Уважаеми господин председател

З А К О Н

а) т. 1 се изменя така:

„т. 1. всички български граждани, които постоянно живеят на територията на Република България;”

б) т. 2 се отменя;

в) т.3, 4 и 5 стават съответно т. 2, 3, и 4.
§ 2. В чл. 34, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

а) т. 1 изразът „всички български граждани” се заменя със „българските граждани, които постоянно живеят на територията на Република България”;

б) в т. 2 изразът „по чл. 33, т. 3” се заменя с „по чл. 33, т. 2”;

в) в т. 3 изразът „по чл. 33, т. 4” се заменя с „по чл. 33, т. 3”;

г) в т. 4 изразът „по чл. 33, т. 5” се заменя с „по чл. 33, т. 4”.
§ 3. В чл. 34, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

а) в т. 2 изразът „по чл. 33, т. 4” се заменя с „по чл. 33, т. 3”;

б) в т. 3 изразът „по чл. 33, т. 5” се заменя с „по чл. 33, т. 4”.
§ 4. Чл. 40 а се изменя така:

„Чл. 40а (1) Българските граждани, които не живеят постоянно на територията на Република България, могат да придобият или да въстановят здравноосигурителните си права на лицата след завръщането им в страната след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.

(2) Сумите по ал. 1 се внасят по реда на чл. 41 .

(3) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.”

„§ 19 в (1) Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски.

(2) В случаите по ал. 1 лицата лично или чрез упълномощено лице подават декларация до Националната агенция за приходите.

(3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват по реда на чл. 40а.”

(4) Сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2007 г. за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат възстановени по ред, определен с инструкция, издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса.”

Народни представители:

МОТИВИ

към

Законопроект за изменение и допълнение на

В първите години на съществуването на здравноосигурителната система този проблем не можеше да бъде отчетен, тъй като НЗОК и НОИ нямаха информационна система по отношение на здравото осигуряване и това не позволяваше да бъдат обхванати здравно неосигурените лица и съответно „длъжници” на държавата. Когато през 2003г. започнаха да работят модули на информационната система на НЗОК, се откроиха основните групи длъжници към системата. Една голяма група се оказа, че са именно българите, живеещи постоянно извън България и НОИ предприе действия по санкционирането на длъжниците от тази група, което логично доведе до тяхното недоволство. През периода 2004г. – 2006г. бяха направени многократно промени в Закона за здравното осигуряване в посока освобождаване на българите, живеещи в чужбина, от здравноосигурителните им задължения. Това става, обаче, по сложен административен ред, отнемащ време и средства, тези променени само палиативно и временно решават проблема.