В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
| НРАВСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ И ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ОБГРИЖВАНЕ НА ТЕРМИНАЛНО БОЛЕН “Ако се нуждаем от една умна помощничка при раждането си в момента, в който се появяваме на този свят, то двойно повече се нуждаем от някой по-умен помощник, когато умираме и напускаме този свят.” Мишел дьо Монтен (1533 — 1592 г.) Смъртта е необратим процес и естествен завършек на човешкия живот. Този факт се приема по различен начин от хората и може да бъде тълкуван от различни гледни точки: емоционална, философска, психологическа, морална, медицинска и т.н. Процесът на умирането е много емоционален. Тук възникват редица морални въпроси свързани с лечението и грижите за болния. Грижата за умиращия е една от неотменните задачи на медицинския специалист. Тези грижи изискват специфични умения и 97 много индивидуален подход. Mоралното поведение при обгрижването на болните се определя от емпатията, съчувствието и обвързаността с обекта на медицинските и здравните грижи, а принципите на медицинската етика или по-точно на общата и професионалната етика отстъпват на заден план. Предоставянето на помощ на лица в терминален стадий и на техните семейства е отличителен белег на хуманността и загрижеността на дадено общество. Терминално болни се наричат пациенти, при които е потвърдена диагнозата - активно или прогресиращо заболяване, и смъртта е сигурна и близка. При тези пациенти здравните грижи са сведени до палиативни грижи, поради невъзможност за осъществяване на ефективно лечение. Палиативните грижи се изразяват в облекчаване състоянието на пациента, внимание, съчувствие. Тези грижи могат да се полагат в домашни условия, в стационара или в специализирани домове за терминално болни, наречени хосписи. Хосписът (от лат. hospitum - частен пансион) е специализирано заведение за предоставяне на палиативни грижи. Медицинските грижи в тях са насочени към: облекчаване болката и страданието на терминално болните, за възможно най-пълноценно изживяване на оставащите им месеци и/или години от живота им; оказване на морална и психологическа подкрепа на близките, така че леталният изход да се възприеме като естествен завършек на живота. Грижите, които се предлагат в хосписите нямат за цел удължаване на човешкия живот или ускоряване на смъртта, а единствено полагане на палиативни грижи за терминално болни пациенти и подобряване качеството на живот в последните им дни. Основната цел на лечението в хосписа е не само да се лекува болестта на пациента, а и да се облекчат максимално страданията му посредством полаганите за него палиативни грижи. В този смисъл през 1990 г. Световната здравна организация дефинира понятието палиативни грижи като: „...активна цялостна грижа за пациенти, чиято болест не се поддава на медикаментозно лечение. Водещ е контролът на болката и други 98 симптоми, както и на психологични, социални и духовни проблеми. Целта на палиативните грижи е постигане на възможно най- добро качество на живот на пациентите и техните близки.“ Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|