Закон за управление на отпадъците зоос закон за опазване на околната среда

2016-2020г.

2016г.

Програма е отворен документ, който може да бъде допълван при следните обстоятелства:

• промяна в нормативната уредба;

• промяна на фактическата обстановка - приемане на нови членове в сдружението, отпадане на член на сдружението;

• при промяна на обхвата на регионалната система

по препоръка на компетентните органи;

• по инициатива на член на сдружението;

• при конкретизация на инвестиционните проекти;

Стратегическата цел на настоящата програма е да се постигне високо ниво на защита на околната среда в община Георги Дамяново, чрез законово регламентирано, екологосъобразно и ефективно управление на отпадъците и постигане на следните основни цели:

Настоящата програма обхваща всички дейности по управление на отпадъците, които произтичат като задължение на община Георги Дамяново, съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и е главно насочена към:

• 
  Разработване на системи за събиране и извозване на смесени битови отпадъци;
  

• 
  Разделно събиране на „зелени” отпадъци (паркови и градински отпадъци) с цел тяхното компостиране;
  
• 
  Система за събиране и временно съхранение на опасни отпадъци от бита и други отпдъци в т.ч едрогабаритни отпадъци, които не се обичайните неопастни битови отпадъци;
  

• 
  Предварително третиране и рециклиране на отпадъци;
  

• 
  Депониране на неопасни отпадъци;
  

Във връзка с управлението на отпадъците на регионален принцип и съгласно изискванията на ЗУО за учредяване на Сдружение на 12.01.2011г. е създадено Регионално сдружение за управление на отпадъците - Монтана, което включва общините Георги Дамяново, Монтана, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Брусарци, Медковец, Вършец, Вълчедръм и Криводол (област Враца).

Община Георги Дамяново се състой от 13 населени места, които са обхванати от програмата за управление на отпадъците – административния център с. Георги Дамяново и селата Видлица, с. Гаврил Геново, с. Главановци, с. Говежда, с. Дива Слатина, с. Дълги Дел, с. Еловица, с. Каменна Рикса, с. Копиловци, с. Меляне, с. Помеждин, с. Чемиш.

Времевия обхват на програмата е 2016-2020 г.

Характеристика на територията

• 
  Природо – географска характеристика
  

Вътрешните и граници са с общините Чипровци, Берковица и Монтана. Община Георги Дамяново се простира от връх Копрен в Западна Стара планина до Широка планина (Предбалкана) на север, заграждащи долината на р. Огоста.

Разположена е на територия от 298 км², която представлява 8,20% от територията на областта и обхваща общинския център – с. Георги Дамяново и 12 други села.

Фиг.1 Географско положение на община Георги Дамяново

Геоложката история на общината се характеризира като изключително сложна и разнообразна, преминала през няколко етапа. Геоложкия строеж на територията на областта е много разнообразен и включва различни по възраст скали - метаморфни, седименти и интрузиви.

Най-старите са метаморфните скали, като в тях участват филити, алевролити, пясъчници, мрамори, кварцити, туфи, аргилити. Метаморфозата на много места е стигнала до там, че тези скали са превърнати в кристални шисти.

Друга по възраст формация е изградена от конгломерати, грубозърнести пясъчници и алевролити. По-млади определени като карбонски са диоритнитеинтрузии, които имат ограничено участие. Характерна геоложка формация изградена от червени конгломерати, брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити, аргелити, се разкриват в западните части на района. Между водосливите на реките Дългоделска Огоста и Копиловска река и околностите на с. Георги Дамяново се разкриват доломити и варовици. Най-млади, кватернери, са отложенията по поречията и долините на минаващите през територията реки. Тези отложения са от валуни и чакъли с глинесто-песъчлива спойка.

Пространествените ресурси на общината са съчетани от речно – долинен, планински и високопланински релеф. Високопланинският релеф е характерен за южната част на територията и включва части от билото на северните склонове на Бековския дял на главната Старопланинска верига, по които е прекарана граница със Сърбия. По-голямата част от територията на общината се намира в силно пресечен планински терен със средна надморска височина около 600 м.н.в. Той е представен от земи между 400 и 1000 м. н.в., представляващи напречни на главното било ридове на Берковския дял, а така също и от южните склонове на Веренишкото бърдо от планините на Предбалкана. В пространството между напречните ридове на Берковския дял от север и Веренишкото бърдо от юг, се простира долината не река Огоста.

За обуславянето на климата на територията на общината играят много фактори между които основен е разнообразната и сложна морфология на релефа. Поради голямата разлика в надморската височина /от 200 м. при р. Огоста до 1924 м. при връх Копрен/ на територията на общината се наблюдават умерено-континентален и планински със средногодишна температура 11.4 ^оC.

Планинския климат обхваща земите с надморска височина около и над 1000 м., преобладаващата част, от които са разположени в южната част на селищната система. В тази част от територията се отличава със следните особености: по – ниски температури, голяма облачност и валежи, продължителна и устойчива снежна покривка през зимния сезон, ниско атмосферно налягане, висока относителна влажност и силни ветрове. В условия на планинския климат пролетта е по-хладна.

Средната годишна температура на въздуха за района на общината е около 10,8 ^оC, средно януарската е 2.0 ^оС, а средно юлската е 22,5 ^оС. Климатът тук се отличава със сравнително студена зима и горещо лято.

По данни от метеорологична станция Монтана вятъра е с предобладаваща посока предимно от север и северозапад и със скорости съответно от 2.2 до 2.4 м/сек. “Тихото“ време в района е със сравнително нисък процент в сравнение с останалите области в страната (31.8%).

Водни ресурси

Хидроложката мрежа на общината е представена от басейна на река Дългоделска Огоста и част от басейна на река Огоста. Определящо значение има река Дългоделска Огоста с нейните притоци Слатинска река, река Копиловска Огоста, Лопушанска река и други по-малки реки и потоци.

Речната мрежа е много добре развита. Главните водосбори се явяват реките Делена вода, Слатинска, Копиловска, Трещена и Конярска, които са с постоянен воден отток (дъждовно, снежно и подземно). Типични за района са скалните формации, в които се преразпределят част от повърхностно течащите води.

Площта на водосборния басейн на р. Огоста е 3 157,1 км². Максимумът на средния годишен отток на реката е през пролетта, което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през месец август. Реката е категоризирана с различни категории, като от изворите на всички притоците до първите населени места е I-ва категория, II –ра категория до гр. Монтана и III –та след град Монтана, след вливането и в р. Ботуня. В поречието на реката са изградени два от комплексните и значими язовира в региона – Хидровъзел „Среченска бара“, общ. Берковица и Хидровъзел „Огоста“ – втория по големина в Р. България след язовир „Искър“, в землището на гр. Монтана.

Площта на водосборния басейн на реката Дългоделска Огоста е 249 км², което представлява 7,9% от водосборния басейн на река Огоста. Средния многогодишен отток при село Говежда е 2,00 м³/сек, като максимумът е през април, а минимумът през август. Водите на реката се използват основно за напояване и водоснабдяване на селата Дълги Дел, Говежда, Меляне, Георги Дамяново и Гаврил Геново.

За община Георги Дамяново слабо развитата производствена дейност е предпоставка за ограничено замърсяване на водните ресурси в района. Поради липсата на големи крупни замърсители може да се каже, че речната мрежа в общината се намира в добро екологично състояние.

На територията на общината под влияние на различни почвообразуващи фактори, съчетани с климатичните условия са формирани различни почвени типове – кафяви горски почви, сиви горски почви и алувиално ливадни. Кафявите и сивите горски почви са преобладаващи и са повсеместно развити по планинските части на територията на общината.

Кафявите горски почви са разпространени по високите части на територията на общината при надморска височина от 700 до 1800 м.н.в. Подходящи са за отглеждане на картофи, фуражни култури, ръж и естествени ливади. Кафявите горски почви са образувани върху леко - песъчливо, глинест елувий, делувий или пролувий, при влажен климат и широко участие на широколистни /букови/, иглолистни и смесени гори.

Сиви горски почви, също заемат по-високите части на територията на общината, формирани в условия на сравнително сухолюбива горска растителност. За този почвен тип е характерен добре оформен хумусно-елувиален хоризонт със среднопесъчливо-глинест механичен състав и разположеният под него глинест илувиален хоризонт с тежко песъчливо-глинест механичен състав.

Алувиално – ливадни са ограничени в ниската част по територията на долинните разширения на река Огоста и нейния приток р. Дългоделска Огоста. Те са подходящи за отглеждане на всички селскостопански култури.

• 
  Демографска и социално-икономическа характеристика
  

Най-голям относителен дял във възрастовата структура на населението заемат над трудоспособна възраст т.е хората над 60 и повече години. Хората в трудоспосбна възраст между 30-59 години заемат 43% от общото население и младежите до 29 годините заемат 7,56%. Въз основа на което може да се изведе извода, че населението в общината бележи тенденции към застаряване.

Населението е разпръснато неравномерно в 13-те населени места, което допълнително създава предпоставки за неравномерно разпределение на населението спрямо възрастовата му стуктура.

• 
  Икономическа характеристика
  

Ситуацията в община Георги Дамяново през последните няколко години сравнително се е влошила, като коефициентът на заетост се е редуцирал близо 2 пъти в рамките на 10 години, в сравнение с другите общини от областта, община Георги Дамяново има най-нисък коефициент на заетост след община Якимово и Дойчиновци.

Индустриалния сектор се отличава с висока степен на концентрация предимно в областния град Монтана, и по-слаба в градовете Лом, Берковица и Вършец, Георги Дамяново. Най-голямото предприятие с традиционно производство на оловно-киселинни стартерни батерии е „Монбат“ АД – гр. Монтана. На второ място в областта е отрасъла „Производство на храни и напитки“ – „Войнов и сие“ СД, - Монтана, „Милккомм“ ООД, гр. Лом, „Компас“ ООД, гр. Монтана, „Винарна Лопушна“, с. Георги Дамяново и др.

Основни изводи от анализа на състоянието на управлението на отпадъците в Община Георги Дамяново

В изпълнение на действащата нормативна уредба, община Георги Дамяново, управлява, създава и прилага управлението на отпадъците в следната йерархична структура на управление:

А) НА МЕСТНО НИВО

На местно ниво, общината като член на РСУО изпълнява задълженията си чрез местни програми и наредби, както следва:

- Учредено е „Регионално сдружение за управление на отпадъците –Монтана“, което управлява отпадъците на регионално ниво за Общините – Георги Дамяново, Монтана, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Брусарци, Медковец, Вършец, Вълчедръм и Криводол (област Враца).

На територията на община Георги Дамяново се генерират предимно битови неопасни отпадъци, които се депонират на Регионалното депо в местността „Неделище“ – гр. Монтана. Количеството на битовите отпадъците генерирано на територията на община Георги Дамяново за периода 2011 – 2015г. е изготвено на база предоставена информация от общинската администрация на Георги Дамяново и е представено в следващата таблица.

• 
  Общото количество на битовите отпадъци в региона и количеството им в петгодишния период на разглеждане, показва тенденция за намаляване, която е в синхрон и с общата тенденция за страната. Причините за тази тенденция могат да са следните:
  

• 
  Намаляване на населението
  
• 
  Въвеждане на електронно отчитане на количеството на отпадъците чрез ползване на електронни кантари
  
• 
  Повишаване на културата и съзнанието на хората по отношение на минимизиране на отпадъците, генерирани в бита.
  

• 
  Определяне на норми на натрупване (НН) кг/ж/год.
  

Таблица 2. Определяне норма на натрупване

По информация на НСИ и на база подадената от общинските администрации информация, нормата на натрупване за страната през последните години възлиза на ~400-600 кг/ж/год./за 2000г.- за 2013 - 434 кг/ж/год./ Тази оценка се прави посредством подадените от общините данни, които докладват количествата на база брой на курсовете на камионите, поради липсата на везни за измерване на депонираните количества.

В общия поток битови отпадъци винаги могат да се срещнат батерии за битова употреба, лекарства и опаковки от тях, остатъци от бои, разтворители и лакове и техните опаковки, малки количества препарати за растителна защита и техните опаковки, луминисцентни осветителни тела, електрически уреди и друго битово електронно оборудване, които се причисляват към групата на опасните отпадъци от бита.

Луминисцентните лампи, излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), батериите и други опасни отпадъци от бита са в обхвата на принципа «отговорност на производителя» и събирането им за по-нататъшно рециклиране или екологосъобразно обезвреждане е задължение на операторите, които ги пускат на пазара. Законодателството дава възможност, икономическите оператори да се сдружават и да реализират принципа «отговорност на производителя» чрез създаване на колективни системи за разделно събиране и оползотворяване, подобни на тези за отпадъците от опаковки.

Към момента, на национално ниво работят няколко организации за оползотворяване на ИУЕЕО, за оползотворяване на батерии и акумулатори, излезли от употреба МПС, за употребявани пневматични гуми и за рециклиране на отпадъчни масла и нефтопродукти.

Понастоящем община Георги Дамяново няма сключен договор с фирми за организиране на разделно събиране на ИУЕЕО, ИУГ, НУБА, отпадъци от опаковки и опасни отпадъци от домакинства. За някой от общините в региона /Монтана, Берковица, Вършец/ е въведена система за разделно събиране на отпадъци от опаковки, а на територията на големите търговски обекти в област Монтана има въведена система за разделно събиране на картон, пластмаса и метали, както и обратно събиране на негодни за употреба портативни батерии.

По данни от общинския план за развитие на община Георги Дамняново 2014 -2020г., опасните отпадъци за общината се явяват препаратите за растителна защита, който към момента са с изтекъл срок на годност и са запечатени в стоманобетонови контейнери тип „Б-Б“ кубове.

• 
  В община Георги Дамяново не се осъществява разделното събиране на отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, ИУГ, НУБА и опасни отпадъци от домакинства.
  
• 
  С въвеждане на разделното събиране ще достигне до значително намаляване на количеството на депонираните отпадъци и същевременно с това удължаване на полезния живот на регионалното депо в гр. Монтана.
  
• 
  С оглед повишаване на количествата на рециклируемите отпадъци, които постъпват на депото в гр. Монтана е препоръчително общината да сключи договор за разделно събиране на МРО с фирми, притежаващи съответния лиценз за осъществяване на дейността.
  

Отпадъците се предават за транспортиране и за обезвреждане на фирма, притежаваща документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за съответните дейности с отпадъци.

3. 
   Едрогабаритни отпадъци от строителство и разрушаване
   

През последните години строителството на територията на общината е ограничено. Няма практика за разделяне и сортиране на строителни отпадъци и обикновено, смесени с битовите отпадъци те се депонират на регионалното депо в Монтана.

4.Производствени отпадъци - опасни и неопасни отпадъци, с изключение на отпадъците от занаятчийския и търговския сектор, чийто състав е сходен на битовите и се събират чрез системите за събиране на домакински отпадъци.

Дефиниции съгласно ЗУО:

"Производствени отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.

Производствените отпадъци са различни за различните категории производства и промишлени сектори. Въпреки това, работниците и служителите в производствените предприятия генерират отпадък от столове за хранене и персонални дейности, който е близък по състав до битовите отпадъци и се депонира на общинските депа. Колкото по - голямо е едно производство, толкова по явно е генерирането на този тип отпадък. Тези отпадъци обикновено се депонират заедно с общинските битови отпадъци.

Към момента няма ясно документирани данни за количествата на генерираните неопасни индустриални отпадъци в Общината. Съгласно наличните статистически данни, генерираният от индустрията неопасен битов отпадък е средно около 110 кд на служител годишно. Това количество е около 1/3 от общинските отпадъци, генерирани годишно на глава от населението в градове с население 25,000-50,000 жители.

5.Биоразградими отпадъци

Дефиниции, съгласно ЗУО:

"Биомаса" са продукти, състоящи се от растителни материали от селското и горското стопанство, които могат да се използват като гориво с цел оползотворяване на енергийния им потенциал, както и следните отпадъци:

а) растителни отпадъци от горското и селското стопанство;

б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, при условие че получената при изгарянето им топлинна енергия се оползотворява;

в) влакнести растителни отпадъци от производството на целулоза от дървесина и производство на хартия от целулоза, при условие че се изгарят съвместно на мястото на образуването им и получената в резултат топлинна енергия се оползотворява;

г) коркови отпадъци

д) дървесни отпадъци, включително дървесни строителни отпадъци, с изключение на тези, които вследствие обработката им с препарати за дървесна защита или покрития могат да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали.

"Биоотпадъци" са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

"Биоразградими отпадъци" са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.
Основен източник на биразградими отпадъци са:

• 
  Поддържане на паркове и градини
  
• 
  Отглеждане /санирани сечи, кастрене и рязане за оформяне/ на дълготрайна декоративна растителност
  
• 
  Кухненски отпадъци от заведения за обществено хранене и бита
  
• 
  Растителни отпадъци от овощни и зеленчукови градини
  
• 
  Животински отпадъци
  

Към момента на съставяне на настоящата програма в община Георги Дамяново не е въведена система за домашно компостиране, включително и фукционираща система за разделно събиране на биоразградими отпадъци.

Общата цел на политиката на ЕС за отпадъците е да се намали въздействието върху околната среда от използването на природни ресурси. Отчитайки принципите заложени в Европейското и националното законодателство на територията на РСУО – Монтана, през 2012г. е изграден „Завод за сепариране и компостиране“, финансиран от държавния бюджет на Р. България и ПУДООС.

През 2012г. изцяло е завършено халето и прилежащата инфраструктура на „Завода за сепариране и компостиране“ на РСУО – Монтана, в която към момента функционира само инсталацията за предварително сепариране. На настоящият етап се водят проучвания за строителство на инсталация за компостиране на зелени отпадъци на регионалното депо в Монтана.

• 
  Общината следва да предприеме действия за разделно събиране на биоразградимите отпадъци – зелени и хранителни, което е в съответствие с чл.19, ал.3 т.10 от ЗУО.
  

• 
  За да бъдат спестени ресурсите за събиране, транспортиране и оползотворяване на зелените отпадъци в общината е препоръчително да бъде въведена и система за домашно компостиране. По този начин могат да се оползотворят голяма част от хранителните и градинските отпадъци, което ще доведе до намаляването вредните парникови емисии.
  

Програмата дава морфологичния състав на отпадъците като функция на размера на населените места, както се вижда в таблицата по-долу.

Би следвало да се отбележи, че за конкретните системи не са правени цялостни и пълноценни морфорогични изследвания на генерираните отпадъци. За целите на проучването са използвани национални данни, локализирани за района, които с развитието на системата подлежат на допълнителни уточнения и прецизиране. Това се налага по две причини – променят се общите условия за икономическо състояние и втората – променя се бита на населението и неговата миграция, което също си отразява върху морфологията на генерираните отпадъци.

Силно намаляват индустриалните отпадъци, строителните отпадъци, типичните селски отпадъци, като се увеличават характерните за градския бит отпадъци. В зависимост от коректността на морфологичните изследвания ще се формират и по-точно технологичните показатели на някои от допълнителните технологии по обработването на отпадъците.

Таблица. 3 Морфологичен състав на битовите отпадъци за различни типове населени места

• 
  Общината следва да извърши най-малко на 2 години морфологичен анализ на битовите отпадъци.
  
• 
  Определянето на морфологичния състав на отпадъците е необходим по отношение на централизирането на информацията за състава на количеството генерирани отпадъци в общината.
  

Чрез рециклирането, включително и повторното използване може да се постигне значително намаляване на количеството на депонираните отпадъци, което ще доведе до удължаване на полезния живот на регионалното депо и същевременно с това до съкращаване на разходите за събиране и обезвреждане на отпадъците.

• 
  Общината следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от чл.19, ал.3 т.6 на ЗУО, а именно „Кметът на община отговаря за разделното събиране на битови отпадъци на територията на общината най-малко за следните отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло“.
  

Към момента не са извършвани лабораторни изследвания относно съответствието на генерираните от ПСОВ утайки с нормите регламентирани в Наредбата за третиране на биоотпадъците.

В тази връзка липсват и инвестиционни намерения от страна на общините или частния бизнес относно въвеждането на алтернативи за депонирането, специализирани технологии, инсталации и съоражения за преработване и/или рециклиране на строителни отпадъци с цел тяхното оползотворяване, посредством повторното им влагане в строителството.

• 
  В общината няма въведена система за разделното събиране на специфични потоци отпадъци, поради което е необходимо сключването на договор с фирми за разделно събиране на НУБА, ИУЕЕО, ИУГ, ИУМПС, отпадъци от опаковки и опасни отпадъци от бита;
  
• 
  Общината следва да предприеме действия за разделно събиране на биоразградимите отпадъци – зелени и хранителни, което е в съответствие с чл.19, ал.3 т.10 от ЗУО.
  

• 
  Потвърждават се общите изводи, наблюдавани и в други общини в България, че населението не е достатъчно дисциплинирано, а липсата на икономически стимули е причина разделянето на отпадъците от опаковки от останалото количество домакински и други битови отпадъци да не се припознава като осъзната необходимост.
  
• 
  Очевидна е необходимостта от по-голяма ангажираност на общината и на домакинствата в посока формиране на навици и екологична култура чрез провеждане на обучение от детска възраст до редовни информационни кампании сред местното население
  
• 
  Необходимо е да се реализират мерки за разделно събиране най-малко на отпадъци от хартия и картон, пластмаси, метали и стъкло;
  
• 
  Желателно е да се изготви процедура за контрол и обратна информация относно генерираните количества строителни отпадъци от бита.
  
• 
  Изграждането на инфраструктура за разделно събиране на опасните отпадъци от домакинствата е задължително условие за прилагане на политиките за управление на отпадъците.
  
• 
  Изпълнение на мерки за разделно събиране на биоразградимите отпадъци и последващото им третиране е мярка, която общината трябва да предприемат в най-кратък срок;
  

Депото се обслужва от всички общини от област Монтана, включително и от община Криводол (област Враца). Експлоатацията на съоражението се осъществява в съответствие с условията в Комплексното разрешително и включва четири клетки за депониране с максимален капацитет – 911 400t. Отчитайки принципите заложени в Европейското и Националното законодателство община Монтана със средства от Държавния бюджет на Р. България построява и „Завод за сепариране и компостиране“, като към момента в експлоатация е пусната инсталацията за сепариране на ТБО. Общата площ на регионалната система за управление на отпадъците е 198 дка, а капацитета на сепариращата инсталация е 20т/час.

Депото за неопасни отпадъци, включва четири броя клетки за депониране, от които три са напълно завършени, а четвъртата е само профилирана.

На депото се приемат само неопасни отпадъци, които са включени в списъка на видовете отпадъци, разрешени за депониране на депото в съответствие с условията в Комплексното разрешително. Съгласно Комплексното разрешително по чл. 117 от ЗООС, издадено от МОСВ операторът на депото е Община Монтана.

Всички отпадъци доставени на депото се контролират, като контрола включва:

• 
  Регистрация на камиона превозващ отпадъците;
  
• 
  Претегляне и регистриране на отпадъците;
  
• 
  Пряк визуален контрол на отпадъците за съответствие по вид и състав на отпадъците;
  

Отделните клетки на депото се експлоатират последователно, като при достигане на ниво на отпадъците в клетка 1 до кота корона междинна дига, започва едновременното запълване на клетки 1 и 2. Депонирането на отпадъците продължава до оформяне на крайно запълване на двете клетки и формиране на временен откос 1:3 към клетка 3. Същият откос временно се запръстява с почвени материали с дебелина 0.50 m.

При стартиране на запълването на клетките с отпадъци, започва изграждането и на газови кладенци, които нарастват във височина едновременно с отпадъците.

Със запълване на клетка 3, едновременно се изпълнява и рекултивация на първите две клетки – 1 и 2. В края на експлоатационния период на клетка 3 се изгражда и клетка 4. Тялото на отпадъците в клетка 3, завършва с временен откос m=1:3 към клетка 4 който се покрива с временен рекултивационен слой от почвен материал с дебелина 0.5 m.

В периода на запълване на клетка 4 се полага и рекултивационния слой на оформеното тяло на отпадъците в клетка 3.

След изграждане и на рекултивация и на клетка 4 се предприемат необходимите действия за закриване на депото като цяло.

По време на експлоатацията на депото се изпомпва инфилтрата от клетките и се изпраща за пречистване в пречиствателни съоражения.

Рекултивация на клетките

По проект е предвидено рекултивацията на клетките да се извършва поетапно, съответстващо на поредната номерация на клетки, започвайки от клетка 1. В същата последователност на окончателно запълване с отпадъци, клетките излизат от експлоатация и се рекултивират. В края на запълване на клетка 1, започва и нейната рекултивация, в края на втори етап на запълване на клетка 2, започва и рекултивация на същата клетка и т.н. до запълване с отпадъци на цялото депо.

Страничните откоси и горната повърхност на тялото на депонираните отпадъци се покриват с рекултивационни слоеве по детайл:

• 
  върху подравнената повърхност на отпадъците се полага газов дренажен слой от 0.50 m трошен чакъл;
  
• 
  отгоре се насипва слой уплътнена глина с дебелина 1.0 m.
  
• 
  на повърхността се полага слой хумус с дебелина 0.30 m, който служи за основа на биологичната рекултивация;
  

Затревяването се изпълва в три етапа:

• 
  I етап – обработка на хумусния слой и торене с азотни торове;
  
• 
  II етап – подравняване и засяване на подходящи за района тревни смески;
  
• 
  III етап – валиране, торене поливане и косене на тревните площи;
  

От газовите кладенци биогаза се отвежда към изгаряща инсталация в стопанския двор посредством тръбни колектори от плътни HDPE тръби ф125 mm.

По окончателните берми на рекултивационния слой се изграждат следните съоражения:

• 
  експлоатационен път с ширина 3.60 m с настилка от подложен пясък 0.2 м и слой от валиран трошен чакъл с дебелина 0.30 m;
  
• 
  канавки с трапецовидно сечение (m=1:1) с облицовка от готови плочки;
  
• 
  HDPE тръби ф 400 mm за сваляне на повърхностния отток от канавките по бермите до петата на откос на заустване;
  
• 
  Стоманени бетонови шахти за заустване на канавките от бермите в отвеждащи тръби;
  

Охранителните канавки имат за цел да съберат и отведат атмосферните води паднали в и около района на депото. По този начин депото е защитено от наводняване и натоварване на дренажната система за инфилтратни води. Поддържат се чрез: редовно почистване от отлагане на пръст и чакъл, почистване на затревяване по фугите, поддържане на фугите запълнени, поддържане на облицовката от бетонови плочки в изправност, почистване на подостоците под експлоатационните пътища.

На територията на Клетка 1 и Клетка 2, в които през 2012 г. са депонирани неопасни отпадъци са изградени 6 броя газови кладенци /по 3 броя в клетка/ за събиране на газове. Кладенците се изграждат поетапно, успоредно с нарастване на височината на запълване.

От газовите кладенци биогаза се отвежда към изгаряща инсталация. Получаваният в следствие на различните микробиологични и биохимични процеси, протичащи с органиката в отпадъка, биогаз се променя във времето, както по количество така и по състав. За да се извежда биогаза от депото и да се изгаря на факел /при достигане на определени стойности на метана и кислорода/ има газоотвеждаща система.

Предвижда се общият капацитет на инсталацията да е 6150т/година разделно събрани зелени биоотпадъци на вход на компостиращата инсталацията.

Очаква се разделно събраните отпадъци първоначално да бъдат количествено измервани, след което да постъпват в приемната зона на площадката на компостиращата инсталация. В приемната зона ще се извършва входящ контрол на разделно събраните отпадъци, което ще се осъществява в съответствие с изискванията на Наредбата за третиране на биоотпадъците. След осъществяването на входящият контрол, при който ще бъдат отстранени примеси /в случаите когато има такива/, биоотпадъци ще се раздробяват на шредер, след което се разстилат в редовете, предвидени за процеса на компостиране. Натрупаните зелени отпадъци по редове ще се обръщат периодично, посредством обръщач и след получаване на качествен компост, съгласно нормативните изисквания, ще се извозва до зона за рафиниране чрез сито.

Инфраструктура за отпадъци от строителство и разрушаване

Община Георги Дамяново няма отредено самостоятелно депо за депониране и инсталации за третиране на строителни отпадъци. Към настоящият момент строителните отпадъци се депонират. Общината не разполага с информация за генерираните отпадъци от строителство и разрушаване.

Инсталации и съоражения за третиране на утайки от ПСОВ

На територията на Община Георги Дамяново през 2014г. е пусната в експлоатация една пречиствателна станция за отпадъчни води, находяща се в с. Копиловци, Община Георги Дамяново. ПСОВ е с капацитет 725 бр. еквиваленти жители и със средно денонощно отпадъчно водно количество 91,35 м³/ден. Пречистените води се заустват в р. Копиловска бара във връзка с което се осъществява постоянен мониторинг за състоянието на водите, а изходните показатели се предоставят ежемесечно на РИОСВ – Монтана и Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен.

В Община Георги Дамяново всички населени места са водоснабдени. Водоснабдителната мрежа на общината се експлоатира от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Монтана. Като цяло водоснабдителната мрежа в повечето селски райони на територията на „ВиК Монтана“ ООД, страдат от лошо състояние на съораженията и остаряло оборудване. За община Георги Дамяново състоянието на водоснабдителната мрежа е задоволително, като е необходим процесът на модернизация на съществуващата водопроводна мрежа да продължи с оглед намаляване на водните загуби.

• 
  Необходимо е да се предвиди изграждането на съоражение за третиране на утайките от ПСОВ.
  
• 
  Общината няма изградена система за събиране, транспортиране, контрол, оползотворяване и обезвреждане на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата и юридическите лица. Превантивна мярка за ограничаване на нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци би била създаването на нормативно определена възможност за проверка и обратна връзка между количествата предадени строителни отпадъци на определеното за целта място и издадените разрешения за строеж, както и с одобрените планове за управление на строителните отпадъци.
  

1. 
   Обхванати населени места от общинската система за сметосъбиране и сметоизвозване, честота на извозване, налични видове и брой контейнери
   

Сметосъбирането и сметоизвозването се осъществява във всички населени места на общината, включително и в района на „Лошушанския манастир“ по ежемесечно утвърден график. Броят на съдовете за сметосъбиране и сметоизвозване по населените места е както следва:

Наличните съдове не са достатъчни за нуждите на населението, поради амортизираност на голяма част от тях. Извозването на отпадъците до Регионалното депо се осъществява със сметосъбиращ автомобил „МАН“ с капацитет 16 м³.

2. 
   Настояща система за заплащане на услугите по управление на битовите отпадъци
   

Източник на финансиране на дейностите по управление на отпадъците са собствени приходи на общината предимно от такса битови отпадъци, със 100% събираемост.

Приходи от такса битови отпадъци на община Георги Дамяново за периода 2011-2015

Определянето на таксата за битови отпадъци e съобразено с извършваните разходи, свързани с дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на местата за обществено ползване и обработката на тези отпадъци, изпълнение на задължения на Общината заложени в ЗУО.

Практиката до момента е такса „битови отпадъци“ да се определя в „промил“ върху данъчната оценка на недвижимите имоти или отчетната му стойност (по-високата от двете).

След 2015 година, възможността "такса битови отпадъци" в частта сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци, да се определя в промил върху данъчната оценка няма да бъде възможна и всяка община ще трябва да изработи справедлива методика, която да може да генерира реална такса според количеството на битовите отпадъци и да покрива разходите, които общината ще направи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

Проучванията в региона до момента показват следното:

Размерът на таксата се определя като промил от данъчната оценка на съответния имот. В повечето случаи таксата за бизнеса, определена в промили, е неколкократно по-висока от таксата за домакинствата, чрез което на практика бизнесът субсидира услугите по събиране, транспортиране и депониране на отпадъците от домакинствата и поддържане на териториите за обществено ползване .

Година План Отчет 2011 65654 46960 2012 91938 49460 2013 112705 54192 2014 93403 72479 2015 114096 77401

• 
  
  Изтегляне 1.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: