Занятие войни на българия през средновековието създаване на българската държава и сражението при Онгъла


България при цар Самуил (991-1014 г.)



Pdf просмотр
страница4/7
Дата29.07.2022
Размер1.19 Mb.
#114860
ТипЗанятие
1   2   3   4   5   6   7
1659032333879044-1
Свързани:
BrayanTracy Suzdaite budeshteto si (1), BrayanTracy Suzdaite budeshteto si
4. България при цар Самуил (991-1014 г.)
Овладяването на значителни части от територията на България не означава още нейното покоряване. Югозападните райони на държавата запазват своята независимост. Управлението им се намира в ръцете на синовете на комит
Никола - Давид, Мойсей, Арон и Самуил. През 976 г. внезапно почива


19/34 византийският император Йоан Цимисхи и на престола се възкачва Василий II.
С идването му на власт във Византия започват вътрешни борби. От това се възползват братята започват военни действия. Те са подкрепени от местното население и са освободени окупираните от византийците области на страната. Скоро събитията вземат драматичен обрат. Най-големият брат на
Давид е убит от скитници власи, а Мойсей загива при обсадата на крепостта
Серес. Третият брат Арон изразявал провизантийски настроения и се стремял да завладее върховната власт. Това му струвало живота, защото по заповед на
Самуил той е погубен заедно с целия си род на 14 юни 976 г. Така Самуил става пълновластен владетел на България. Положението не се променя и след бягството на цар Борис II и неговия брат Роман от Константинопол. При преминаването на границата цар Борис II загива от българска стрела, а Роман се спасява. Той е отведен при Самуил, който го признава за български цар
(977-991 г.). С признаването на Роман за цар на българите Самуил разчита да обедини около себе си всички сили, които са противници на Византия. От друга страна, цар Роман нямал потомство и Самуил става наследник на царската корона.
В периода 976-985 г. българските войски навлизат в Тракия и Солунската област и успяват да завладеят Епир и Тесалия, достигайки до Пелопонес и
Коринт. Те превземат редица крепости, сред които най-прочутата е Лариса в
Тесалия.
През 986 г. император Василий II предприема поход срещу българите, като главната му цел е да овладее силната крепост Средец. Тя има важно стратегическо значение като централен пътен възел, свързващ Мизия, Тракия и Македония. Двадесет дни ромеите обсаждат крепостта без успех. Бранителите на града извършват многократни внезапни удари върху противника и опожаряват по-голямата част от обсадената му техника.
По това време цар Самуил се намирал в Тесалия. Научавайки за действията на византийците, той с бърз марш успява да преодолее


20/34 разстоянието от Тесалия до Средец (около 400 км) за по-малко от 20 дена. При известието, че българската войска пристига на помощ на обсадения град, императорът заповядва армията му да се оттегли в направление на Филипопол.
Самуил решава по околни пътища да изпревари византийците и им устройва засада в прохода. Траянова врата на 17 август 986 г. Българските засадни части пропускат авангарда. При преминаването на главните сили на ромеите те нанасят удар от всички страни. В завързалия се ожесточен бой е унищожена по- голяма част от византийската армия. Самият император едва се спасява от гибел и избягва във Филипопол. „Оцелялата войска – пише Лъв
Дякон – едва се измъква от преследването на мизите (българите) в непроходимите планини и като загуби почти цялата си конница и обоза, който караше със себе си, се върна в ромейските предели.”
Сражението е един от върховете на бойното майсторство в края на X век.
Най-напред то е предшествано от отбрана на крепост, която се характеризира с висока активност, изразяваща се във внезапни излизания от крепостта; висока маневреност на войските и бързина в съсредоточаването им; умела организирана засада и правилно действие на войските, които насочват главния си удар срещу основното ядро на византийската армия.
Поражението на византийците в прохода Траянови врати и настъпилите във Византия размирици дават възможност на българите да продължават настъпателните си действия. Те с изненадващи действия завладяват Драчка област, както и части от Македония с крепостите – Верея и Сервия. На няколко пъти българската армия навлиза в Солунска област и я опустошава.
Решителният сблъсък между България и Византийската империя започва през 1001 г. и продължава с малки прекъсвания около 20 години.
Военните действия на византийската армия се отличават с особена методичност и са свързани в един общ стратегически замисъл. Тя се заключава в последователно овладяване на крепости и райони от периферните области на страната към вътрешността.


21/34
През 1014 г. император Василий II с многобройна армия предприема поредния си поход срещу България. Той навлиза в долината на река Струмица, но е спрян пред крепостта Ключ от българската войска. Всички опити на ромеите да пробият отбраната завършват без успех. Тогава императорът решава с обходни действия да я превземе. За тази цел изпраща отряди към Огражден и
Беласица да търсят обходни пътища. Стратегът Никифор Ксифия намира пътеки по билото на Беласица и през нощта превежда силен отряд, който излиза в тил на българите. При съчетаването от византийците на удари по фронта и в тила войските, отбраняващи укреплението, са напълно разбити. Дадени са много жертви и плен попадат 15 хиляди души.
Византийците се опитват да преследват разгромените българи, но отрядът под командването на солунския дук Михаил Вотаниат попада на засада, ръководена от Гаврил-Радомир, син на Самуил. Ромеите са напълно унищожени, а Вотаниат загива. При вестта за претърпяното поражение Василий II се оттегля.
За отмъщение и за прекършване на българската съпротива той заповядва да бъде ослепена пленената българска войска. Ослепените войници са изпратени при българския цар в Преспа. При вида на това трагично шествие Самуил получава сърдечен удар и почива на 6 октомври 1014 г.
След тези събития византийският император незабавно преминава в нова офанзива срещу България. Той овладява Битоля, Щип и Воден. През
1018 г. последните огнища на съпротивата са сломени. Василий II влиза в столицата на Самуил.
Причините за неуспеха се коренят дълбоко в социално-икономическото развитие на страната, в изтощената икономика, в непрекъснатите войни, в многото жертви, дадени от българския народ и войска. Византия разполага с много по-голям човешки ресурс и военно-икономически потенциал, което й позволява да бъде по-жизнена в дългогодишните бойни действия.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница