„Васил Левски идеолог на българската свобода
Изтегляне 16.06 Kb.
|
Свързани:
тест за еднород части, Български ястия, Една българка тест, МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ПО ПРЕПОДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА 2018-2019 -, тест за бройната форма
|
„Васил Левски – идеолог на българската свобода“ (Есе) Родината ни губи най-смелите си синове в разцвета на силите им. Без време от живота си тръгват и Ботев, и Левски, и Караджата и хиляди други юначни българи, дали живота си за да бъде независима и свободна България. А тя и до днес не знае къде са гробовете им и оплаква планинските върхове, където са загинали. Само споменът за тази непрежалима загуба се издига на датата 2-ри юни, за да чуят всички нейния плач. След пет века робство, народът български ще дочака Империята на злото да рухне. Ала не и без да заплати висока цена за своето Освобождение. Узрялата революционна идея ще надигне низвергнатите и ще постави всичко пред крайния ултиматум: „Свобода или смърт юнашка!“. Проводник на този копнеж е Васил Левски – български национален герой и революционер. Със силата на своето дар слово той пробужда и разбунва копнежа на народа за бленуваната свобода. Свобода, чието опиянение Патриархът на българската литература Иван Вазов ще назове „пиянството на един народ“. Път назад няма. Думите на Левски отекват: „Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя, губя само мене си“. Смел, непоколебим, безразсъден, чутовен… Как бихме описали подвига на Ботев, да се изправи срещу нашественика залял Балканите с плача на сираци и вдовици? Има ли думи, които да опишат зверствата над българския народ? Колко думи напират в онова едноминутно мълчание, в което България коленичи за да отдаде почит на далите живота си за свободата… Прозрял, че свободата не се дава даром никому, Апостолът принася в жертва собствения си живот пред олтара на българската свобода. Защото „свободата не може нито без Екзарха, нито без Караджата“. В своето свято дело, той съзира в байряка хоругвата – църковното знаме символизиращо победата на доброто над злото. Трудно е в наши дни да си дадем сметка за високата цена на българската революция. „Покрай сухото гори мокрото“ – грозна равносметка за всички онези жестокости, с които турската власт отчаяно искала да запази установения ред. Ред, който узаконява грабежите, изнасилванията и зверствата над българското население. Ред, който се крепи на масовите кланета в Айтос, Ямбол, родния Стара Загора, Пловдив, Сливен, Велико Търново, Чипровци, Перущица, Клисура, Калофер, Ниш, Видин, Ловеч и безчет други. Страшен е спомена за въстанията, който църквата ни припомня с канонизираните за светци християнски мъченици… Изпод пожарищата на османската мъст, българският народ възкръсва от пепелищата като феникс. Вековете са неспособни да заличат българската идентичност, култура, религия и дух. Ала един от най-великите българи не доживя Третото Българско царство. 137 години по-късно, ние честваме един юбилей – безсмъртието на носените от Левски идеали. Защото неговата прозорливост е превела през моста на времето непреходните човешки ценности. Левски е с нас и днес. Носим го в нашите представи за редно и нередно. Носим в душите си неговата любов към родината. В Апостола на свободата аз виждам онзи синтезиран образ, от който тъй неотложно има нужда България в смутното време, изковало българската свобода. Левски е днешната мяра за историята, за времето, за миналото, за бъдещето, за държавата, за народа, за човека, за нас. От него черпя сили, гордост и вяра, и знам, че достоен наследник ще бъда и аз! Изтегляне 16.06 Kb. Сподели с приятели:
|