Закон за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност

„ 3. доставката на стоки, които се намират на територията на свободна зона, както и доставката на услуги, отнасящи се до стоките намиращи се в свободна зона.”

От влизането в сила на Закона за данък добавена стойност от 01.01.2007 г. „Свободните зони” практически престанаха да работят с български и общностни стоки и се превърнаха от стимулатор, в пречка за бизнеса ориентиран към експорт за трети страни извън Общността. При извършване на дейности и движение на общностни стоки през Свободните зони, новоприетият Закон за данък добавена стойност изисква за тях да се внася пълен размер на ДДС и едва след физическото им напускане на общността да се кандидатства за възстановяване на данъка по общия ред - ограничение което обезсмисли износа през “Свободна зона”. В същото време за внос на стоки от трети страни се запази стария режим с нулева ставка по ДДС и по този начин те се поставиха в по-изгодно положение от тези на стоките с произход от Общността. За да предотвратят загуби от тази неравнопоставеност експортно ориентираните фирми прекратиха договорните си отношения със Свободните зони, като една част прехвърлиха дейностите си в Свободни зони разположени в съседните балкански страни и други страни-членки на ЕС, а по-голямата част загубиха пазара си и прекратиха дейност. С прекратяването на износа през свободните зони Държавата изгуби около 1 милиард евро годишно оборот от износ на стоки.

Нормативната уредба, с която са учредени Свободните зони в Р.България е Указ № 2242 “За свободни безмитни зони” (Обн. ДВ. бр.55 от 17 Юли 1987г., ). Повече от 20 годишната история и фактът, че Свободните зони работят през този период е доказателство (въпреки няколкократната и пълна промяна на почти цялото законодателство в Р.България) за необходимостта от съществуването им. Неоспорим е значителният им принос за стимулиране на икономиката и експорта, а следователно и в приходната част на Бюджета. Не случайно законодателят е преценил че Свободните зони са стратегически за икономиката на Държавната, като ги беше включил в забранителният списък за приватизация съгласно чл.3, ал.1 от – Закона за приватизация и следприватизационен контрол (Обн. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г.).

Към настоящия момент в държавите-членки на Европейския съюз, функционират 52 “свободни зони”, като националното законодателство по ДДС на страните, в които се намират - по отношение на “свободните зони” е съобразено с Директива на Съвета 112/06/ЕС от 28 ноември 2006г., в сила от 01.01.2007г. “За общата система за добавена стойност”. Съгласно чл. 156, е записано в т.1 “Държавите членки могат да освобождават следните сделки:” ....... буква (b) “Доставката на стоки в Свободна зона или свободен склад”. Във всички тях се прилага нулева ставка по ДДС при въвеждане на общностни стоки предназначени за последващ износ.

Доставката, експедицията и движението на стоките, които се извършват в Свободните зони в България, освен че се записват в материална отчетност специално одобрена от Агенция митници - подлежат на непрекъснат и многостранен контрол от страна на: операторите (фирми) регистрирани в свободните зони; тристранен контрол от служители на свободните зони; физически и документален контрол от държавната администрация в лицето на Агенция Митници. Така осъществявания контрол дава пълна гаранция за недопускане, както на митнически така и на данъчни нарушени и по-специално на такива по ЗДДС. И въпреки това, от всички страни-членки притежаващи „свободни зони”, единствено България не се е възползвала от правото да въведе условни мерки като при износа, т.е. нулева ставка по ДДС при въвеждане на общностни стоки в свободните зони, предназначени за последващ износ.

Останалите държави са решили въпроса за стимулиране на износа по различен начин:

Така например във Федерална Република Германия, съгласно §1, ал. 2 на Федералния закон за ДДС: „Вътрешността на страната по смисъла на този закон е територията на ФРГ с изключение на областите извън митническата територия на страната и Свободните Зони ...”. В страни-членки граничещи с морета, като Гърция, Италия, Франция, Испания, Португалия и др. още в присъединителния им договор към ЕС са оставили някои от островите в близост до континенталния им бряг, извън данъчната територия на Общността, като върху тях има разположени свободни зони – т.е. те са извън данъчната територия на Общността.

Останалите страни като Белгия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и др. са се възползвали от правото им по чл. 156 от Директива 112/06/ЕС да ползват условни мерки като при износа и са въвели нулева ставка по ДДС при въвеждане на общностни стоки в свободните зони, предназначени за последващ износ от Общността. Например в Република Чехия - §66, ал.(4) “ Разполагането на стоката в свободна зона или в свободен склад, за целите на настоящия закон, се смята за износ, който е осъществен в случаите, когато стоката е настанена в свободната зона или свободния склад, намиращ се в съответната страна, и ако разполагането на стоката в свободната зона или свободния склад е потвърдено с писменото решение на митническата служба.” и в §68, ал.(15) “От данъци, с право на приспадане от данъка, е освободено доставянето на стоки, намиращи се в свободен склад или свободна зона, както и предоставянето на услуги, свързани със стоките, намиращи се в свободен склад или свободна зона.”.

В Закона за ДДС на Белгия, доставката на стоки предназначени за свободна зона, както и доставката на стоки и свързаните с тях услуги на територията на свободна зона са освободени от плащане на ДДС съгласно чл.39, §2, във връзка с чл. 23, §4, т.4 от закона.: „Чл.39, & 2-ри. Освободени от данък са : 1. Доставките и вътреобщностните придобивания на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под един от следните режими, визирани в Чл.23, & 4. , т.1, т.4(поставена под режим свободна зона или свободен склад)., т.5, т.6, или т.7, както и доставката на тези стоки, при условията на тези режими. 2. Предоставянето на услуги, освен тези, които са освободени по силата на Чл.41 и Чл.42, които се състоят в дейности, отнасящи се до движими имущества, предмет на доставките , визирани в т.1., или които се намират под един от режимите, визиран в т.1.

Предлаганото допълнение в Закона за данък върху добавената стойност е хармонизирано с ДИРЕКТИВА 2006/112/EC от 28 ноември 2006г., в сила от 01.01.2007г. “За общата система за добавена стойност”. В Раздел IX “Освобождаване” на Директивата изчерпателно са посочени случаите на освобождаване от данък, като в Глава 1, чл. 131 е записано “Освобождаването от данък става независимо от другите разпоредби на Общността и в съответствие с условията на Държавите членки с цел обезпечаване на коректното прилагане на закона и за избягване на злоупотреби.” В глава 10–та на същия Раздел “Освобождаване на сделки касаещи международната търговия”, Секция 1 “Митнически складове, и други складове”, в чл. 156, е записано в т.1 “Държавите членки могат да освобождават следните сделки:” ................ буква (b) “Доставката на стоки в Свободна зона или свободен склад” и в т.2 “Местата посочени в т.1 трябва да бъдат определени в съответствие с Митническите разпоредби на Общността”. За “свободните зони” това са разпоредбите на чл.167 - чл.168а от Митническия кодекс на ЕС, а за Р.България с Указ № 2242 “За свободни зони” (Обн. ДВ. бр.55 от 17 Юли 1987г., ).

Приемането на промяната ще стимулира износа и търсенето на нови пазари, ще намали разходите по обръщение и ще повиши конкурентноспособността на българските стоки. В условията на задълбочаваща се икономическа криза, това ще бъде лост за подпомагане на реалната икономика и подобряване параметрите на бюджета и търговското салдо.

Вносител: