" Икономическата дипломация и енергийната сигурност в отношенията между Русия и Турция между 2014 2022 г."
Икономическите интереси и стратегии на Турция спрямо Русия
Изтегляне 132.49 Kb.
|
Свързани:
секретни-операции-разузнаване-МТ, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| 2.2. Икономическите интереси и стратегии на Турция спрямо Русия
Стратегическите интереси на Турция по отношение на Русия са насочени към няколко цели. Първо, Турция се стреми да компенсира това, което възприема като оттегляне на САЩ от разширения си съсед, особено от региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA). Турция е загрижена за нарастващото влияние на Русия в този регион и вижда Русия като способна да подкопае нейните интереси. Следователно Турция гледа на Русия като на играч, който трябва да бъде държан близо, за да смекчи потенциалната вреда от него (Bloomberg 2022). Второ, Турция се стреми да преследва „стратегическа автономия“ във външната си политика, което налага диверсифицирани отношения с големите сили (Bila 2007). Поддържайки балансиран подход и ангажирайки се с множество участници, Турция се стреми да утвърди своята независимост и да намали зависимостта си от всяка отделна държава или съюз. Трето, Турция дава приоритет на своите икономически интереси, особено по отношение на руския туризъм в Турция, възможностите за турски изпълнители в руски инфраструктурни проекти, вноса на руски газ и атомната електроцентрала Аккую. Тези икономически стремежи допринасят за желанието на Турция за икономически растеж и стабилност (Akturk 2015). В отговор на опасенията за потенциално избягване на санкциите на САЩ, турските банки се оттеглят от руската платежна система Мир. Президентът Ердоган изразява желание да идентифицира алтернативи, подчертавайки усилията на Турция да се ориентира в сложния икономически пейзаж. В контекста на вътрешната икономическа криза в Турция, страната все повече се обръща към Русия като източник на чуждестранна валута. Трябва да се отбележи, че Турция разчита на парични преводи от Росатом, организацията, отговорна за изграждането на атомната електроцентрала Аккую. Освен това наскоро беше постигнато споразумение, което позволява на Турция да плаща за част от вноса на руски газ в рубли. Тези развития са част от координирани усилия, насочени към облекчаване на валутната криза в Турция (Al-Monitor, 2022). Това преориентиране към Русия служи като стратегически ход на Турция за справяне с належащите икономически предизвикателства. Получавайки парични преводи от Росатом и търгувайки с газ в рубли, Турция има за цел да осигури резерви в чуждестранна валута, които могат да помогнат за смекчаване на въздействието от икономическия спад. Тези мерки представляват съгласуван подход за облекчаване на натиска върху валутните резерви на Турция и стабилизиране на нейната икономика по време на кризата (Al-Monitor, 2022). Засиленият ангажимент на Турция с Русия от 2022 г. може да се отдаде и на вътрешни фактори, като например отслабената политическа позиция на президента Ердоган поради икономическата криза в Турция. Засилената икономическа прегръдка на Русия и Турция най-вероятно е водена от желание за краткосрочни икономически печалби преди парламентарните избори в Турция от май 2023 г. Освен това обръщането на Турция към Русия е повлияно от нарастващия скептицизъм в турския истаблишмънт към Съединените щати. Анкара възприема САЩ като непредсказуем и ненадежден защитник заради действията си в региона. Турската институция за сигурност таеше загриженост преди американската инвазия в Ирак през 2003 г., опасявайки се от произтичащата от това нестабилност и потенциални последици за сигурността на Турция. Тези опасения, съчетани с липсата на съгласувана антиамериканска перспектива или идеология, създават пространство за проруските и евразийските възгледи да придобият сила. Докато на евразийството в Турция му липсва съгласуваност, последователност и широка подкрепа, критичните към САЩ елементи се възползват от възраждането си в турските военни и служби за сигурност след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г. (Al-Monitor, 2022). Голямата стратегия на Турция спрямо Русия включва баланса на големите сили като един от ключовите й стълбове, заедно със стремежа й към по-тесни връзки със Запада. Този подход има исторически корени, датиращи от Османската империя, която използва стратегия за балансиране на Британската и Руската империя, за да гарантира своето оцеляване. В дългосрочен план отношенията между Русия и Турция могат да се характеризират като „конкурентно сътрудничество“. Въпреки че се конкурират в различни региони като Сирия, Южен Кавказ, Централна Азия и Либия, те също участват в сътрудничество в области като икономиката, търговията и енергетиката. Дори в области на конкуренция, като Сирия и Южен Кавказ, те могат да ограничат съперничеството, като се съобразяват с приоритетите на другия. Естеството на това конкурентно сътрудничество между Русия и Турция не е стабилно и е силно повлияно от съответните им отношения със Запада, особено в случая с Турция. През периоди, когато и двете страни се чувстваха изключени от Запада, като например през 20-те години на миналия век, когато болшевиките се бореха за оцеляване, а кемалистите отстояваха своята независимост срещу европейските сили, Русия предоставяше подкрепа на националистическата кауза в Турция, като доставяше оръжие. Въпреки това, в ранния следвоенен период, Турция се присъедини към НАТО и западния лагер, след като Сталин поиска Анкара да се откаже от суверенитета над Босфора и проливите Дарданели. През 70-те години на миналия век Турция започна да гледа по-благосклонно на разведряването с Русия, отчасти поради американското оръжейно ембарго, наложено на Турция след нейното нахлуване в Кипър в отговор на колапса на конституционния ред на острова и опита за анексиране на Гърция. Отношенията на Турция с Русия се характеризират с липса на силни институционални основи. Съществува обаче неотдавнашна тенденция политическите ангажименти да станат донякъде рутинни чрез платформи като платформата Астана и срещите „2+2“. От друга страна, бизнес връзките между двете страни, особено в секторите на енергетиката и частната сигурност, стават все по-утвърдени и институционализирани (Al-Monitor, 2022). Ефективността на политическите отношения между Турция и Русия до голяма степен зависи от личното разбирателство между президентите Ердоган и Путин. Тяхната тясна връзка се простира отвъд личната съвместимост и се подхранва от споделени опасения относно предполагаемите усилия на САЩ за насърчаване на демокрацията в авторитарни държави. И двамата лидери вярват, че тези усилия може да са насочени към тях или техните съюзници. Следователно съображенията, свързани с оцеляването на режима, играят все по-важна роля за укрепването на отношенията на Турция с Русия, особено след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г. Партньорството между Русия и Турция е оформено от няколко фактора, включително обтегнатите им отношения със Запада и чувството на споделено недоверие към западните сили. И двете страни изпитват значително напрежение със Запада, което ги сближава през изследвания период. Още в началото на изследвания период икономиката на Турция е изправена пред предизвикателства, с проблеми като двуцифрена инфлация, висока безработица и нарастващ дефицит по текущата сметка. Обтегнатите отношения с Русия допълнително засягат турската икономика, особено в секторите на туризма, селското стопанство и строителството. Русия налага санкции, включително спиране на безвизовия режим, чартърните полети и туристическите пакети до Турция в отговор на свалeния руски самолет през 2015 г.. Тези действия оказват значително влияние върху турската туристическа индустрия, тъй като руснаците представляват значителна част от чуждестранните посетители (Özel & Uçar, 2019). Земеделието и строителството в Турция също страдат от обтегнатите отношения. Русия забранява вноса на някои турски плодове и зеленчуци, което води до значителни загуби за турските фермери. Освен това турските строителни фирми са изправени пред ограничения за работа в Русия. Eнергийните начинания между двете страни също са изправени пред предизвикателства. Русия спира сделката за изграждане на първата атомна електроцентрала в Турция и плановете за газопровода "Турски поток" след инцидента със сваления самолет. С подобряването на отношенията обаче тези проекти се възстановяват. Турция продължава да внася природен газ от Русия, незасегната от напрежението, тъй като Русия остава нейният най-голям доставчик на газ (Özel & Uçar, 2019). В допълнение към икономическите съображения, опасенията за турската сигурност играят важна роля в сближаването с Русия. Турция е разочарована от политиката на САЩ и Запада по отношение на Сирия, особено от тяхното сътрудничество с кюрдските сили, които Анкара смята за свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК). Тъй като Сирийската кюрдска партия на демократичния съюз разширява контрола по протежение на турско-сирийската граница, Турция търси сътрудничество с Русия, за да противодейства на влиянието ѝи да предотврати създаването на автономен сирийски кюрдски регион. Желанието на Турция да работи с Русия по кризата в Сирия бележи промяна в нейните приоритети. Докато Турция и Русия са от противоположните страни на сирийския конфликт, опасенията на Анкара относно Сирийската кюрдска партия на демократичния съюз надвишават неприязънта ѝ към режима на Асад. Турция започва офанзивата „Щитът на Ефрат“ през 2016 г., подкрепяйки подкрепяните от Турция сирийски опозиционни сили срещу Ислямска държава. Сътрудничеството с Русия позволява на Турция да избегне конфронтация с руските и сирийските режимни сили и да работи за дипломатическо решение на кризата. Освен това Турция вижда Русия като полезен противовес на обтегнатите отношения със Запада. Докато западните правителства изразяват загриженост относно зачитането на правата на човека и върховенството на закона в Турция, Русия предлага подкрепа на Ердоган, като се въздържа от критика на турската вътрешна политика. Тази динамика позволява на Ердоган да приеме по-конфронтационен подход с Европа, сигнализирайки, че Турция има алтернативни съюзници. Въпреки че сближаването между Русия и Турция води до значителни подобрения в двустранните връзки, остават дразнители, особено по отношение на Сирия. Русия отказва да обозначи Сирийската кюрдска партия на демократичния съюз или ПКК като терористични организации и подкрепя включването на представители на Сирийската кюрдска партия на демократичния съюз в сирийските мирни преговори, създавайки напрежение. Въпреки това, предвид недоволството на Турция от позицията на Европа спрямо турските интереси в Сирия, както и решаващата роля на Русия в кризата в Сирия, Анкара се стреми да запази и потенциално да разшири положителните отношения с Москва. За Русия повратна точка в отношенията й със Запада е анексирането на Крим през 2014 г., което води до икономически санкции, наложени от западните страни. Турция, от друга страна, се чувства разочарована от реакцията на своите западни съюзници на опита за преврат срещу правителството на ПСР през 2016 г., което поражда съмнения относно намесата на Запада. Тези събития засилват дълбоко вкорененото недоверие, което и двете страни изпитват към Запада. Пристигането на руската система за противовъздушна отбрана С-400 в Турция през 2019 г. се възприема от мнозина като символ на дистанцирането на Турция от Запада. Влошените отношения на Турция със Съединените щати и Европейския съюз, съчетани с придобиването на оръжейна система от страна, която е в конфликт със Запада, засилват спекулациите за потенциалното оттегляне на Турция от НАТО и ЕС (Bardakçı, 2021). Въпреки интензивното сътрудничество на Турция с Русия през последните години, не е възможно Турция да изгради стратегическо партньорство с нея в средносрочен и дългосрочен план за сметка на отношенията си с НАТО и ЕС. Основните причини за това са, в геостратегическите различия между двете страни, неадекватността на Русия като икономически актьор, клопките на асиметричните отношения с Москва, рисковете за сигурността, породени от нея, продължаващото значение на НАТО за нуждите на сигурността на Турция, и несъвместимостта на политическите системи на двете страни. Изтегляне 132.49 Kb. Сподели с приятели:
|