Владимир Радулов н а р ъ ч н и к



Дата19.10.2018
Размер100.5 Kb.
Владимир Радулов


Н А Р Ъ Ч Н И К
КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ, КОГАТО СМЕ СРЕД ХОРА СЪС ЗРЕНИЕ

София, 2011

НАРЪЧНИК

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ,

КОГАТО СМЕ СРЕД ХОРА СЪС ЗРЕНИЕ

© Владимир Радулов, автор

© Мейкър Артс, оформление на корицата
ISBN

няколко уводни думи

За хората, които виждат е достатъчно да затворят очи за минута, за да попаднат в един друг свят. Всичко сякаш става ново и непознато - размерите на предметите, местоположени­ето им в пространството, разстоянията между тях и предпазли­во опипващите ръце... Още по-странно е усещането, ако решат да се придвижат до съседната стая или да извършат и най-прос­тата манипулация - да си налеят чаша вода например. Чудно ли е тогава, че отношението им към незрящите в повечето случаи е като към безпомощни, непълноценни, нещастни люде?

Към подобно отношение се наслагват още редица фак­тори: липсата на навици за общуване с незрящи, склонността у самите тях към изолация в затворени групи на „другари по съдба", някои присъщи на поведението им особености като непривичната мимика и жестикулация или липсата на такава, понякога лошата лична хигиена, както и - не на последно място

- нагласата за използване и дори афиширане на тяхното увреж­дане с цел постигането на предимства и облаги. Тук нарочно не споменаваме и погрешната в много случаи държавна политика спрямо тази социална група, тъй като това е твърде удобен по­вод за оправдание, който за съжаление най-често не води до позитивни промени.

Общоприето е, че над 80 % от информацията за околния свят постъпва посредством зрителния канал. Хората с нормал­но зрение в повечето случаи са склонни да хиперболизират този факт и да изграждат поведенческите си реакции спря­мо незрящите или лицата със зрителни увреждания изцяло и единствено на него. Те като че ли забравят за останалите позна­вателни възможности, които функционират пълноценно, а не­рядко и засилено у зрително затруднените индивиди. Много от тези нормално виждащи хора биха се изненадали ако разберат, че дори при напълно незрящите работят цели четири познава­телни канала: два дистантни - обоняние и слух, и два контактни

- осезание и вкус.

Склонността към преувеличаване ролята на зрението води до неточна информация не само за личностните качест­ва, но и относно трудово-професионалните възможности на лицата със зрителни увреждания. Работодателите, които с малки изключения са нормално виждащи хора, са склонни да екстраполират слепотата като личностна характеристика, каквато тя определено не е. Незрящите и зрително затрудне­ните по презумпция не са нито по-добри, нито по-лоши от ос­таналите хора. И сред едните, и сред другите има мързеливи и работливи, разсеяни и концентрирани, паметливи и забра-ванковци. Може би дори при зрително затруднените мотива­цията да се утвърдят на работното място е по-силна, тъй като по-добре съзнават какви трудности е трябвало да преодоле­ят.

Иска ми се да завърша тези встъпителни думи с едно на­глед парадоксално послание. Нормално е принципите и начи­ните на междуличностното общуване в дадена среда да са при­оритет на мнозинството. Човекът е такова същество, което до голяма степен се самооценява според преценката на другите за него. Сиреч, тъй като незрящите и зрително затруднените са сравнително малък процент от населението, логично е те да очакват от останалите адекватно на техните действителни спо­собности отношение и разбиране. Но тъй като по ред причини (някои от които споменахме по-горе, а други тепърва ще отбе­лежим) това все още не е типично явление, нека помогнем на зрящите! Хората, които виждат също имат нужда от разбиране.


ИЗБОРЪТ НА ПРОФЕСИЯ -СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ

I. МАЛКО ФИЛОСОФИЯ, МАЛКО ИСТОРИЯ

Без съмнение проблемът за общуването между незрящи­те и хората със зрение е многоаспектен. „Потребността от об­щуване - пише в една своя статия д-р Петър Стайков - е може би най-висшата човешка потребност." И още: „Крайната цел на рехабилитационния процес е социализацията на индивида." (Индустриалното производство като възможност за осигуря­ване на работни места за слепи, 1996 г.) Тук обаче се налага да сведем проблема за общуването между споменатите социални групи до сферата на избор на професия и пътищата за профе­сионална реализация на зрително затруднените. Нека след това необходимо уточнение спрем вниманието си на още един пасаж от вече споменатата статия:

„Липсата на зрение фактически означава ограничаване на средствата, чрез които индивидът се интегрира в общността. Но колкото по-малък е броят на средствата, които са на разположение на индивида, толкова по-голяма е относителната им значимост за него. От тази позиция можем да твърдим, че професионалната ре­ализация на слепите е много по-съществена за тяхната социализа­ция, отколкото при останалите хора. Мястото на професионална реализация на лишения от зрение индивид е в най-голяма степен средата, в която той създава и утвърждава своите социални кон­такти, респективно средата, в която той получава своята адекватна оценка.".

Смятам, че тези няколко изречения трябва да бъдат сери­озно анализирани и осмислени от всички, които са поели като свое професионално задължение, а понякога и като призвание, трудовата реализация на незрящите и зрително затруднените лица! Впрочем въпросът за избора на подходяща професия за тези хора съвсем не е нов. Има сведения, че още в древен Египет слепите са получавали професионална подготовка като грънчари чрез специално обучение в повече или по-малко ин-ституционализирана форма, в Рим са работили като лодкари, в Китай - като гадатели, в древна Индия като разказвачи, в Юдея - като полировчици и мелничари... У нас в началото на ХХ в. (септември 1905 г.) е създаден Държавният институт за слепи, в който чрез заимстване на опита от подобни учебни заведения в други страни се осъществява професионално обучение по машинно плетиво от момичетата, кошничарство, метларство, четкарство и пантофарство от момчетата, както и по-широко застъпеното в сравнение с масовите училища музикално обра­зование. За известен период от време преподаватели в ДИС са били дори утвърдени слепи композитори като Петко Стайнов и Николай Бехтерев.

Без претенции за изчерпателност в хронологичността на професионалната подготовка на зрително затруднените, което в случая не е наша задача, не можем да не споменем дейността в това направление на Съюза на слепите в България. До 1990 година над 90 % от инвалидите по зрение от първа и втора гру­па са настанявани на работа в специалните предприятия „Ус­пех" на ССБ. Извън системата на тези предприятия работят пре­димно интелектуалци - научни работници, музиканти, учители, юристи, масажисти и съюзни членове, занимаващи се с дребна търговия. По този начин на инвалидите по зрение I и II група се осигурява почти 100% трудова заетост, като са ангажирани дори такива от тях, които получават пенсии за прослужено вре­ме и старост. ССБ оказва съдействие и на работещите извън не­говата система слепи висшисти, като им осигурява технически сътрудници. От 1975 година към Централния институт за подго­товка на здравни кадри в София е създаден курс за масажисти, в който се обучават само инвалиди по зрение.

Но наред с положителните страни на тази съответстваща на времето тотална трудова заетост, подобен подход крие и ре­дица недостатъци. На първо място самият характер на труда в специалните предприятия на ССБ не подтиква към интелекту­ално и личностно развитие, той е до голяма степен еднообра­зен и механичен, което води както до появата на редица про­фесионални заболявания, така и до ниска степен на удовлетво­реност у самите работещи. Постепенно около предприятията на ССБ възникват и се оформят жилищни комплекси за слепи. Създадени с доброто намерение да улеснят придвижването и бита на работещите в предприятията, с течение на времето те се превръщат в малко или повече затворени общности, своеоб­разни гета, които по никакъв начин не способстват за социал­ното интегриране на незрящите.

След 1990 година, вследствие на новите икономически ус­ловия, ПП „Успех" започва масово да освобождава работници. До средата на десетилетието в специалните предприятия на ССБ вече работят не повече от 35% от съюзните членове. Ясно е, че държавата повече не може да дотира огромните и неефек­тивни предприятия -мастодонти. На преден план излизат нови форми и организации на и за слепи, които, макар и още без натрупан опит, са носители на свежи идеи. Все по-голямо зна­чение добива и личната ангажираност, активният стремеж към професионална реализация от страна на самите незрящи или зрително затруднени лица.

От първостепенна важност за успешно решаване на този определено нелек проблем е подходът, личната стратегия към търсенето и избора на професия.



II. СЪВРЕМЕННИ НАПРАВЛЕНИЯ

В ПРОФЕСИОНАЛНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ

Развитието на модерните технологии, информационната революция и постепенната промяна на отношението на обще­ството към инвалидите са основните фактори, които обуславят очертаващите се съвременни направления в професионалната реализация на зрително затруднените. Без претенции за изчер­пателност ще се опитаме да очертаем най-важните от тях.



запазване на традиционните професии

Едва ли подобно явление може да се определи като връ­щане към кошничарството, четкарството, тъкачеството и други традиционни занаяти, но и днес съществува търсене на подобни изделия, които могат да се окажат печеливши за тези, които уме­ят да ги произвеждат. Сувенирното производство, туризмът и хотелиерството се нуждаят от автентични предмети. Разбира се това не означава връщане на професионалната подготовка към миналото, но всяка възможност за подходяща работа трябва да се използва.

В нашата съвременност никога няма да изгубят своето значение и музикалните професии, нещо повече - техният из­бор се разширява поради факта, че сега се изискват не само изпълнители, композитори и диригенти, а и множество дру­ги специалисти, свързани с музиката: озвучители, музикални оформители, производители на аудиозаписи, дисководещи. Нека не забравяме, че в същото време расте и жанровото раз­нообразие - с развитието на поп-музиката, джаза и различни­те видове фолклор. Всичко това предлага нови, неизследвани възможности за хора с музикални способности. Също така нео­правдано се подценява професията акордьор на пиана.

услуги

От малките кошничарски работилнички, откривани от ня­кои слепи в миналото, е изтекло много време. Но и днес сфера­та на услугите не е изгубила значението си, стига да се намерят подходящи дейности. Зрително затруднените трябва да бъдат насърчавани и обучавани как да откриват и поддържат малък бизнес. Поправка на елекрически уреди, на велосипеди, цве-тарство за слабовиждащите и пр. са подходящи професии за голяма брой инвалиди по зрение. Ръчното плетиво у нас има много добри традиции, но в последните десетилетия то бе из­ключено от училищните програми. Тази дейност позволява на една част от жените с увредено зрение да работят вкъщи и им спестява множество транспортни и адаптивни проблеми.



Индустриални работници

Опитът на специалните предприятия у нас показа широките възможности на незрящите в най-различни сфери на леката про­мишленост. В много страни зрително затруднените работят и в авто­мобилостроенето, в металообработването, използвайки автомати­зирани машини. Тази област се нуждае от по-сериозно проучване предвид на необходимостта от професионална интеграция.



професии на средния специалист

Веднага трябва да се подчертае, че това е твърде услов­но наименование. Можем да констатираме, че масажът е заел достойно място за една немалка група зрително затруднени. В много страни са се утвърдили професии като бизнес секретари, оператори на компютри, стенографи, телефонни оператори и пр. В САЩ има добри постижения в областта на таксиметровото обслужване, където много слепи работят като диспечери.



селскостопански труд

Многократно през последните години е бил поставян въпро­сът за такава форма на професионална реализация, но все още съществени резултати не са постигнати. Засега всичко е в ръцете на предприемчиви незрящи хора, които живеят на село и правят нещо за себе си и своите близки. Като селскостопанска страна, ние имаме много добри възможности да разгърнем двете основни форми за подобна трудова рехабилитация - в специален рехаби-литационен център и като рехабилитация по местоживеене.



Информационно и административно обслужване

Този кръг от професии тепърва ще се разширява. С добър успех някои слабовиждащи могат да работят в областта на тури­зма като мениджъри, администратори на хотели, организатори и пр. Немалко слепи по света работят в кол центрове и различ­ни бюра за справки. Този опит трябва да бъде пренесен и в Бъл­гария. Първите незрящи програмисти у нас са вече неоспорим факт. За незрящия човек компютърът може да бъде както сред­ство за професионална дейност, така и социален помощник.



Интелектуални професии

Това също е разтегливо понятие, но тъй или иначе подоб­ни професии са факт. Днес интелектуалците с нарушено зрение в ССБ са няколкостотин. Проблемът с тяхната заетост остава. Учители, журналисти, научни изследователи, юристи, иконо­мисти, университетски преподаватели са утвърдени професии, но има широки възможности и в други посоки. У нас за зрител­но затруднените почти не е открита професията на преводача, особено при симултантния превод. Има нови възможности в бизнеса, маркетинга, мениджмънта, рекламата и пиара. Не е из­лишно да се припомни, че за всичко това решаваща е не само високата професионална подготовка, но и специалната техни­ческа екипировка, която може да отвори нови врати.



III. РЕШАВАТЕ ДА СИ ТЪРСИТЕ РАБОТА...

И веднага възниква въпросът как точно да стане това. Как­ва тактика да изберете? Разбира се идеалният случай е да се обадите на приятел, който е собственик или управител на фир­ма и в момента има нужда тъкмо от човек като вас. Но както всички идеални неща, такова съвпадение се случва рядко. Оч­ертаващите се други възможности са общо взето два типа: са­мостоятелно търсене и търсене чрез посредник.



самостоятелно търсене

Преглеждате обявите в пресата и специализираните сай­тове в интернет. Можете да се регистрирате в jobs.bg например и всеки ден да получавате предложения от работодатели в за­висимост от сферата на дейност, която сте посочили при регис­трацията. Ако някое от тези предложения ви хареса и преце­ните, че имате необходимите качества за обявената свободна позиция, решавате да кандидатствате за нея. Момент! Препо­ръката ми е да не го правите преди да сте проучили, доколкото това е възможно естествено, компанията, в която искате да кан­дидатствате. Особено ако тя не е голяма и известна. В интернет обикновено има достатъчно информация, а липсата на такава също трябва да ви говори нещо. Бихте ли се доверили на фирма, която е предоставила единствено електронна поща за обратна връзка, няма посочен адрес и телефони, да не говорим за ин­тернет страница? Аз лично - не! При проучването се опитайте да разберете каква дейност извършва съответната компания, структурата и големината й, нейните клиенти и конкуренти на пазара. Добре е да разберете още дали във фирмата има спе­циален отдел, който се занимава с подбора и наемането на пер­сонал. След като свършите всичко това, честно и спокойно по­питайте себе си все още ли искате да кандидатствате за работа точно в тази компания. И ако отговорът е „да" просто го напра­вете!

За целта трябва предварително да сте си подготвили про­фесионална автобиография (тъй нареченото„си ви"). Доста чес­то освен автобиографията работодателите изискват и мотива-ционно писмо. Страничка, в която да стане ясно колко много искате предлаганата работа и как тя е точно, ама точно за вас! Естествено в интернет има шаблони на такива мотивационни писма, но моята препоръка е да не се възползвате от подобно улеснение. Най-малкото, защото тези шаблони са известни и на онези, които са публикували обявата и приемат документите на кандидатстващите. Освен това като всеки шаблон подобно мотивационно писмо е пълно с общи приказки. А кой по-до­бре от вас самите може да обясни защо кандидатства тъкмо за тази обявена длъжност? Така че напишете десетина изречения. Може и малко повече, но в никакъв случай не прекалявайте с обема. Поставете се на мястото на работодателя, който трябва да изчете множество такива страници!

Съветвам ви да не подценявате значението на мотивацион-ното писмо. То не е каприз, не е приумица или досадна пречка, а една добра възможност да "спечелите" работодателя на ваша страна. Всъщност това е първата ви връзка с него и първото впе­чатление, което той ще добие за вас. А всички знаем колко са важни първите впечатления, не само в любовта! Често именно мотивационното писмо е решаващо при избора кой кандидат да бъде поканен на интервю и кой не. Напътствия как да структури­рате информацията за себе си и кои точно въпроси да засегнете в своето мотивационно писмо можете да намерите също в интер­нет. Като добър пример бих посочил специализирания портал „Искам работа". И една последна препоръка - след като напишете писмото, проверете го много внимателно за правописни грешки или помолете някой ваш виждащ (и грамотен!) приятел да го ко­ригира.

Дотук като че ли нещата са ясни, но възникват няколко щекот-ливи въпроса. Да споменете ли, че имате проблеми със зрението или не? (А може, хайде да се помайтапим малко, да нямате никак­ви проблеми, просто защото сте напълно незрящ...) Моят съвет е да не се опитвате да криете онова, което няма как да бъде скри­то. Нали така или иначе в случай, че ви одобрят по документи ще трябва да отидете на интервю? Тогава изненадата за работодате­ля ще бъде толкова голяма, че би могла да задейства механизма на„предварителното отхвърляне". Това определено няма да е във ваша полза.

Вторият щекотлив въпрос е, че в немалко случаи обявите за работа не казват истината или поне не цялата истина. „От­личните условия на труд" се оказват не чак толкова отлични, а обявеното възнаграждение (ако изобщо се стигне до спомена­ването му) е по-скоро пожелателно, отколкото реално. И трето, вече съвсем обективно затруднение, условията за труд в много редки случаи ще са достатъчно добре пригодени за хора със зрителни увреждания.

Въпреки тези потенциални недостатъци, самостоятелното търсене на работа е тактически способ, който в никакъв случай не бива да се отрича изцяло.

търсене чрез посредник

Под „посредник" в случая се разбира съответната струк­тура или организация, имаща за цел да подпомага процеса на професионална реализация на зрително затруднения кан­дидат. Такива са различните агенции за подбор на персонал, държавните служби по заетостта, структурите на Социални грижи, различни обществени организации, донякъде и синди­катите. Може би не всички заинтересовани знаят, че от проле­тта на 2010 г. на територията на София и Пловдив функциони­ра и първото по рода си у нас социално предприятие „Бюро по труда за лица със зрителни увреждания", създадено с фи­нансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". (В Европа подобни предприятия има от началото на 90-те години.) Извършваните от Бюрото дейности имат за цел облекчаването на достъпа до пазара на труда и увеличаването на възможностите за професионална реализа­ция на слепите и слабовиждащите от София и Пловдив, които са в икономически активна възраст. Ако решите да се възполз­вате от услугите на Бюрото (които между другото са напълно безплатни), първото, което трябва да направите е да попълни­те Форма за регистрация и да предоставите в Бюрото копие от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, от което да става ясно, че сте с изгубена работоспособност по зрение над 70%. Попълнената Форма за регистрация изпратете на електронен адрес labourforblind@ gmail.com, като не забравяте да оставите и координати за об­ратна връзка. Можете да бъдете сигурни, че от Бюрото ще ви се обадят. А ако предпочитате да попълните регистрационна­та форма на хартиен носител, трябва да я занесете в офиса му, който се намира на ул. „Цар Иван Асен II" № 36. Запомнете този адрес. Там по всяка вероятност ще се състои и първата среща с вашия трудов посредник.



Що е то „трудов посредник"?

Всеки, комуто се е налагало да се регистрира като безра­ботен, има изградена някаква представа за образа на трудовия посредник. В типичния случай това е човек, който седи зад отру­пано с папки бюро в една стая, пред вратата на която винаги чака опашка. Чака чинно, защото от човека в стаята зависи изплаща­нето на месечната помощ за безработния. Идва вашият ред, раз­меняте няколко думи с посредника, той пише нещо в досието ви докато ви успокоява (особено ако сте човек с добро образова­ние), че няма начин да не се намери подходяща за вас работа. После ви пожелава успех и така - до следващия месец...

Съществува обаче и друга версия на ситуацията. Посредни­кът ви посреща любезно и доброжелателно, запознава се с вас и повеждате дълъг, спокоен и непринуден разговор. Той се интере­сува от вашите желания и интереси, от очакванията ви за бъдеща­та работа и за куп още неща, и от време на време си записва нещо в малко тефтерче. Когато разговорът приключва, новият ви познат също ви пожелава успех и обещава да ви се обади. Мислите, че това е поредното формално измъкване, докато. някой ден теле­фонът ви не звънне. Това е той - посредникът! Пита ви дали сте свободен/свободна еди кога си, в еди колко си часа, защото ви е уредил среща с потенциален работодател. Едва тогава разбирате колко много препятствия по пътя ви към мечтаната работа вече са преодолени. Посредникът е търсил подходящо работно място за вас, съобразявайки се не само с написаното в регистрационната форма, но и под впечатленията си от разговора, който сте прове­ли. Свързал се е с подходящите хора - управители или мениджъ­ри на човешките ресурси - в поне няколко фирми. Посетил е тези, които не са отказали да се срещнат с него. Видял е условията за труд, поинтересувал се е от спецификата на работата и е преценил дали ще е подходяща за вас. Убедил е работодателят, поне на пър­во четене, че именно вие сте сред подходящите кандидати за ва­кантната длъжност, договорил е конкретен ден и час за срещата... И най-важното - успял е да преодолее недоверието. Само че сега нямате време да се отдавате на дълги размишления в тази посока. Трябва да се готвите за интервюто. Ех, май забравихте да попитате дали на него ще присъства и той, трудовият посредник!

първа срЕЩА с РАБОТОДАТЕЛЯ
I. ПОДГОТОВКАТА

Тук, особено ако сте напълно слепи, определено ще имате нужда от помощта на вашите виждащи приятели и роднини, чие­то мнение уважавате. Не се притеснявайте да ги попитате няколко дни преди интервюто време ли е според тях да посетите бръсна-ро-фризьорски салон и/или козметик. Споделете как смятате да бъдете облечени и проверете в какво състояние са предпочете­ните дрехи и обувки. В никакъв случай не наблягайте на екстрава­гантни облекла и прически, забравете и за белите чорапи (ако из­общо използвате такива). Все пак отивате на интервю за работа, а не на карнавал! Въздържайте се и от прекалено силни и натрапчи­ви парфюми, червила и гримове. Важно е да имате чист, спретнат и свеж вид, затова внимавайте с питиетата и късното лягане поне вечерта преди интервюто. Както споменахме в началото, запус-натостта, лошата лична хигиена веднага ще събуди определени асоциации у работодателя, които няма да са във ваша полза. И ако за нормално виждащия човек мнението ще е по-скоро за небреж­ност (която понякога се свързва с прилагателното „артистична") , във вашия случай тя най-вероятно ще се асоциира с „неможене". (Той/Тя не може да се облече като хората, подстриже, обръсне, да си изреже ноктите и т.н., как тогава ще се справи с работата...)



Външният вид е само един от етапите на подготовката. Не по-малко важно е и впечатлението, което ще направите в първите няколко минути на срещата. За него също трябва да се подготвите и дори да порепетирате с вашите зрящи приятели, тъй като при общуването между слепи невербалните елементи за комуникация

  • мимика, жестове и др. - не играят роля. Знаете, че при запознан­ство хората обикновено се здрависват, затова не забравяйте да подадете ръка дори да не сте сигурни, че човекът срещу вас е на­правил същото. При разговор обикновено гледаме събеседника в очите, дръжте главата си изправена и насочена към говорещия. (Ако ще се чувствате по-добре, можете да използвате тъмни очила

  • във вашия случай те няма да се приемат като израз на неуваже­ние.) Подгответе се и за самото интервю. Колкото и да са различни в детайлите, подобни срещи си приличат по целите, които предва­рително са си поставили двете страни. Работодателят иска да раз­бере за вас няколко основни неща. Защо сте тук? Този въпрос непременно ще ви бъде зададен под някаква форма: "Защо канди­датствате за тази работа?", "Какво знаете за нашата фирма?", "Какъв вид работа най-много бихте искали да вършите?"и др. Можете ли да бъдете полезен за фирмата и с какво? "Как квалификацията и образованието ви са свързани с работата, която предлагаме?", "Вършили ли сте такава работа преди?", "Какви са вашите конкрет­ни постижения?", "Защо напуснахте предишната си работа?" Какъв човек сте?„Как бихте описали себе си?", "Какви са интересите ви извън работа?", "Как предпочитате да работите - самостоятелно или в екип?", "Защо дълго време сте били без работа?", "Как си се представяте след 5 години например?" Какво ви отличава от другите кандидати? "Кое е най-голямото ви преимущество?", "Каква е най-голямата ви слабост?", "Как ще ме убедите, че трябва да наема точно вас?" Какво заплащане очаквате?

След като работодателите се интересуват главно от тези пет момента, това означава, че вие трябва предварително да подгот­вите основната информация, която да включвате в отговорите си. Те трябва да бъдат позитивни - избягвайте всички изрече­ния, които започват с „не". Те трябва да внушават компетентност и себеуважение - естествено, че сте потърсили информация за фирмата, в която кандидатствате и сте уверени, че можете да се справите с предлаганата работа. Те трябва да са колкото се може по-далеч от шаблони и кухи фрази като :„Обичам предизвикател-ствата",„Мога да работя с всякакви хора" и т.н. Особено деликатен е въпросът за очакваното заплащане. Дайте да се разбере, че сте наясно със заплащането в сферата, в която искате да работите, но не назовавайте конкретно число. По-добре използвайте изра­зи като „В рамките на..." ,"В границите от... до..." , „В съответствие с доброто име и политиката на фирмата." Още два съвета: не повдигайте първи въпроса за заплащането, оставете работода­телят да стори това. Ако се забави, изчакайте. Той не е забравил, просто ви провокира. Вторият съвет: не издавайте каква е била заплатата ви на предишното работно място. Можете спокойно да кажете, че според вас не би било съвсем коректно да го сторите. А най-голямата грешка, която в никакъв случай не бива да до­пускате е да започнете да критикувате бившите си началници и колеги. И едно последно напомняне - не пропускайте да вземете със себе си копия на автобиографията ви, на дипломи за обра­зование и завършени курсове, както и препоръки от предишни работодатели, ако разполагате с такива.

II. ИНТЕРВЮТО

Трудовият посредник вече е направил онова, което тряб­ва да сторят нормално виждащите кандидати за работа преди интервюто: решил е кой ще е най-подходящият път до фирма­та, колко време преди това трябва да се срещнете и къде, за да бъдете на уреченото място 5-10 минути по-рано. Той ще ви придружи и дори, освен ако работодателят не настоява катего­рично за противното, ще остане с вас по време на интервюто. В началото му сигурно ще почувствате някакво смущение и не­удобство от страна на събеседника ви. Разбира се, той знае, че сте със зрителни проблеми, но сега вече и го вижда. Спомнете си за встъпителните думи от първите страници и се постарайте да не задълбочавате това смущение. Не се вкопчвайте като уд­авник за сламка в услужливата ръка на водача ви, не бързайте веднага да добиете тактилна представа за точните размери на масата, стола, чашата с вода, която сигурно ще ви предложат. Отговаряйте спокойно, не прекалено лаконично, но не и твър­де обстоятелствено на въпросите. Не е забранено да се усмих­вате, но да употребявате жаргонни и нецензурни думи - да! Бъдете максимално искрени, уверени и приветливи. Тъй като на хората със зрителни увреждания понякога са присъщи раз­лични неволни движения, напомнящи тикове, старайте се да следите езика на тялото си и да не допускате признаци на нерв­ност или притеснение. Освен всичко останало потенциалният ви бъдещ работодател би искал да разбере дали ще можете да се впишете в колектива, да се сработите с колегите. Внушете му, че освен със зрителните си проблеми не сте с нищо по-разли­чен/различна от останалите. Всякакви предишни постижения и успехи в трудовия ви опит биха могли да бъдат споменати и дори изтъкнати, но внимателно, без излишно преекспониране. В края на интервюто най-вероятно ще ви бъде предложено да зададете въпроси. Не се отказвайте от това предложение, за­щото така още веднъж бихте могли да покажете своята заин­тересованост. Можете да попитате например как обикновено преминава един работен ден за служител на вашата длъжност, съществуват ли във фирмата форми и програми за обучение и квалификация на персонала, кога най-късно бихте могли да очаквате отговор и може ли вие да се обадите след тази дата, в случай че не са се свързали с вас... Когато стане ясно, че интер­вюто е приключило, не забравяйте да благодарите за прояве­ното внимание.



III. СЛЕД ИНТЕРВЮТО

Проява не само на добър тон, но и тактически много пра­вилно е още на следващия ден да изпратите кратко благодар­ствено писмо до работодателя, при когото сте били на интервю. В писмото можете да потвърдите интереса си към обявеното работно място (който нищо чудно и да се е повишил след съ­беседването), да споменете отново силните си страни и демон­стрирате увереност, че можете да се справите с работата. Както и още веднъж да изкажете благодарност за отделеното време и внимание. Въпрос на коректност е да не поемате други трудови ангажименти преди да е изтекъл срокът за отговор. Ако дотога­ва не са ви се обадили, не е грешка да позвъните вие и да се по­интересувате има ли избран кандидат за обявената длъжност.



ПЪРВИЯТ РАБОТЕН ДЕН... И СЛЕДВАЩИТЕ

I. АДАПТИВНОСТ

Ето това е думата, която не трябва да забравяте! Или ако предпочитате неин малко по-разширен вариант - приспосо­бяване, вписване в обстановката. То става едновременно или почти едновременно в няколко посоки:



  • приспособяване към работната среда

  • приспособяване към колегите

  • приспособяване към естеството на работата.

Ясно е, че не всичко в новата работна среда ще ви се стори веднага удобно и функционално. Мога да ви уверя, че то не е такова за нито един новопостъпил работник или служител - не­зависимо дали е нормално виждащ или със зрителни пробле­ми. Не бързайте да изказвате категорични мнения или да пре­дявявате претенции; преди това се опитайте да си отговорите на въпроса кое от заобикалящите ви неудобства е съществено за естеството на работата, която ще извършвате, и кое може поне на първо време да се пренебрегне. За съществените неу­добства можете спокойно да потърсите съвета на трудовия по­средник, който продължава да поддържа „топла връзка" с вас. Той ще придвижи проблема - било до работодателя, било до Бюрото по труда и оттам със сигурност ще предприемат всички възможни мерки, за да преодолеете затруднението. Конкретен пример: трябва ви някаква говореща програма, която липсва на вашия компютър. Въпросът може да се реши много бързо, стига вие самите да проявите инициативност и да го поставите.

Колегите. С много малки изключения те са доброже­лателно настроени и искат да ви помогнат. Само че не винаги знаят как точно да го сторят. Не са наясно, че за вас думи като „там", „това", „ето", „видя ли" и т.н. нямат същото значение, което имат за тях. Ако ги помолите да ви подадат чашата с чай, съвсем чистосърдечно могат да ви попитат коя точно е вашата - жъл­тата или червената. Не се обиждайте, не се сгушвайте в себе си. Много по-добре е шеговито да подхвърлите, че още не сте научили цветовете. Смехът, който ще последва е чудесен начин за разтапяне на ледове.

Опитвайте да се справяте сами винаги и доколкото това е възможно. А когато ви е необходима помощ, обяснете макси­мално непринудено, деликатно и спокойно какво ви е доста­тъчно и от какво нямате нужда. Сещам се за онзи анекдот, кога­то незрящ тръгнал да слиза от автобуса и четирима виждащи се втурнали да му помагат. Двама го държали отзад, за да не падне, а двама го подпирали отпред - по същата причина. Резултатът бил, че незрящият не успял да слезе на своята спирка.

Естеството на работата. Наясно сте, предполагам, че ни­кой няма да очаква чудеса от храброст още през първия рабо­тен ден. Постарайте се да вникнете в същността на онова, което трябва да вършите. Щом работодателят ви е назначил, значи ви има доверие. Сега за него основното е да разбере доколко може да разчита на вас. Помогнете му! И още - бъдете активни. Шефовете доста често са по-малко взискателни към зрително затруднени работници или служители, опасяват се да не ги пре­товарят със задачи, склонни са да ги „забравят"... Това понякога изглежда доста удобно, но накрая, когато се броят пилците, има обратен резултат. Така че - напомняйте за себе си. Ако смятате, че натоварването ви е недостатъчно, поискайте още работа, но при едно условие - сигурни сте, че не го правите само за да се харесате, нали?



II. СЛАБИТЕ СТРАНИ - В ПРЕДИМСТВА!

Познавам един работен колектив, в който нормално виж­дащите редовно се допитваха до техен колега със сериозни зрителни увреждания как най-бързо и рационално да стигнат до определено място. И той им обясняваше кое точно превоз­но средство да вземат, къде да се прехвърлят, кои участъци със задръствания да избягват. На пръв поглед това звучи неправ­доподобно, но всъщност не е. Зрително затруднените много често са с по-висока степен на концентрация на вниманието при извършването на редица ежедневни дейности, отколкото нормално виждащите. Зрението, шеговито казано, разглезва. За зрящия човек не е от особено значение дали, след като раз­бере, че се е заблудил, ще измине сто или двеста метра повече в друга посока. Съвсем различно е положението при слепия или слабовиждащия, който в такъв случай не може да използва по­знатите му ориентири. Подобна висока степен на концентрация на вниманието е безценно качество и при изпълнението на слу­жебните задължения. Още повече, че в голяма част от случаите тя е съчетана с добра, а понякога и почти феноменална памет.

Хората със зрителни затруднения обикновено са много придирчиви към местоположението на вещите, които често из­ползват. За тях като че ли в най-голяма степен важи принципът „Всяко нещо на мястото си". Просто няма как да е иначе! Това чувство за ред, пренесено на работното място и в работната атмосфера, също е прекрасно качество. Още повече, че то е съотносимо както към вещите от първа необходимост, така и към подредбата на информацията в компютъра например, коя­то подредба ще ви позволи нерядко да намерите онова, което търсите по-бързо от нормално виждащите.

Изобщо, както споменахме по-горе, развитието на модер­ните технологии и информационната революция, наред с про­менящото се в позитивна посока отношение към инвалидите, допринасят за сериозно увеличаване на количеството подхо­дящи професии за слепи и зрително затруднени. Като че ли вече е по-трудно да се каже кои дейности са непригодни за тях, отколкото обратното. А в синхрон с нарастващите възможнос­ти за професионална реализация, расте и степента на социална интеграция, на приобщаване на тази немалка група хора към пълноценен и осмислен живот.



Владимир Радулов
НАРЪЧНИК КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ, КОГАТО СМЕ СРЕД ХОРА СЪС ЗРЕНИЕ
Първо издание

Коректор Петър Калинов



Полиграфическо изпълнение Мейкър Артс


Каталог: documents -> Naruchnici
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
Naruchnici -> Владимир Радулов н а р ъ ч н и к какво не бива да правим, когато си търсим работа
Naruchnici -> Владимир Радулов н а р ъ ч н и к


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница