Владимир Радулов
Н А Р Ъ Ч Н И К
КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ, КОГАТО СМЕ СРЕД ХОРА СЪС ЗРЕНИЕ
София, 2011
НАРЪЧНИК
КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ,
КОГАТО СМЕ СРЕД ХОРА СЪС ЗРЕНИЕ
© Владимир Радулов, автор
© Мейкър Артс, оформление на корицата
ISBN
няколко уводни думи
За хората, които виждат е достатъчно да затворят очи за минута, за да попаднат в един друг свят. Всичко сякаш става ново и непознато - размерите на предметите, местоположението им в пространството, разстоянията между тях и предпазливо опипващите ръце... Още по-странно е усещането, ако решат да се придвижат до съседната стая или да извършат и най-простата манипулация - да си налеят чаша вода например. Чудно ли е тогава, че отношението им към незрящите в повечето случаи е като към безпомощни, непълноценни, нещастни люде?
Към подобно отношение се наслагват още редица фактори: липсата на навици за общуване с незрящи, склонността у самите тях към изолация в затворени групи на „другари по съдба", някои присъщи на поведението им особености като непривичната мимика и жестикулация или липсата на такава, понякога лошата лична хигиена, както и - не на последно място
- нагласата за използване и дори афиширане на тяхното увреждане с цел постигането на предимства и облаги. Тук нарочно не споменаваме и погрешната в много случаи държавна политика спрямо тази социална група, тъй като това е твърде удобен повод за оправдание, който за съжаление най-често не води до позитивни промени.
Общоприето е, че над 80 % от информацията за околния свят постъпва посредством зрителния канал. Хората с нормално зрение в повечето случаи са склонни да хиперболизират този факт и да изграждат поведенческите си реакции спрямо незрящите или лицата със зрителни увреждания изцяло и единствено на него. Те като че ли забравят за останалите познавателни възможности, които функционират пълноценно, а нерядко и засилено у зрително затруднените индивиди. Много от тези нормално виждащи хора биха се изненадали ако разберат, че дори при напълно незрящите работят цели четири познавателни канала: два дистантни - обоняние и слух, и два контактни
- осезание и вкус.
Склонността към преувеличаване ролята на зрението води до неточна информация не само за личностните качества, но и относно трудово-професионалните възможности на лицата със зрителни увреждания. Работодателите, които с малки изключения са нормално виждащи хора, са склонни да екстраполират слепотата като личностна характеристика, каквато тя определено не е. Незрящите и зрително затруднените по презумпция не са нито по-добри, нито по-лоши от останалите хора. И сред едните, и сред другите има мързеливи и работливи, разсеяни и концентрирани, паметливи и забра-ванковци. Може би дори при зрително затруднените мотивацията да се утвърдят на работното място е по-силна, тъй като по-добре съзнават какви трудности е трябвало да преодолеят.
Иска ми се да завърша тези встъпителни думи с едно наглед парадоксално послание. Нормално е принципите и начините на междуличностното общуване в дадена среда да са приоритет на мнозинството. Човекът е такова същество, което до голяма степен се самооценява според преценката на другите за него. Сиреч, тъй като незрящите и зрително затруднените са сравнително малък процент от населението, логично е те да очакват от останалите адекватно на техните действителни способности отношение и разбиране. Но тъй като по ред причини (някои от които споменахме по-горе, а други тепърва ще отбележим) това все още не е типично явление, нека помогнем на зрящите! Хората, които виждат също имат нужда от разбиране.
ИЗБОРЪТ НА ПРОФЕСИЯ -СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ
I. МАЛКО ФИЛОСОФИЯ, МАЛКО ИСТОРИЯ
Без съмнение проблемът за общуването между незрящите и хората със зрение е многоаспектен. „Потребността от общуване - пише в една своя статия д-р Петър Стайков - е може би най-висшата човешка потребност." И още: „Крайната цел на рехабилитационния процес е социализацията на индивида." (Индустриалното производство като възможност за осигуряване на работни места за слепи, 1996 г.) Тук обаче се налага да сведем проблема за общуването между споменатите социални групи до сферата на избор на професия и пътищата за професионална реализация на зрително затруднените. Нека след това необходимо уточнение спрем вниманието си на още един пасаж от вече споменатата статия:
„Липсата на зрение фактически означава ограничаване на средствата, чрез които индивидът се интегрира в общността. Но колкото по-малък е броят на средствата, които са на разположение на индивида, толкова по-голяма е относителната им значимост за него. От тази позиция можем да твърдим, че професионалната реализация на слепите е много по-съществена за тяхната социализация, отколкото при останалите хора. Мястото на професионална реализация на лишения от зрение индивид е в най-голяма степен средата, в която той създава и утвърждава своите социални контакти, респективно средата, в която той получава своята адекватна оценка.".
Смятам, че тези няколко изречения трябва да бъдат сериозно анализирани и осмислени от всички, които са поели като свое професионално задължение, а понякога и като призвание, трудовата реализация на незрящите и зрително затруднените лица! Впрочем въпросът за избора на подходяща професия за тези хора съвсем не е нов. Има сведения, че още в древен Египет слепите са получавали професионална подготовка като грънчари чрез специално обучение в повече или по-малко ин-ституционализирана форма, в Рим са работили като лодкари, в Китай - като гадатели, в древна Индия като разказвачи, в Юдея - като полировчици и мелничари... У нас в началото на ХХ в. (септември 1905 г.) е създаден Държавният институт за слепи, в който чрез заимстване на опита от подобни учебни заведения в други страни се осъществява професионално обучение по машинно плетиво от момичетата, кошничарство, метларство, четкарство и пантофарство от момчетата, както и по-широко застъпеното в сравнение с масовите училища музикално образование. За известен период от време преподаватели в ДИС са били дори утвърдени слепи композитори като Петко Стайнов и Николай Бехтерев.
Без претенции за изчерпателност в хронологичността на професионалната подготовка на зрително затруднените, което в случая не е наша задача, не можем да не споменем дейността в това направление на Съюза на слепите в България. До 1990 година над 90 % от инвалидите по зрение от първа и втора група са настанявани на работа в специалните предприятия „Успех" на ССБ. Извън системата на тези предприятия работят предимно интелектуалци - научни работници, музиканти, учители, юристи, масажисти и съюзни членове, занимаващи се с дребна търговия. По този начин на инвалидите по зрение I и II група се осигурява почти 100% трудова заетост, като са ангажирани дори такива от тях, които получават пенсии за прослужено време и старост. ССБ оказва съдействие и на работещите извън неговата система слепи висшисти, като им осигурява технически сътрудници. От 1975 година към Централния институт за подготовка на здравни кадри в София е създаден курс за масажисти, в който се обучават само инвалиди по зрение.
Но наред с положителните страни на тази съответстваща на времето тотална трудова заетост, подобен подход крие и редица недостатъци. На първо място самият характер на труда в специалните предприятия на ССБ не подтиква към интелектуално и личностно развитие, той е до голяма степен еднообразен и механичен, което води както до появата на редица професионални заболявания, така и до ниска степен на удовлетвореност у самите работещи. Постепенно около предприятията на ССБ възникват и се оформят жилищни комплекси за слепи. Създадени с доброто намерение да улеснят придвижването и бита на работещите в предприятията, с течение на времето те се превръщат в малко или повече затворени общности, своеобразни гета, които по никакъв начин не способстват за социалното интегриране на незрящите.
След 1990 година, вследствие на новите икономически условия, ПП „Успех" започва масово да освобождава работници. До средата на десетилетието в специалните предприятия на ССБ вече работят не повече от 35% от съюзните членове. Ясно е, че държавата повече не може да дотира огромните и неефективни предприятия -мастодонти. На преден план излизат нови форми и организации на и за слепи, които, макар и още без натрупан опит, са носители на свежи идеи. Все по-голямо значение добива и личната ангажираност, активният стремеж към професионална реализация от страна на самите незрящи или зрително затруднени лица.
От първостепенна важност за успешно решаване на този определено нелек проблем е подходът, личната стратегия към търсенето и избора на професия.
II. СЪВРЕМЕННИ НАПРАВЛЕНИЯ
В ПРОФЕСИОНАЛНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ
Развитието на модерните технологии, информационната революция и постепенната промяна на отношението на обществото към инвалидите са основните фактори, които обуславят очертаващите се съвременни направления в професионалната реализация на зрително затруднените. Без претенции за изчерпателност ще се опитаме да очертаем най-важните от тях.
запазване на традиционните професии
Едва ли подобно явление може да се определи като връщане към кошничарството, четкарството, тъкачеството и други традиционни занаяти, но и днес съществува търсене на подобни изделия, които могат да се окажат печеливши за тези, които умеят да ги произвеждат. Сувенирното производство, туризмът и хотелиерството се нуждаят от автентични предмети. Разбира се това не означава връщане на професионалната подготовка към миналото, но всяка възможност за подходяща работа трябва да се използва.
В нашата съвременност никога няма да изгубят своето значение и музикалните професии, нещо повече - техният избор се разширява поради факта, че сега се изискват не само изпълнители, композитори и диригенти, а и множество други специалисти, свързани с музиката: озвучители, музикални оформители, производители на аудиозаписи, дисководещи. Нека не забравяме, че в същото време расте и жанровото разнообразие - с развитието на поп-музиката, джаза и различните видове фолклор. Всичко това предлага нови, неизследвани възможности за хора с музикални способности. Също така неоправдано се подценява професията акордьор на пиана.
услуги
От малките кошничарски работилнички, откривани от някои слепи в миналото, е изтекло много време. Но и днес сферата на услугите не е изгубила значението си, стига да се намерят подходящи дейности. Зрително затруднените трябва да бъдат насърчавани и обучавани как да откриват и поддържат малък бизнес. Поправка на елекрически уреди, на велосипеди, цве-тарство за слабовиждащите и пр. са подходящи професии за голяма брой инвалиди по зрение. Ръчното плетиво у нас има много добри традиции, но в последните десетилетия то бе изключено от училищните програми. Тази дейност позволява на една част от жените с увредено зрение да работят вкъщи и им спестява множество транспортни и адаптивни проблеми.
Индустриални работници
Опитът на специалните предприятия у нас показа широките възможности на незрящите в най-различни сфери на леката промишленост. В много страни зрително затруднените работят и в автомобилостроенето, в металообработването, използвайки автоматизирани машини. Тази област се нуждае от по-сериозно проучване предвид на необходимостта от професионална интеграция.
професии на средния специалист
Веднага трябва да се подчертае, че това е твърде условно наименование. Можем да констатираме, че масажът е заел достойно място за една немалка група зрително затруднени. В много страни са се утвърдили професии като бизнес секретари, оператори на компютри, стенографи, телефонни оператори и пр. В САЩ има добри постижения в областта на таксиметровото обслужване, където много слепи работят като диспечери.
селскостопански труд
Многократно през последните години е бил поставян въпросът за такава форма на професионална реализация, но все още съществени резултати не са постигнати. Засега всичко е в ръцете на предприемчиви незрящи хора, които живеят на село и правят нещо за себе си и своите близки. Като селскостопанска страна, ние имаме много добри възможности да разгърнем двете основни форми за подобна трудова рехабилитация - в специален рехаби-литационен център и като рехабилитация по местоживеене.
Информационно и административно обслужване
Този кръг от професии тепърва ще се разширява. С добър успех някои слабовиждащи могат да работят в областта на туризма като мениджъри, администратори на хотели, организатори и пр. Немалко слепи по света работят в кол центрове и различни бюра за справки. Този опит трябва да бъде пренесен и в България. Първите незрящи програмисти у нас са вече неоспорим факт. За незрящия човек компютърът може да бъде както средство за професионална дейност, така и социален помощник.
Интелектуални професии
Това също е разтегливо понятие, но тъй или иначе подобни професии са факт. Днес интелектуалците с нарушено зрение в ССБ са няколкостотин. Проблемът с тяхната заетост остава. Учители, журналисти, научни изследователи, юристи, икономисти, университетски преподаватели са утвърдени професии, но има широки възможности и в други посоки. У нас за зрително затруднените почти не е открита професията на преводача, особено при симултантния превод. Има нови възможности в бизнеса, маркетинга, мениджмънта, рекламата и пиара. Не е излишно да се припомни, че за всичко това решаваща е не само високата професионална подготовка, но и специалната техническа екипировка, която може да отвори нови врати.
III. РЕШАВАТЕ ДА СИ ТЪРСИТЕ РАБОТА...
И веднага възниква въпросът как точно да стане това. Каква тактика да изберете? Разбира се идеалният случай е да се обадите на приятел, който е собственик или управител на фирма и в момента има нужда тъкмо от човек като вас. Но както всички идеални неща, такова съвпадение се случва рядко. Очертаващите се други възможности са общо взето два типа: самостоятелно търсене и търсене чрез посредник.
самостоятелно търсене
Преглеждате обявите в пресата и специализираните сайтове в интернет. Можете да се регистрирате в jobs.bg например и всеки ден да получавате предложения от работодатели в зависимост от сферата на дейност, която сте посочили при регистрацията. Ако някое от тези предложения ви хареса и прецените, че имате необходимите качества за обявената свободна позиция, решавате да кандидатствате за нея. Момент! Препоръката ми е да не го правите преди да сте проучили, доколкото това е възможно естествено, компанията, в която искате да кандидатствате. Особено ако тя не е голяма и известна. В интернет обикновено има достатъчно информация, а липсата на такава също трябва да ви говори нещо. Бихте ли се доверили на фирма, която е предоставила единствено електронна поща за обратна връзка, няма посочен адрес и телефони, да не говорим за интернет страница? Аз лично - не! При проучването се опитайте да разберете каква дейност извършва съответната компания, структурата и големината й, нейните клиенти и конкуренти на пазара. Добре е да разберете още дали във фирмата има специален отдел, който се занимава с подбора и наемането на персонал. След като свършите всичко това, честно и спокойно попитайте себе си все още ли искате да кандидатствате за работа точно в тази компания. И ако отговорът е „да" просто го направете!
За целта трябва предварително да сте си подготвили професионална автобиография (тъй нареченото„си ви"). Доста често освен автобиографията работодателите изискват и мотива-ционно писмо. Страничка, в която да стане ясно колко много искате предлаганата работа и как тя е точно, ама точно за вас! Естествено в интернет има шаблони на такива мотивационни писма, но моята препоръка е да не се възползвате от подобно улеснение. Най-малкото, защото тези шаблони са известни и на онези, които са публикували обявата и приемат документите на кандидатстващите. Освен това като всеки шаблон подобно мотивационно писмо е пълно с общи приказки. А кой по-добре от вас самите може да обясни защо кандидатства тъкмо за тази обявена длъжност? Така че напишете десетина изречения. Може и малко повече, но в никакъв случай не прекалявайте с обема. Поставете се на мястото на работодателя, който трябва да изчете множество такива страници!
Съветвам ви да не подценявате значението на мотивацион-ното писмо. То не е каприз, не е приумица или досадна пречка, а една добра възможност да "спечелите" работодателя на ваша страна. Всъщност това е първата ви връзка с него и първото впечатление, което той ще добие за вас. А всички знаем колко са важни първите впечатления, не само в любовта! Често именно мотивационното писмо е решаващо при избора кой кандидат да бъде поканен на интервю и кой не. Напътствия как да структурирате информацията за себе си и кои точно въпроси да засегнете в своето мотивационно писмо можете да намерите също в интернет. Като добър пример бих посочил специализирания портал „Искам работа". И една последна препоръка - след като напишете писмото, проверете го много внимателно за правописни грешки или помолете някой ваш виждащ (и грамотен!) приятел да го коригира.
Дотук като че ли нещата са ясни, но възникват няколко щекот-ливи въпроса. Да споменете ли, че имате проблеми със зрението или не? (А може, хайде да се помайтапим малко, да нямате никакви проблеми, просто защото сте напълно незрящ...) Моят съвет е да не се опитвате да криете онова, което няма как да бъде скрито. Нали така или иначе в случай, че ви одобрят по документи ще трябва да отидете на интервю? Тогава изненадата за работодателя ще бъде толкова голяма, че би могла да задейства механизма на„предварителното отхвърляне". Това определено няма да е във ваша полза.
Вторият щекотлив въпрос е, че в немалко случаи обявите за работа не казват истината или поне не цялата истина. „Отличните условия на труд" се оказват не чак толкова отлични, а обявеното възнаграждение (ако изобщо се стигне до споменаването му) е по-скоро пожелателно, отколкото реално. И трето, вече съвсем обективно затруднение, условията за труд в много редки случаи ще са достатъчно добре пригодени за хора със зрителни увреждания.
Въпреки тези потенциални недостатъци, самостоятелното търсене на работа е тактически способ, който в никакъв случай не бива да се отрича изцяло.
търсене чрез посредник
Под „посредник" в случая се разбира съответната структура или организация, имаща за цел да подпомага процеса на професионална реализация на зрително затруднения кандидат. Такива са различните агенции за подбор на персонал, държавните служби по заетостта, структурите на Социални грижи, различни обществени организации, донякъде и синдикатите. Може би не всички заинтересовани знаят, че от пролетта на 2010 г. на територията на София и Пловдив функционира и първото по рода си у нас социално предприятие „Бюро по труда за лица със зрителни увреждания", създадено с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". (В Европа подобни предприятия има от началото на 90-те години.) Извършваните от Бюрото дейности имат за цел облекчаването на достъпа до пазара на труда и увеличаването на възможностите за професионална реализация на слепите и слабовиждащите от София и Пловдив, които са в икономически активна възраст. Ако решите да се възползвате от услугите на Бюрото (които между другото са напълно безплатни), първото, което трябва да направите е да попълните Форма за регистрация и да предоставите в Бюрото копие от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, от което да става ясно, че сте с изгубена работоспособност по зрение над 70%. Попълнената Форма за регистрация изпратете на електронен адрес labourforblind@ gmail.com, като не забравяте да оставите и координати за обратна връзка. Можете да бъдете сигурни, че от Бюрото ще ви се обадят. А ако предпочитате да попълните регистрационната форма на хартиен носител, трябва да я занесете в офиса му, който се намира на ул. „Цар Иван Асен II" № 36. Запомнете този адрес. Там по всяка вероятност ще се състои и първата среща с вашия трудов посредник.
Що е то „трудов посредник"?
Всеки, комуто се е налагало да се регистрира като безработен, има изградена някаква представа за образа на трудовия посредник. В типичния случай това е човек, който седи зад отрупано с папки бюро в една стая, пред вратата на която винаги чака опашка. Чака чинно, защото от човека в стаята зависи изплащането на месечната помощ за безработния. Идва вашият ред, разменяте няколко думи с посредника, той пише нещо в досието ви докато ви успокоява (особено ако сте човек с добро образование), че няма начин да не се намери подходяща за вас работа. После ви пожелава успех и така - до следващия месец...
Съществува обаче и друга версия на ситуацията. Посредникът ви посреща любезно и доброжелателно, запознава се с вас и повеждате дълъг, спокоен и непринуден разговор. Той се интересува от вашите желания и интереси, от очакванията ви за бъдещата работа и за куп още неща, и от време на време си записва нещо в малко тефтерче. Когато разговорът приключва, новият ви познат също ви пожелава успех и обещава да ви се обади. Мислите, че това е поредното формално измъкване, докато. някой ден телефонът ви не звънне. Това е той - посредникът! Пита ви дали сте свободен/свободна еди кога си, в еди колко си часа, защото ви е уредил среща с потенциален работодател. Едва тогава разбирате колко много препятствия по пътя ви към мечтаната работа вече са преодолени. Посредникът е търсил подходящо работно място за вас, съобразявайки се не само с написаното в регистрационната форма, но и под впечатленията си от разговора, който сте провели. Свързал се е с подходящите хора - управители или мениджъри на човешките ресурси - в поне няколко фирми. Посетил е тези, които не са отказали да се срещнат с него. Видял е условията за труд, поинтересувал се е от спецификата на работата и е преценил дали ще е подходяща за вас. Убедил е работодателят, поне на първо четене, че именно вие сте сред подходящите кандидати за вакантната длъжност, договорил е конкретен ден и час за срещата... И най-важното - успял е да преодолее недоверието. Само че сега нямате време да се отдавате на дълги размишления в тази посока. Трябва да се готвите за интервюто. Ех, май забравихте да попитате дали на него ще присъства и той, трудовият посредник!
първа срЕЩА с РАБОТОДАТЕЛЯ
I. ПОДГОТОВКАТА
Тук, особено ако сте напълно слепи, определено ще имате нужда от помощта на вашите виждащи приятели и роднини, чието мнение уважавате. Не се притеснявайте да ги попитате няколко дни преди интервюто време ли е според тях да посетите бръсна-ро-фризьорски салон и/или козметик. Споделете как смятате да бъдете облечени и проверете в какво състояние са предпочетените дрехи и обувки. В никакъв случай не наблягайте на екстравагантни облекла и прически, забравете и за белите чорапи (ако изобщо използвате такива). Все пак отивате на интервю за работа, а не на карнавал! Въздържайте се и от прекалено силни и натрапчиви парфюми, червила и гримове. Важно е да имате чист, спретнат и свеж вид, затова внимавайте с питиетата и късното лягане поне вечерта преди интервюто. Както споменахме в началото, запус-натостта, лошата лична хигиена веднага ще събуди определени асоциации у работодателя, които няма да са във ваша полза. И ако за нормално виждащия човек мнението ще е по-скоро за небрежност (която понякога се свързва с прилагателното „артистична") , във вашия случай тя най-вероятно ще се асоциира с „неможене". (Той/Тя не може да се облече като хората, подстриже, обръсне, да си изреже ноктите и т.н., как тогава ще се справи с работата...)
Външният вид е само един от етапите на подготовката. Не по-малко важно е и впечатлението, което ще направите в първите няколко минути на срещата. За него също трябва да се подготвите и дори да порепетирате с вашите зрящи приятели, тъй като при общуването между слепи невербалните елементи за комуникация
-
мимика, жестове и др. - не играят роля. Знаете, че при запознанство хората обикновено се здрависват, затова не забравяйте да подадете ръка дори да не сте сигурни, че човекът срещу вас е направил същото. При разговор обикновено гледаме събеседника в очите, дръжте главата си изправена и насочена към говорещия. (Ако ще се чувствате по-добре, можете да използвате тъмни очила
-
във вашия случай те няма да се приемат като израз на неуважение.) Подгответе се и за самото интервю. Колкото и да са различни в детайлите, подобни срещи си приличат по целите, които предварително са си поставили двете страни. Работодателят иска да разбере за вас няколко основни неща. Защо сте тук? Този въпрос непременно ще ви бъде зададен под някаква форма: "Защо кандидатствате за тази работа?", "Какво знаете за нашата фирма?", "Какъв вид работа най-много бихте искали да вършите?"и др. Можете ли да бъдете полезен за фирмата и с какво? "Как квалификацията и образованието ви са свързани с работата, която предлагаме?", "Вършили ли сте такава работа преди?", "Какви са вашите конкретни постижения?", "Защо напуснахте предишната си работа?" Какъв човек сте?„Как бихте описали себе си?", "Какви са интересите ви извън работа?", "Как предпочитате да работите - самостоятелно или в екип?", "Защо дълго време сте били без работа?", "Как си се представяте след 5 години например?" Какво ви отличава от другите кандидати? "Кое е най-голямото ви преимущество?", "Каква е най-голямата ви слабост?", "Как ще ме убедите, че трябва да наема точно вас?" Какво заплащане очаквате?
След като работодателите се интересуват главно от тези пет момента, това означава, че вие трябва предварително да подготвите основната информация, която да включвате в отговорите си. Те трябва да бъдат позитивни - избягвайте всички изречения, които започват с „не". Те трябва да внушават компетентност и себеуважение - естествено, че сте потърсили информация за фирмата, в която кандидатствате и сте уверени, че можете да се справите с предлаганата работа. Те трябва да са колкото се може по-далеч от шаблони и кухи фрази като :„Обичам предизвикател-ствата",„Мога да работя с всякакви хора" и т.н. Особено деликатен е въпросът за очакваното заплащане. Дайте да се разбере, че сте наясно със заплащането в сферата, в която искате да работите, но не назовавайте конкретно число. По-добре използвайте изрази като „В рамките на..." ,"В границите от... до..." , „В съответствие с доброто име и политиката на фирмата." Още два съвета: не повдигайте първи въпроса за заплащането, оставете работодателят да стори това. Ако се забави, изчакайте. Той не е забравил, просто ви провокира. Вторият съвет: не издавайте каква е била заплатата ви на предишното работно място. Можете спокойно да кажете, че според вас не би било съвсем коректно да го сторите. А най-голямата грешка, която в никакъв случай не бива да допускате е да започнете да критикувате бившите си началници и колеги. И едно последно напомняне - не пропускайте да вземете със себе си копия на автобиографията ви, на дипломи за образование и завършени курсове, както и препоръки от предишни работодатели, ако разполагате с такива.
II. ИНТЕРВЮТО
Трудовият посредник вече е направил онова, което трябва да сторят нормално виждащите кандидати за работа преди интервюто: решил е кой ще е най-подходящият път до фирмата, колко време преди това трябва да се срещнете и къде, за да бъдете на уреченото място 5-10 минути по-рано. Той ще ви придружи и дори, освен ако работодателят не настоява категорично за противното, ще остане с вас по време на интервюто. В началото му сигурно ще почувствате някакво смущение и неудобство от страна на събеседника ви. Разбира се, той знае, че сте със зрителни проблеми, но сега вече и го вижда. Спомнете си за встъпителните думи от първите страници и се постарайте да не задълбочавате това смущение. Не се вкопчвайте като удавник за сламка в услужливата ръка на водача ви, не бързайте веднага да добиете тактилна представа за точните размери на масата, стола, чашата с вода, която сигурно ще ви предложат. Отговаряйте спокойно, не прекалено лаконично, но не и твърде обстоятелствено на въпросите. Не е забранено да се усмихвате, но да употребявате жаргонни и нецензурни думи - да! Бъдете максимално искрени, уверени и приветливи. Тъй като на хората със зрителни увреждания понякога са присъщи различни неволни движения, напомнящи тикове, старайте се да следите езика на тялото си и да не допускате признаци на нервност или притеснение. Освен всичко останало потенциалният ви бъдещ работодател би искал да разбере дали ще можете да се впишете в колектива, да се сработите с колегите. Внушете му, че освен със зрителните си проблеми не сте с нищо по-различен/различна от останалите. Всякакви предишни постижения и успехи в трудовия ви опит биха могли да бъдат споменати и дори изтъкнати, но внимателно, без излишно преекспониране. В края на интервюто най-вероятно ще ви бъде предложено да зададете въпроси. Не се отказвайте от това предложение, защото така още веднъж бихте могли да покажете своята заинтересованост. Можете да попитате например как обикновено преминава един работен ден за служител на вашата длъжност, съществуват ли във фирмата форми и програми за обучение и квалификация на персонала, кога най-късно бихте могли да очаквате отговор и може ли вие да се обадите след тази дата, в случай че не са се свързали с вас... Когато стане ясно, че интервюто е приключило, не забравяйте да благодарите за проявеното внимание.
III. СЛЕД ИНТЕРВЮТО
Проява не само на добър тон, но и тактически много правилно е още на следващия ден да изпратите кратко благодарствено писмо до работодателя, при когото сте били на интервю. В писмото можете да потвърдите интереса си към обявеното работно място (който нищо чудно и да се е повишил след събеседването), да споменете отново силните си страни и демонстрирате увереност, че можете да се справите с работата. Както и още веднъж да изкажете благодарност за отделеното време и внимание. Въпрос на коректност е да не поемате други трудови ангажименти преди да е изтекъл срокът за отговор. Ако дотогава не са ви се обадили, не е грешка да позвъните вие и да се поинтересувате има ли избран кандидат за обявената длъжност.
ПЪРВИЯТ РАБОТЕН ДЕН... И СЛЕДВАЩИТЕ
I. АДАПТИВНОСТ
Ето това е думата, която не трябва да забравяте! Или ако предпочитате неин малко по-разширен вариант - приспособяване, вписване в обстановката. То става едновременно или почти едновременно в няколко посоки:
-
приспособяване към работната среда
-
приспособяване към колегите
-
приспособяване към естеството на работата.
Ясно е, че не всичко в новата работна среда ще ви се стори веднага удобно и функционално. Мога да ви уверя, че то не е такова за нито един новопостъпил работник или служител - независимо дали е нормално виждащ или със зрителни проблеми. Не бързайте да изказвате категорични мнения или да предявявате претенции; преди това се опитайте да си отговорите на въпроса кое от заобикалящите ви неудобства е съществено за естеството на работата, която ще извършвате, и кое може поне на първо време да се пренебрегне. За съществените неудобства можете спокойно да потърсите съвета на трудовия посредник, който продължава да поддържа „топла връзка" с вас. Той ще придвижи проблема - било до работодателя, било до Бюрото по труда и оттам със сигурност ще предприемат всички възможни мерки, за да преодолеете затруднението. Конкретен пример: трябва ви някаква говореща програма, която липсва на вашия компютър. Въпросът може да се реши много бързо, стига вие самите да проявите инициативност и да го поставите.
Колегите. С много малки изключения те са доброжелателно настроени и искат да ви помогнат. Само че не винаги знаят как точно да го сторят. Не са наясно, че за вас думи като „там", „това", „ето", „видя ли" и т.н. нямат същото значение, което имат за тях. Ако ги помолите да ви подадат чашата с чай, съвсем чистосърдечно могат да ви попитат коя точно е вашата - жълтата или червената. Не се обиждайте, не се сгушвайте в себе си. Много по-добре е шеговито да подхвърлите, че още не сте научили цветовете. Смехът, който ще последва е чудесен начин за разтапяне на ледове.
Опитвайте да се справяте сами винаги и доколкото това е възможно. А когато ви е необходима помощ, обяснете максимално непринудено, деликатно и спокойно какво ви е достатъчно и от какво нямате нужда. Сещам се за онзи анекдот, когато незрящ тръгнал да слиза от автобуса и четирима виждащи се втурнали да му помагат. Двама го държали отзад, за да не падне, а двама го подпирали отпред - по същата причина. Резултатът бил, че незрящият не успял да слезе на своята спирка.
Естеството на работата. Наясно сте, предполагам, че никой няма да очаква чудеса от храброст още през първия работен ден. Постарайте се да вникнете в същността на онова, което трябва да вършите. Щом работодателят ви е назначил, значи ви има доверие. Сега за него основното е да разбере доколко може да разчита на вас. Помогнете му! И още - бъдете активни. Шефовете доста често са по-малко взискателни към зрително затруднени работници или служители, опасяват се да не ги претоварят със задачи, склонни са да ги „забравят"... Това понякога изглежда доста удобно, но накрая, когато се броят пилците, има обратен резултат. Така че - напомняйте за себе си. Ако смятате, че натоварването ви е недостатъчно, поискайте още работа, но при едно условие - сигурни сте, че не го правите само за да се харесате, нали?
II. СЛАБИТЕ СТРАНИ - В ПРЕДИМСТВА!
Познавам един работен колектив, в който нормално виждащите редовно се допитваха до техен колега със сериозни зрителни увреждания как най-бързо и рационално да стигнат до определено място. И той им обясняваше кое точно превозно средство да вземат, къде да се прехвърлят, кои участъци със задръствания да избягват. На пръв поглед това звучи неправдоподобно, но всъщност не е. Зрително затруднените много често са с по-висока степен на концентрация на вниманието при извършването на редица ежедневни дейности, отколкото нормално виждащите. Зрението, шеговито казано, разглезва. За зрящия човек не е от особено значение дали, след като разбере, че се е заблудил, ще измине сто или двеста метра повече в друга посока. Съвсем различно е положението при слепия или слабовиждащия, който в такъв случай не може да използва познатите му ориентири. Подобна висока степен на концентрация на вниманието е безценно качество и при изпълнението на служебните задължения. Още повече, че в голяма част от случаите тя е съчетана с добра, а понякога и почти феноменална памет.
Хората със зрителни затруднения обикновено са много придирчиви към местоположението на вещите, които често използват. За тях като че ли в най-голяма степен важи принципът „Всяко нещо на мястото си". Просто няма как да е иначе! Това чувство за ред, пренесено на работното място и в работната атмосфера, също е прекрасно качество. Още повече, че то е съотносимо както към вещите от първа необходимост, така и към подредбата на информацията в компютъра например, която подредба ще ви позволи нерядко да намерите онова, което търсите по-бързо от нормално виждащите.
Изобщо, както споменахме по-горе, развитието на модерните технологии и информационната революция, наред с променящото се в позитивна посока отношение към инвалидите, допринасят за сериозно увеличаване на количеството подходящи професии за слепи и зрително затруднени. Като че ли вече е по-трудно да се каже кои дейности са непригодни за тях, отколкото обратното. А в синхрон с нарастващите възможности за професионална реализация, расте и степента на социална интеграция, на приобщаване на тази немалка група хора към пълноценен и осмислен живот.
Владимир Радулов
НАРЪЧНИК КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ, КОГАТО СМЕ СРЕД ХОРА СЪС ЗРЕНИЕ
Първо издание
Коректор Петър Калинов
Полиграфическо изпълнение Мейкър Артс
Сподели с приятели: |