" Икономическата дипломация и енергийната сигурност в отношенията между Русия и Турция между 2014 2022 г."

Глава 3: Енергийната сигурност в руско-турските отношения в периода от анексията на Крим от страна на Русия до военния конфликт в Украйна (2014 – 2022)

Изтегляне 132.49 Kb. страница 7/10 Дата 15.07.2023 Размер 132.49 Kb. #118292 Тип Диплом

Глава 3: Енергийната сигурност в руско-турските отношения в периода от анексията на Крим от страна на Русия до военния конфликт в Украйна (2014 – 2022) 3.1. Енeргийните интереси на Русия и Турция В сферата на енергийната геополитика Русия смята Турция за изключително важна поради нейната двойна роля както на потребител, така и на транзитна страна. Турция държи стратегически контрол над Босфора и проливите Дарданели, които служат като единствените точки за достъп до Черноморския регион. Освен това географската близост на Турция я поставя в непосредствена близост до 72% от доказаните световни запаси на газ и 73% от запасите на петрол (Gulden, 2019). Това позициониране, заедно със собствените й енергийни запаси в Близкия изток и Каспийския басейн, позиционира Турция като естествен енергиен мост между страните производителки на енергия и потребителските пазари. В допълнение към достъпа си до региона на Черно море, Турция служи като критичен „мост“, свързващ Централна Азия, Кавказ и Европа. За разлика от Русия, Турция има пряк достъп до Каспийско море и международни пристанища, утвърждавайки се като утвърден износител за западните пазари. В резултат на това е по-вероятно Турция да се конкурира с Русия за транзита на каспийския износ, вместо да служи като основен енергиен транзитен маршрут за Русия. Турция отбелязва най-бързия растеж на търсенето на енергия сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през последните две десетилетия. Всъщност Турция е на второ място в световен мащаб след Китай по отношение на нарастването на търсенето на електроенергия и природен газ. Следователно приблизително 74% от енергийните нужди на Турция се задоволяват от чуждестранни източници (Bechev, 2021). Предвид многостранния характер на енергийната стратегия на Турция и нейната зависимост от чуждестранна енергия, ролята на международните отношения в тази област става все по-значима. Една от ключовите цели на Турция в нейната енергийна стратегия е да осигури диверсификация на маршрутите и ресурсите, за да подобри сигурността на енергийните доставки. Освен това Турция има за цел да допринесе за регионалната и глобалната енергийна сигурност и да се утвърди като регионален търговски център за енергия (Bechev, 2021). Според доклада за пазара на природен газ от декември 2020 г., публикуван от Регулаторния орган на енергийния пазар, вносът на природен газ в Турция се е увеличил с 6,45% в сравнение с предходната година, възлизайки на 48 милиарда 125 милиона кубични метра. Износът на природен газ обаче намалява с 24,28% до 577,52 млн. куб. метра. Докладът също така посочва спад от 6,88% в производството на природен газ, което възлиза на 441 милиона кубични метра, докато потреблението на природен газ се е увеличило с 6,93% до 47 милиарда 987 милиона кубични метра (Bechev, 2021). Поради ограничените вътрешни запаси и производствени мощности, Турция разчита в голяма степен на вноса на природен газ, за да посрещне текущото и потенциалното си търсене. Турция e сключиla различни споразумения за закупуване на природен газ с Русия, Иран и Азербайджан, за да отговори на нарастващите си нужди от потребление. Първият договор за покупка е подписан с Русия през 1986 г., първоначално за 6 милиарда кубически метра годишно. Последващите споразумения разширяват закупуването на газ от различни страни, за да се отговори на нарастващото потребление (Bechev, 2021). Вносът на природен газ в Турция от Русия започва с West Line през 1986 г., който обхваща Украйна, Молдова, Румъния и България, преди да достигне Турция през Текирдаг. West Line, покриващ разстояние от 845 км и с годишен договорен обем от 4 милиарда кубични метра, се простира от Малкоклар на българската граница до Анкара, минавайки през Хамитабат, Амбарли, Истанбул, Измит, Бурса и Ескишехир. Капацитетът на измервателната станция Малкоклар, разположена на българската граница, по-късно беше увеличен до 14 милиарда кубични метра годишно (Бечев, 2021). Второто споразумение за закупуване на природен газ с Русия е подписано на 10 декември 1996 г. и включва покупки в брой. Споразумението предвижда закупуването на 8 милиарда кубически метра газ годишно и е планирано да остане в сила 23 години. Това споразумение беше изпълнено успоредно със споразумението, подписано с Turusgaz, компания, създадена за внос на природен газ от Русия в Турция, на 18 февруари 1998 г. (Hodalogullari & Aydin, 2016). Третото споразумение за природен газ, известно като Син поток, е инициирано от Русия през 1997 г. Това споразумение затвърvdawa доминиращата позиция на Русия на турския пазар на природен газ. Въпреки че проектът Син поток порaжда дебати и дори напрежение между Турция и Русия, той е завършен и тръбопроводът официално започва работа на 30 декември 2002 г. (Kemaloglu, 2020) Според 25-годишното споразумение между BOTAS и руския Газекспорт, 16 милиарда кубически метра природен газ годишно са транспортирани до Турция чрез тръбопровод, който идва от Русия и минава през Черно море. С реализацията на "Син поток" Турция става вторият по големина клиент на Русия след Германия, изпреварвайки други европейски страни. Освен това този проект повлиява на енергийната динамика в Каспийския регион, тъй като ограничава потенциалния енергиен режим, който би могъл да бъде установен с транспортирането на природен газ от Туркменистан до Турция през Транскаспийската линия (Kemaloglu, 2020). След анулирането на проекта "Южен поток" поради разногласия с Европейския съюз, Русия обявява изграждането на газопровода "Турски поток" до Турция, без да включва територията на Украйна. Детайлите на проекта започват да се оформят през януари 2015 г., заедно с проекта TANAP, позиционирайки Текирдаг като важен енергиен център (Bechev, 2021). Трябва обаче да се отбележи, че всеки нов проект засилва зависимостта на Турция от Русия. На 8 януари 2020 г. лидерите на Русия и Турция откриват газопровода „Турски поток“, отбелязвайки значително постижение в енергийния сектор. Преди това Русия и Турция работят по конкурентни проекти - Южен поток, който ще пренася руски газ от Анапа до Варна в България през Черно море, и проектът Набуко, насочен към транспортиране на газ от Близкия изток и Централна Азия до Европа. И двата проекта обаче са изправени пред предизвикателства, свързани с политиката, икономиката и сигурността, което води до отмяната им. Реализацията на проекта Турски поток е повлияна от сътрудничеството между Русия и Турция, както и от променящия се енергиен пейзаж. Проектът позволява на Русия да намали зависимостта си от транзита през Украйна, като същевременно остане основен доставчик на газ за европейските страни. За Турция проектът осигурява директна доставка на 15,75 милиарда кубически метра газ годишно, без да се разчита на страни посредници. Освен това Турция участва активно в енергийни проекти като TANAP и засилва сътрудничеството си с Иран и Азербайджан за природен газ, като се стреми да посрещне собствените си енергийни нужди и да се утвърди като глобален енергиен играч (Bechev, 2021). Докато енергийната зависимост на Турция от Русия продължава да расте, Анкара използва руско-украинската криза, енергийния конфликт Русия-ЕС и натиска на САЩ върху страните от ЕС по отношение на Русия, за да засили позицията си в енергийния пейзаж на Евразия. Чрез тези стъпки Турция стабилно напредва към превръщането си във важен играч в енергийния сектор. Русия има много стратегически интереси в енергийните си отношения с Турция, които определят двустранното им сътрудничество в енергийния сектор. Някои от основните стратегически интереси на Русия включват: Разширяване на пазара: Турция служи като ключов пазар за руския енергиен износ, особено природен газ. Разширяването на присъствието си на турския енергиен пазар позволява на Русия да диверсифицира експортните си маршрути и да намали зависимостта си от транзитни страни като Украйна. Като затвърди позицията си на основен доставчик на природен газ за Турция, Русия може да осигури стабилен пазар за своите енергийни ресурси и да запази влиянието си в региона. Енергийна сигурност: Русия има за цел да подобри собствената си енергийна сигурност чрез осигуряване на дългосрочни договори с Турция за доставка на природен газ. Поддържайки стабилна позиция на турския пазар, Русия може да смекчи потенциалните смущения в своя енергиен износ и да намали уязвимостта към политически и икономически колебания в други региони. Осигуряването на стабилен и надежден пазар в Турция допринася за общата стратегия на Русия за енергийна сигурност. Геополитическо влияние: Енергийният сектор играе важна роля в оформянето на геополитическата динамика и Русия признава важността на използването на своите енергийни ресурси, за да увеличи влиянието си в региона. Чрез задълбочаване на енергийното сътрудничество с Турция Русия може да засили геополитическото си присъствие в Източното Средиземноморие и по-широкия Близък изток, което е в съответствие с нейните по-широки външнополитически цели. Икономическо сътрудничество: Енергийното сътрудничество между Русия и Турция също има значителни икономически последици. Мащабни енергийни проекти, като тръбопровода „Турски поток“, не само предоставят на Русия възможности за износ, но и създават икономически ползи за двете страни. Тези проекти допринасят за създаването на работни места, развитието на инфраструктурата и разширяването на търговията, засилвайки икономическите връзки между Русия и Турция. Турция има няколко стратегически интереса в енергийните си отношения с Русия, които са повлияли на двустранното им сътрудничество в енергийния сектор. Някои от основните стратегически интереси на Турция включват: Диверсификация на енергийните източници: Турция има за цел да диверсифицира енергийните си източници, за да намали зависимостта си от един доставчик и да подобри енергийната сигурност. Русия, като основен производител и износител на енергия, осигурява алтернативен източник на природен газ и петрол за Турция. Като се включи в енергийно сътрудничество с Русия, Турция може да разшири възможностите си и да намали зависимостта си от определени региони или транзитни държави. Посрещане на нарастващото търсене на енергия: Турция отбеляза значителен ръст на търсенето на енергия през годините, воден от икономическото развитие и нарастването на населението. Достъпът до руски енергийни ресурси помага на Турция да посрещне нарастващите енергийни нужди и осигурява стабилни доставки на петрол и газ. Осигуряването на надежден внос на енергия от Русия подкрепя икономическия растеж и развитие на Турция. Енергиен транзитен център: Географското местоположение на Турция между Европа, Азия и Близкия изток я позиционира като потенциален енергиен транзитен център. Установявайки силни енергийни връзки с Русия, Турция може да използва стратегическото си местоположение, за да улесни енергийните потоци между регионите. Превръщането в регионален търговски център за енергия засилва геополитическото значение на Турция и укрепва нейната роля като ключов енергиен играч. Икономическо сътрудничество: Енергийното сътрудничество с Русия също има значителни икономически ползи за Турция. Той отваря възможности за търговия, инвестиции и съвместни проекти, насърчавайки икономическото сътрудничество между двете страни. Мащабните енергийни инфраструктурни проекти, като тръбопроводи и електроцентрали, създават възможности за заетост, привличат чуждестранни инвестиции и допринасят за икономическия растеж на Турция. Политически и дипломатически ангажимент: Енергийните отношения с Русия предоставят на Турция платформа за политически и дипломатически ангажименти. Поддържането на конструктивно енергийно партньорство с Русия позволява на Турция да засили двустранните връзки и да установи канали за диалог по различни регионални и международни въпроси. Енергийното сътрудничество може да послужи като основа за по-широко политическо и икономическо сътрудничество между двете страни. Достъп до черноморски ресурси: Черноморският регион притежава значителни запаси от въглеводороди, а контролът на Турция над проливите Босфор и Дарданели му осигурява стратегическо предимство. Сътрудничеството с Русия позволява на Турция да има достъп до ресурси в Черноморския регион и потенциално да се възползва от съвместни проекти за проучване и добив. Този достъп допринася за енергийната сигурност на Турция и диверсификацията на ресурсите. Като цяло стратегическите интереси на Турция в нейните енергийни отношения с Русия включват диверсификация на енергийните източници, задоволяване на нарастващото търсене на енергия, утвърждаване като енергиен транзитен център, насърчаване на икономическото сътрудничество, участие в политически и дипломатически диалог и достъп до ресурси в Черноморския регион. Преследвайки тези интереси, Турция се стреми да повиши своята енергийна сигурност, да засили регионалното си влияние и да подкрепи икономическото си развитие. Изтегляне 132.49 Kb. Сподели с приятели: