Завръщането на протекционизма и яростта на неговите противници
Следователно „структурните реформи” допринасят пряко и косвено за създаване на условия на неплатежоспособност на мнозинството домакинства
Изтегляне 116.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Китай и неговите съседи, отговорни за дефлацията на заплатите
| Следователно „структурните реформи” допринасят пряко и косвено за създаване на условия на неплатежоспособност на мнозинството домакинства. Тази неплатежоспособност е в центъра на кризата с ипотечните дългове в Съединените щати, Обединеното кралство и Испания. В други страни тя се проявява в нарастваща уязвимост на семействата и поставянето на въпроса за „покупателната способност”. Дори във Франция, където банките бяха значително по-предпазливи, задлъжняването на домакинствата, което беше постоянно до 2000 г. , се увеличи неимоверно от 34% от БВП до 47.6% през 2007 г. От десетина години насам появата на явлението „бедни работници” от двете страни на Рейн е пряко свързана с тези политики.
Дефлацията на заплатите се корени в хищническите политики в международната търговия, които се водят в страните на Далечния изток от 1998-2000 г. насам чрез обща свободна търговия, подтиквана от Световната търговска организация (СТО). Все пак, тези политики са преди всичко плод на реакциите от шока, който представляваше финансовата криза от 1997-1999 г. Такъв е случаят с Китай, който поради нехайството и некомпетентността на Международния валутен фонд (МВФ) трябваше да поеме голяма част от удара на азиатската криза, като остави своите съседи да се възстановят с търговски и финансови излишъци за своя сметка. Китай и неговите съседи, отговорни за дефлацията на заплатитеСЛЕДОВАТЕЛНО Китай и неговите съседи прецениха, че възможното повтаряне на подобна криза налага създаването на значителни валутни резерви. Те бяха принудени да развият агресивни политики в международната търговия, приложени чрез много силни девалвации, политики на конкурентоспособна дефлация и ограничаване на вътрешното потребление. Тези мерки доведоха до намаляване на частта от заплатите в развитите страни. Те също така се оказаха изключително ефикасни, ако се съди по огромното натрупване на валутни резерви, осъществено от страните с бързо развиваща се икономика от Далечния изток (от които 1 884 милиарда долара за Китай) [11]. От трийсетина години насам китайската икономика постига бързо техническо догонване. В същото време разходите за преки и косвени заплати не мърдат. Повишаването на качеството на износа застрашава в крайна сметка всички индустриални работни места. Индексът за сходство, който измерва сходството на износа на една страна с този на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се вдига постоянно за Китай, но и за други страни с бързо развиваща се икономика [12]. Митът за международната специализация, при която тези страни ще се съсредоточат върху прости продукти, а развитите страни ще запазят господството при усъвършенстваните продукти, рухва. Със стратегиите на „новите страни-членки” внесената дефлация на заплатите също се установи в Европейския съюз след разширяването. Страни като Чехия, Словакия, Румъния, а в по-малка степен Унгария и Полша, нарочно направиха данъчен дъмпинг на благоприятни валутни курсове, намалени социални обезщетения и получени отсрочки при прилагане на екологическите регламенти, за да привлекат инвестиции за делокализация. Като се има предвид размерът на тези страни, е очевидно, че инвеститорите не идват там заради вътрешния пазар, а да ги използват като платформа за реекспортиране към страните в историческата сърцевина на Европейския съюз [13]. Що се отнася до идеята, че тази дефлация на заплатите е цената, която трябва да се плати, за да може други страни да се развиват…, няма по-неточно нещо. Влиянието на свободната търговия, установена от СТО, в най-бедните страни е осезаемо отрицателно. Ако първите резултати, публикувани през 2003 г., огласяваха печалби от рода на 800 милиарда долара, всяко преразглеждане довеждаше до сриване на тези оценки [14]. Но използваните модели всъщност са замислени, нарочно или не, за да увеличат максимално ефектите от либерализацията на търговския обмен. Те се характеризират с липса на отчитане на загубите на приходи, породени от премахване на тарифните бариери [15] – а те далеч не са нищожни. Ще добавим, че Световната банка и СТО слагат Китай при т. нар. бедни страни, което е доста спорно. Ако го махнем от тази група, резултатът ще е отрицателен, независимо от използваната методология [16]. Това, което работниците от развитите страни губят като доходи, не става доход за страните с бързо развиваща се икономика, а служи за допълнително обогатяване на един малоброен елит, чието богатство буквално скочи до небето през последните десет години. В Съединените щати най-богатите 0.1% притежаваха 7.5% от националния доход през 2005 г. срещу 5% през 1995 г. и 2.9% през 1985 г. Нивото от 2005 г. отговаряше на това от 1929 г. (7.6%). Едни и същи причини довеждат до едни и същи следствия. Ако на първо време страни, получаващи инвестиции от делокализацията, наблюдават увеличаване на растежа, то те ще отрежат клона, на който седят, с помощта на европейските и американските големи предприятия. Ето как относителното, та дори и абсолютното, обедняване на развитите страни породи настоящата криза, с внезапно свиване на потреблението, което наказва страните-износителки. В играта на свободната търговия, делокализациите и дефлацията на заплатите, никой не е победител освен тези, които са прибрали печалбите и са успели да ги сложат на сигурни места. Изтегляне 116.5 Kb. Сподели с приятели:
|