Записи от март – април, 2012 година, село Горни Лом, община Чупрене Общи сведения

МОДУЛ

Село Горни Лом се намира в Западна Стара Планина на 376 м. надморска височина, разположено по двата бряга на горното течение на река Лом. На запад над него се издига връх Миджур, който е 2 168 м. Селото се е проточило на 2-3 км. около реката. Името на селото означава – Горни от горното течение на реката, а Лом – буйна, ломяща сила на водата. Лева, равна и бърза река са трите притока, които се вливат в реката. Селото се намира на 30 км от град Белоградчик, на 80 км. от областния център – Видин, на 50 км от Монтана и на 150 км от столицата София. В района на селото има медна, желязна, волфрамова, молибденова руда; от скалите – гранит, сиенит и габро. Броят на населението е 820 души през 2007 година.

Заставата се намира в местността „Люта” . В миналото е имало пограничен пост в местността „Еличи трап”, после постът е преместен в мандрата, а след това е построена и Заставата, чиято постройка още стои. В района около нея в годините след 1989 година са построени няколко водни електроцентрали. В местността Средореци е бил пограничния пост, който два пъти е обезоръжаван от горниломци през 1923 година. По-късно по време на социализма в тази местност имаше пионерски лагер – масивна постройка на три етажа с осемдесет места, бунгала около нея за помощния персонал и ръководителите, имаше и място за събирания.

Едно време разказва живели от другата страна на Стара планина, в село Равно Буче, днешна Сърбия, двама братя. Мизерували много там и решили да си намерят по-добро място у Балкана. Дошли отсам Балкана. Тръгнали по течението на реката и стигнали до днешното село Средогрив. Там решили да се заселят. Тръгнали да се връщат да преведат семействата си и решили да спрат да починат. Имали само хляб. Единият брат бил ловец, а другият брат бил рибар. Запалили огън. Вървял ловецът през гората и видял елен. Прострелял го с пушката и тръгнал след него по следите му. Намерил го да лежи пред олтара на мъничка църква. Другият пък брат при реката намерил воденица. Двамата отишли в църквата и се смаяли от красотата й. Решили, че трябва да се заселят около нея, за да не пустее.

(Из книгата на Любен Антова Милицин, Извадки и допълнение към миналото на село Горни лом, община Чупрене, област Видин, с. Горни лом, януари 2007 г.).

Горското стопанство се разкрива през 1950 година.

• 
  Училището в селото се открива през 1848 година. 1904 година е построено училище с четири класни стаи. 1921 година се открива прогимназия. През 1966 година е построена съвременната сграда на училището.
  

• 
  1961 година построена е фурната за хляб, пивница, млекосъбирателен пункт, лимонджийница.
  

• 
  1965 година – смесен универсален магазин
  

• 
  1970 година е открит паметника на площада в чест на загиналите в Септемврийското въстание.
  

• 
  1972 година е построена здравната служба
  

• 
  1973 година е построен стадиона, довършено е водоснабдяването, уличната мрежа е обновена, направено е подземно електрозахранване на училището, детската градина, киносалона, ремонтиран е пионерския лагер.
  

• 
  1950 – 1985 година 95% от жилищният фонд е обновен. Всички домакинства са електрифицирани и водоснабдени.
  

След Видин и Белоградчик, селото се нарежда на трето място по производство на промишлена продукция на глава от населението в периода от 1960 до 1985 година.

Тук не си личеше толкова границата. Например там по Кулско имаше цели села разделени с телени ограждения – границата минава през двора му. Тук не беше така. Ние даже като сме се качвали на Миджур и някой път се засечеме на върха със сърби и сме си пили бирата на браздата. Изнасяхме по цели каси бира на гръб – тогава бяхме млади. Някой овчар се заблуди, мине оттам границата, но нищо, после го върнат.

Е, когато идваха на събор роднини трябваше да имат разрешение, ние от тук се обаждаме в милицията и аз съм един вид гарант за тях. Диктуваме имената, егн-та; записват ги на мое име – аз съм им домакин. Кога ще дойдат, кога ще си тръгнат. Жена ми в паспорта – зеления, имаше гранична зона. Една година бяха тръгнали с децата за събора, а аз бях дежурен в Милицията тогава и тя си забравила паспорта. И на Фалковец, където започваше граничната зона, там имаше дървена граничарска будка, я спират за редовна проверка. Тя се опитала да каже, че е съпруга на еди кой си катаджия от града – аз тогава бях началник на КАТ. Ама не минава – ония момчета не са и чували за мен. И я върнаха. Тя обръща колата, идва си обратно в града, взима паспорта и се връща. Няма жена, няма с малки деца – такъв беше редът тогава.
Терен от влака Видин – София - Видин,

януари 2013:

Мъж, роден 1946 г., средно образование, работил е в сферата на строителството и участвал в строенето на различни обекти за нуждите на гранични войски в пограничните райони. Роден в село Гъмзово, живял в София, но когато започват през 80-те на ХХ век да разселват етнически турци от смесените райони, се прибират обратно цялото семейство поради реалната възможност в къщата им да бъде настанено турско семейство. След това се премества да живее във Видин.

Граничните зони

Имаше гранична зона 1 и 2. Във втора гранична зона можеше да се ходи навсякъде – в първа, не. Аз имам сестра, омъжена в Балей. Там не можех да ходя. Трябваше да заявиш в милицията – имената, номер на паспорт и ти отговаряш за тях. Ма то бяха страшни мрежи, ограждения – ненормална работа! Но то беше най-вече, защото от Източна Германия идваха много туристи тогава и от тука бягаха за Западна Германия и за Запада… Те пазеха от тук да не се излиза. Сърбите нямаха какво да пазят.

На Панаира (Видинският търговски панаир, провеждан всяка година есента по времето на социализма – бел. на записвача) сръбска музика не даваха да се свири и да се слуша. Сръбското беше забранено. Сръбската телевизия беше забранена – даваха западни филми. Новините им бяха истински за Чернобил научихме първо от там. Мостът на Белослав като пропадна през 77-ма година нашите тук обявиха, че жертвите са само 7, а те бяха над 180 човека. Криеха много, а сърбите – не. Румънската телевизия също беше забранена. Заглушителите – локаторите не можеха да заглушат сигнала. В София не можеха да хващат, но ние тук и сръбска, и румънска телевизия си гледахме. Заглушители имаше в Брегово, в Белоградчик на кулата, но сигналът беше силен и не можеха да го заглушат. Даже бай Тошо критикуваше: „Вие там много сръбско слушате!”

„Ами то е ясно кой беше по-добре тогава – разбира се, че сърбите. Аз да си взема касетофонче за Варбург-а. Що ли ми требваше да си купувам, ама на… Баща ми гледа зайци тогава да мога да събера точки, да си купя долари, че да си взема касетофончето.