" Икономическата дипломация и енергийната сигурност в отношенията между Русия и Турция между 2014 2022 г."
Двустранни икономически споразумения и инициативи
Изтегляне 132.49 Kb.
|
Свързани:
секретни-операции-разузнаване-МТ, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| 2.3. Двустранни икономически споразумения и инициативи в периода 2014 – 2022 г.
Русия заема решаваща позиция като търговски партньор за Турция през последните години. Икономическите интереси служат като основна движеща сила за сътрудничеството между Русия и Турция. Сред търговските партньори на Турция Русия е на трето място, като изостава само след Германия и Китай. По подобен начин Турция се нарежда като седмият най-голям търговски партньор на Русия. През 2019 г. обемът на двустранната търговия между двете страни достига 26,5 млрд. долара. Въпреки това, поради глобалното въздействие на пандемията Covid-19 през 2020 г., обемът на търговията намалява до 20,8 милиарда долара. От тази сума руският износ за Турция възлиза на 15,7 милиарда долара, докато турският износ за Русия възлиза на 5,1 милиарда долара (Ozdal, Zvyagelskaya, & Svistunova, 2021). През 2021 г. търговският оборот между двете страни възлиза на 35 милиарда долара, отбелязвайки значително увеличение от 57 процента спрямо предходната година. Освен това през първото полугодие на тази година търговският оборот нараства повече от два пъти спрямо същия период на предходната година. Трябва да се отбележи, че от януари до юли 2022 г. Русия се очертава като основен източник на внос за Турция, представляващ приблизително 32,1 милиарда долара или 15 процента от общия внос на Турция (Ibadoghlu, 2022). Атомната електроцентрала Akkuyu близо до средиземноморския град Мерсин представлява първото начинание на Турция в ядрената енергия, като Русия ръководи проекта. Създаването на централата има голямо стратегическо значение за Анкара, тъй като укрепва енергийната сигурност на страната и ускорява нейния икономически растеж. Когато заработи напълно, атомната електроцентрала отговаря на 10% от нуждите на Турция от електроенергия и намалява зависимостта от газ и въглища. Строителството на четвъртия и последен блок започва през 2022 г., а централата започва работа през 2023 г., съвпадайки с честванията на стогодишнината от основаването на Турската република. Това руско начинание съществено укрепва двустранните отношения между Турция и Русия (Ozdal, Zvyagelskaya, & Svistunova, 2021). Участието на Русия в развитието на ядрения сектор на Турция включва обучение на национална работна сила. В момента повече от сто турски студенти учат в руски университети, за да се подготвят за бъдеща работа в атомната електроцентрала Аккую. По този начин Русия значително допринася за укрепването на научния и промишлен потенциал на Турция. Турски предприемачи участват в около 20% от чуждестранните строителни дейности в Русия, генерирайки годишни приходи от 5-6 милиарда долара за Турция. През 2020 г. общите приходи на Турция от възлагане на работа в чужбина се свиха до 12 милиарда долара, като 3 милиарда долара идват от проекти в Русия (Ozdal, Zvyagelskaya, & Svistunova, 2021). Въпреки предизвикателствата, породени от пандемията, Турция остава популярна туристическа дестинация за руснаците. През 2019 г. рекордно голям брой руски туристи са посетили Турция, надхвърляйки 7 милиона и заемайки първо място сред чуждестранните туристи. Германия следва плътно на второ място с 5 милиона туристи. Дори през 2020 г., въпреки намаления брой поради пандемията, 2,1 милиона руски туристи са посетили Турция, запазвайки своята известност в сравнение с други международни посетители (Ozdal, Zvyagelskaya, & Svistunova, 2021). От своя страна, през последните две години Русия, изправена пред значителен натиск от западните санкции, активно търси алтернативни пътища за облекчаване на икономическото си бреме, а на Турция е отредена централна роля в това начинание. През последните години се наблюдава значително увеличение на търговията между двете страни. Турция и Русия са решени да ускорят допълнително икономическите си отношения, като се съсредоточат върху търговията, строителството, селското стопанство и туризма. Освен това Русия, в опит да заобиколи санкциите, започва контакт с пет турски банки, за да проучи използването на руски кредитни карти чрез системата Мир. Ръководителите на централните банки от двете страни провеждат срещи за насърчаване на тази инициатива, която може да подкрепи руската валута и да допринесе за стабилизирането на руската икономика. В началото на август 2022 г. руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган провеждат среща в Сочи, на която изразяват намерението си за засилване на бизнес сътрудничеството. Тази среща следва предишната им среща на тристранната среща на върха на форума Астана в Техеран, където към тях се присъединява иранският президент Ебрахим Раиси. През септември Ердоган трябва да участва в среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Узбекистан, където Турция има статут на "партньор в диалога". Важен резултат от срещата е съгласието на Турция да плаща част от вноса на руски природен газ в рубли. Освен това президентите обявяват целта си да увеличат външнотърговския оборот между двете страни до 100 милиарда долара до 2030 г. (Feldman, Lindenstrauss, & Mil-Man, 2022). Допълнителна информация разкрива, че пет турски банки започват да използват руската платежна система Мир, развитие, което е признато и приветствано от президента на Турция, но поражда опасения относно потенциалната злоупотреба със системата Мир за избягване на санкциите, наложени на Русия поради нейното нахлуване в Украйна (Feldman, Lindenstrauss, & Mil-Man, 2022). Разговорите на срещата обхващат редица теми, включително търговия, енергетика, споразумение за зърно с Украйна, както и ситуациите в Сирия и Нагорни Карабах. Едновременно с това срещата отразява стратегическото маневриране на Ердоган между Русия и Запада за защита на интересите на Турция, особено в напрегнатия Черноморски регион. Путин, от друга страна, има за цел да засили връзките с Турция, член на НАТО, за да вбие още повече клин между Анкара и Запада, както се демонстрира от продажбата на руската система за противовъздушна отбрана С-400 на Турция през 2017 г. Въпреки че този ход води до отстраняване на Турция от проекта F-35, членството в НАТО остава централен компонент от доктрината за сигурност на Турция. Въпреки първоначалните възражения, Анкара одобрява започването на процеса за присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО, развитие, което не харесва Москва (Feldman, Lindenstrauss, & Mil-Man, 2022). Друго забележително постижение е споразумението за зърно между Русия и Украйна, улеснено чрез посредничеството на Турция и ООН. Това споразумение трябва да улесни износа на зърно от Украйна, като даде тласък на нейната собствена икономическа ситуация, като същевременно допринесе за продоволствената сигурност в различни страни от Третия свят, особено в Близкия изток. Освен това споразумението позволява на Русия да изнася селскостопански продукти и торове, които са от решаващо значение за нейната икономика и спомагат за облекчаване на въздействието на санкционните ограничения. Турското посредничество при сключването на споразумението за зърно е добре прието в западните столици поради очаквания положителен ефект върху световните цени на храните. Срещата в Сочи показва решимостта на Русия и Турция да засилят сътрудничеството си въпреки наличието на противоречиви интереси, особено по отношение на Черноморския регион и Украйна. Продажбата на турски оръжия, по-специално безпилотния самолет Bayraktar TB2, на Украйна се очертава като значителен източник на напрежение. Тези дронове са се доказали като много ефективни при нанасянето на щети на руските сили, действащи в Украйна. Тази продажба подчертава продължаващата конкуренция между Турция и Русия, особено в региона на Черно море и решимостта на Турция да предотврати руското господство в тази стратегическа област. В исторически план отношенията на Турция с Украйна не само имат за цел да балансират руското влияние в Черно море, но също така включват елементи на сътрудничество в областта на сигурността. Подкрепяйки Украйна, Турция се стреми да поддържа определено равновесие в региона и да защити собствените си интереси. Чрез ангажимента си с Анкара Русия вижда възможност да облекчи някои от икономическите предизвикателства, породени от санкциите. Турция се превръща във важен проводник, чрез който Русия може да поддържа определени икономически връзки със западните страни. Това позволява на Русия да се ориентира в сложните международни отношения и да смекчи въздействието на санкциите. Едновременно с това Турция печели икономически от ролята си на посредник между Русия и Украйна, както и до известна степен между Русия и Запада. Президентът на Турция Ердоган демонстрира умение в управлението на тези сложни динамики в защита на интересите на Турция. Позиционирайки Турция като ключов играч и посредник в отношенията между Русия, Украйна и Запада, Ердоган гарантира, че Турция печели икономически и запазва влиянието си в регионалните въпроси. Трябва да се има предвид, че споразумението от Сочи носи преди всичко политически, а не толкова икономически дивиденти на Анкара. Установяването на връзка между турската икономика и западащата руска икономика, както и свързването на турската лира с руската рубла, може да осигури краткосрочни ползи само за Турция. Последните данни, публикувани от руската държавна статистическа агенция Росстат, показват, че определени сектори в Русия са били сериозно засегнати от санкциите. Производството на автомобили, което силно разчита на чуждестранни компоненти, е спаднало с 89 процента в сравнение с предходната година, докато производството на компютри и полупроводници е намаляло с 40 процента, а производството на перални машини е спаднало с близо 59 процента. Намаляването на цените на енергията, намалената покупателна способност на руските потребители и ограниченото съвкупно търсене биха могли потенциално да доведат до колапс на руската икономика. Следователно устойчивостта на търговското и инвестиционното сътрудничество между Турция и Русия е несигурна (Snegovaya, Dolbaia, Fenton, & Bergmann, 2023). Второ, търговският баланс между Русия и Турция е в полза на Русия и поставя предизвикателства за Турция. Само през първите шест месеца на 2022 година търговският дефицит на Турция надхвърля 24 милиарда долара. Ако Турция уреди този дефицит в рубли, ще трябва да похарчи долари и евро, за да придобие допълнителни рубли. Това би увеличило търсенето на долари при енергийни търговски споразумения с Русия. Въпреки че малка част от тези разходи могат да бъдат покрити с рубли, спечелени на руския пазар, търсенето на долари от турска страна ще продължи (Ibadoghlu, 2022). Обменните курсове както на рублата, така и на лирата спрямо долара, текущото изкуствено поскъпване на рублата и очакваното бъдещо обезценяване на рублата поради икономически фактори ще доведат до загуби за Турция в търговските ѝ отношения с Русия. Първоначално вносителите ще поемат тежестта на тези загуби, последвани от износителите поради курсовите разлики. Разплащанията в рубли имат по-голяма стойност за руската икономика, отколкото за Турция. Следователно споразумението е от полза преди всичко за Русия поради положителния ѝ търговски баланс с Турция. Турското правителство, което в момента е изправено пред икономически затруднения с ниво на инфлация, достигащо 80 процента през август 2022 г., е сключило набор от рисковани споразумения, които зависят от разрешаването на военната намеса на Русия в Украйна и резултата от продължаващото икономическо развитие в Русия. Турция търси отдих от тези предизвикателства чрез установяване на по-тесни връзки с Русия, главно за задоволяване на енергийните си нужди и облекчаване на високия инфлационен натиск в икономиката. Изтегляне 132.49 Kb. Сподели с приятели:
|