Зелена енергия сакар”



страница2/17
Дата16.03.2017
Размер1.89 Mb.
#17091
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Резюме на предложението


Проект „Зелена Енергия Сакар” е предвиден да се реализира в планина Сакар на 35км северно от Свиленград и на 8км южно от Тополовград и е с надморска височина 600 - 850м. Административно разположен на територията на три общини – Харманли, Тополовград и Свиленград, област Хасково.

Инвестиционното предложение „Зелена Енергия Сакар”, предвижда да се изгради ветрогенераторен парк, състоящ се от 76 вятърни генератора с мощност от 2.5 до 3 MW или обща номинална мощност 210 MW и прилежащата им инфраструктура. Площадките на всеки ветрогенератор ще бъдат с приблизителни размери 25м на 25м, върху които ще се монтира фундамента на генератора с максимален диаметър от 25м. и височина на оста на ротора до 120м. Сервитута на размаха на витлата е до 115м.

Ветрогенераторите ще са разположени линейно по билото на планина Сакар в посока изток – запад с приблизителна дължина 28км.

Местоположението и предполагаемото разположение на турбините е показано на Фигура 1-1.

Реализирането на инвестиционното предложение обединява интересите на “ТЕРА БЪЛГЕРИА 1” ЕООД с тези на Държавата, във връзка с изпълнение на задълженията на България за намаляване емисиите на парникови газове и увеличаване дела на възобновяемите източници на енергия от общото енергопроизводство.

Очакваният годишен добив на електроенергия от една вятърна турбина при предполагаема мощност от 2.5MW е около 550 GWh. Предвижданата обща инсталирана мощност е 210MW.

За целите на проекта са разгледани примерни вятърни генератори с подобни характеристики.

Прилежащата към парка инфраструктура ще се състои от: пътища, площадки необходими при монтажа на генераторите, кабелни линии и електрическа подстанция. Трябва да се подчертае, че планирането на пътищата ще бъде координирано с общината и ползвателите на земята. В проекта са разгледани три варианта за изграждане на електропроводи за връзка на подстанциите с електропреносната мрежа на страната, но окончателната схема на присъединяване може да бъде определена едиствено след съгласуване с електропреносното предприятие, за което е необходимо да бъде представен одобрен ПУП или виза за проектиране.

За изграждане на фундаментите на ветрогенераторите ще са необходими площадки с площ от около 0,65дка за всеки. Също така за изграждане на трансформаторната подстанция и команден център ще са необходими около 5 дка, или друг размер, съгласно нормативните изисквания.

В етапа на строителство, за монтаж на ветрогенераторите ще се използват монтажни площадки с площ от около 1 дка на генератор. Монтажните площадки ще се използват само по време на строителството. Територията им ще бъде само почистена и заравнена като след приключване на строителните дейности те ще бъдат рекултивирани и възстановени.

Трайно заетата площ от реализацията на инвестиционното предложение ще е около 65 дка (фундаментите на генераторите, и подстанцията).

Частично засегната (покрита с инертни материали) ще е площта на „служебните пътища” – с дължина около 16км и площ около 80 дка.

Промяна в предназначението на земята ще е необходима единствено за стъпките за монтаж на турбините (около 0,65 дка на генератор) и за територията на трансформаторната подстанция и командния център - 5 дка, или друг размер, съгласно нормативните изисквания.


Фигура 1-1. Местоположение на инвестиционното предложение и разположение на отделните ветрогенератори


  1. Доказване на необходимостта от инвестиционното предложение


Енергията, генерирана от вятъра, е възобновяема и спестява използването на изкопаеми горива. Тя не е свързана с емисии на СО2, серни и азотни оксиди, прах и други замърсители на въздуха. Парниковите газове, генерирани в процеса на производство на ветрогенераторите, се компенсират от редукцията на вредните емисии от тяхното електропроизводство само за 3-5 месеца работа. По този показател, ветроенергетиката е определено на първо място сред останалите електроцентрали за т.нар. “чисто електричество”.

Съгласно общоприетите международни норми, една ТЕЦ (без необходимите и ефективни очистващи инсталации), за да произведе 1 kWh електроенергия, излъчва вредни емисии, както следва:



1. 750-1250 g CO2;

2. 40-70 g пепел;

3. 5-8 g SO2;

4. 3-6 g NOx.

Ако се разгледа вятърния парк като заместваща мощност на една ТЕЦ, ще се избегне пряко замърсяване на околната среда. Очакваният годишен добив на електроенергия от една вятърна турбина при предполагаема мощност от 2.5MW е около 550 GWh. Това означава, че той ще спести за една година изпускането на следните приблизителни количествена вредни емисии в сравнение с един ТЕЦ :



  • 687 500 тона CO2;

  • 38 500 тона пепел;

  • 4400 тона SO2;

  • 3300 тона NOх.

Балансираното развитие на общия енергиен пазар и рисковете свързани със сигурността на доставките на енергия ще бъдат сведени до минимум, при спазване на изискванията за намаляване на вредното въздействие върху околната среда и измененията в климата, чрез оползотворяването на местния потенциал от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Използването на възобновяема енергия е силно поощрявано в Европейския съюз, като основния законов акт, касаещ производството на електроенергия от ВЕИ е Директива 2001/77/EC за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия.

България, като страна членка на ЕС подкрепи взетите решенията за новата Енергийна политика за Европа, в която основните цели са:



  • сигурност на доставките;

  •  конкурентоспособност;

  • устойчиво развитие при опазване на околната среда.

Сред предлаганите от Европейската комисия енергийни приоритети са развитието на политиката за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници.

България прие съгласуваните от ЕС цели за постигането на:



  • 20% дял на възобновяемите енергийни източници в Общностното енергийно потребление до 2020 г.;

  • 10% задължителна цел във всяка държава членка за дела на биогоривата при наличие на определени условия до 2020 г.

Целта за дял на ВЕИ за всяка държава членка се определя, като се вземат предвид различните индивидуални условия, изходните позиции и потенциал на ВЕИ.

В резултат от решенията взети на срещата на Върха, в началото на 2008 г. ЕК представи пакета „Енергетика и климат” като част от него беше проекта на директива, установяваща обща рамка за насърчаване използването на енергия от ВЕИ и поставяща общи задължителни цели за дял на ВЕИ в енергийното потребление. С нея се задават задължителни цели за общия дял в енергопотреблението на енергия от възобновяеми източници, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта.

Определената за България национална цел е: 16 % дял на енергията от ВЕИ в крайното енергийно потребление към 2020 г.. Така определената цел за България е една от най-ниските в сравнение с останалите държави членки.

С цел насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници в България, Министерство на икономиката и енергетиката разработи Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), приет от 40-то Народно събрание и обнародван в ДВ, бр. 49 от 19 юни 2007 г. С този закон се постигна пълна хармонизация с Директива 2001/77/EC за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия и Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогоривата или други възобновяеми източници в транспорта.

В закона са регламентирани обществените отношения, свързани с насърчаване производството и потреблението на електрическа, топлинна и/ или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници.

Съгласно изискванията на Директива 2001/77/ЕО страната ни е поела ангажимент да достигне 11% дял на електрическа енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2010 г. България разполага с известен потенциал от ВЕИ и може да покрие част от общите си енергийни потребности, чрез използването, разработването и експлоатирането на възобновяемите ресурси. Още повече, че ВЕИ са местен ресурс, чието използване ще допринесе за намаляване зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси и ще има положителен социален ефект.

Производството на електроенергията от ВЕИ в България, към момента се подпомага чрез: въведено ново законодателство, специални инвестиционни схеми, преференциални тарифи и системи за търгуеми зелени сертификати.

В Закона за енергетиката (ЗЕ) се регулират както отношенията, свързани с използването на възобновяеми енергийни източници, така и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.

Предвидените преференции и провежданата държавна политика са регламентирани в Глава 11 от ЗЕ:

• Националните индикативни цели за насърчаване на потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определят като процент от годишното брутно потребление на електрическа енергия, за следващите десет години в страната от Министерския съвет, по предложение на Министъра на енергетиката и икономиката.

• Националните индикативни цели за производството на електрическа енергия се насърчава при:


  • отчитане принципите на пазара на електрическа енергия;

  • отчитане характеристиките на различните възобновяеми енергийни източници и технологии за производство на електрическа енергия;

  • осигуряване на производителите на електрическа енергия най-малко еквивалентен ефект на преференциално третиране по отношение на приходите им от единица произведена електрическа енергия при промяна на механизмите за насърчаване.

Министърът на енергетиката и икономиката определя минимални задължителни квоти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници като процент от общото годишно производство на електрическа енергия на всеки производител по години за срок 10 години, считано от датата на въвеждане на системата за издаване и търговия със зелени сертификати.

• Задължително изкупуване, преференциални цени

Общественият доставчик и/ или обществените снабдители, които имат лицензия за снабдяване с електрическа енергия, са длъжни да изкупят цялото количество електрическа енергия, произведена от централа, използваща възобновяеми енергийни източници, регистрирано със сертификат за произход, с изключение на количествата, за които производителят има сключени договори по реда на глава 9, раздел VII или, с които участва на балансиращия пазар.

Общественият доставчик и/ или обществените снабдители са длъжни да изкупуват електрическата енергия, произведена от централи, използващи възобновяеми енергийни източници, по преференциални цени, съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

• Приоритетно присъединяване

Електропреносното предприятие и разпределителните предприятия са длъжни приоритетно да присъединяват всички централи, произвеждащи енергия от възобновяеми енергийни източници към преносната, съответно към разпределителната мрежа.

• Механизъм за търговия със зелени сертификати

Задължителното изкупуване на електроенергия по преференциални цени се прилага до създаване на система за издаване и търговия със зелени сертификати. На основание чл. 161, ал. 4 е разработена и одобрена от Министъра на енергетиката и икономиката, Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и/ или по комбиниран начин, за издаване на зелени сертификати и търговия с тях.

Наредбата урежда условията и реда за:

• издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ и/ или по комбиниран начин;

• издаване на зелени сертификати и търговия с тях;

• отчитане и контрол за изпълнение на задължението за производство на електрическа енергия от ВЕИ и по комбиниран начин.

С измененията на Закона за енергетиката бяха значително увеличени преференциите и икономическите стимули за производство на електроенергия от ВЕИ. Изкупната цена за електричеството, произведено за сметка на безплатната енергия на вятъра е увеличена с 50%, и тя вече е близо 9 евро цента за киловатчас без никакви времеви, режимни, квотни или други ограничения. При това, тази изкупна тарифа законово се гарантира като долна граница за период не по-къс от 12 години от момента на включването на ветроелектроцентралата в експлоатация.


  1. Каталог: ovos


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница