В обятията на шамбала

Някъде на височи­на 6000 метра ние на­истина видяхме Секи­рата на кармата. Пръв я зърна Селиверстов. - Ето я! - просто-душно заяви той.

Погледнах я и вне­запно усетих, че бол­ката намаля. Загледах се в нея, като дишах тежко на тази пределна височина. Отслабна­лата болка ми даде възможност да мисля, а не просто да изстисквам от себе си последните сили, сякаш всяко следващо движение ще сложи край на живота ми.

Все гледах и гледах Секирата на кармата... Съзерцавах я като омагьосан. Прекрасно разбирах, че тази 100-метрова секира, раз­положена близо до цилиндрична конструкция със същия размер, е монумент, а не странно „произведение" на вятъра. Вече не си за­давах въпроса по какъв невероятен начин е бил сътворен и монти­ран на толкова недостъпен връх. По-скоро мислех за предназна­чението му. Поклонниците ненапразно са го назовали така, значи има отношение към кармата на човека. А защо е с формата на секира?

- Шефе - обади се Селиверстов. - Защо й е секира на кармата, тоест на линията на живота, предопределена от Бог? Да не би да разсича нещо? Или... отсича излишното? Или... ако човек се озове на това място, кармата му ще бъде посечена. Ето ние - ти, Равил и аз - от днес нататък ставаме безкармови хора и заживяваме по друг начин. Какъв ли ще е той?

- Ще видим - приглушено отговори Равил.

- Нали хората се стремят да достигнат до безкармовия живот -продължи да разсъждава Селиверстов. - Сигурно в нещо е по-хубав. Дава ти право на избор! Ти, човекът, сам решаваш как да живееш, а не Бог да решава вместо теб. Както си искам, така си

живея. И върша нещата, както ми харесва! Наказанията, които си заработил през миналите животи, също остават зад борда, защо­то са посечени от секирата. Нима и ние ще заживеем така?

Равил се подсмихна и рече:

- Нещо не ми се вярва. Сергей, не си в пещерата, която мате­риализира мислите, та каквото си помислиш, това да стане...

Продължавах да се взирам упорито в Секирата на кармата. Раз-бирах, че е създадена, за да регулира някои от многобройните фи­ни енергии. Но и преданията на поклонниците едва ли са възник­нали от нищото!

Спомних си многобройните ни разговори с Амир Рашитович Шарипов. Той работи в нашия Център като заместник-генерален директор и оглавява отдела за психокоригиране на зрението, то­ест учи проглеждащите след операцията хора да виждат. Извън­редно интелигентен, Амир Рашитович заедно с младата си сът­рудничка Татяна Галямова откри такива неща за кармата, които можеха да накарат всеки да ахне.

Например един от пациентите, който беше загубил едното си око, след като крава го ударила с копито, разказа, че вече няколко поколения подред мъжете от неговия род получават травми от крави. Цялата история започнала през 20-те години, когато пра-дядо му - известен чекист, събирал кравите по селата и в рамките на реквизиционната акция ги изпращал в кланицата, като обричал по този начин селяните на глад. Синът на чекиста се пропил и се обесил в краварник. Вторият син загинал, стъпкан от стадо крави. Внукът на чекиста умрял, след като се отровил с кравешко лекар­ство. А правнукът, който също не успял да се предпази от прокля­тието, беше загубил едното си око. От страх да не изгуби и друго­то, заминал за тундрата, където няма крави, и до днес пребивава там.

Оперирал съм двама пациенти - брат и сестра от Ростов на Дон, които по различно време бяха получили еднакви травми на очната кухина. Те бяха предизвикали еднакво намаляване на ост­ротата на зрението. При това подобни травми се случвали в целия им род.

В резултат на изследванията си Амир Рашитович беше стигнал до извода, че във всеки от нас се съдържа родова информация, от която не можем да избягаме и която ни влияе независимо дали желаем или не. Тя рано или късно ни напомня за себе си или като ни наказва за греховете на предците ни, или като ни поднася нео­чакван подарък от съдбата заради душевната чистота на вече заб­равени близки. При това родовата информация произлиза от тол­кова далечно минало, че е напълно възможно да се корени във времето на ангелите или дори в епохата, когато Създателят е нап­равил човека.

Тогава за всеки род е била заложена информационна линия, наречена карма. Вътре в него не само се натрупва информация от безкрайната поредица съществувания, но и се извършва пос­тоянен анализ на постъпващите данни, който съединява минало­то и бъдещето в единна линия на живота. В тази кармична линия нищо не се забравя и нищо не остава без внимание. Не само дейс­твията на човека се подлагат на подробен анализ, а и неговите мисли. Същите онези мисли, които ни занимават и денем, и но­щем. Никой не може да живее изолирано от предците си. Всеки от нас е белязан от своя род, а животът ни протича по неведоми­те за нас принципи и закони на общородовото единно начало, тоест на кармата.

Кармата не е шаблон. Тя се променя, защото е мислеща субс­танция. Но тя мисли с категориите на родовия живот, обединяващ цялата поредица от индивидуални съществувания вътре в рамки­те на рода. Целият ви род, включващ ангелите, призраците, лему-рийците, атлантите и арийците, влияе върху вас и вие, със своя кратичък, може би милионен по ред живот, също влияете върху целия си род, а чрез него върху/нечий друг или върху свой след­ващ живот. Ще дойде ден, Koraтo пренесли се за миг в миналото или потопили се в бъдещето, Ще видите цялата линия на своето битие. Тогава ще схванете не само величието и добротата на Съз­дателя, но и съвсем ясно ще осъзнаете важното значение на поня­тието Чиста душа.

Повярвайте, скъпи читатели, този миг няма да е страшен за вас. Защото ще можете да общувате чрез своя род със самия Съз­дател. А вашите отдавна починали роднини ще застанат пред вас или спокойни и уверени, или с лица, изразяващи дълбока и непре­ходна вина пред целия род. Ще видите и себе си в своите различни прераждания и сами ще оцените израза на лицето си в един или друг от многобройните си животи.

Най-важното е, скъпи читатели, че ще осъзнаете главния кри­терий за оценка на вашите съществувания - общородовия крите­рий, наречен Чиста душа.

Колко тъжно ще ви стане, ако видите, че сте пропилели едно от тях поради отвратителна алчност, без да разбирате, че в общородовия живот нямате нужда от пари!

Колко противно ще ви стане, когато сами определите себе си като завистници - нещастни завистници, създадени да пришпорвате онзи, комуто завиждате!

Колко зле ще се почувствате, щом се съзрете като красива, но подла жена, гърчеща се в ежедневието си!

Ще се преизпълните обаче с дълбоко умиление и радост, ако се възприемете като благ, добър, мил, гальовен, одухотворен, щедър и най-важното силно любящ човек. При това любящ не само майка си, баща си, сина и дъщерята, а и... всички хора изобщо. Ще спрете вниманието си върху онзи свой живот, когато сте проявявали лю­бов към хората, ще му се любувате дълго, ще му се наслаждавате, мъничко ще негодувате заради това, че не всички свои съществува­ния сте преживели по този начин. Защото точно в онзи живот, кога­то сте обичали всички хора, не само сте се разграничили като ярко розово петно в цялата родова линия, но сте разхвърляли много ро­зови петънца из бъдещето, подготвяйки щастието за бъдещия жи­вот на някого от вашия род или... за вас самия.

Вдигнах глава и поех въздух с пълни гърди. Като призрак пред мен висеше Секирата на кармата.

- Шефе, мозъкът ми замръзна! Да тръгваме, а? - отново се разнесе гласът на Селиверстов.

- Виж, Сергей - отвърнах му, като посочих с ръка, - това не е Секирата на кармата, а Знакът на кармата. Сигурно преди е бил боядисан в розово...

- Защо пък в розово?

- Бог е велик оптимист. Той е прокарал за всеки човек розова линия на живота, наречена карма. Хората сами са си виновни... -не довърших мисълта си и поех надолу.