиха в похода да бъдат включени и студенти от тедагогическите специалности, на които да им се поеме храненето, защото ние, учителите вече застаряваме и няма кой да ни смени. Трябва да се даде възможност на младите да присъстват на похода и да бъдат обучени за ръководители на ученически походни групи. Добре би било да се включат и военните. На срещата присъстваха Филип Филипов – Ботев и режисьора Искрен Красимиров, които споделиха опита и плановете си. Те заснемат целия поход и ще направят филм за популяризирането му. От година на година броя на участниците от страната намалява. Това ще е един начин за събуждане на интереса на младите хода към похода, отделянето им поне за седмица от компютърните игри и пробуждане на националното им достойнство.

В района на лагера се проведоха състезания по кулинарно майсторство между три отбора, избрани със жребий (много оспорвано, но първи станаха Айтос) и за мис и мистър поход. Във всички лагери определянето и подготовката на мис и мистър за групата бе приятна гледка – суетене за облекло, грим, напътствия и т.н. Отново избора на първите бе много труден. Най-красивата и сериозна двойка беше от Велико Търново, но най-игривите и атрактивни се оказаха Айтос. Следваха много изпълнения на походници и гости до здрач. Финала за вечерта бе отново заря.

На следващия ден се отправяме за м. Речка, като първо се изкачихме до Милин камък. До паметника ни очакваше „неуморния четник“ от съседното село. Срещата на Ботев и четника бе вълнуваща гледка. Всички групи се снимаха и с двамата. Докато слушаха беседата за събитията на това място преди 139 години походниците продължаваха да си правят снимки. Урока по родолюбие продължи. „Ботев“ изпълни отново стихове на поета и с жар и патос допълни беседата за събитията. В знак на признателност търновската група остави букети от полски цветя около паментика. Ръководителките им ги почерпиха с банички от с. Баница. Заредени с пламъка в очите на „Ботев“ и разпаления патриотичен дух в сърцата потеглихме надолу по склона към м. Речка. А пред нас в далечината бе Врачанския балкан и нашата цел. Краят бе толкова близо, а тази истинска историческа приказка ни се искаше да няма край.

Тази година и времето бе с нас – ни капка дъжд. Колкото по се доближавахме до Речка, толкова ставаше по-горещо. Песните и скандиранията повдигаха духа, но слънцето изгори лицата на доста походници. Спомняйки си за Ботев и четниците, виждайки издръжливостта на баба Мария, никой не се жалваше.

По обед вече сме в м. Речка. Биваците ни чакат, храната също. Насядали на хладина под дървета и сенници разказваме за преживяното и хапваме. Добре, че храната е малко по-вкусна.

Младите туристи от ЕГ – Враца тържествено положиха туристическа клетва и получиха своите туристически имена.

Всичко вървеше много добре и следобедните състезания, и вечерните изяви, докато не дойде ред на врачанското дуо „Скандау“. За 4-та поредна година слушаме едно и също нещо – чалга, цинизми, морална деградация. Крайно време е някой да ги спре или, ако отново бъдат наети, да им се поставят условия за песните, които ще изпълняват – нужна е цензура. Подготвените с толкова любов патриотични изпълнения бяха спрени за да слушаме „сирине“ и цинизми, които не бих желала да повтарям – те са обида за мен, а надявам се и за читателите. Това е най-патриотичният поход и изведнаж – чалга. Не й е мястото на този ПАТРИОТИЧЕН поход. Не само ръководителите, но и голяма част от децата се оттеглиха по лагерите си. Търново и Стара Загора се събраха в старозагорския лагер и с акомпанимент на китара до късно през нощта пяха възрожденски и прекрасни български песни. Те явно казаха своето „НЕ“ на „Скандау“.

На сутринта вечерното разочарование бе забравено и отново с български възрожденски песни поехме към Околчица. Слънце, жега, тясна пътечка нагоре по влачанския балкан, но групите продължават да скандират и пеят, а баба Мара е най-отпред и няма отказване или мрънкане след нея. И така до лобното място на Ботев. По традиция всички походници едва се побраха на тясната стръмна полянка, но изслушахме последната екскурзоводска беседа, приветствията от гостите и „Ботев“. Направихме си снимки за спомен и под строй продължихме към последния бивак на вр. Околчица.

На връх Околчица тържествено бяха кръстени с туристически имена 18 нови туристи от търновската група и почти толкова от старозагорската. Всеки походник от старозагорската група получи грамота за участие в похода.

Приключи единственият национален поход в страната, който е един жив урок по история и родолюбие, патриотизъм и висок национален дух. През тази година за първи път участва от началото до края и преподавателят по психология и философски цикъл, по ФВС, треньор по футбол, а по настоящем и кариерен консултант в ЦКО – РИО Враца, Филип Филипов, превъплатен в образа на воеводата Христо Ботев. „Христо Ботев“ прекрасно рецитираше стиховете на поета, разговаряше с походниците, поздравяваше ги при всеки удобен случай, играеше с тях през свободното им време, разказваше за живота и делото на Ботев, защо трябва да се гордеем, че сме българи. Очите му искряха с оня плам, който изгаря и неволно пожелаваш да си един от героите на днешното време, да си истински последовател на Ботев. Може би и очите на истинският Ботев така са искряли в ония дни, за да му повярват стотици и тръгнат след него на живот и смърт за България!

Той, бащата на 4 деца и дядо на пет внука, днешният Ботев, на вр. Околчица лично връчи на търновските днешни герои грамотите за участието им в похода, като всеки походник нежно, бащински целуна по главата и гушна, както може би би направил и Ботев. Искрящият пламък в очите му, жара, с който говореше за миналото, настоящето и бъдещето на България и българите още повече засилваше патриотичното чувство у походниците. Те за цял живот ще запазят тези незабравими срещи, а филма който през целия поход се заснемаше ще им напомня за това и ще е поредното доказателство за високия патриотичен дух по време на похода. На 01 юни вечерта всички гледахме художествено-документалният филм „Ботев от Голгота към Свободата“ с участието на Филип Филипов, който с проведения след филма разговор развълнува и докосна всяко българско сърце. Нашата група подари на „Ботев“ една от тениските си с цвета на града и герба му. Този жест напълни със сълзи очите не само на „Ботев“, но и на режисьора на филма, Искрен Красимиров. Тандема Филип Филипов – Искрен Красимиров са направили художествено-документален филм и за „Грешникът светец“ – Св. Софроний епископ Врачански, а настоящият ще се казва „1000 крачки с Ботев“ и ще бъде готов след 2-3 месеца, според режисьора.

На 02 юни след закриване на похода нашата походна група бе една от малкото, които останаха за тържествата и в 12:30 с автобус, осигурен от Областна управа Враца отпътува за жп гара Враца.

Търновската група данесе за града ни две купи: в категорията „Спортно-туристически игри“ за ІІ място в щафетата за мъже и жени в Софрониево; в категорията „Екология – средношколци“ почетното ІІ място и зае ІІ място в турнира по стрелба в Борован. При надиграването на народни танци в центъра на гр. Козлодуй нашата представителна група се класира на трето място, за което получи от община Козлодуй рекламна чанта с тенска, шапка, пазарска чанта-портмоне, ключодържател-фенерче и компас, който да ни показва вярната посока.

Слизайки от влака на жп гара Велико Търново нашите походници, облечени с тениските с лика на Ботев и развяни от вятъра знамена преминаха пеша растоянието от гарата през центъра на града до ПГЕ „А. С. Попов“ пеейки възрожденски песни и скандирания, с които напомниха на гражданите, че Ботев не е забравен, че е жив в сърцата ни, че героите не умират и все още има млади хора, които се прекланят пред подвига им.

Всички си обещаха, че през 2016 г., когато се навършват 140 години от Априлската епопея и Ботевата чета, и 70 години повеждане на този невероятен национален и с международно участие туристически поход отново да се включат за да покажат, че наистина подвига на героите ни не е забравен и тяхната саможертва за да ни има, да я има България, не е напразна!

За да можем да осъществим проявата: с финанси за транспорт ни помогнаха: народните представители от Великотърновска област Цветан Цветанов, Евгени Стоев и Клавдия Ганчева; Кмета на града Даниел Панов; Председателя на Общинския съвет Николай Ашиков и Областна управа – Враца, която безвъзмезно превози групата от жп гара Враца до Козлодуйски бряг и от вр. Околчица до жп гара Враца, а по организацията неоценима е помощтта на Директора на ПГЕ „А.С. Попов” – г-жа Нели Николова, за което изказваме нашата огромна благодарност. Благодарим на електротехника при гимназията, Иван Гецов и походничката Мария Джурова за тяхната активна помощ при логистичната подготовка на похода. Благодарим и на ръководството на целия поход.