В обятията на Шамбала

37
личеше стъпаловидната й конструкция и централната бразда, чието предназначение не ни беше известно.
За какво ли е тя?
Продължихме да се връщаме на юг, като се изкачвахме по склона и се отдалечавахме от свещената планина, за да разгледаме по-добре основата й, която отблизо бе закрита от планините. Придвижихме се почти на един километър от предишното си място и забелязахме, че след стъпалата долу се появи урва с полукръгла форма, толкова характерна за югоизточната част на Кайлас.
Щом се отдалечихме с още един километър на юг, урвата стана по-дълбока — вече се виждаше дъното й. Равил монтира видеокамерата върху статива и започна да го оглежда.
— Колко са равни краищата на урвата! Сякаш е отрязана с нож.
— Наистина — съгласих се и аз, след като погледнах през визьора. — Само дето по средата й минава бразда. Между другото,
шерпът на англичанина Тим, май се казваше Гелу…
— Онзи, дето използваше червена лента срещу въшките?
— Същият. Та той твърдеше, че стъпалата на Кайлас изхвърлят човека в пропаст. И то толкова дълбока, че дълго се лети във въздуха,
докато се стигне дъното й. Сигурно е имал предвид точно тази урва.
— Ами, хвърчи се… — Равил изчисли на око — около 700
метра, а може би и километър.
— Оглеждам върха на Кайлас — продължих аз, без да се отлепям от визьора — и не мога да разбера има ли там площадка. Гелу твърдеше, че има, но хората не можели да пребивават там. Само боговете имали право. Планината изхвърлила долу дори богоподобните йоги Миларепа и Бонпо.
— Нима вярваш на един въшлив и полуграмотен човек? —
искрено се учуди Равил.
— Какво като е въшлив. Той повтаря онова, което от дете е чувал в легендите. А те съхраняват древните знания и рядко лъжат! Равил,
хайде да разгледаме върха на Кайлас от различни посоки — от юг,
запад, север, изток. Не изключвам възможността да съставим математически реконструиран модел и да си изясним има ли площадка или няма.
— И за какво ни е необходимо?
— Не зная — отговорих мрачно.

38
Тогава не бях сигурен дали наистина ще успеем да съставим математически модел на Кайлас и да открием на върха му изравнена квадратна площадка. Размислите за нея щяха да ни приближат към тайната на Ноевия ковчег.
Тогава продължавах да гледам през визьора на видеокамерата.
— Под урвата в югоизточната част на Кайлас се виждат странни камъни и пясъци.
— Шефе, дай да погледна и аз. Наистина! Пясъкът и камъните сякаш са стружки, останали след рязане на дърво — ахна Равил.
— Ами да! Точно там се крие загадката! Те са останали след обработването на планината, докато са й придавали пирамидална форма.
— Интересно дали са струговали Кайлас с онзи странен апарат,
съхранен в храма Сваямбанат?
— Възможно е — промълвих аз.
Все още не знаех, че след няколко дни ще открием друг древен апарат — неизмеримо по-мощен. Изглежда планините са били издялани с него.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: