200 години от успението на Свети Софроний епископ Врачански
Изтегляне 114.99 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 200 години от успението на Свети Софроний епископ Врачански
- Народният будител – родолюбец
- Съвременните будители и съвременният поглед към 1-ви ноември
- Ваня Мартинова Исмет Зейнелов Николай Кашилски Тайра Гюлтекин Станислава Господинова Силвия Бикярова
- Даниел Георгиев
Брой 1, Ноември 2013 
200 години от успението на Свети Софроний епископ Врачански 
През настоящата година се навършват 274 години от рождението и 200 години от смъртта на бележития народен будител Стойко Владиславов-Софроний Врачански. Сред плеядата български книжовници и просветители от епохата на Великото Българско възраждане, тръгнали по пътя на отец Паисий Хилендарски, първо място заема Софроний Врачански. Съгласно източниците, като служител на църквата, епископ Софроний със своята просветителска, обществена и политическа дейност работи с чувство за дълг и любов повече към хората, отколкото към бога и църквата. Той се опирал повече на книгите, отколкото на литургията. Неговият жизнен път е добре познат от "Житие и страдания грешного Софрония", което се оценява като първото автобиографично произведение в нашата литература. В продължение на 30 години Софроний ръководи културния живот в Котел, като разделя времето си между църквата, училището и книжовната дейност. Той преписва и подвързва богослужебни книги. За пристрастяването му към книгите и към "История славянобългарская" съществена роля изиграло пребиваването на отец Паисий в Котел. Той е възхитен и пленен от идеите на Паисий. Възприема неговата патриотична програма и преди всичко мястото и ролята на просветата за облекчаване на робското тегло на българите. Преписва историята на Паисий, но за разлика от неговия борчески дух, Софроний проявява склонност повече към проповеди, наставления и поучения. Той издига в култ просветата на своя народ и съгласно източници в това отношение неговите възгледи отговарят на просветителско-рационалистическата идеология на европейското просвещение. Той ясно долавя, усеща и вижда необходимостта от просвета на своите съотечественици. По време на Руско-турската война от 1768-1774 г. през Котел преминава турски гарнизон. Поп Стойко бил под постоянна заплаха поради неговата обществена и политическа народополезна дейност, опираща в крайна сметка до подготовка на неговия народ и отечество за освобождение от османското владичество. След 30-годишна проповед и всеотдайна служба на своите съграждани той напуска Котел, отива в Карнобат, после и в близкото село Карабунар, където турците едва не го обесили. За да се отдаде на по-спокоен живот и активна книжовна дейност, поп Стойко става монах в Къпиновския манастир край Търново. Тук неочаквано получава предложение за владика на Видин. В тази длъжност на епископ той виждал по-големи възможности за проповедническа, книжовна и просветителска дейност. Тук поп Стойко приема името Софроний и се отдава на активна обществена дейност. Но и тези му години се превръщат в низ от страдания. Софроний обикаля по-големите селища на своята епархия и в проповедите си развива просветителските си идеи, призоваващи българското население към пробуждане и национално българско самосъзнание. Той вижда насилието и бедственото положение на българите, призовава българите да последват примера на другите народи и да се стремят към духовно издигане, да не дават пари за манастири и монаси, а да строят училища, да печатат книги. В своите сборници той използва литературни източници, които да събудят интереса за читателите. При избухването на поредната Руско-турска война през 1807 г. Софроний застава начело на неофициален комитет за привлчане вниманието на руската общественост към страданията и борбите на българския народ. Когато военните действия се пренасят в българските земи, Софроний помага за настъплението на русите. Той призовава българите да посрещнат руските войски като освободители и да им помагат и същевремено заплашвал "с вечно проклятие всеки, който помага на турците християни, най-вече да се пазите от юдиное предателство..." Софроний Врачански не успява да види своето отечество свободно. Към края на живота си, вече в напреднала възраст, той се оттегля в манастир, близо до Букурещ, и там умира съгласно източници най-вероятно през 1813 г., на 23 септември. Със своята родолюбива народополезна дейност този голям възрожденски деец и пръв последовател на отец Паисий Хилендарски и разпространител на неговата история Софроний Врачански се нарежда между първите българи, събудили се от дълбокия петвековен сън, които са започнали да пръскат в мрака светлината на просветата и образованието сред своите съотечественици, подготвяйки ги по този начин за по-късното духовно, църковно и политическо освобождение. Този бележит възрожденец още приживе е получил признанието и почитта на своите съвременници за родолюбивата си дейност. И днес неговите потомци има от какво да се учат в час по родолюбие. Със своя живот, книжовна, просветителска и общестена дейност в полза на народ и отечество той е достоен пример и гордост за потомствата.
Исмет Зейнелoв 11A клас Народният будител – родолюбец Какво знаем, трябва да научим и никога да не забравяме „Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбиранието и най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни, за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние”. Думите са на гения на България Христо Ботев. Преди повече от 100 години от страниците на в. „Знаме” той изрича пророчеството си за благоденствието на род и отечество. 
Съвременните будители и съвременният поглед към 1-ви ноември Много от нас са си задавали въпроса и продължават да си задават въпроса има ли съвременни будители и кои са те!?В съзнанието на повечето хора,когато чуят думата будител,изникват образите на Кирил и Методий,на революционери като Васил Левски,Христо Ботев и други,които са променяли хода на историческото развитие на човечеството. Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек,които през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език,както и преклонението към родната култура и национален дух.Известни български народни будители са Св. Паисий Хилендарски,Софроний Врачански,Иван Вазов,Григорий Цамблак,Владислав Граматик,Св. Иван Рилски,Неофит Бозвели,Братя Д. и К. Миладинови,Георги Сава Раковски,Васил Левски,Христо ю
В по-широк смисъл към категорията на будутелите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни,книжовни,читалищни,театрални,музикални и други културни дейци,които,макар и неизвестни за широката общественост,допринаспят с делото си за духовото израстване не българите. Станислава Господинова 11а клас Ботев,Любен Каравелов и много др. Празникът Ден на народните будитеи – 1 ноември (Ден на св. Приподобни Йоан Рилски – 19 октомври) е предложен и въведен през 1922г. от Стоян Омарчевски министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски. Тайра Гюлтекин, 11а клас
ПОЗИЦИЯ На 1 ноември от б е л я з в а м е делото на българските книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национа- лен дух. За огромно съжа- ление след Освобождението българското общество посте- пенно забравя усилията на хо- рата, които са посветили жи- вота си в името на България. Но има ли будители в съвре- менна България? Въпрос с по- вишена трудност. Дали това са нашите политици, чиито име- на по-често свързваме с едно общо определение - корупция! Може ли корупцията да бъде будител? Не! Това, за което са се борили в миналото българ- ските радетели за свята и чис- та република, за просветеност на нацията, обрекли себе си за България, е много далеч от ума на политиците, за които най- важно не е бъдещето на стра- ната ни, а пълният им джоб. Може би днешните народ- ни будители са Мишо Ша- мара, Криско, Преслава?! Всеки има свои собствени разбирания за това кое е до- бро, но не виждам нищо пре- красно в творчесвото на из- броените български „звезди“. Въпреки че трудно можем да се похвалим с будители днес, всяка година си спомняме имената на бележити българи. Поне на 1 ноември сме длъжни да помним, да възхваляваме, да се възхищаваме, да увековеча- ваме паметта на големите наши дейци за народно пробужда- не, за да служат за пример на днешното поколение. Не бива да губим силния си непобедим дух, който да ни води напред. До следващия 1 ноември, когато отново ще честваме паметта на всички, посветили себе си на духовното пробуж- дане и израстване на българ- ския народ. За съжаление все по-малко млади хора могат да назоват имената им. Затова, обръщайки се към миналото, да преосмислим собствената си ценностна система и морал. Ваня Мартинова 11 А клас
До четвърти клас децата имат един основен учител, който е с тях почти през цялото време. Началният учител изпълнява функциите на преподавател, на възпитател и на контролиращ. За повечето деца от пътви и четвърти клас началният учител се превръща в нещо като втора майка. В пети клас цялата тази ясна структура на авторитета и обгрижеността се променя. Нашите деца навлизат в нов етап от порастване и едно от предизвикателствата е и липсата на основен учител. На негово място се поява класен ръководител, който в най-добрия случай има пет – шест часа седмично с децата. През останалото време те са с други учители. Това създава у децата усещане за „невидимост”, което може да доведе както до чувство на обърканост, напрежение и тревожност, така и до опиянение от чувството за свобода – вече мога да правя каквото си искам и няма кой да ме види. Индивидуалният подход е заменен от нови принципи и правила. Класният ръководител за разлика от началния учител до четвърти клас преподава на различни класове. В зависимост от предмета, който води, той може да има 100, 200 и повече ученици. По тази причина е необходим по-дълъг процес за опознаване за всяко дете. Хубавото е, че има различни варианти този процес на сближаване да бъде улеснен и скъсен във времето чрез различни класни и извънкласни форми на обучение (ходене на кино, театър, спортни празници и др.). В тази възраст към всичко това се добавя и естественият стремеж на всяко дете да бъде забелязано и оценено. И когато това не се случва или не се случва в степента на очакване на детето, реакциите могат да варират от пълно отхвърляне на новия класен ръководител, през безразличие към училището, до провокативно поведение, което цели привличане на внимание, било то и отрицателно. Периодът на пети клас съвпада и с началото на нова криза на развитието на детето: нашите деца се превръщат в тийнейджъри. През този етап вашето дете пораства и променя основните си интереси. Определящи за тази възраст са важността на социалния живот, изграждането на първите истински и сериозни приятелства, включително и първите влюбвания. Порастването на децата и преминаването им от начален етап в пети клас създава пространство за нови борби за лидерства в класа. Отношенията между децата стават нестабилни и хаотични. Този процес може да се случи по два начина – успешен или неуспешен. Неуспешен би бил, ако той настъпва неконтролируемо и хаотично, когато децата са оставени сами да се борят за лидерство без ясни критерии дали лидерът ще е детето, което иска да знае, или това с последен модел скъп телефон, или детето, което се държи арогантно с другите учители. Успешен е процесът, в който класният ръководител успява да прекара пълноценно и малкото време, което има с класа си, за да могат децата да се опознаят или да се преоткрият в новите си роли на порастнали ученици. Има достатъчно възможности класът да прекара организирано времето си извън задължителните учебни часове: часове на класа, екскурзии, разходки в парка. Ето защо е добре да сме наясно, че децата ни преживяват сериозна промяна. Дори да не я виждаме, може да се опитаме да си спомним как сме се чувствали самите ние, когато сме били на тяхната възраст. Най – доброто решение е да сме заредени с любов и търпение. Какво можем да направим като родители? • Помогнете на класния ръководител по – бързо да опознае децата, планирайте общи занимания извън училище: боулинг, пикник, ходене на пица или кино. • Поддържайте постоянна връзка с класния ръководител. Заедно с него обсъдете кой е най – подходящия начин за това. Има различни варианти: един от тях е създаването на мейлинг група, в която всяка седмица получавате информация от класния ръководител за случилото се в училище и имате възможност да напишете какво мислите или са споделите притеснения, идеи. Децата знаят за тази група и това, че родители и класен ръководител са в постоянна връзка, оказва влияние на поведението им в училище. Възможни са и други варианти. Как точно ще го направите е ваш избор, но едно е безспорно – свободното протичане на информация между училището и родителите вдъхва спокойствие и сигурност на децата и улеснява адаптационния им период. • Кажете на децата към кои други хора могат да се обръщат – педагогически съветник, дежурен учител, помощник-директор и ако детето ви пожелае, може да му покажете къде се намират кабинетите им. • В началото ще ви се наложи да контролирате по-отблизо изпълнението на училищните задължения от детето. Това означава да го правите системно, т. е. всеки ден, което си е натоварващо, но пък добрата новина е, че необходимостта от този постоянен контрол постепенно ще отпаде. Напомняйте не само за домашните, но и за тетрадките, учебниците, допълнителните пособия, екипа по физическо и бележника. Скоро детето само ще свикне да носи отговорност за всичко това. Говорете с детето за живота му в училище. То не винаги ще е в състояние да формулира поблемите, с които се е сблъскало, но колкото повече ви разказва, толкова по-ясна картинка ще имате за случващото се и ще можете да се ориентирате кога и в какво можете да му помогнете. • Укрепвайте самочувствието и самооценката на детето у дома. Не го обвинявайте и не му лепете етикети колко е разсеяно, неорганизирано и т. н. На него наистина не му е лесно. За миг си помислете как сте се чувствали, когато сте започвали нова работа, спомнете си за притесненията, неувереността, гафовете колко време ви е било необходимо, за да свикнете. Е, вашето дете преживява нещо подобно. Помогнете му да разбере, че му трябва време да се ориентира в новата обстановка и че винаги ще сте до него, когато има нужда от помощ. Предоставил: Лилия Стойчева Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 114.99 Kb. Сподели с приятели:
|
