Задача №3 Задача №4 Разработил: Иван Петров Петров, Ф№18234019, Дистанционно обучение, „Счетоводство и контрол Проверил: …



страница1/2
Дата21.01.2024
Размер107.89 Kb.
#120039
ТипЗадача
  1   2
ИНДИВИДУАЛНО ЗАДАНИЕ ПО КОНТРОЛИНГ 2

ИНДИВИДУАЛНО ЗАДАНИЕ ПО КОНТРОЛИНГ
Тема на теоретичния въпрос: „Спецификата на немския и американския подход при определяне на вътрешните отговорности и структура в звената по контролинг и финанси“
Практическа част:
Задача № 3
Задача № 4
Разработил: Иван Петров Петров, Ф№ 18234019, Дистанционно обучение, „Счетоводство и контрол“
Проверил: …..
Спецификата на немския и американския подход при определяне на вътрешните отговорности и структура в звената по контролинг и финанси
Специалистите, изучаващи икономическа история, намират корените на контролинга в далечния 15 век. Историческите справки сочат, че съвременното виждане на длъжността „контролер“ има три прототипа - countrollour (counter-roullour), comptroller и controller. Първият е характерен за английския кралски двор през 15 век, като в задачите на контролера по това време се включват документирането и контрола на паричните и стокови потоци. В по-късни периоди навлизат и останалите два термина - comptroller (15-18 век), а от 18 век насам – controller. Други обвързват контролинга с глагола to control – контролирам, управлявам, но с неговия френски вариант, в смисъл на регистър и списък за проверка. Контролингът вече като научно направление възниква сравнително скоро и е повлияно от множество разнообразни фактори. Като основна предпоставка за появата и развитието му се приема промяната в макроикономическата обстановка в световен мащаб – промяна, която оказва широко влияние върху участниците в стопанския живот.
Извън кралските дворове, напредък в развитието на длъжността „контролер“ дава и създаденото през 1778г. в САЩ ведомство „Controller, Auditor, Treasurer and six Commissioners of Accounts”, чиято основна задача е осъществяване на контрол върху държавния бюджет и управлението на недостига в хазната. През същата година comptroller-ът е вече длъжност и в американския конгрес. Година по-късно финансовият департамент на Вашингтон назначава свой собствен comptroller, след което длъжността добива популярност в публичното пространство. Железопътната компания „Atchison, Topeka & Santa Fe Railway System” въвежда първа длъжността „контролер“ (през 1880г.), последвана от General Electric Company (1892г). General Electric допълва функциите на контролера и добавя към тях ревизията и търсенето на решения по редица финансово-икономически въпроси. Така постепенно интересът към контролерите се прехвърля и в частните компании. Концепцията за контролинг се заражда и оформя към края на 19 век в САЩ, предизвикана преди всичко от увеличаването на мащабите на предприятията и сложната им вътрешна среда. Рязко развитие и използване на концепцията за контролинг и звената от контролери се осъществява по време и след икономическата криза от 1929г., която остро поставя въпроса за контрол върху разходите, тяхнато планиране и контрола като средство за оцеляване. Това води до усъвършенствуване на системите за отчетност и контрол. Инициативата за прилагане на контролинговите знания и подпомагане на дейността на контролерите намира израз в създадения в САЩ Институт на контролерите (1931г.), трансформиран по-късно във Financial Executives Institute (1962г.). През 1969 г. динамиката в икономическата среда води до преименуване на Financial Executives Institute в International Association of Financial Executives Institute. Три десетилетия по-късно Институтът се наименова Financial Executives International, като с промяната на името и философията, се отварят вратите за членове от целия свят. Въпреки европейския си произход, същинското приемане на контролинговата концепция в Европа става едва след Втората световна война в рамките на американската икономическа експанзия и намира най-големи последователи в Германия. Първоначално приетите идеи на контролинга в Германия се разпространяват в немските клонове на американските компании, но остават в застой до края на 60-те години на 20 век, когато контролинговата идея се прехвърля в „чисто“ немските предприятия. Водеща предпоставка за приемането на контролинга в Германия и последващо му внедряване е новата система за управление по центрове на отговорност. Тя обуславя необходимостта от подобряване на съществуващия управленски инструментариум, а това поражда търсенето на нови квалифицирани специалисти, в чиито компетенции влиза външно наблюдение, консултиране и критично оценяване на мениджмънта.
Така се оформят и двете водещи школи, които оказват въздействие върху развитието на контролинг концепцията в глобален аспект, от една страна това е така наречената европейска школа и от друга страна това е американската школа. За различията в двете школи съществуват множество предпоставки, по-съществените от които са:

  • В исторически план немското управленско счетоводство е силно повлияно от идеите на икономическата теория;

  • В съответствие с немските традиции в отчетността, финансовото счетоводство се разглежда отделно от отчитането на разходите;

  • В практиката на немското управленско счетоводство се прилагат т.нар.„imputed costs“ (подразбиращи се разходи, присъща стойност или условни разходи),

  • Различията в модела на организация на бизнес средата в Съединените американски щати (САЩ) и Европа;

  • Видът на мениджмънта – непосредствено след Втората световна война в Германия корпоративния мениджмънт започва да работи съвместно с работниците при посредничеството на синдикатите. На работниците се дават както представителни функции, така и възможност да дискутират и представят техни възгледи както за промяна на работата, така и по отношение на проблеми от оперативно и дори стратегическо ниво. Двете концепции, които изхождат от едни и същи научни теории и имат общи инструментални и управленски положения, са базирани върху развитието на две същностно, институционално и традиционно различни икономики – американската и европейската.

В повечето случаи контролингът се възприема като немското управленско счетоводство, но спецификата на бизнеса, т.е. основите, върху които се полагат принципите на контролинга (управленско счетоводство), са различни. Свързва се основно с приноса на Германия и нейните изследователи на контролинга, които го изваждат от рамките на управленското счетоводство и го разглеждат като фундаментална управленска концепция, обхващаща проблемите на планирането, контрола и информационното осигуряване в предприятието. Първоначално обаче немските научни работници и мениджърите влагат различно съдържание в целите и задачите на контролинга. Това е резултат от неточното възприемане на понятието за контролинг и неточното му институционализиране. Проблемът е продиктуван от отъждествяването на контролинга с основната управленска функция контрол и с възприемането на контролинга не като част от мениджърския процес, а като негова алтернатива. Нееднозначното разбиране на контролинга от немската икономическа мисъл води и до неадекватното му приложение в практиката на немските производствени организации. Едва през 1965 г., когато в тях започва позиционирането на „центрове на печалба”, за чието управление използваните до тогава инструменти се оказват вече негодни, назрява потребността от управленска система, ориентирана към бъдещото развитие на производствените организации и насочена към информационно-аналитично осигуряване на мениджмънта. Така възниква Контрольорски образователен институт по планиране и отчетност, а през 1971г. и „Академия на контрольорите“, а за неин доайен се смята Албрехт Дайле. Той дефинира контролинга като процес, насочен към овладяване на икономическата ситуация в компанията. Той изхожда от функциите на контролерите, сред които са съпоставянето на плановите и фактически показатели (определящи финансовото състояние на компанията) и откриване на причините за съществуващите негативни разлики.
През 1975 г. е основан Съюз на контрольорите и в много висши учебни заведения се разкриват дисциплини и катедри по контролинг и именно през 60-те и 70-те години на миналия век се оформя и следващият етап от развитието на контрилинга, който е следствие от големите стратегически промени в средата на предприятието, с неговото възстановяване и развитие след Втората световна война.
В съвременните икономически речници контролингът е представен и като инструмент, и като система, а именно:

  • инструмент на планирането и отчетността;

  • средство за анализ на функционирането на компанията;

  • средство за подпомагане вземането на решение, с помощта на използване на компютъризирана система за събиране и обработка на информация;

  • система за непрекъсната оценка на различни страни от дейността на компанията (отдели, мениджъри, служители), в рамките на която отчитането, анализът и контролът формират една обобщаваща функция.

Както и да го тълкуват, и International Controller Association и International Group of Controlling, в основата на техните възгледи за контролинга стоят идеите на Дайле. Те свързват контролинга с управленската дейност. При това централната роля се отдава на прогнозиране и планиране, контрола и регулирането. Това е справедливо както по отношение на отделното управленско решение, така и спрямо процеса на управление на предприятието.
Дайле приема, че контролерите оказват подкрепа на мениджърите от различен тип. Те помагат на мениджърите, поемайки различни техни задължения (например организация на процесите на планиране или предоставяне на информация), допълват мениджърите на екипи, подпомагат ги в обосновката на решенията им, напътстват по въпросите, свързани с организацията на предприятието и пр.
Разглеждането на контролинга не може да стане без ясното дефиниране на неговите цели и задачи. В управленската литература обаче няма единно мнение за целите, задачите, функциите, принципите, методите, инструментите и позицията на контролинга. Късното дефиниране на целите и задачите е породено от това, че като концепция той се развива в следвоенна Германия, а преди това е част от системата на управление като звено или отделна позиция (контролер). Въпреки липсата на единно становище, възгледите за контролинга се диференцират на база съответния каталог от задачи, включен в двете школи – американската и немската.
В основата на каталога от задачи на американския модел стоят вижданията на Financial Executives Institute, съобразно които усилията на контролерите (под общото наименование „managerial accounting – управленско счетоводство“) са насочени към отчитането, планирането, информирането и анализа. По-конкретно в него се включват задачи като:

  • съставяне, координиране и контрол на реализацията на плановете;

  • сравнение на фактически получени резултати с приетите еталони и стандарти;

  • информиране на мениджмънта за резултата от дейността;

  • анализ на управленските процеси във всички нива и сфери на управление;

  • оценка на всички процеси/дейности;

  • анализ на политиката на организацията;

  • оценка на организационната и процесна структура на компанията;

  • формулиране и използване на принципите и методите на работа в областта на данъчното облагане;

  • контрол и координиране при съставяне на отчети за държавната администрация;

  • осигуряване на безопасност на имуществото;

  • наблюдение и изследване на икономическите, социалните и политически фактори и оценка на тяхното влияние върху компанията.

Списъкът от задачи на контролинга в Европа включва на първо място консултиране и координиране при бюджетирането, а впоследствие и останалите елементи, които имат допирни точки с американската контролингова система. Сред тях са:

  • консултиране и координиране в процеса на стратегическо планиране;

  • управление на разходите;

  • управление на вътрешната информация;

  • консултиране и координиране при планиране на инвестициите;

Горепосочените области на приложение и каталози от задачи са основата, върху която се изграждат и формулират съвременните цели и задачи на контролинга.
Привържениците на немската школа поддържат различни мнения относно целите и задачите на контролинга. Хан подкрепя и най-общото приетото твърдение, че целта на контролинга е производна на целите на компанията или я отъждествява с мерки по съхранение и успешно развитие на предприятието. Едновременно с това контролингът съдейства за достигането на главната цел на компанията оптимизирането на финансовия резултат (чрез максимизиране на печалбата и ценността на капитала при гарантирана ликвидност) и провеждане на специални икономически изследвания.
При представянето на целите на контролинга, Хорват изхожда от тези на компанията. Според него контролингът не само трябва да осигури информация на мениджмънта, а и да настрои нейното координиране и адаптиране спрямо променящите се външни и вътрешни условия, като се стреми да запази посоката на реализиране на поставените от компанията цели. От тази позиция той формира и две принципно различни координиращи задачи на контролинга: стратегическа (осигуряване на по-нататъшното изграждане и усъвършенстване на компанията) и оперативна (подкрепа в ежедневното функциониране на компанията). В този смисъл Хорват поставя на преден план целта „достигане на оптимален финансов резултат” и представя контролинга като ориентирана към резултатите функция в подкрепа на мениджмънта.
Причината за въвеждане на длъжността „контролер“ в частното предприемачество е развитието на индустриалния бизнес. Засиленото присъствие на контролера в компаниите става все по-осезаемо по време на икономически кризи и най-вече в годините на Великата депресия.
Ако в началото преобладава историческо-счетоводното виждане за контролинга и контролерът е изпълнявал функциите отчетност и ревизия при вече извършени стопански събития, то с времето те се разширяват. Годините на кризи променят съдържанието и формата на целеполагането и финансово планиране, което трансформира контролинга в система, ориентирана към бъдещи събития.
Първата формална дефиниция за функциите на контролинга (дадена през 1931г.) е тази на „Financial Executives Institute” – САЩ. Институтът дефинира функциите на контролерите в две форми – кратка и детайлизирана.
При кратката форма в обхвата от задължения на контролера попадат:

  • поддържане на отчетността за всички активи, пасиви и транзакции в корпорацията;

  • следене на регулярния одит на горепосочените елементи;

  • иницииране на мерки и процедури (чрез взаимодействие с други служители и ръководители отдели) за постигане на икономии и по-добра ефективност.

Кратката форма не определя пълния списък от функции на контролера, което предизвиква необходимост от тяхното представяне сред широката общественост и бизнеса.
През 1935г. Policyholders Service Bureau of the Metropolitan Life Insurance Company и Институтът на контролерите в САЩ преразглеждат функциите на контролерите и ги оповестяват в специално издание на Бюрото, озаглавено „Functions of the Controller”. В публикацията се определят задълженията и отговорностите на контролера, подредени по степен на важност и честота.
Новите задължения са систематизирани в следните групи:

  • общите отчетни дейности;

  • подготвя и одобрява всички финансови доклади и помощни отчети;

  • одиторски;

  • бюджетни дейности;

  • материалните запаси;

  • управлението на офисите;

  • допълнителни дейности- статистики на компанията;

  • изготвяне на специални доклади и изследвания.

Първият стандарт е разработен от Финансово-административния институт в САЩ и одобрен през 1962г. от Института на контрольорите в Америка. Основните функции и задачи на контрольорите са представени по следния начин:
1.Съставяне, координация и реализация на плановете на предприятието, което обхваща плана за печалбата, за инв естиции, за продажби и бюджети за косвени и нормативни разходи;
2.Съставяне и интерпретация на отчетите, сравнянане на фактическите резултати с плановите и нормативните;
3.Консултиране с всички мениджъри отговорни за разработване на директиви и тяхното изпълнение;
4.Разработка и прилагане на принципите и методите на данъчна политика;
5.Съставяне на отчети за държавните органи ;
6.Вътрешния контрол, ревизиите и застраховането са да гарантират опазването на имуществото на предприятието.
В американската модел за контролинга осезателно присъства практическата ориентираност и целесъобразност.
За разлика от западно-европейския модел за контролинга, американската припознава като свои основни задачи:

  • дефинирането и приложението на принципите и методите на работа на данъчното облагане и застрахователното дело;

  • контрола и координацията при изготвянето на отчетната документация, адресирана до държавните органи;

  • вътрешния одит и контрол.

В американската концепция за контролинга, функциите му се свеждат до:

  • планиране и контрол на продуктовата програма и проекти;

  • отчетност на приходите, разходите и управленско-счетоводните данни;

  • методика на планирането и обработка на данните;

  • счетоводство, обусловено от баланса, печалбата и загубите;

  • данъци и застраховки;

  • ревизии и одити.

Вторият стандарт в неговата първа версия на 2001г. е дело на Международната група по контролинг към Съюза на контрольорите в Германия. По-късно Международният съюз на контрольорите утвърждава през 2002г.. втора версия на стандарта. Двете версии определят дейността на контрольорите, в която функциите и задачите им се дефинирани като:

  • Според първата контролерите извършват помощна за мениджмънта икономическа дейност по планиране и управление на предприятието,

  • При втората версия, контролерите осигуряват прозрачност на резултатите, финансите, процесите и стратегиите, организират системата за вътрешно-фирмена отчетност и контрол, в съответствие с целите на компанията.

В западно-европейския модел за контролинга, функциите му се свеждат до:

  • планиране и контрол на продуктовата програма и проектите;

  • отчетност на приходите, разходите и управленско-счетоводните данни;

  • методика на планирането и обработка на данните.

Според западно-европейската концепция в сферата на контролинга не влизат дейностите, свързани с финансовото счетоводство, с данъчното и застрахователното дело и с вътрешния одит.
От това следва, че двата стандарта приемат за безспорно, че основната дейност на контролинга обхваща процесите на планиране и контрол и свързаното с тях информационно осигуряване.
Към края на 20-ти век организационното обособяване на функциите по контролинг се случват най-вече в големите и част от средните предприятия.
При по-малките предприятия тези функции по-скоро се изпълняват от наличните отдели по счетоводство и финанси, занимаващи се с планиране и контрол.
В големите предприятия изпълнението на задачите по планиране и контрол се обединяват организационно, технологично и методологично в посочените вече звена по контролинг. С времето тези звена се възприемат като центрове за оперативно управление и контролинга е подчинен на висшето ръководство.



Фиг. - Контролинг звена в големи предприятия
Определянето на компетенциите на звената по контролинг в различните предприятия се влияе основно от разгледаните - американска и немска формулировка, като все още няма единомислие за организационното разположение на тези звена.
В последните години се засилва интересът към контролинга като „нова концепция и система за управление”.
В края на 20-ти век се очертава и трети нов етап в развитието на контролинга, свързан с новите икономически и политически реалности, нови стратегически измерения. От това време е и началото на разработването и популяризирането на идеята за контролинг в Русия, а малко по-късно и в останалите бивши социалистически държави от Източна Европа в т.ч. и България.
Научната литература в Русия приема контролинга като концепция за ефективно управление на производствената организация с цел осигуряване на нейното стабилно функциониране в пазарна среда. У нас контролингът се възприема като система за целево-адаптивно управление и средство за подпомагане на управлението. Организираното изграждане на контролинга в българските фирми в условията на пазарна икономика поставя и нови изисквания пред тях, свързани с изграждането на нов тип структури на управление. Смяната на модела на икономиката след 90-те години породи необходимост от преосмисляне на методите за управление на националното стопанство на всички равнища. Съществуват миннодобивни предприятия у нас, особено въгледобивни дружества, които изпитват несигурност за реализацията на продукцията си и същевременно разполагат с остаряла техника. Цените на пазара на оборудването, материалите, енергията, нивото на концесионните такси растат, като правило, по-бързо от цените на произвежданата продукция. Това води до намаляване на печалбата и съответно - на възможностите им за реинвестиране в нова техника. Неопределеността и динамиката на околната среда пораждат необходимост да се търсят и внедряват нови механизми на управление, които да позволят на предприятията от бранша да укрепят своите пазарни позиции, да увеличат печалбите си, да подновят остарелите технологии и повишат своята конкурентоспособност при конкретните пазарни условия в страната. За бъдещото оценяване на тези предприятия и за успешното им развитие, при сравнително ниското качество на добиваните в тях суровини, ограничените запаси и високата им капиталоемкост, е необходимо да се пристъпи към внедряване на най-прогресивните съвременни методи на управление.
Няма стандартен контролинг. Той е винаги по-малко или повече специфичен за условията и предмета на дейност на конкретното предприятие. По тази причина, при внедряването на контролинга целият му механизъм следва да се приспособи към условията на българския пазар, към неговата спецификата и непредсказуемост. Само такъв път би позволил да се запазят предприятията, да се осигури работа на персонала, прилични заплати, да се гарангира плащането на дивиденти на собствениците, а на държавата – данъци.
Промените в околната среда на компаниите създават огромни възможности пред контролерите. В последните 30 години възгледите за контролинга еволюират не само в Европа, но и в САЩ, а ролята му на “bean counter” се трансформира в тази на „бизнес партньор”. Новата динамична среда изисква от него и по-точно управление на разходите и информация относно организационните дейности, процеси, продукти, услуги и клиенти. В резултат на това контролерът се превръща в член на екипа, който не само подпомага, но и участва пряко в процеса по активно вземане на решения.
Едно от предложенията на немската школа за постигане на баланса и справяне с промените на средата е моделът на Курт Левин – unfreeze (размразяване) -move (подвижен) (change) –refreeze (ново замразяване). За да бъде агент на промяната, контролерът трябва да е също така и иноватор, и оператор на промяната.
Прилагането на контролинга спомага да се оптимизира печалбата, да се запазят работните места, да се осигури съществуването на предприятието в най- сложни условия. Нарастването на печалбата, на свой ред позволява да се намерят средства за иновации, да се активизира творческия потенциал на персонала. Макар контролингът да е сравнително млада наука, неговите същност и особености днес се разпознават в управленската дейност на различни по стратегически размер и предмет на производството, организации в глобалната световна икономическа система, тъй като той има системен и комплексен характер по отношение на всички дейности, осъществявани в производствената организация и поддържа неразривна връзката с управлението й. Механизмите на контролинга се прилагат и развиват в редица компании, завоювали място в класацията на 100-те топ световни фирми, в големите конгломерати, в малките и средните предприятия. Широкото приложение на контролинга е резултат от отчетената му полезност и ефективност в управленския процес на производствените организации.

ЛИТЕРАТУРА:


1. С. Лесидренска - Контролинг в производствено предприятие - 2007г.
2. О. Симеонов –Контролинг.Оперативен контролинг – 2001
3. Р.Ман, Майер-Контролинг для начинающих – 1992
4. Р. Хорват – Концепция за контролинг - 2006
5. Д. Хан- Планирование и контрол.Концепция контролига. - 1997
6. А.Дайле – Практика контролинга - 2001
7. О. Симеонов- Контролинг. Основи но контролинга. - 2004

Нормативна уредба:



  • Закон за счетоводство

  • Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор

  • Икономически електронни сайтове.


Практическа част:


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница