За живота и проблемите на хората с увреждания година VIII плевен март 2012

РЕГИОНАЛЕН МЕСЕЧНИК

На 16 февруари 2012г. от 13 часа в клуб на пенсионера и инвалида „Мизия” на улица „Руй” №2 се състоя мило празненство. То бе посветено на празника на влюбените св. Валентин. На него членовете на литературен клуб „Поетично слово” се събраха за да прочетат свои стихове любовна лирика. Тържеството откри организаторката при клуба Галина Тончева. С много мили и искрени думи тя поздрави всички гости на сбирката, като им поднесе и по цвете. Всеки от членовете на писателската група прочете свои стихове посветени на любовта, било към любимата, към Родината, природата и всичко прекрасно и възвишено на света. Писателската група съществува вече десет години, като тя включва в себе си 19 поети на пенсионна възраст с различни професии, лекари, адвокати, учители и други всички обединени от магията на поетичното слово. През седмица в ден четвъртък те организират своите сбирки. На тях творците споделят сътвореното, като това им носи голямо удовлетворение и творческа енергия. Две от поетесите Вана Николова и Илиана Върбева са членове и на Независимия съюз на писателите в България.

През месец ноември 2011г. творците издадоха третата си сборна стихосбирка. Това е антология включваща поетични творби. Община Плевен е една от институциите финансирала изданието. 170 стихотворения включва сборника. В антологията участват 17 автора с по 10 творби, плюс страница с кратка биография на всеки от поетите. Стихосбирката е посветена на първата декада от създаването на клуба. Затова и носи заглавието “10 години клуб “Поетично слово” - Антология”. Мотото на книгата:

“С професии сме ние най-различни

и с множество проблеми лични,

ала ни сбират сродните сърца

и към поезията любовта...”

Писането те откъсва от сивотата на ежедневието, съхранява млад духа и взаимно допълва. Поезията като емоция, вътрешна вибрация, осмисляне и пълно удовлетворение, така я чувстват творците от „Поетично слово”.

инж.Р. Петков, ССБ Плевен
С театрална постановка в Плевен бе отбелязан деня на редките болести

“Редки, но силни заедно” е мотото, под което тази година премина честването на Европейския ден на редките болести – 29 февруари. Освен информационна кампания, в няколко големи града в страната се представи и театралната постановка “Предградие” на американският драматург Ерик Богосян. Тя е подарена с благотворителна цел към хората, засегнати от редки болести в България.

В Плевен постановката бе представена на 18 февруари от 14 часа в зала “Катя Попова”. Цената на билетите бе 2 лв. “Символична е, защото напоследък “безплатно” е антиреклама”, уточни Тодор Мангъров, председател на Асоциация Пулмонална хипертония. За хора с увреждания и техните придружители представлението е безплатно, а събраната сума ще отиде за благотворителност.

“Предградие” е написана преди 15 години и е автобиографична. “Животът на героите ми е сбор от истории, версии на моята също толкова объркана история”, пише авторът. Участват млади артисти от Театрално студио “Маска” – София.

Постановката се играе и в София, Пловдив и Стара Загора.

В България инициативата се отбелязва за пета година. През 2011 год. в Плевен денят беше отбелязан с обучителен семинар за общопрактикуващи лекари на тема “Как да разпознаем и лекуваме някои редки заболявания”.

Infopleven

Дом „Детелина” получи дарение от парламентарната група на ГЕРБ

Председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Ивайло Московски връчиха дарение от Парламентарната група на ГЕРБ на Дома за деца лишени от родителска грижа „Детелина" в Плевен.

Събитието се състоя на 27 февруари 2012 година от 16 часа в социалното заведение. Децата бяха подготвили специална програма, включваща песни, танци и стихотворения, с които поздравиха своите гости.
Основни проблеми за хората с диабет в България

Най-големият проблем през последните 20 години е липсата на дългосрочна държавна политика за профилактика и ефективно лечение на диабета. Политика, насочена към профилактика на тежките усложнения на заболяването и ограничаване на неговото лавинообразно увеличение.

Тази политика трябва да отговори на въпроса къде и как сега да вложим нужните средства – за профилактика, самоконтрол, обучение на пациентите (и всички българи) за здравословна промяна в начин на живот, за да намалим значително огромните разходи, които ще трябва да направим през следващите 20 години, когато диабетиците ще се удвоят, а днешните болни – ще се инвалидизират.

В света вече има „пандемия от диабет”, но в България все още няма действащи нито Национална програма за борба с диабета (тя трябваше да бъде приета от парламента през есента на 2008), нито Национален диабетен регистър.

Диабетният регистър ще даде ясна представа за точния брой на диабетиците, реалните нужди от конкретни медикаменти и консумативи за самоконтрол, ефективността на провежданото лечение, настъпилите усложнения, инвалидизации и други крайни резултати.

Сега всички управленски решения се взимат „на тъмно” и поради това парите винаги не стигат, а милиони се харчат неефективно!

Липсва ясна програма за обучение на диабетноболните за самоконтрол и активно участие на самите пациенти в управлението на диабета, което го прави много по-неефективно. Обучението е оставено на „добрата воля” на ендокринолозите без ясна програма, без системен контрол на неговото качество и ефективност от страна на МЗ, НЗОК и БЛС.

Здравната каса не осигурява достатъчно тестове за самоконтрол на диабета. Това се отнася особено за болните на интензифицирано лечение с инсулин над 18-годишна възраст. На тях са им необходими 1100 тест-ленти, а НЗОК заплаща годишно само за 150!

Това налага тези болни всеки месец да доплащат по 100 лева за тестове или да не провеждат назначеното им от лекарите лечение, което води до бързи инвалидизиращи увреждания.

Неосигуряване от НЗОК на достатъчно талони за периодични изследвания, прегледи и консултации при ендокринолози и други лекари-специалисти също е игнориран от здравната бюрокрация проблем.

Например в „Критериите за провеждане на инсулиново лечение на болни от захарен диабет” на НЗОК се посочва, че се препоръчва „интензифицирано инсулиново лечение” и „е необходимо изследване на HbA1c (гликиран хемоглобин) на всеки три месеца”.

В действителност НЗОК заплаща само едно изследване на HbA1c годишно, на КЗП (кръвно-захарен профил) – два пъти, на холестерол – един път , на различните усложнения на диабета (и то само ако вече са констатирани) – по един преглед при специалист годишно. Парадоксално е, че при диабет без усложнения не се предвиждат прегледи при специалисти . Така става невъзможно да се открие дадено увреждане още в началото и да се забави неговото развитие във времето, чрез подходяща терапия.

Липсва система за периодични профилактични прегледи за всички диабетни увреждания, каквато имаше преди така наречената „здравна реформа”, както и платено от НЗОК съвременно лечение на настъпилите вече увреждания. Това принуждава голяма част от болните да не се лекуват правилно (поради липса на средства) и води до по-бързата им инвалидизация.

Затова в България има експлозия на всички диабетни увреждания, за лечението на които НЗОК дава (и ще дава все повече) огромни средства. Това нямаше да се случи, ако (след 2000 година) не бяха занемарени системното контролиране и профилактика на диабета и усложненията му.

В тази връзка предлагаме (отново и отново) възстановяване на систематичното, повсеместно обучение на диабетноболните, разкриване на мрежа от Диабетни центрове в цялата страна за системно комплексно наблюдение и лечение на диабета и всички негови усложнения (от екипи от специалисти), осигуряване на достатъчно средства за самоконтрол на диабета, прилагане на най-съвременно лечение Защото в България и до сега диабетът е „приоритет” само на думи.

Д-р Адриан СТОЕВ, доктор по педагогика

Председател на Българска асоциация диабет
На 26 януари 2012 година, Българският Парламент ратифицира с пълен консенсус Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. За тях това , със сигурност, е най-важното събитие за 2012 г.

Конвенцията за правата на хората с увреждания е приета от Организацията на обединените нации през 2006 година. Над 100 държави са подписали и ратифицирали Конвенцията, а на 23 декември 2010 година тя е ратифицирана от Европейския съюз. Тя е подписана от всички държави, членуващи в съюза, като 19 са я ратифицирали. България подписва Конвенцията през септември 2007 година, а на 26 януари 2012г. е приет закон за нейната ратификация.

Конвенцията е разработена за посрещане по адекватен начин на конкретните потребности на хората с увреждания по целия свят. За разлика от някои други подобни документи, Конвенцията за правата на хората с увреждания има задължителен характер за държавите, които са я ратифицирали.

Ратификацията е само началото. Следва съгласуване на българското законодателство с Конвенцията. Министърът на труда и социалната политика, от своя страна, е поел ангажимент в срок до 6 месеца да предложи на Правителството двугодишен план за нейното прилагане.

В България най-после започва голямата промяна в отношението към хората с увреждания.

Вследствие на официалното му ратифициране Европейският съюз за първи път стана страна по договор за правата на човека - Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на хората с увреждания. Целта на конвенцията е да гарантира, че хората с увреждания могат да упражняват правата си в условията на равнопоставеност с всички останали граждани. Това е първият всеобхватен договор за правата на човека, който се ратифицира от ЕС като единно цяло. Конвенцията определя минимални норми, които имат за цел да гарантират на хората с увреждания пълен набор от граждански, политически, социални и икономически права, както и да защитават тези права. Тя отразява по-обширния ангажимент на ЕС за изграждане до 2020 г. на Европа без бариери за близо 80 милиона лица с увреждания в ЕС, както беше посочено в Стратегията на Европейската комисия за хората с увреждания (IP/10/1505).

Д-р Анна Калчева е лекар в с. Писарово от м. септември 1984 г и до днес. Едва 24 годишна тя изцяло се отдава на хуманната си лекарска професия. На мен и моето семейство е личен лекар от 2000 г, което ме прави истински щастлива и здравно сигурна . В началото на 2001 г. дегенерацията на ретината и на двете ми очи се задълбочи генерално, което до известна степен ме обезкуражи да продължа устремено напред. Паралелно с това последваха и ред други заболявания, които ме ограничиха до неузнаваемост от интензивен и пълноценен живот.Отивайки на профилактичен преглед, който д-р Калчева провежда ежегодно, й разказах за всички мои болежки. Какво предполагате се случи: д-р Калчева приятелски погали наведената ми глава и с умерен тон каза: нека започнем едно по едно и наистина тя сякаш планира всичко за години напред. От обездвижване бях натрупала доста килограми, което от своя страна оказаха влияние на двигателната и опорната системи, което със златните ръце и сърце на лекарката бе преодоляно само за 5 месеца. Телесното ми тегло влезе в норма, болките в ставите изчезнаха, духа се повдигна и в мен се породи еуфория за съвсем ново начало. Д- Калчева все повтаряше: ще започнем от там от където бяхме спрели, нали…Независимо, че зрението ми е съвсем оскъдно пред очите ми все е приятната усмивка и приветлив глас на д-р Калчева. Тя просто е една съкровищница от широк спектър човешки качества. Дори когато говори думите й се вклиняват повелително в съзнанието ми като слова произнесени от най-добрия ми приятел или близък.

В 2005 г. съпруга ми не бе мигнал цяла нощ от стягаща болка в областта на лявото подребрие, но за късмет на семейството попадайки в златните ръце на д-р Калчева, всичко бе овладяно. Какво мислите бе се случило нашата лична лекарка бе предотвратила тежък сърдечен инфаркт. Това е да попаднеш в ръцете на обичащ професията си лекар. Независимо къде и кога, консултация, съвет и всичко отнасящо се до здравословни въпроси, а и лични такива, мекия и галещ глас на личната лекарка е основен елемент от отношението й към достойната й позиция като лекар и неизменен изпълнител на Хипократовата клетва.

Всичко това е плод на широко скроена личност, благородно сърце и златни ръце, което дари съпруга ми с втори живот, а мен самата буквално изтръгна от духовен срив.

Д-р Калчева е пример за подражание в средите на българските медици, което би породило здравна сигурност за всеки доверил й се на лекарските способности.

Величка Драганова, Писарово

При разработването и приемането на бюджета на Община Плевен за 2012 год. са взети предвид целите и приоритетите в Плана за развитие на Община Плевен за периода 2007 – 2013 год., както и представената в Министерство на финансите тригодишна прогноза за местните приходи и разходи за бюджета на Общината за периода 2012-2014год.

Бюджетът е съобразен с това, че той ще се изпълнява в условията на продължаваща финансово-икономическа криза. Отчетено е и влиянието на ползваните кредити и вътрешни заеми, както и размера на бюджетните средства които ще възстановява през 2012 год. Община Плевен.

За 2012 год. е намалена най-популярната и сигурна като приход в бюджета такса битови отпадъци. Като цяло се намалява и данъчната тежест за граждани и за бизнеса през 2012 год. Предвид на това са заложени такива параметри, с които да се осигури стабилно финансово състояние на Община Плевен през 2012год.

Приходната част на бюджета на общината е съобразена с: размера на данъчните задължения които ще имат юридическите лица и гражданите; неданъчните приходи, както и финансовите възможности на бизнеса и на гражданите при реализация на продажби на нефинансови активи. Разбира се бюджета на Община Плевен за 2012 год. е съобразен с параметрите определени в Закона за Държавния бюджет на Република България за 2012 год. Общо приходите в бюджета 2012 год. на Община Плевен са в размер на 64 605 746 лв.

Като реален и рестриктивен по отношение разходите за общинска администрация определи кметът доц. д-р Димитър Стойков бюджета на община Плевен, който на 15 февруари местният парламент прие. Намаляването на разходите за администрацията дава възможност за увеличение на издръжката на културните институти, спортните бази и за здравеопазване.

Община Плевен
Какво означават кодовете?

Кодовете, обозначени с различни цветове, са европейски изисквания, за да е единна сигнализационната система в целия Европейски съюз.

Код "бяло" - няма данни.

Код "зелено" - няма опасни явления

Код "жълто" - времето е потенциално опасно, но прогнозираните явления не са необичайни. Изисква се внимание. "Бъдете в течение на очакваните метеорологични условия и по възможност избягвайте рисковете"

Код "оранжево" - времето е опасно. Прогнозата е за явления с голяма интензивност. Възможни са щети. Препоръчително е прогнозата да се следи и да се изпълняват съветите на властите.

Код "червено" - без изненада значи много опасно време. Очакват се големи щети, възможни са извънредни мерки.
Най-древният християнски

маршрут в Европа

Всяка година милиони поклонници (пилигрими) поемат по 800 километров път, известен под името Камино. Той тръгва от Южна Франция, а крайната му точка е катедралата в испанския град Сантяго де Компостела.

Целта на пилигримите е да се поклонят на мощите и гроба на Св. Яков. Легендата разказва, че Яков бил рибар, брат на Йоан Кръстител и един от най-ревностните последователи на Христос. Загива като мъченик, след като през 44 г. цар Ирод го екзекутира. Според преданието неговите ученици Атанас и Теодор пренасят тялото му с лодка от Ерусалим през Средиземно море до Галисия. Друга притча пък разказва, че тленните му останки са превозени с талига, впрегната с диви биволи, които били опитомени само с едно покръстване. Погребват го някъде в галисийската земя край Падрон, в близост до съвременния град Сантяго, но после точното място е забравено. Гробът му бил открит чак през 813 г. от отшелника Пелагиус. Пътят до него му е показан от звезда, откъдето идва и името на бъдещия град – Компостела или Поле на звездата (Campus Stellae).

За пилигримите е въпрос на чест да изминат цялото разстояние от 800 км. пеша. Маршрутът е един от най-старите и датира от повече от 1000 години.

По Камино се върви пеш, на кон, на магаре или на велосипед - само тогава се признава, че си поклонник (пилигрим). Испания със закон е въвела правилото, че всеки, който се намира на Ел Камино е защитен и му се оказва всякаква помощ, за да стигне до неговата заветна цел – катедралата в Сантяго де Компостела, където са мощите на Свети Яков.

Смята се, че минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите над него. Приема се, че Камино е изминат успешно от всеки пилигрим, извървял пеша поне 100 км. По пътя може да срещнете и истински фанатици, помъкнали на гръб огромни кръстове. Не са рядкост и случаите на хора, прекосили цялото разстояние пеша. Това приключение отнема между 1 и 3 месеца. Важно е поклонниците да са обути в удобни обувки със здрави подметки.

Изминалите Камино получават писмено удостоверение в Сантяго де Компостела. Пилигримите се разпознават от останалите туристи по раниците, тояжките, кратунките и мидите, провесени на вратовете им. На мидения медальон е изрисуван кръстът на Св. Яков.

Радослав Райков