Задача №6 „ Евристични методи II изработил: проверил: Наталия Ивайлова Метровска ас. Станчева група: 40

„Евристични методи II”

изработил: проверил:

Наталия Ивайлова Метровска ас. Станчева

група: 40

Ф.№ 111210068

1. Уточняване на проблема.

Често при ТО проблемът се свежда до търсене на нов външен вид или допълнителна функция, или друга реализация на някоя от функциите на изходния ТО.

2. Определяне на главната и останалите основни функции на обекта.

3. Аналогия със словесно описан ТО.

3.1 Избор по случаен или системен начин на обекти, в които е налице подобна главна или основни функции чрез задаване на въпроса „ В кои други обекти е налице подобна функция -…..(главна или друга основна функция)?”. Съставя се списък на тези обекти.

При системно търсене е подходящо да се търсят ТО, в които се ползват различни потоци , както и класификация на ТО.

3.2 Всеки ТО от т.3.1 се приема за аналог и се анализира реализацията на проблема в него.

3.3 Преценка на целесъобразността от взаимствуване на реализацията в аналога от т.3.2 и при положително решение тази реализация се приспособява към изходния обект.

4. Аналогия с чертеж на ТО.

4.1 Избор по случаен или по системен начин на чертежи на ТО.

4.2 Анализ на всеки чертеж от гледна точка на форми, на реализации на функции, на потоци, на свойства с цел разрешаване на проблема.

4.3=т.3.3.

5. Аналогия с инженерен ефект или явление.

Тази точка се използва в случай, че проблема е свързан с ИЕ.

1. 
   Определяне на ИЕ, който съществува в частта от обекта, засягаща проблема, както и входящия и изходящия му поток.
   
2. 
   Търсене сред база данни или сред други ТО на ИЕ, които имат същия изходящ поток, както този от т. 5.1.
   
3. 
   =т.3.3.
   

6.1 Избор на случаен обект.

6.2 За всеки обект от т.6.1 определяне на потоците, частите и свойствата му.

6.3 Приспособяване на елементите от т.3 за намиране на решение на проблема .

7. Аналогия с картина.

7.1 Избор на случайна картина.

7.2 Анализ на картината,който отчита : цялостното внушение на картината; формите, които се изобразени; частите, които са дадени; действията (процесите), които директно или индиректно се проявяват; свойствата на елементите, посочени по-горе.

7.3 Приспособяване на елементите от т.7.2 за намиране на решение на проблема.

8. Аналогия с текст.

8.1 Избор на случаен текст (художествен текст, технически текст, стихотворение).

8.2 Както т.7.2 , но за избрания произволен текст.

8.3= т.7.3.

9. Аналогия с дума.

За приложението на аналогия със случайна дума вж. КЗ 2 , метод „ Фокусни обекти”.

10.1 Избор на случаен музикален откъс.

10.2 Анализ на откъса: каква асоциация навява?; каква картина се появява в съзнанието?; какви спомени навява?; какво напомня- епоха, място, хора, нация?; кои са музикалните инструменти, с които се изпълнява?; какви са действията на изпълнителя?

10.3 Определят се формите, частите, действията (процесите), които директно или индиректно се проявяват, свойства на елементите, посочени по-горе.

10.4 Търси се приспособяване на елементите от т.10.3 за намиране на решение на проблема.

11. Аналогия с произволен елемент (филм; природен обект; всяко нещо, което виждаме, чуваме, усещаме, прочитаме).

11.1 Уточняване на елемента.

11.2 Определяне на неговите части, действия, форми, свойства.

11.3 Приспособяване на елементите от т.3 за намиране на решение на проблема.

11.4 При липса на решение се продължава с по-детайлно определяне на части, действия, форми и свойства и приспособяване на елементите.

Заб. Допуска се пропускането на няколко точки от алгоритъма.

1. 
   Търси се нов външен вид, допълнителна функция или друга реализация на ТО хладилник.
   
2. 
   Съхраняване на продуктите свежи, охлаждане на храни и напитки, замразяване на храни.
   
3. 
   Аналогия със словесно описан ТО:
   

• 
  хладилна чанта;
  
• 
  фризер;
  
• 
  климатик;
  

• 
  хладилна чанта – може да бъде електрическа, газова, с компресор, термоелектрична на ток и газ; подходяща е за автомобили и камиони;
  
• 
  фризер - използва се за трайно замразяване на продукти;
  
• 
  климатик – работи на принципа на хладилната машина; използва се с цел охлаждане и намаляване влажността на въздуха;
  

4. 
   Аналогия със случаен обект:
   

• 
  телевизор;
  
• 
  закачалка;
  

5. 
   Аналогия с картина:
   

На картината е изобразена фруктиера с плодове. Аналогията, която може да се направи е, че хладилникът е самата фруктиера, а плодовете са поставените в него продукти, които трябва да бъдат запазени свежи.

Няколко от рафтовете на хладилника може да бъдат с формата на фруктиерата. Дръжките на шкафчетата и на вратата може да бъдат с формата на някой от плодовете на картината. Самият хладилник също може да бъде с цвета на някой плод.

6. 
   Аналогия с текст:
   

7. 
   Аналогия с дума:
   

• 
  салфетка – шарена, ароматизирана;
  
• 
  ключодържател – светещ, пирамида;
  

„светещ” хладилник – през деня абсорбира слънчевите лъчи, а вечер свети; има вградена сензорна лампа и когато някой мине покрай него светка;

„пирамида” – хладилникът има формата на пирамида;

8. 
   Аналогия с музикален откъс:
   

Хладилникът спомага за здравословното хранене, тъй като главната му функция е да запазва зеленчуците и плодовете свежи.

9. 
   Аналогия с произволен елемент:
   

Вратата на хладилникът може да е от стъкло. Механизмът на отваряне може да е чрез плъзгане или чрез дърпане на дръжката.

1. 
   Уточняване на проблема.
   
2. 
   Проблемът се представя с различни (по-конкретни или по-абстрактни), но кратки формулировки.
   
3. 
   Задава се въпросът „Къде сред живата природа се среща решение на подобен проблем?”.
   
4. 
   Прави се проучване сред речници, енциклопедии, специализирана литература или се търсят знания на биолог с цел да се намерят известно количество отговори на поставения в т.3 въпрос. Малка част биологични ефекти (биологични факти) са дадени в П21.
   
5. 
   Анализира се възможността по аналогия с живия обект да се намери решение на проблема от т.1.
   

1. 
   Търси се нов вид хладилник.
   
2. 
   Някои възможни формулировки: „охлаждане на продукти”, „замразяване на продукти”, „запазване на продукти”, „изстудяване на продукти”.
   
3. 
   Къде в природата се среща подобен проблем?
   
4. 
   Някои възможни отговори са:Пещери, ледници, сняг.
   
5. 
   (пещера) хладилникът е облицован отвън и отвътре, така че да прилича на пещера;
   

(сняг) хладилникът е и с камера, в която се поддържа такава температура, че в нея се образува скреж и сняг;

1. 
   Уточняване на проблема.
   
2. 
   Свойства.
   
   1. 
      Описание на функционирането на обекта- проблем като цяло и/или на основните му части, които реализират неговото предназначение.
      
   2. 
      Определяне на значимите свойства на съществените думи от описанието. Свойствата се представят чрез прилагателни думи.
      
   3. 
      Всяко прилагателно от т.2.2 се представя чрез съответното съществително име.
      
   4. 
      Комбиниране на прилагателните и съществителните като се търсят по-необичайни (парадоксални) комбинации.
      
   5. 
      Търсене на решение на проблема като се изхожда от парадоксалните описания.
      
3. 
   Несъчетаеми признаци.
   
   1. 
      Определят се съществените признаци на обекта.
      
   2. 
      За всеки признак от т. 3.1:
      
      1. 
         Определят се противоположен признак или признак, несъчетаем с разглеждания такъв.
         
      2. 
         Обединяват се изходния и противоположния (несъчетаемия ) признаци.
         
   3. 
      За всяка двойка признаци от т.3.2.2 се търси възможност за едновременна реализация на двата признака чрез:
      

• 
  редуване във времето на двата признака;
  
• 
  едновременно приложение на двата признака, но за различни части на обекта;
  
• 
  „илюзия”, т.е. чрез създаване само на впечатление за реализирането на единия признак;
  
• 
  разделяне на обекта на части, всяка от които е носител на единия от признаците;
  
• 
  други начини.
  

1. 
   Търси се нов вид ТО „Хладилник”.
   
2. 
   Хладилникът е термоизолиран шкаф, в който се поддържа температура по-ниска от тази на околната среда. Според предназначението си хладилниците са: битови и промишлени. В хладилниците се използват вещества, които могат да отнемат голямо количество топлина като: фреон, амоняк, въглероден диоксид. Хладилникът се състои от: кондензатор, изпарител, компресор, термостат.
   
   1. 
      (хладилник) термоизолиран, битов, промишлен;
      

(изпарител) електрически, въздушен, газов;

(компресор) въздушен, бутален;

(термостат) регулируем, стандартен, интегрален;

1. 
   Термоизолатор, бит, промишленост, електролит, керамика, електричество, въздух, газ, бутало, регулатор, стандарт, интеграл;
   
2. 
   Термоизолирано бутало (бутален термоизолатор), битова керамика (керамичен бит), електрически регулатор (регулирано електричество), газов интеграл (интегрална газ), стандартен електролит (електролитен стандарт), въздушна промишленост (промишлен въздух).
   
3. 
   Някои решения:
   

• 
  рафтовете в хладилника са керамични;
  
• 
  има специален бутон (електрически регулатор), с който се регулира разхода на енергия;
  

3. 
   Несъвместими признаци:
   
   1. 
      Масивен, с врата, с рафтове, цветен;
      
   2. 
      Масивен – немасивен, с врата – без врата, с рафтове – без рафтове, цветен – безцветен;
      
   3. 
      Масивно немасивен (немасивно масивен) – Немасивният хладилник се облепя с фолио, което му придава масивен вид.
      

Рафтово безрафтен (безрафтово рафтен) – Рафтовете могат да се извадят и така остава само дъното на хладилника.

Цветно безцветен (безцветно цветен) – Цветът на хладилника е еднакъв с този на заобикалящите го предмети т.е. се слива с околната среда.
Модул „Фантастична аналогия”
Алгоритъм:
1.Уточняване на проблема.

2. Фантазия.

2.1 Генериране на фантастична идея за решаване на проблема.

За тази цел може да се използва всичко- феи, магьосници, вълшебни пръчици, летящи килимчета, вълшебни думички (напр.абракадабра), духове, бързоходни обувки, малки летящи човечета, магии; телта могат да променят произволно форма, размери, разположение, физическите закони не действат; всякакви източници на енергия са под ръка и точно в подходящия вид и количество; могат да се използват реални, но неприложими за проблема , средства ,напр. да се стигне до луната чрез стълба ; може дори да се смята,че проблема сам се е решил; всичко детско, глупаво, смешно, е подходящо.

2.2 Декодиране, „приземяване” , на фантастичната идея.

За тази цел:

• 
  уточнява се нереалният елемент от идеята;
  
• 
  този елемент се разглежда като символ на нещо реално;
  
• 
  търси се това реално нещо;
  
• 
  оформя се реална идея, решаваща проблема.
  

3. 
   Смесване на обекти.
   
   1. 
      Избор на случайни ТО.
      
   2. 
      Определяне на техните съставни части (функции).
      
   3. 
      Размяна (добавяне) на съставните части (функции) между случайните ТО и изходния ТО.
      
   4. 
      Приспособяване на новата разменена или добавена съставна част (функция) към изходния обект.
      
4. 
   Нереални параметри и стойности.
   
   1. 
      Определяне на съставните части на ТО.
      
   2. 
      За всяка съставна част се определя класификационни признаци.
      
   3. 
      За всеки признак от т.3.1.
      
      1. 
         Определяне на характеризиращи ги параметри и техните гранични стойности .
         
      2. 
         Избор на стойности, които са извън границите, т.е. които са невъзможни.
         
      3. 
         Търсене по аналогия или асоциация на решение на проблема, като стойностите от т.4.3.2 се считат за условни.
         

1. 
   Търси се друга реализация или допълнителна функция на ТО „Хладилник”.
   
2. 
   Златна рибка изпълнява желания за различни видове сладолед. Магьосница променя светлините в хладилника. Феи с магически пръчки почистват, когато хладилника е празен.
   
   1. 
      (златна рибка изпълнява желания за сладолед) – в хладилника е вградена мини машина за сладолед;
      

(феи с магически пръчки, които почистват) – вградена система за почистване, която се активира от потребителя при празен хладилник;

3. 
   Смесване на обекти:
   

(хладилник – сейф) – хладилник с код за отварянето му;

(хладилник – диамант) – хладилник инкрустиран с диаманти;

4. 
   Нереални параметри и стойности:
   
   1. 
      Рафт, врата.
      
   2. 
      (рафт) Размери, брой.
      

4.3.2. Невъзможни размери са например: 5x5cm;

4.3.3. На всеки ред се поставят няколко рафта един до друг, за да се получи нормален размер.

4.3.1. (количество) Броят на рафтовете в един хладилник варира от 2 до 6 в зависимост от височината на хладилника.

4.3.2. Невъзможни количества са: 0, 20.

4.3.3. При липсата на рафт продуктите може да се поставят на дъното на хладилника.

При наличието на 20 рафта височината на хладилника трябва да е достатъчно голяма, за да може те да бъдат поставени. Друг вариант е рафтовете да може да се прибират и издърпват в зависимост от това кой рафт е необходим на потребителя.

4.2. (врата) Размери, брой;

4.3.1. (размери) За гранични размери за една нормална врата може да се приемат размерите: 120х50 cm – 180x60 cm.

4.3.2. Невъзможни размери са: 300х15cm.

4.3.3. Хладилникът се състои от 6 части 50х15cm, които може да се поставят една върху друга (тип „лего”) или една до друга.

4.3.1. (брой) Като правило вратата на хладилника е 1.

4.3.2. Невъзможен брой са: 6.

4.3.3. Цялата врата на хладилника се състои от 6 по-малки варитички, които също могат да бъдат отваряни.

1. 
   Синоними и сродни думи.
   
   1. 
      Определяне на съществителните (ключовите) думи Дi в изходната идея.
      
   2. 
      Уточняване на синонимни или близки по значение думи Сi за всяка дума от т.1.1 , вкл. и чрез търсене на синонимни или близки по значение думи на синонимните или близки по значение думи.
      
   3. 
      Всяка дума Дi последователно се заменя с думите Сi.
      
   4. 
      Проверява се дали решенията по отделните думи се явяват решение на изходната задача. При положителен отговор е налице модификация на идея.
      
2. 
   „ Само ….. ли?”.
   
   1. 
      За всяка дума Дi от т.1.1:
      
   2. 
      Поставя се въпроса :”Само ….(съществената дума) ли …..(част или всички останали думи от решението) може да бъде?” , като въпросът се оформя правилно от граматична и същностна гледна точка.
      
   3. 
      Съставя се списък на всички въпроси. Всеки въпрос представлява задача, чрез която се търси модификация на изходното решение.
      
3. 
   Класификация.
   
   1. 
      Всяка съществена дума Дi от т.1.1 се класифицира по различни възможни признаци. Задаване на въпроси към Дi спомага за получаване на класификационни признаци. Видовете въпросителни местоимения и наречия в българския език са:
      

Какво, що…?

Кого, кому….?

Какъв (каква, какво, какви)…?

Колко….?

Чий(чия, чие, чии)…?

Как..?

Кога…?

Защо..?

2. 
   Проверява се дали решенията по отделните думи се явяват решение на изходната задача. При положителен отговор е налице модификация на идея.
   

Алгоритъмът можа да се прилага многократно като се предефинира изходната идея. Това може да стане като тя се опише:

• 
  по-подробно (по-детайлно)
  
• 
  по-обобщено (всяка съществена дума се представи чрез обобщаваща я дума )
  

Алгоритъмът може да се прилага многократно и като за изходна идея се приеме някоя от модификацираните идеи.

1. 
   Търси се нов външен вид или допълнителна функция, или друга реализация на функция на ТО „Хладилник”.
   
2. 
   Нека изходната идея е:
   

3. 
   автоматично, сигнализиране, препълване;
   
4. 
   Синоними и сродни думи.
   

4.1.1. Синонимните думи, открити чрез синонимен речник са:

(автоматично) машинално, самостоятелно, интуитивно, инстинктивно;

(сигнализиране) информиране, известяване, уведомяване, предупреждаване, съобщаване;

(препълване) претъпкване, пренасищане, преизпълване, презареждане, пренатоварване;

4.1.2, 4.1.3.

(автоматично) „Интуитивно/самостоятелно/инстинктивно/машинално сигнализиране при препълване на хладилника.”

Хладилникът е оборудван със сензори, които му подават сигнал, когато е препълнен и по този начин сигнализира за проблема.

(сигнализиране)

„Автоматично предупреждаване/съобщаване/информиране при препълване на хладилника.”

Хладилникът сигнализира чрез мелодия, гласово съобщение или светлинна индикация за проблема.

(препълване)

„Автоматично сигнализиране при претъпкване/пренатоварване на хладилника.”

Хладилникът маркира продуктите с изтичащ срок на годност и така потребителя е улеснен при избора кой продукт да извади, за да освободи място.

5. 
   (автоматично) „Само автоматично ли сигнализира при препълване на хладилника?”; при заявка на потребителя;
   

След определен период от време сам премахва ненужните продукти.

(препълване) „Само при препълване ли да сигнализира?”

При изтичане на срока на годност на някой продукт.

6. 
   Класификация.
   
   1. 
      (автоматично)
      

• 
  според времето: в момента, в който се препълни; след определен период;
  

• 
  всички решения се явяват модификация;
  

• 
  според естеството на сигнализация: звуково(песен, гласово съобщение), светлинно(различни цветове и яркост), чрез вибрация, чрез миризма (приятна или неприятна);
  

• 
  всички решения се явяват модификация.
  

• 
  според вида: с различни видове храни и напитки;
  
• 
  според начина: няма свободно място, претоварване според теглото на продуктите;
  

Алгоритъм:

1. 
   Уточняват се характерните свойства на елемента.
   
2. 
   Уточняват се характерните свойства на околната среда.
   
3. 
   Определят се тези свойства на елемента и околната среда, които се променят в някакво отношение от появата на елемента. Тези свойства могат да бъдат наречени идентифициращи свойства.
   
4. 
   Оценява се възможността по идентифициращите свойства да се уточни еднозначно наличието на елемента.
   
5. 
   Отговаря се на въпроса „Какви други идентифициращи свойства трябва да притежава околната среда, за да се констатира лесно елемента?”
   
6. 
   Търсят се начини за осигуряване на идентифициращите свойства от т.5.
   
7. 
   Анализират се всички възможни решения с оглед ранжиране и избор.
   

Алгоритъм:

1. 
   Уточнява се измерваната величина.
   
2. 
   Качествен анализ на ИЕ.
   
   1. 
      Преглеждат се ИЕ, чийто вход е измерваната величина..
      
   2. 
      Проверява се дали може да бъде измерена величината на изхода на ИЕ чрез съществуващо средство за измерване.
      
3. 
   Количествен анализ на ИЕ.
   
   1. 
      Преглеждат се разнообразни формули, описващи ИЕ,вкл. и в случаите, когато формулите описват ИЕ, намерил приложение в конкретни ТО.
      
   2. 
      За всяка формула от 3.1.
      
      1. 
         Проверява се дали величината участва в нея. Това става чрез директен анализ на формулата или чрез сравняване на дименсиите на измерваната величина и на тези от формулата.
         
      2. 
         Определя се чрез формулата стойността на измерваната величина и величините, от които тя зависи.
         
      3. 
         За всяка зависеща величина се проверява дали може да бъде измерена при промяна на измерваната величина чрез съществуващ начин на измерване.
         

• 
  Проверява се дали връзката между измерваната величина и зависещата величина е линейна.
  
• 
  Съгласува се големината на измерваната величина с входа на съществуващото средство за измерване.
  
• 
  Анализира се възможността за техническо реализиране на измерването и се съставя списък с възможни ИЕ, чрез които би могла да се измери величината.
  

4. 
   Проверява се дали при промяна на измерваната величина ще се промени някоя от величините във формулата. Това може да стане и чрез анализ на други формули, различни от зададената и в която участва някоя от величините в разглежданата формула, както и чрез анализ на схемата на ТО, в който се реализира разглежданата формула. В последния случай се анализира възможността за подходяща промяна на ТО с цел да се реализира измеряема връзка между измерваната величина и друга величина на ТО.
   

3.2.5=3.2.3

4. Съставя се списък с възможните начини на измерване на величината.

5. Комбинация на ИЕ.

5.1. Търсят се подходящи комбинации от два (или повече) ИЕ, като входът на първия е измерваната величина, а за изход се явява входа на втория ИЕ.

5.2.=2.2, но като се разглежда изходът на втория ИЕ, с което се съгласуват и двата ИЕ.

5.3. Съставя се списък на всички подходящи комбинации.

1. 
   В – светлинен поток.
   
2. 
   Прегледът на Вх на ИЕ от фонда, даден в Приложение П20, показва, че Вх – светлинен поток и Из – ел. поле (Е.Д.Н.) имат следните ИЕ:
   

• 
  Вентилен фотоефект;
  
• 
  Ефект на Дембер;
  

3. 
   При Вентилния ефект възниква ЕДН в система, съдържаща контакт между два различни полупроводника или между полупроводник и метал, при поглъщане на оптично излъчване. Това става по формулата: i=kФ, където i е първичният фототок, възбуден от светлинния поток Ф, а к е коефициент.
   

При двата ефекта изходната величина е ел. поле и тя може да се измери директно.

Формули за намирането на светлинния поток (Ф), като единицата за Ф е lm (1lm= 1cd.1sr.):

• 
  поток на лъчение - Фе=W/t (W);
  
• 
  интензитет на лъчението – Ie=Фе/w (W/sr);
  

4. 
   Списък на възможните начини на измерване на В:
   

• 
  Вентилен фотоефект;
  
• 
  Ефект на Дембер;
  

5. 
   Комбинация на ИЕ.
   

5.2. При Ефекта на Хол и Закона на Ом Из. е ел. поле и тази величина може да се измери директно.

5.3.Списък на всички подходящи комбинации:

• 
  Вентилен фотоефект + Ефект на Хол;
  
• 
  Ефект на Дембер + Ефект на Хол;
  
• 
  Вентилен фотоефект + Закон на Ом;
  
• 
  Ефект на Дембер + Закон на Ом;
  

1. 
   Уточнява се проблема, напр. търсене на нова реализация на ТО.
   
2. 
   Определяне на съставните части на ТО.
   
3. 
   Определяне на главната функция за всяка съставна част от т.2.
   
4. 
   Избор на графични елементи, напр. цифри, комбинация от цифри и букви, части от проекции на детайли, произволна съвкупност.
   
5. 
   Всеки графичен елемент:
   
   1. 
      Разглежда се като една опростена проекция на детайл или СЕ, представена чрез неговия контур.
      
   2. 
      Частите му могат да се удължават или намаляват, както и да се прегъват.
      
   3. 
      Може да бъде въртян на произволен ъгъл в пространството.
      
   4. 
      Приема се, че може да се мултиплицита, т.е. че се разполага с множество такива графични елементи.
      
6. 
   Като се използва един графичен елемент или се комбинират подходящо различни графични елементи се реализира всяка съставна част на изходния ТО.
   
7. 
   Определят се съединенията между отделните съставни части.
   

1. 
   Търсене на нова реализация на ТО „хладилник”
   
2. 
   Съставни части на ТО:
   

• 
  корпус;
  
• 
  врата;
  
• 
  компресор;
  
• 
  бутони;
  
• 
  кабел;
  

3. 
   Главна функция:
   

• 
  корпус – закрепване на всички части в него;
  
• 
  врата – осигурява достъп до продуктите;
  
• 
  компресор – охлажда системата и поддържа температурата постоянна;
  
• 
  бутони – включване/изключване, регулиране на температурата, преминаване от един режим към друг;
  
• 
  кабел – провеждане на ел.енергия;
  

4. 
   Графични елементи:
   

5. 
   Всеки графичен елемент:
   
   1. 
      Разглежда се като една опростена проекция на детайл или СЕ, представена чрез неговия (нейния) контур.
      

корпус -

врата -

компресор -

кабел – I

1. 
   Частите му могат да се удължават или намаляват, както и да се прегъват.
   
2. 
   Може да бъде въртян на произволен ъгъл в пространството.
   
3. 
   Приема се, че може да се мултиплицира, т.е. че се разполага с множество такива графични елементи.
   
1. 
   Като се използва един графичен елемент или се комбинират подходящо различни графични елементи се реализира всяка съставна част на изходния ТО „хладилник”.
   
2. 
   Кабелът минава през корпуса и достига до компресора, който задвижва цялата охладителна система, вратата е закрепена за корпуса, бутоните също, като чрез тях се стартира/спира, регулира действието на хладилника.
   

1. 
   Определяне на наименованието на ТО или на съставните му части.
   
2. 
   Избор на случайни обекти.
   
3. 
   За всеки случаен обект:
   

3.2.Приема се съвпадение на външния вид на ТО или на негова част от т.1 и външния вид на частта от т.3.1 като се съставят съответни комбинации.

3.3.За всяка комбинация:

3.3.1.Поставя се въпроса:”Как да се замени или приспособи формата на…(ТО или неговата част от т.1) с формата на…(конкретната част на случайния обект)?”

3.3.2.Отговаря се на въпроса.

3.3.3.При положителен отговор и при необходимост се извършва приспособяване на аналогията от т.3.3.2 като решение на проблема от т.1.

1. 
   Хладилник, корпус, врата, бутони.
   
2. 
   авто-касетофон, химикалка, блуза;
   
3. 
   За всеки случаен обект:
   
   1. 
      авто-касетофон – бутони, дисплей;
      

компютър – USB, клавиатура, слушалки;

2. 
   хладилник с дисплей; хладилник с пълнител, бутони с мастило, USB хладилник;
   
3. 
   За всяка комбинация:
   
   1. 
      Как да се замени или приспособи формата на ТО с формата от 3.2.?
      
   2. 
      хладилник с дисплей – на вратата на хладилника е монтиран дисплей, който дава информация;
      

1. 
   Уточнява се изходната СЕ.
   
2. 
   Описва се подробно взаимодействието на СЕ с обслужващия (ползуващия) персонал.
   
3. 
   Описва се подробно процесът на взаимодействие на СЕ с ОТС.
   
4. 
   Описва се подробно поддържането на СЕ.
   
5. 
   Описват се всички входове, които се проявяват вследствие на работата на СЕ, напр. шум, топлина, вибрации и др.
   
6. 
   За всяко описание от т.2 и т.3:
   
   1. 
      Определят се всички единични части на описанието като всяка единична част се явява недостатък.
      
   2. 
      Както т.5.2, но за т.4, като единичната част е всеки нежелан или неработен изход.
      
   3. 
      Съставя се списък на всички единични части от т.6.1 и 6.2.
      
   4. 
      Съставя се списък с универсални недостатъци за класа ТО.
      
7. 
   Анализ на най-рекламираните дефекти в сервиза и причините за това. Съставя се списък на недостатъците.
   
8. 
   Анализ на оплакванията на потребителите и причините за това. Съставя се списък на недостатъците.
   
9. 
   Анализ на оплакванията на обслужващия персонал и причините за това. Съставя се списък на недостатъците.
   
10. 
    Избор на аналогични във функционално отношение на обект (един или няколко).
    
11. 
    Недостатъци от друга гледна точка.
    

1. 
   Изходна СЕ – хладилник.
   
2. 
   Хладилникът се използва от хората за запазване на продуктите свежи. За да бъде отворен, човек хваща дръжката му с ръка и дърпа вратата. Преди да заработи, хладилникът трябва да бъде включен в контакта.
   
3. 
   Хладилникът се включва в ел. мрежата и консумира ел. енергия, като същевременно отдава топлина в околната среда. Заема определено място в кухнята и по тази начин я декорира.
   
4. 
   Поддръжката се състои в ремонта на хладилника при евентуалното му разваляне (изцапване, изгаряне на някой от ел. компонентите или компресора, прекомерно натрупване на лед;)
   
5. 
   Входовете, които се проявяват при функционирането на хладилника са: разпределяне на охлаждането, излъчване на топлина, шум;
   
6. 
   За всяко описание от т.2 и т.3:
   
   1. 
      Единични части на описанието:
      

• 
  хладилникът се използва;
  
• 
  от хората за запазване не продуктите свежи;
  
• 
  за да бъде отворен;
  
• 
  хваща се с ръка за дръжката;
  
• 
  дърпа се;
  
• 
  да заработи;
  
• 
  включва се в контакта;
  
• 
  включва се в ел. мрежата;
  
• 
  консумира ел. енергия;
  
• 
  отдава топлина;
  
• 
  заема място;
  
• 
  декорира;
  

1. 
   Единична част на нежелан или неработен изход:
   

• 
  шум;
  
• 
  изцапване;
  
• 
  изгаряне на ел. компоненти;
  
• 
  натрупване на лед;
  

1. 
   Списък на всички единични части:
   

• 
  хладилникът се използва;
  
• 
  от хората за запазване на продуктите свежи;
  
• 
  за да бъде отворен;
  
• 
  хваща се с ръка за дръжката;
  
• 
  дърпа се;
  
• 
  да заработи;
  
• 
  включва се в контакта;
  
• 
  включва се в ел. мрежата;
  
• 
  консумира ел. енергия;
  
• 
  отдава топлина;
  
• 
  заема място;
  
• 
  декорира;
  
• 
  шум;
  
• 
  изцапване;
  
• 
  изгаряне на ел. компоненти;
  
• 
  натрупване на лед;
  

1. 
   Универсални недостатъци на класа ТО:
   

• 
  голям разход на енергия;
  
• 
  неергономичен;
  
• 
  разходи при производство;
  

7. 
   Дефекти в сервиза:
   

• 
  счупване на детайл – неправилен монтаж;
  
• 
  обелване на покритието на хладилника – невнимателно транспортиране;
  

8. 
   Оплаквания на потребители:
   

• 
  механично износване - дължи се главно на триенето при съвместна работа на детайлите;
  
• 
  химично износване - появява се главно като корозия на повърхнината на детайлите вследствие на работата им с различни агресивни среди;
  
• 
  топлинно износване - получава се поради високи или рязко променящи се температури;
  

9. 
   Оплаквания на обслужващия персонал:
   

• 
  износване на детайлите – резултат на неправилно обслужване и ненавременно извършване на ремонт;
  

10. 
    Сравняване на СЕ Хладилник със СЕ Климатик.
    

Всичко, което е по-лошо в изходната СЕ Хладилник се явява нейн недостатък.

11. 
    Недостатъци от друга гледна точка:
    

• 
  естетическа форма – размерите и формата на хладилника трябва да се изберат така че да бъдат подходящи за домакинството;
  
• 
  потенциална опасност за малки деца – ако вратата на хладилника е от стъкло, то може да се счупи и да нарани детето, затова е по-добре хладилниците със стъклени врати да не се използват в дома, а само в търговски обекти;