Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна запея



Дата25.01.2018
Размер28.14 Kb.
#51817
Хайдути

Баща и син

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна – запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!

Да чуят моми и момци


по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея


любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!

Тъжно ми й, дядо, жално ми й,


ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та‘ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!

Пък който иска, та тегли -


тежко му нима ще кажа?

Юнакът тегло не търпи –

ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!

I

Кой не знай Чавдар войвода,


кой не е слушал за него?

Чорбаджия ли изедник,


или турските сердари?

Овчар ли по планината,


или пък клети сюрмаси!

Водил бе Чавдар дружина


тъкмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!

Затуй му пее песента


на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...

Един бе Чавдар войвода -


един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!...

Хлапак дванайсетгодишен,


овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -

стоял ми й от ден до пладня!

И какво да ми спечели?

Голям армаган на майка -


тез тежки думи отровни:

"Що ме си, майко, продала


на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:

да имам баща войвода


над толкозмина дружина,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрмашки изедник!

копилето му да бавя;


час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!...

Проклет бил човек вуйка ми!

Проклет е, майко - казвам ти,
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.

Яли ги свраки и псета!

При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к’ъвто иска занаят."

Зави се майка, замая -


камък и падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава

и ръда клета, та плаче.

Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:

"Кажи ми, мале, що плачеш?

Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?"...

Прегърна майка Чавдара,


в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:

"За тебе плача, Чавдаре,


за тебе, дете хубаво,
писано още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; -
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!

Татко ти й снощи доходял,


за тебе, синко, да пита -
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.

Триста й заръци заръчал,


в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...

Ще идеш, синко Чавдаре,


едничко чедо на майка!

Ще идеш утре при него;


ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш..."

Рипна ми Чавдар от радост,


че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна
и... пак заръда, заплака!...
Каталог: users
users -> Списък на публикациите на ст н. с. І ст дтн инж. Оханес Сантурджян до края на 2010
users -> Автобиография професор Атанас Дерменджиев
users -> Задачи: Производствена мощност Задача 1
users -> Ню йорк gergana bulgarian children’s choir and school new york
users -> С п и с ъ к №1 на научните доклади и публикации на
users -> Sleepers ## Режисьор : Бари Левинсън
users -> Иформация за публикациите (2000–2010 г.) На доц. Д-р алберт бенбасат монографии, учебници, студии и др
users -> Конкурс за редовен асистент по "Персийска литература и култура" в су "Св. Климент Охридски", където постъпва на работа в Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии
users -> Богомил николов
users -> Биография На член кореспондент проф д-р Владимир Атанасов Овчаров Адрес: Катедра по анатомия и хистология, Медицински факултет, Медицински


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница