В търсене на

В същост това е стара, много стара тема. От липса на сюжети са страдали и велики писатели, и много вестникарски драскачи като моя милост. В търсене не тема един американски журналист написал най-хубавия си репортаж. Но какво мога да напиша аз, сред най-голямата горещина, в един град, където освен спекулантски афери и безвкусни тревожни слухове, интересуват само разните комюникета на телеграфните агенции?

Имам един приятел, който след политическите спорове обича най-много парадоксалните словозаключения. Щом ме срещна, той дигна многозначително пръст и избъбри най-многозначителния парадокс:

„Затъмнението ще ни позволи да видим много работи, които на светло стават скрити”.

На втората затъмнена вечер случаят ме задържа по улиците до „малките часове”. Когато минавах по „главната”, не без почуда забелязах, че от процепа на една изба струи малка светлинка. Над избата – спуснати рулетки и фирма – една прочута фирма в града ни.Каква ли важна работа е накарала шефа да остави мекото легло и да слезе при влагата? Не зная как, но тази светлинка, сам сама сред зиналата тъмнина, ме накара да си спомня парадокса на приятеля си.

Но да оставим това. То не е толкова важно.

Знаете ли, че мадам Фифи е основателно загрижена напоследък? Рунтавият ѝ Пепо е нещо неразположен и най-упорито се отказва от порциите шоколад. А това е до голяма степен нещастие. По-голямо от нещастието на господин Тото, който не може да си извади медицинско за консумацията на бял хляб.

Приятелката К., пък, не можа да посети абитуриентския бал. Тя дълго плака за това. И днес очите ѝ са подпухнали и зачервени. Но какво да се прави: за хубавата бална рокля бяха нужни един чифт модерни и леки обувки. Баща ѝ нямаше пари, но взе назаем и в навечерието на бала обувките бяха поръчани.

Всичко обещаваше да мине красиво. В най-лошия случай – най-малко един флирт.

Когато научи, че обущарят е интерниран за укриване и е в пълна невъзможност да довърши обувките, тя се приготви за припадък, но в последния момент се отказа и се задоволи само с плач.

Приятелката К. е модерно момиче, затова дори не помисли да се яви на танц с грубите ученически обувки. Сълзите ѝ намокриха дългоочакваното „Свидетелство за зрелостъ” и под грижливо написаното „добър” се отбеляза първото разочарование при първата стъпка в живота.

Исках да пиша повече за този бал, но трябваше покрай трагедията на Мимито, който танцуваше с таралежообразен алаброс да спомена още много подобни трагедийки, в които герои стават вече и господа преподавателите.

Така например един от тях не знаеше стъпките на румбата и я караше като фокстрот.

Ето къде учители и ученици биха могли да си разменят местата.

Като продължавам търсенето на темата, слизам по върволица стълби и спирам до мястото, където мъже и жени по бански костюми се препичат като гущери под лъчите на слънцето.

Плажът е станал вече най-удобното място за лятна политическа клюкарница. И аз бих посъветвал г-да уредниците му, когато ще го рекламират, да пишат между другото: „... гордостта на курортния Бургас е хубавият лековит пясък, който заедно с летовищните удоволствия ви поднася и последните бивалици и небивалици по разните фронтове”.