Вежди Рашидов: Медиите са партньори на духовността, защото я документират



Дата15.10.2018
Размер39.68 Kb.

Вежди Рашидов: Медиите са партньори на духовността, защото я документират

20 Май 2010

Министърът на културата в интервю за в. „Класа” от Виена

Никой не говори за творчество, никой не говори за проекти, никой не говори за идеи. За БГ култура се говори само в контекста на пари.” Така започна емоционалният коментар на министъра на културата Вежди Рашидов, който пристигна във Виена, за да вземе участие в Шестата световна среща на българските медии. „Виенската филхармония никога не е имала жена концертмайстор, а сега има, и то българка! Пишете за това, за градивното и за постиженията на българския дух!”, каза Вежди Рашидов в отговор на въпрос за ролята на медиите и взаимовръзката с културните политики. „Ние трябва да се научим да бъдем достоен и горд народ, а не да обясняваме на чужденците, че Кристо е българин. Трябва да презентираме усилено творците си, защото в България имаме много таланти.” Това каза Вежди Рашидов по време на откриването на изложбата на Стоимен Стоилов, Георги Трифонов и Захари Каменов в дома „Витгенщайн” във Виена. В Българския културен център в австрийската столица министър Рашидов даде специално интервю за „Класа“.

 

Господин министър, важно, но и твърде оспорвано начинание се оказа проектът за българския Лувър, и то най-вече заради кризата. Какво отговаряте на критиките?


По същата логика тогава аз бих задал въпроса - защо да ядем по време на криза? Лувърът ни трябва, защото времето не е измислило други лостове да пази паметта на нацията, на епохата, в която живеем. Така надживяваме и нас самите, и времето, като оставяме нещо за поколенията. Това са белезите и знаците на съвремието ни, документите за идните поколения, които ще разказват за нашето общество. И после (без да обиждам никого), не всички политици се помнят, а големите имена в изкуството остават през вековете. Нима някой знае кой е управлявал по времето на Моцарт или Майстора? Използвам случая, за да кажа още веднъж - Лувърът ни е нужен, за да изведем нацията ни като идентичност напред. В депата държим 70 000 български шедьовъра - от иконите до съвременното ни изкуство. Да, проектът струва около 20 милиона лева! Стойността е половината от тринайсетата заплата на правосъдната система… но кое е по-стойностното и кое ще остане? Инвестицията или раздадените и изхарчени пари?
Каква според вас е ролята на медиите в духовната сфера?
За мен ролята на медиите е изключително важна! Те трябва да бъдат партньор на духовността. Мисля, че хората от медиите и хората на изкуството са от от един и същи занаят. Медиите, както и изкуството, документират реалността. От тях зависи дали те ще я документират правилно или не. Бих искал да подчертая обаче, че важното е медиите да покажат, че имат волята да изграждат правилно ценностната система на обществото. Не бих искал да мисля, че отделни медии са се концентрирали изцяло и само в тиражите и продажбата на своя медиен продукт. И още нещо –мисля си, че ако имаме медии, които да популяризират елитарното, то тогава ще имаме и елитна държава. Факт е, че няма други измислени лостове в света.

Но медиите показват онова, което се случва и което се създава в духовната сфера...
Трябва да създаваме, а не да линеем. Защото във времето на криза се създават едни от най-хубавите образци в изкуството. Това е факт - за радост или за съжаление. По време на войни, на катаклизми чувствителността се изостря и тогава се раждат едни от най-великите и знакови произведения. И Рембранд, и Рубенс са пример за това. Най-важното е да накараме хората от света да познават и ценят българските имена в изкуството, които представят достойно нацията ни. Ние имаме по-талантливи имена от европейците, но нямаме ясна имиджова политика за това, как се произвежда и популяризира едно име. България не заслужава културата й да се показва епизодично и фрагментарно. Искам да покажа по времето на моя мандат българската култура в Гранд Пале- това ми е мечтата. Да облепя Париж с български плакати и един месец този град да повтаря българските имена. Надявам се да можем да направим така, че престижният състав на Софийската опера да пее в Операта на Париж или в Миланската скала. Искам това да се случи поне един път на четири години, не повече! И така месеци наред хората ще помнят българските гласове. Същото е и за другите театри, за художниците, за писателите. Другото е отчитане на дейност – някакви изяви на някакви места, които не са престижни за културата ни. В резултат - парите са изхарчени, уж има дейност, а памет няма! Културата ни трябва да се случва и да бъде показвана на значими форуми и в значими институции – защото тя е стойностна и значима.

Обявихте началото на реформа и за културните центрове – кажете, моля, повече за нея.
За мен центровете не работят. Ще очаквам в диалог с директорите на културните ни институти зад граница да обсъдим как да ги оптимизираме така, че те да станат по- работещи и с по-богати функции – да бъдат и информационни центрове, и учебни, и туристически, както и средища за изкуство. Стремежът ми е да ги направим по-живи институции, да се доближим до модела на „Гьоте институт”. Те трябва да започнат да придобиват и собствени приходи в контекста на културния туризъм.

И за една болезнена за мнозина тема: разбраха ли правилно театралите философията и на Министерството на културата за нова политика по отношение на тези културни институти?
Не съм очаквал театралите да ме разберат! Аз знам, че в това неразбиране стои причината и тревогата за насъщния. Но там е и отговорът! Хората трябва да осъзнаят, че влизането на пазара в театрите е неизбежно, а и оттам - и пазарните правила и условия. Каквото е необходимо на пазара, това ще се случи. Много от творците не разбират, че в техните театри освен сцена има и 600 стола. И именно тези 600 стола ще гарантират хляба им! А сцената е мястото, откъдето се предлага духовният продукт. Театралите трябва да се научат да продават своя продукт и да търсят финансовата измеримост на работата си. Сцените не са само място за актьорска игра и създаване на постановки. Сцената е част от цялостното създаване, разпространение и продажба на духовния продукт. Иначе всичко се превръща в хоби, ако този продукт те не успеят да го продават.



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница