" Икономическата дипломация и енергийната сигурност в отношенията между Русия и Турция между 2014 2022 г."
Двустранни енергийни споразумения и инициативи
Изтегляне 132.49 Kb.
|
Свързани:
секретни-операции-разузнаване-МТ, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| 3.2. Двустранни енергийни споразумения и инициативи
Мащабните енергийни проекти играят решаваща роля в двустранните отношения между Русия и Турция. Примери за такива проекти включват газопроводът „Син поток“ с годишен капацитет от 16 милиарда кубически метра, газопроводът „Турски поток“ с капацитет от 31,5 милиарда кубически метра годишно и текущото строителство на АЕЦ „Аккую“. Русия е основният доставчик на природен газ за Турция, като руският газ представлява 47% от вноса на газ в Турция през декември 2020 г. Газопроводът „Турски поток“, пуснат през януари 2020 г., не само отговаря на вътрешното търсене на газ в Турция, но също така повишава руско-турските енергийно сътрудничество до международно ниво. Този проект включва транзит на руски газ през турска територия за износ към страни като България, Гърция, Румъния и Северна Македония. Освен това от януари 2021 г. започват доставките на газ за Сърбия и Босна и Херцеговина и се полагат усилия за свързване с унгарски газопровод (Ozdal, Zvyagelskaya, & Svistunova, 2021). Сред най-мащабните енергини споразумения между двете страни е споразумението за газопровода „Турски поток“ (2016). Проектът включва изграждането на газопровод, който минава по дъното на Черно море до европейската част на Турция и след това се простира до границата с Гърция. Морският участък на газопровода обхваща приблизително 910 км, докато сухопътният участък на територията на Турция обхваща 180 км. Прогнозната стойност на проекта „Турски поток“ по-рано се оценява на 11,4 милиарда евро. Ако газопроводът бъде успешно изграден, Русия значително намалява зависимостта си от Украйна като транзитна страна за транспортиране на природен газ. (Astakhova, 2016). "Турски поток" се появява като алтернатива на изоставения проект "Южен поток". По време на посещение в Анкара през декември 2014 г. предложението за Турски поток е представено на Путин. Спорът на Европейската комисия с Газпром относно неспазването на правилата за конкуренция на ЕС, влошен от анексирането на Крим, води до провала на газопровода Южен поток. Турция предлага нов път към европейските пазари, което Путин приписва като причина за пропадането на "Южен поток". Търговските преговори за Турски поток обаче се удължиха с няколко години, като Анкара поиска предоговаряне на съществуващите дългосрочни договори за доставка, подписани от Газпром с BOTAS и няколко турски частни компании. Подобно на Аккую, споразумението за Турски поток е финализирано през октомври 2016 г., когато Путин присъства на Световния енергиен конгрес в Истанбул, символизирайки помирението с Ердоган. През есента на 2016 г. се подписва междуправителствено споразумение между Русия и Турция относно проекта за газопровода „Турски поток“. Споразумението очертава изграждането на два участъка от главния тръбопровод по дъното на Черно море, като целевата дата за завършване е определена за края на 2019 г. Газопроводът e пуснат в експлоатация през януари 2020 г., но през есента на 2022 г. лицензът му е отнет заради санкциите срещу Русия (Reuters, 2022). Сред темите, обсъждани в Сочи през август 2022 г., енергийното сътрудничество се очертава като жизненоважна тема както за Русия, така и за Турция. Най-значимият енергиен проект между двете страни е Турски поток, газопровод, транспортиращ руски газ до Турция като част от веригата за доставки за Източна и Централна Европа. Турски поток е сравнително работещ в сравнение с други тръбопроводи, пренасящи руски газ до Европа, с малко прекъсвания (въпреки че има едноседмично спиране на доставките на газ през юни за целите на поддръжката, според Русия). Путин дори подчертава в Сочи, че европейските партньори трябва да са благодарни на Турция за осигуряването на непрекъснат транзит на руски газ към европейските пазари. Ердоган отдава голямо значение на поддържането на стабилни доставки на руски газ с наближаването на зимата и се стреми да избегне всякакви нередности. Друго забележително постижение за Путин е съгласието на Ердоган да плати частично доставките на газ в руска валута, искане, на което се противопоставят повечето западни страни (Feldman, Lindenstrauss, & Mil-Man, 2022). Сътрудничеството между двете страни в енергийния сектор се проявява и в изграждането на първата атомна електроцентрала в Турция в Аккую, която ще се управлява от руската държавна корпорация „Росатом“. Турция проучва възможността за ядрена енергия като частична алтернатива на природния газ. През май 2010 г., по време на посещението на тогавашния президент Дмитрий Медведев, турското правителство подписва споразумение с Росатом за изграждане на атомна електроцентрала (АЕЦ) в Аккую, близо до средиземноморския град Мерсин. Този проект е част от по-голям пакет, който включва две допълнителни електроцентрали, планирани за Синоп на брега на Черно море и близо до границата с България, също на Черно море. В опит да диверсифицира своето ядрено портфолио, Анкара влиза в преговори с корейски, японски и френски компании. Дискусиите с Росатом относно спецификата на договора Akkuyu, като например задължителните квоти, закупени от националната електрическа компания TETAS, ценообразуването на електроенергията и данъчните стимули, отнемат няколко години. Окончателното споразумение е постигнато през 2016 г. като част от помирението между Ердоган и Путин (Feldman, Lindenstrauss, & Mil-Man, 2022). Проектът получава значително финансиране от руската банка Сбербанк, въпреки че е обект на западни санкции. Скоро след това започва строителството на четвъртия и последен блок на електроцентралата и 5 милиарда долара от 20 милиарда, необходими за проекта, са преведени на Турция. Има уверения за два допълнителни трансфера на подобна сума в близко бъдеще, за да се разсеят опасенията в Турция относно потенциални забавяния, причинени от санкциите срещу Русия поради войната в Украйна. Завършването на електроцентралата, очаквано до края на 2023 г., е от изключителна важност за нарастващото население на Турция, тъй като се предвижда да доставя приблизително 10 процента от електроенергията на страната. Ердоган подчертава значението на спазването на графика на проекта без никакви забавяния или неуспехи, особено тъй като той е в съответствие с годината от стогодишнината на турската република и съвпада с изборите през май 2023 г. (Ibadoghlu, 2022). Въпреки западните санкции, наложени на Русия поради нахлуването й в Украйна, Турция и Русия задълбочават сътрудничеството си. Докато покупките на петрол и природен газ от Русия от Европейския съюз постепенно намаляват, Турция увеличава покупките си на суров петрол от Русия по време на войната в Украйна. Според Reuters (2022) доставките на суров петрол от Русия за Турция са нараснали от 222 500 барела през юли 2021 г. до 312 000 барела през юли 2022 г. (Ibadoghlu, 2022). Партньорството между Турция и Русия в енергийния сектор се движи от взаимното допълване на техните икономически интереси. Потреблението на електроенергия в Турция бележи значително увеличение през изследвния период, като търсенето на природен газ нараства многократно (Bechev, 2021). Газпром, действащ като основен играч в руската икономическа дипломация през последните десетилетия, се стреми да си осигури нови пазари и партньорства, докато цените на петрола и газа се увеличават. Това води до загриженост у турските политици относно прекомерната зависимост от газа, който представлява 30 процента от производството на електроенергията в страната в началото на 2010 г. (Bechev, 2021). Освен това зависимостта на Турция от стратегически конкуренти като Русия и Иран, които заедно представляват една четвърт от турския внос, представлява допълнително предизвикателство. Изправена пред съпротивата на европейските нации срещу нахлуването в Украйна и усилията им да намалят зависимостта от руския петрол и газ, Турция предприема стъпки за укрепване на енергийните си връзки с Русия. От началото на войната Турция е свидетел на значително увеличение на вноса на руски суров петрол и въглища. Президентите на двете страни участват в дискусии относно потенциала на Турция като регионален център за търговия с руски газ. Освен това Турция предлага изграждането на втора атомна електроцентрала с руски проект и финансиране в допълнение към вече планираното съоръжение, което трябва да влезе в експлоатация 2023 година (Cohen, 2022). Наличието на по-достъпни енергийни ресурси става решаващо за затруднената икономика на Турция през този критичен период. Тези действия обаче са в съответствие с дългогодишния стремеж на президента Реджеп Тайип Ердоган да утвърди Турция като основен енергиен център. Изтегляне 132.49 Kb. Сподели с приятели:
|