Наказателен процес – особена част

Наказателен процес – особена част

2. Значение на досъдебното производство:

а/ без досъдебна дейност прокурорът и съдът не биха могли да осъществят задачата си по разглеждането и решаването на нак. дела от общ характер /при делата от частен характер няма досъдебна фаза/.

б/ досъд. производство е онази предварителна фаза, в която се извършва цялата подготвителна дейност по осигуряване на доказателствения материал и уточняване на обвинението.

в/ досъд. производство често предполага извършването на процесуално-следствени действия, които ще бъдат неповторими в съдебното заседание /оглед на местопроизшествието и др./.

г/ в тази фаза намират голямо значение всички форми на извънпроцесуално съдействие на обществеността за осъществяване на нак. процес:

Чл. 173. Прокурорът и следователят използуват широко съдействието на обществеността за изясняване на обстоятелствата по делото, както и за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

Чл. 174. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

(2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

д/ редица основни принципи на нак. процес намират пълно проявление и в досъд. фаза - разкриване на обективната истина, право на защита и др.

е/ в тази фаза не намира проявление принципът на състезателност - няма страни. Един и същ държ.орган осъществява едновременно ФРР и ФО.

ж/ досъд. производство се извършва задължително по всички дела от общ характер, а по изключение - по хипотезите на чл. 45 и чл. 46:

Чл. 45. Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 21, ал. 4, т. 3 -5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.

Чл. 46. В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл. 21, ал. 1.

з/ досъд. производство има два самостоятелни стадия:

- предварително разследнване - има две форми:

• 
  предварително производство - образуване и съдебно следствие;
  
• 
  полицейско производство - бързо полицейско производство и дознание;
  

и/ досъд. производство е тясно свързано със съдебното производство, тъй като:

- досъд. производство трябва не само да установи дали са налице необходимите условия за повдигане на обвинението пред съда, но и да събере и провери целия доказателствен материал, който е необходим за доказване на обвинението.

- досъд. производство определя и рамките /пределите/ на съд. производство, защото съдът разглежда делото, но само срещу лицата, по отношение на които е изготвен обвинителния акт и само за престъпленията, посочени в този обвинителен акт.

- основните материали, които са събрани по време на досъд. производство са и тези, които се проверяват в съдебното заседание.

3. Дейността, която се извършва на досъд. производство подлежи на контрол във всички стадии на съд. фаза. Когато при този контрол се констатират съществени процес. нарушения делото ще се върне на прокуратурата за поправяне на допуснатите нарушения.

4. Органи на досъд. производство са прокурорът и разследващите органи, като разсл. органи /дознатели и следователи/ са изцяло подчинени на прокурора.

5. Органите на досъд. производство се произнасят с постановления, които се обжалват по реда на чл. 181 - следователите обжалват пред прокурора; прокурорите - пред по-горен прокурор.

- предварително производство

- полицейско производство:

• 
  дознание
  
• 
  бързо полицейско производство
  

1. И двете форми на разследване са самостоятелни стадии на досъдебната фаза на нак. процес. И двете форми на разследване са наказателно-процесуална дейност.

2. Способите за събиране и проверка на доказателствен материал са едни и същи и при двете форми /чл. 409, ал. 5/.

3. Прокурорът осъществява надзор за законност както при извършване на дознание, така и при извършване на предварително производство с едни и същи методи и средства.

4. Събраната информация в хода на предварителното производство и в хода на дознанието има едно и също значение за съда.

5. Съдебния контрол, който се извършва е един и същ - от първоинстанционния съд.

II. Разлики:

1. В органите: следовател - дознател.

2. В приложното поле:

а/ предв. производство - чл. 171 /императивна норма/ - при престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инстанция на ОС и престъпления, изрично посочени в НК; престъпления извършени от непълнолетни лица /независимо дали става въпрос за общ или частен характер на делото/, от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; и престъпления, извършени от чужди граждани или извършени в чужбина. Прокурорът може да образува предв. производство по изключение, когато това се налага от фактическа и правна сложност на случая. Във всички други случаи извън чл. 171 се провежда полицейско производство.

б/ полицейско производство - чл. 408б:

- бързо полиц. производство - когато лицето е заварено при извършване на местопрестъплението или е заловено непосредствено след извършването му; когато в/у тялото или дрехите му има явни следи от престъпление; лицето се е явило лично пред органи на МВР, следователя или прокурора с признание за извършено престъпление. Извършителят на престъплението е известен /или е заловен, или е посочен, или е заварен, или се е явил сам/. Бързото полиц. производство е от категорията на т. нар. неотложни производства - трябва да започне веднага, защото много голяма част от действията, които трябва да се извършат са неотложни.

- дознание - чл. 408б, ал. 3 - във всички случаи, когато не се провежда бързо полиц. производство.

3. Предварителното производство е винаги задължителна форма за разглеждане на нак. дела, а полиц. производство не е задължителна форма, защото:

а/ чл. 171 - “предварително производство задължително се провежда...”

б/ чл. 409, ал. 2 “За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание или полицейското производство - в предварително производство”. В НПК не съществува текст, който да упълномощава прокурора за обратното или да образува полиц. производство, когато за престъплението се предвижда предв. производство.

4. За образуване на предв. производство се поставя изискване да бъдат събрани достатъчно данни за извършеното престъпление, затова когато не са налице достатъчно данни се прави предварителна проверка, докато в полиц. производство не се прави предв. проверка.

5. В сроковете:

а/ за предв. производство: чл. 222 - за завършване 2 месеца, но може да се съкрати или увеличи в определени граници;

б/ за дознанието - чл. 410а, ал. 2 за завършване 1 месец, като може да се удължи с още 1 месец;

в/ за бързо полиц. производство - чл. 410а, ал. 1 - 7 дни.

6. При полиц. производство не се съставя акт за образуване, не се издава постановление за привличане към наказ. отговорност, а производството се счита за започнало от датата на акта /протокола/ за първото процесуално-следствено действие.

При предв. производство задължително се провежда предявяване на разследване, за което се призовава обвиняемия и неговия защитник, гражданския ищец и гражданския ответник.

7. Пострадалият и гражд. ищец могат да участват и в полиц. производство, тъй като се прилага чл. 414 - тъй като няма особени правила - прилагат се правилата за предв. производство.

8. Актовете на следователите се обжалват пред прокурора. Актовете на дознателите - също /чл. 414/.

3. Образуване на предварително произвдство
1. За да се образува предварително производство е необходимо наличието на 4 предпоставки:

• 
  законен повод – това е съобщение за извършено престъпление, адресирано до компетентните органи. Законните поводи са изчерпателно посочени в НПК – чл. 187 – законни поводи за образуване на предв. производство: съобщения до прокурора или следователя за извършено престъпление; статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата; лично явяване на дееца пред прокурора или следователя с признание за извършено престъпление; непосредствено разкриване от прокурора или следон.вателя на признаци на извършено престъпление. Съобщението може да бъде направено от всеки и във всякаква форма, но анонимните съобщения не са законен повод. Съобщението трябва да е адресирано и да е достигнало до следовател и прокурор, т.е. те са единствено компетентни да образуват предварително производство;
  
• 
  достатъчно данни, че е извършено престъпление – в чл. 190, ал. 1 съществува легална дефиниция на понятието достатъчно данни: “когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление”.
  

1. 
   самият законен повод е придружен с достатъчно данни за извършено престъпление – в този случай компетентният орган изготвя постановление за образуване на предварително производство;
   
2. 
   законният повод не е придружен с достатъчно данни за извършено престъпление – в този случай се извършва предварителна проверка.
   

Органите извършват предварителната проверка под ръководството и надзора на прокурора.

Предварителната проверка не е наказателно-процесуална дейност и нейните резултати не могат да послужат като доказателство, защото по време на предварителната проверка не се допуска извършване на следствени действия. Но от този принцип има изключение, защото по време на предварителната проверка могат да се извършат и 4 следствени действия:

• 
  оглед на местопроизшествието и свързаните с този оглед:
  

• 
  претърсване,
  
• 
  изземване,
  
• 
  разпит на свидетели.
  

По време на предварителната проверка не се събират и не се установяват доказателства, затова получените материали не могат да се използват в хода на процеса. Тези материали могат да послужат като доказателства само ако бъдат легализирани, а това значи да бъдат събрани по реда на НПК.

Ако се съберат достатъчно данни за извършено престъпление, компетентният орган (следовател, прокурор) ще изготви постановление за образуване на предварително производство.

Ако не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление, а вече е направено всичко необходимо и възможно – компетентният орган изготвя постановление за отказ да се образува предварително производство.

Ако обаче не е направено всичко необходимо и възможно, се прави допълнителна предварителна проверка, но в крайна сметка всяка предварителна проверка трябва да завърши с едно от двете постановления.

• 
  от самия законен повод може да се направи извод, че е необходимо да се извършат неотложни следствени действия – в този случай се образува предварително производство. Това е единственият случай, когато компетентните органи могат да образуват предварително производство без да са налице достатъчно доказателства. В този случай трябва и е важно да открият и запазят навреме доказателствените средства.
  

Постановлението за образуване има едно-единствено значение – да се сложи началото на наказателния процес, след което е допустимо да се извършават всички допустими от НПК процесуални следствени действия.

След като образува предварително производство следователят извършва необходимите следствени действия – разпит, очна ставка, експеримент и др. Непосредствената задача на следователя е да събере достатъчно доказателства. При извършването на тези действия следователят разполага с пълна оперативна самостоятелност. Той сам решава какви следствени действия и в каква последователност да ги извърши. Това е и най-голямото умение на добрия следовател. Тук и прокурорът не може да му дава указания.

• 
  Когато в законния срок (2 месеца, чл. 222 от НПК) на разследването са извършени всички необходими следствени действия, но не са събрани достатъчно доказателства, предварителното производство се спира.
  
• 
  Когато следователят е извършил необходимите и възможни следствени действия и е събрал достатъчно доказателства за извършеното престъпление, то той повдига обвинението. Това означава, че следователят изготвя постановление за привличане на обвиняем.
  

• 
  Когато следователят изготви постановлението, в този момент за пръв път възниква фигурата на обвиняемия.
  
• 
  За първи път възниква и функцията по обвинението – това е началото на наказателното преследване.
  
• 
  Реквизитите на постановлението за привличане на обвиняем са посочени в чл. 207, ал. 2 от НПК – дата и място на издаване; орган, който го издава; 3-те имена на лицето, което се привлича като обвиняем; престъплението, в което се обвинява; доказателствата, на които се основава обвинението; нак. закон, по който се привлича лицето като обвиняем. Липсата на който и да е от тези реквизити ще означава незаконно привличане на едно лице като обвиняем.
  

Член 207 изисква да се впише в постановлението и престъплението, в което се обвинява лице, т.е. в постановлението трябва да се впишат фактическите обстоятелства при извършването на престъплението (дата, час, място, начин). Важното е да се посочат фактите.

• 
  След като повдигне обвинението следователят задължително определя мярката за неотклонение – една от 4-те мерки. По нашето право не може да има обвиняем без мярка за неотклонение, но може да има уличен без мярка за неотклонение.
  

• 
  След това следователят пристъпва към предявяване на обвинението:
  

• 
  Непосредствената задача на предявяването на обвинението е да научи обвиняемият в какво е обвинен – обвинението се предявява по правилата на чл. 209, ал. 5 от НПК – обвиняемият и неговият адвокат трябва да имат възможност да прочетат обвинението. В този момент следователят не е длъжен да предоставя каквито и да било доказателства.
  
• 
  При предявяването на обвинението за пръв път възниква функцията по защитата.
  
• 
  Предявяването на обвинението е първият момент, от който може да участва защитникът в наказателния процес.
  
• 
  Непредявяването на обвинението винаги ще е съществено процесуално нарушение, защото обвиняемият няма да знае в какво е обвинен и няма да може да се защити.
  

• 
  Веднага след като предяви обвинението следователят е длъжен да извърши разпит на обвиняемия.
  
• 
  Повдигането, предявяването на обвинението и разпитът на обвиняемия са процесуални действия, които се извършват по силата на закона (ex lege) незабавно едно след друго. Незабавно означава, че:
  

• 
  между повдигането, предявяването на обвинението и разпита на обвиняемия не могат да се извършват други следствени действия;
  
• 
  трябва да се извършват веднага щом това стане възможно.
  

• 
  След разпита на обвиняемия следователят продължава да извършва следствени действия при пълна оперативна самостоятелност. Целта е:
  

• 
  да се проверят обясненията на обвиняемия;
  
• 
  да се установят всички факти, които ще се оценят като утежняващи, респективно смекчаващи вината обстоятелства.
  

• 
  Когато следователят прецени, че е извършил обективно, всестранно и пълно разследване, той пристъпва към предявяване на следствието: целта на предявяването на следствието е да се запознае обвиняемият с всички приложени към делото материали. Предявяването се извършва в канцеларията на следователя. Следствието се предявява, освен на обвиняемия в присъствието на неговия защитник, на гражданския ищец и гражданския ответник в присъствието на техните повереници.
  

• 
  След като предяви следствието, следователят изготвя своя заключителен акт:
  

• 
  обвинително постановление;
  
• 
  постановление с мнение за прекратяване;
  
• 
  постановление с мнение за спиране.
  

Независимо как ще бъдат именувани тези актове на следователя, винаги става въпрос за изготвяне от следователя на писмено заключение относно въпроса как да приключи досъдебното производство – с прекратяване, със спиране или с предаване на съд. Заключението в тези актове няма задължителна сила за прокурора.

• 
  След като изготви своя заключителен акт, следователят изпраща делото заедно с всички материали на прокурора, с което започва третият стадий на досъдебното производство – действия на прокурора след приключване на предварителното разследване.
  

1. Фактически предпоставки - повдигането на обвинението става чрез постановление за привличане на обвиняем /при предв. производство/.

При полиц. производство не се издава нарочен акт, с който лицето да се конституира като уличено лице.

Повдигането на обвинение след приключване на предв. разследване /без значение дали е дознание или предв. производство/ става с обвинителен акт.

За да повдигне обвинение в хода на предв. производство е достатъчно да има доказателства за виновността на конкретно лице в извършване на конкретно престъпление - чл. 207 - фактическа предпоставка.

Според чл. 409, ал. 1 /отменена 2001г./ “не се повдига обвинение по реда на чл. 207” - не са необходими достатъчно доказателства за да възникне фигурата на уличеното лице при полицейското производство.

Фактическата предпоставка за повдигане на обвинение след приключване на предв. производство е друга: не да са събрани достатъчно доказателства за вината на лицето, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин /чл. 235/.

Достатъчно доказателства от субективна страна означава обосновано предположение за извършеното престъпление и вината на извършителя. Обосновано предположение ще бъде налице, когато от събраните по делото доказателства следователят ще може да направи едно единствено предположение за престъплението и вината.

Достатъчно доказателства от обективна страна - следователят трябва да извърши всички необходими и всички възможни следствени действия. Когато всички възможни следствени действия са извършени и анализа им ще може да позволи да се направи едно единствено предположение за извършеното деяние и вината. Единствените съмнения на следователя могат да идват от там, че лицето, с/у което ще бъде повдигнато обвинението още не е разпитано.

Когато се повдига обвинението в съд. фаза с обвинителен акт, обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин.

2. Материалноправни предпоставки:

а/ да се касае за деяние, което осъществява състав от НК от наказателноотговорен субакт;

б/ да не са налице условия за освобождаване от наказ. отговорност - налагане на възпитателни мерки или адм. наказание;

в/ наказателната отговорност да не е погасена и да не е изключена.

3. Процесуалноправни предпоставки:

а/ да не е издадено и влязло в сила определение за прекратяване на производството;

б/ да няма основание за спиране на обвинението;

в/ да е налице компетентен орган да повдигне обвинението;

г/ да се повдигне обвинението с нарочен акт - във всички случаи с обвинителен акт;

д/ да са спазени всички изисквания на КРБ и на ЗСВ, когато се привлича към нак. отговорност лице, което се ползва с имунитет.

2. Полицейско производство се провежда по дела, по които предварителното производство не е задължително.

3. Видове: дознание и бързо полицейско произвдство:

а/ бързо полицейско производство се провежда, когато:

- лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;

- върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

- лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление.

б/ извън тези случаи се провежда дознание.

4. За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание или полицейското производство - в предварително производство. Извършителят е известен!

5. По отношение на уличения вземането на мярка за неотклонение не е задължително, освен в случаите по чл. 153, ал. 1 - Когато обвиняемият без уважителни причини не се яви пред съответния орган или не изпълни друго задължение, произтичащо от наложената мярка за неотклонение, тя се заменя с по-тежка.

6. При разследването дознателите използват всички способи за събиране и проверка на доказателствата.

7. Постановленията и писмените указания на прокурора са задължителни за дознателя и не подлежат на възражение.

8. Наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване. Уличеният има право на защита съобразно нормите на НПК.

9. При бързото полиц. произвдство дознателят приключва разследването в седем-дневен срок и изпраща делото на прокурора.

При дознанието дознателят приключва дознанието в едномесечен срок и изпраща с мнение делото на прокурора. В случаите на фактическа и правна сложност прокурорът може да продължи срока с още един месец.

10. Прокурорът се запознава с материалите на полицейското производство, с възраженията и с исканията на уличения и на неговия защитник. Той се произнася, като:

• 
  повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото в съда;
  
• 
  внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 414а или със споразумение при условията на чл. 414ж;
  
• 
  връща делото на дознателя за събиране на нови данни или за отстраняване на нарушения. В тези случаи прокурорът определя срок за извършване на действията, който за дознанието не може да бъде по-дълъг от две седмици, а за бързото полицейско производство - от седем дни;
  
• 
  изпраща делото на съответния първоинстанционен съд с постановление за прекратяване на наказателното производство;
  
• 
  спира наказателното производство в случаите по чл. 22 и 22а;
  
• 
  разпорежда извършването на дознание, когато не са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 или когато това се налага за разкриване на обективната истина;
  
• 
  образува предварително или преобразува полицейското производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина,
  

По дознанието прокурорът се произнася в срок до един месец от получаване на делото.