Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Управление на ликвидността с цел намаление на ликвидния риск
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Управление на достъпа до финансовите пазари
| Управление на ликвидността с цел намаление на ликвидния риск Управление на потребностите от „чисто финансиране” Под потребност (нужда) от “чисто финансиране” се разбира отрицателната разлика между входящите и изходящите парични потоци, т.е. отрицателното несъответствие между тях. Потребността от чисто финансиране се определя чрез така наречената падежна таблица. Тя се изготвя от звеното за анализ на паричните потоци и е част от системата за информация на ръководството за текущото състояние на ликвидността. В нея се включват данни за падежите на банковите активи и пасиви, вкл. задбалансовите (условни) вземания и задължения. На тази основа се изчисляват излишъците и 93 дефицитите на ликвидност с натрупване за отделните времеви диапазони. Обикновено банките изготвят падежни стълбици за всяка валута при различни допускания. Този вид групиране на активите и пасивите на банката се нарича още диаграма на ликвидността. Ефективното управление на ликвидния риск включва следене не само на ежедневната касова наличност и резервите в БНБ, но и проследяване на дългосрочната ликвидна позиция на банката. В резултат на неподходящо структуриране на падежите отличната текуща ликвидност днес може да се окаже абсолютно недостатъчна за посрещане на ликвидните нужди в бъдещ период. Откриването на подобни дефицити за по-отдалечени времеви периоди позволява на банката да предприеме действия за избягване на ликвидни затруднения и генериране на входящи парични потоци. Управление на достъпа до финансовите пазари Освен изчисляването на кумулативните чисти излишъци и дефицити, банката трябва да отделя специално внимание на следните няколко проблема: ➢ Разнообразяване структурата на пасивите Както прекалената концентрация на активи с еднакви характеристики води до значителна рискова експозиция на банката, така нейната зависимост от финансиране от определен вид кредитори, от ограничен брой инструменти, или от ограничен брой пазари води до по-голяма зависимост и по-висок ликвиден риск за банката. За да избегне високата концентрация и рискова структура на пасивите, банката следва редовно да анализира степента на надеждност на отделните източници на средства по отношение на видовете финансови инстументи, видовете кредитори и естеството на пазарите. ➢ Поддържане на добри взаимоотношения с потенциалните кредитори От изключителна важност за ликвидната позиция на банката са изграждането и поддържането на тесни взаимоотношения с институции, които са традиционен доставчик на свободни ресурси. Примери за такива институции са застрахователните компании, пенсионно-осигурителните и здравно-осигурителните фондове, спестовните банки и други. ➢ Развиване на пазарите за продажба на активи Третият елемент на упралението на ликвидния риск се състои в разработването на пазари за продажба на банковите активи. Тук се включва и обезпечаването на предоставените кредити с достатъчно ликвидни активи, за които има действащ пазар. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|